четвъртък, септември 26, 2013

Новият имперски проект на Путин - време е всичко това да приключи

От речта на грузинския президент Михаил Саакашвили пред Общото събрание на ООН


Ако Западът е демоде, тогава защо милиони поляци, чехи, румънци и други народи празнуваха, когато влязоха в НАТО? Защо милиони украинци, грузинци, молдавци и други отчаяно чукат на вратите на ЕС? Ако свободата вече не е на мода, как да обясним, че самоубийството на един неизвестен младеж в отдалечен град в Тунис промени картата на света?

Не. Историята не свърши през 1989 г., както се твърдеше, и никога няма да свърши. Свободата все още е нейният двигател и хоризонт. Навсякъде хората, които искат да живеят в свобода, са пресрещани от силите на тиранията. Въпросът е дали ще сме зрители или актьори в този сблъсък.

Източноевропейски държави, желаещи да се присъединят към европейското семейство на свободните и демократични страни, са подложени на постоянен натиск и заплахи. Армения беше притисната в ъгъла и принудена да подпише митническо споразумение (т.нар. Евразийски съюз), което не е в неин интерес, нито в интерес на района ни. Молдова е в блокада, Украйна е под атака, Азербайджан е под изключителна преса, а Грузия е окупирана.

Не граници, а предели
Защо? Защото една стара империя се опитва да си върне стари граници. И граници не е най-точната дума, доколкото тази империя - било Руската, Съветският съюз или Руската федерация, никога не е имала граници. Тя е имала само предели.

За разлика от повечето държави Русия няма интерес около нея да има стабилни страни. Това, което желае Кремъл, е съседи в непрекъснат смут и размирици. Русия не желае силни правителства в тях, най-малко такива, които се придържат към националните си интереси.

Руските власти знаят прекрасно, че колкото по-скоро в тези страни бъдат изградени силни институции, това ще подсили волята на хората да станат напълно независими и да се приближат към Европа. Усилята да са заличи постигнатият с желанието на нашите народи напредък по пътя към ЕС и НАТО стават все по-интензивни. Тези усилия си имат име: Евразийският съюз.

Призлява ми, когато офицерът от КГБ Владимир Путин поучава света за свободата, ценностите и демокрацията. Но идеята за евразийски съюз е много по-опасна от неговите уроци. Тя е оформена като алтернатива на ЕС и представяна от Путин като основния проект на новия му мандат в новата руска империя.

Избор "на живот и смърт"
И защото европейската и евроатлантическата интеграция изискват много време и огромни усилия, защото в нея има моменти, в които може да ви се стори, че преследвате мираж, защото заплахите и натискът станаха толкова силни, а целта изглежда далечна, някои хора в нашия район под тежестта на умората започнаха да се питат: "Ами защо пък не?".

Евразийският съюз е едновременно нашето минало и бъдеще, начертано за нас от няколко бивши офицери от КГБ в Москва. От другата страна са нашите съживени традиции и вековните ни стремежи, водещи ни към Европа.

Това е повече от избор на външна политика или международни съюзи. Нашите страни са изправени пред избор на живот и смърт. Народите ни трябва да решат дали да приемат да живеяг в един свят на страх и престъпления, в който различията се представят като заплаха, а малцинствата се използват за боксова круша, в който към опонентите се прилага избирателно правосъдие и който познаваме много добре, защото сме били вече в него.

Европейските общества са далеч от съвършенството - и там също има страх, съмнения, гняв, омраза. Но там меритокрацията (управление на тези, които имат заслуги и способности - бел.ред.) доминира над непотизма (връзкарството), толерантността е фундамент на публичния живот, в който днешните опоненти са бъдещи министри, а не бъдещи затворници или мишени за побой.

Запомнете думите ми: след няколко години Владимир Путин ще си тръгне от Кремъл, ще изчезне от руската политика. Руските граждани ще си спомнят за него като за призрак от миналото, от времената на корупцията и тормоза. Никой не знае дали този процес ще бъде мирен или насилствен, или и двете. Но по-важното е, че Русия ще престане да бъде империя с предели и ще стане нормална държава с граници.

