Блогът на Недялко Тенев

Какъв е тоя музей на Държавна сигурност, за който говори Росен Плевнелиев ; какъв паметник на Георги Димитров ще вдигат пак в Димитровград? Всички ли ги е обзела амнезията, та не си спомнят, че през 2000 г. Народното събрание гласува ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН?
Този музей за мене е едно откровено безобразие, направо ще го кажа така. Това каза на 18-ти септември, 2011 г. проф. Велислав Минеков за новооткриващия се тогава Музей на социалистическото изкуство в интервю за БГНЕС.

Професор Велислав Минеков е завършил скулптура през 1986 г. в Художествената академия, в която сега е преподавател, в специалността "Метал". Специализирал металодизайн в Хамбург при проф. Юрген Бирт. Той е син на известния скулптор в областта на монументалната пластика Величко Минеков. Автор е на много изложби не само у нас, но и в чужбина. Член УС на Съюза на художниците в България, почетен член - Европейски център за скулптура и реставрация в камък, Wunsiedel – Германия, член на Съюза на професионалните художници BBK, Германия.

Според Минеков музеят всъщност започна с идеята да бъде музей на тоталитарното изкуство. "Музей на тоталитарното изкуство и след като нещата явно се запътиха към един чудовищен скандал, много набързо – точно преди месец приблизително – нещата се прехвърлиха със заглавие "социалистическо изкуство", припомни той. "Кому е нужно това нещо? Ние сме зарити в България от социалистическо изкуство – всяка една голяма градска, провинциална галерия има 90% от сбирката е социалистическо изкуство. Може би повече от 80% от сбирката на Националната художествена галерия е пак социалистическо изкуство. Защо трябва едни неща да бъдат преместени в този странен, страничен склад?", пита професорът. Според него отговорът на този въпрос е "за да може автори, които са достойни по този начин да бъдат лишени от биография и от правилното място. Защото това са в огромната си част работи, които са притежание на Националната галерия и се местят в един изключително обиден паноптикум. Срещу няколко маргинални работи се подреждат работи на истински творци и се подреждат под знаменателя "социализъм", "комунизъм" и "тоталитаризъм", което е основата на безобразието. По този начин се унищожават хора, личности и биографии", категоричен е Велислав Минеков.

"Това са много автори!", гневи се той и дава за пример с наскоро починалия забележителен художник Иван Кирков, чието място в музея, според него е пълно безобразие. Професорът припомня филма за него, в който той направил "абсолютна ретроспекция на това безобразно време". "Човекът не понасяше това време, мразеше го дори и съжаляваше, че е участвал по някакъв начин в това нещо и в условията на времето, където всеки ден, както и той го обясняваше във филма си – си длъжен да правиш някакъв компромис, ако искаш да оцелееш. Имаш право да си художник, но трябва да правиш серия от компромиси", припомни Велислав Минеков и посочва, че такива компромиси са правили в онези времена много автори. "На Никола Танев картината "Деветосептемврийска манифестация" – ами това е грехота по този начин да се слага Никола Танев, защото той е изключителен живописец. Той самият е бил на лагер след 9–ти септември – прочутата дата – това е унищожение на биографията на Никола Танев!", категоричен е той. Друг пример, който професорът даде е със Златю Бояджиев: "Не може да го представяш с портрет на Тодор Живков, който портрет той е направил в един момент само, за да оцелее и за да бъде в някаква по-нормална жизнена позиция".

"От друга страна, примерно да сложиш работа на Иван Фунев, която е направил 38-ма година и където той е бил убеден комунист в това време, а и след това време – това какво е социализъм ли е, комунизъм ли е?! Те тогава не са и предполагали какво ще стане след края на войната!", заяви той. Проф. Велислав Минеков посочи още, че сбирката се слага и на място, което е "абсолютно непосещаемо", а колекцията пък определи като "банална", особено живописта. "Ще ви кажа и още нещо – точно в създаването на тази колекция има и определен подбор! Има хора, които по никакъв начин не се слагат в тази колекция, за разлика от други, най – вече покойници, на които може спокойно да се разиграва съдбата им. И в момента точно така е направено!", огорчен е скулпторът.

Той изтъкна, че никой от роднините на тези автори не е бил уведомен какво става. "Много малко от тези наследници и хора знаят какво се е случило, тъй като цялата работа беше направена много набързо и то в летните месеци, за да бъде малко и по – тайно. И в тази бързина едва ли тия роднини са получило официално предупреждение какво ще се случи с работите на техните близки", посочи той.