Затова правителствата в Източна Европа трябва да останат единни, включително и в разделения Кавказ. Време е всичко това да приключи.

Бел.ред.: Малко след началото на изказването му руската делегация напусна залата

Източник: http://www.capital.bg

неделя, септември 22, 2013

Военен, със сертификат на МЕНСА, уволнен незаконно и по политически причини, живее 21 години с тази несправедливост

Марин Грудев Мидилев, роден на 12 август 1960 год., гр. Бойчиновци, Обл. Монтана
Завършил техникум по минна промишленост Димитровград , минна електо механика 1979 год.
ВНВУ „ Васил Левски” гр. Велико Търново- команден профил, Мотострелкови 1983 год.
Първа офицерска длъжност – командир на група СПЕЦНАЗ от 1983 до 1985 год в 68 парашутен полк гр. Пловдив.
От 1985 до 1987 год. командир на разузнавателно десантен взвод в разузнавателен батальон гр. Хасково
От 1987 до 1989 год. командир на разузнавателна рота в Мото Стрелкови Полк(МСП) и Временно изпълняващ длъжността Помощник Началник Щаб по Разузнаването на МСП в гр. Момчилград
От 1989 до 1990 год. Командир на разузнавателна рота и временно изпълняващ длъжността Помощник Началник Щаб по Разузнаването на МСП в гр. Хасково.
От 1990 год. До 01.12. 1992 год. Помощник Началник Щаб по Разузнаването на МСП в гр.Хасково.