Професор Минеков е категоричен, че са нарушени авторски права и се погазва Закона. "Основното нещо, за което става дума като нарушение – това е в главата: Нематериални и неимуществени авторски права. Това са моралните права на тези автори. Те са нарушени чудовищно. Всъщност без тяхно изрично разрешение не могат да бъдат поставени тези работи по начин, с който те не са съгласни!", каза скулпторът. Той изтъкна, че когато авторите на работите, които ще се излагат в музея се почувстват морално ощетени, те могат да бъдат против. "Тоест не може с едно произведение да се прави цирк, въпреки желанието на автора и неговите наследници 70 години след неговата смърт. Не може да се позволи такъв цирк. Не може да го има!", каза той.

"У нас съществуват глупости с години, така че със сигурност ще просъществува!", така професорът отговаря на въпроса колко ще бъде животът на музея, който се очаква да бъде открит в пространството зад софийския КАТ. Според него тезата, с която се рекламира музеят, че ще бъде посещаем е откровена лъжа. "Там трябва насилствено да се водят пионерчета иначе няма никакъв шанс това нещо да бъде посещавано", категоричен е той. "Този музей всъщност е направен на безкрайно неподходящо място. Той е трудено да бъде открит. Дори и аз съм пробвал с програма на JPS не може да бъде разкрито мястото и аз не мога да разбера какво пък ще правят. Очаква ли се едни тълпи от чужденци, дето ще се избият за това нещо", не скрива гнева си творецът. Той посочи, че има чужденци в източноевропейските държави, които посещават музеи, но "тези музеи нямат нищо общо тук с тази гавра, която се случва". "Те посещават, например, "Къщата на терора" в Будапеща, където сбирката е потресаваща – направо излизате разстроен от там. Те посещават сбирката, да речен в Румъния, която е наистина потресаваща или в Берлин, където е малко смешна. На мен това много ми харесва и аз бих желал такъв музей да имаме у нас – където е и този комичен дизайн от този период и бит, и ужасните условия от онова време, и става е лечебница за носталгия със страшна сила, защото понякога носталгията тя е много опасна!", обясни той.

Велислав Минеков изтъкна още, че този музей затваря устата и намеренията на много хора, които искат да направят у нас музей на комунистическото ни минало. Призна, че е бил сред съорганизаторите на тази идея още преди около 15 години. "Такъв музей явно ще бъде неудобен, защото там ще лъснат едни много неприятни биографии, фалшиви съдби и това ще бъде точно – това, което казах – лечебницата за носталгия", каза професорът. В този музей трябва да има много история, посочва още Минеков и даде за пример "Къщата на терора" в Будапеща където стените са облепени с "портретите на нещастниците, които са били избити в лагерите и затворите". "Това е доста потискащо, но трябва да има и такова нещо, за да разберем аджеба къде сме живели и сега когато изведнъж тенденцията пък на този наш социалистическо – тоталитарен музей се обърна, започвам да чувам как той е хвален, как всичко е прекрасно, какво нещо се е раждало. Е, извинявайте, ама след като Европа осъди комунизма, след като България направи специален закон за това – това нещо е даже незаконно. Както и в самият музей, където според него има купчини от беззаконния.

Проф. Минеков заяви, че хората на изкуството са изненадани от соцмузея, който се изгражда. Общо взето хората изобщо не знаеха какво ще стане и това беше една удобна политика на Министерството на културата. Това да остане в тайна, доколкото се може до по – късно, за да може да се открие и след това вече хората, авторите, който ще да е…не е така, че хората да знаят", обясни той. Професорът, който вече около два месеца се опитва да обяснява, че този музей е опасен каза, че при него вече постъпват оплаквания и има много обаждания. "Дори се обаждат от САЩ. Имаше хора, които са против. Имаше случаи, които са много интересни примерно: закарва се една огромна работа там, за тази колекция, но тъй като наследникът, синът, който живее в Америка е човек с име и самочувствие – само заради него тази работа се връща обратно в Националната галерия", посочи той. Скулпторът е категоричен, че в соцмузея "неудобните работи, работите, които са застрашени от публичен скандал не попадат". "Там не попадат работи, които са дело на нашите бившите партийни сатрапи от Съюза на художниците. Те са погалени, те са спасени всъщност от този склад и от този резил", категоричен е той. Въздържа се да каже конкретни имена и за спасените и за протестиращите, но посочи, че има вече изпратени писма от тях до МК и до Националната галерия. "Конкретно с протести, че не желаят работите на техните близки или техните работи да попадат там. Има протести от доста места, доколкото знам, но ефект няма!".

За да се урегулират отношенията с държавата и да имат някаква сигурност младите автори у нас и да останат да творят тук, професор Минеков и негови приятели например пишат Закон за подкрепа на пластичните и визуални изкуства. "Това е нещо, което съществува в Европа, а у нас изобщо няма. Този закон всъщност определя нормите, по които държавата става меценат спрямо нейните автори, спрямо българските художници, скулптори – всички творци", каза той. Според него обаче, макар и да е подготвен едва ли има шанс този закон да бъде приет от Парламента в близкото бъдеще, тъй като отношението към него е безкрайно несериозно. "Той е подбутван, той е неудобен. Направете си сметка, че от ¼ век работи на български автори не са купувани от държавата изобщо. Нито национална, нито каквато и да е било галерия не се е поинтересувала какво се случва с това поколение, впрочем и аз съм част от това поколения", признава професорът. Той определи това поколение като "изчезнало" и каза, че там няма заложена една стотинка, а "правим музеи, в които събираме някакви прашасали неща от складовете на галериите". "Това е много удобно – събират се неща, които не струват нито лев, а откриваме музеи. Наистина е безобразие!", категоричен е той.

А аз бих желал само да попитам - къде спят журналистите, и най-вече журналистките?

P.S. На снимката - Паметникът на Георги Димитров бе свален от Централния площад в Димитровград през 90-те години на миналия век.

Добави в Svejo

Преди няколко часа попаднах в Youtube на трийсетминутно видео със заглавие “bTV и торенти: Ударна доза невежество”. В него един човек оборваше позициите на bTV срещу торентите. За съжаление, закъснявах за изпит – изслушах първите две минути, видях, че е интересно и си го оставих за после. Сега обаче видеото е премахнато.Вместо него ми излиза надпис “This video is no longer available due to a copyright claim by bTV Media Group.”
Каква ирония – изказването на лично мнение срещу bTV се оказа нарушение на авторските й права и причина това лично мнение да бъде премахнато от публичното пространство.
За щастие, видеото се появи във Vbox7 и все пак ще мога да го видя и да изслушам позицията на човека. Позицията, изцензурирана под предлог „copyright claim by bTV Media Group“.
Този случай е поредното доказателство, че авторското право в настоящия си вид е неправилно и се използва за нарушаването на други човешки права. В случая – на правото на свободно изразяване на мнение.
Както професор Нели Огнянова наблегна на една от лекциите си миналата есен, в правото се търси балансът: понякога различни права си пречат и тогава трябва да се намери баланс между тях. В съвременността ни балансът между авторското право и правото на достъп до информация е силно нарушен в полза на първото (тя, разбира се, обясни всичко това доста по-добре от мен, но аз не съм професор Огнянова, така че ще ме извините). Според мен именно заради нарушения баланс по света има все повече обществени настроения в обратната посока, изразени с появата на пиратски партии, с широкото обществено одобрение на в момента незаконните торент тракери (последното съществува и у нас), с масови протести срещу мракобеснически споразумения като АКТА и т.н.
Конкретният случай с цензурираната критика към bTV обаче е пример за още нещо: за съвсем съзнателно непочтената игра на една абсолютно корумпирана медия. По мое мнение една от най-вредните български медии. Но за съжаление и от най-рейтинговите…
Ъпдейт, 20-ти юни:
Критичното към bTV видео вече го няма във Vbox7, но ъплоудърът му в Youtube успя да се пребори за връщането му онлайн там.
Той успя да защити тезата, че аудиото не е притежание на bTV Media Group и че ползването на логото им като част от клипа съвпада с регламентираното в авторското право “fair use” (на български език – “справедливо ползване”), защото става дума за критика/коментар.
Критичното видео е пак онлайн и свободата на словото възтържествува.

През тези десетина дни обаче, bTV успя да си навлече гнева на още повече хора заради целенасочената си кампания срещу екопротестите, под формата на манипулативно (или липсващо) новинарско отразяване и псевдоинтервюто на Диана Найденова с природозащитника Петко Цветков. Какво следва тепърва ще видим, но отсега е ясно едно – облаците над “медията на всичките гледни точки” се сгъстяват все повече…

Източник: Кътчето на Селин - юни 11, 2012

Добави в Svejo