- Г - н Мидилев, от коя година сте уволнен от армията и защо смятате уволнението си за несправедливо?
Предпочитам да говоря с факти. Когато на даден човек му кажат че е постъпенно несправедливо спрямо него, то той буди съжаление и безпомощност в околните! Да кажем спрямо мен държавата наруши дадените ми общочовешки права по Конституцията на Република България, Конвенцията за Защита на правата на човека и други! И продължават да бъдат нарушени! На мен, като офицер работодател ми е държавата, а държавата това са всички български граждани живеещи на територията на Република България! Всеки български гражданин трябва да знае и да казва „Държавата това съм и аз!”, но на мен от 1992 год. ми е отнето това право!
Накратко малко предистория през 1991 год. бе публикуван написан от мен материал в сп. „Военна Мисъл” на тема „ За нов подход при организирането на командно-щабните учения и тренировки в тактическите звена”. На базата на взет пример от практиката, персоната заемаща длъжността командир на дивизия, завършил Военна академия в СССР, в последствие произведен за генерал, а след пенсионирането му от българската армия спечелил кметски мандат в гр. Казанлък като член на БСП, се почувства лично обиден и засегнат! (Де политизацията бе завършила).
Предложението ми бе как да се спестят средства и как да се повиши боеготовността на българската армия спрямо новите реалности и тогава предстоящи нови формирования!
През 1992 год. бе изкарана заповед на началника на Генералния щаб на Българската армия, друга персона, която след нейното пенсиониране стана депутат ( не народен представител) в Българско Народно Събрание от квотата на БСП, заявил на всеослушание че е „войник на партията”, за Указания за атестиране на офицерите на базата на Методика за атестиране на офицерите от БА/1992 год.
Бях предложен за уволнение по атестационен ред, като атестацията ми почваше така „Въпреки придобитата класна специалност 1 ви клас за професионализъм 1 точка от 10 възможни”. Атестацията ми бе направена тенденциозно, указанията за атестиране не бяха спазени! На официално предложената атестация не фигурира нито един подпис включително и моя! Не бе взета и в предвид характеристиката ми от 1991 год. Бе редно атестациите да се правят от началниците ми по специалността! Въпреки нарушенията бях изведен в разпореждане за уволнение по атестационен ред за срок от 3 месеца!
Около 15 декември 1992 год. ми бе връчена служебна бележка че съм уволнен с Министерска Заповед 0496/ 30.11.1992 год. по чл.18, буква „В” от действащия тогава ЗВВС. Заповеди, правилници, щатове в Българската армия бяха класифицирана (секретна) информация, която постепенно отпада в последствие разбрах член 18 буква „В” означава „..поради съкращаване в щата и невъзможност да му се намери друга длъжност..”. На базата на справка от Оперативен Архив на Българската Армия от 14.12.2011 год. освободената от мен длъжност остава вакантна от 01.12.1992 год. до 30.06.1993 год. и съществува до ликвидирането на военното формирование през 1999 год. Заемащите в последствие длъжността офицери са завършили политически профил!
Няколко години след 1992 год. в свое интервю по една от телевизиите бившия вече Министър на Отбраната г-н Александър Сталийски (лека му пръст), бе заявил че не е подписвал нито една заповед за уволнение на офицер!
На базата на получени отговори до мен и до институции е видно че за мен има характеристики и по линия на Политическите органи в Българската Армия от преди 1990 год , където казано накратко „ Тартора на дяволите е ангелче пред мен.” Причините са че не исках да ставам член на БКП и намирах варианти и начини да не ме приемат!
Факт е и че персоната заемаща през 1992 год. длъжността Командир на Дивизия, когато ме е предлагал за уволнение на армейски съвет е заявил за мен -„ Дава ни се възможност да се отървем от тоя, дето ни разиграва толкова време като маймуни”!
В един от последните отговори от бюрокрацията на Българската Армия от 19.03.2012 год. ми се заявява, че причината за моето уволнение е „ поради невъзможност да бъдете използван”!
Може би има и други материали за мен с гриф на класифицирана информация!?
На базата на гореизложеното да задам няколко въпроса: Уволнен ли съм!? Как съм уволнен!? Кой не може да ме ползва!? Българската държава ли и защо!?.....
Какви стъпки предприехте, за да бъде отстранена тази несправедливост?
Предприел съм всичко в рамките на дадените ми общочовешки права съгласно законите!
Молби, в последствие искове към всички изпълняващи длъжността иинистър на отбраната с изключение на двама, сегашния Министър на Отбраната и един от Правителството на тройната коалиция! Обръщал съм се към всички главни прокурори, омбустмани, депутати (не народни представители) от Комисиите по национална сигурност от почти всички Народни Събрания след 1992 год.! Имал съм инцидентни лични срещи с Началници на Генералния щаб на българската армия както и с Бивши Министри на Отбраната на Република България! Успях да заведа дела във Върховен Административен Съд през 1998 год. Миналата година успях да поставя въпросите и в Софийска Градска Прокуратура и в Апелативна Прокуратура.
Народен представител (лека му пръст) през 1997 год. ми диктуваше да пиша Рапорт за назначение на длъжност, не молба. На базата на добавеното към изречение от мен – „след като бъда възстановен и реабилитиран”, Рапорта отиде в кошчето!
Не смятам да се самозапалвам, не смятам да се самоубивам, не смятам да запалвам или да режа „тикви”. Така че тези действия от моя страна отпадат. Но и не смятам да се боря с „вятърни мелници” повече!
- Какви отговори получавахте от институциите към които се обръщахте за съдействие?
Мълчаливи откази, Отговори базирани на „Законите на Паркинсън” и „Принципите на Питър”, противоречащи си и противоречащи на факти и дати, пропускане на факти и данни за които нямам официална информация! С казано накратко отказ от правосъдие! Бюрократите от Министерството на Отбраната, с които съм водил и неангажиращ човешки разговор, са заявявали че си пазят мястото и поради тази причина нищо не могат да направят освен да ми съчувстват!
Последното е постановление на Апелативна прокуратура от 22.05.2012 за отказ да се образува наказателно производство с написани една част от нарушенията, заради минал давностен срок- абсолютна давност. Казано накратко Прокуратурата узакони нарушенията на законите спрямо мен, като отказа да се само сезира за пореден последен път, но получих отговор! В една нормална държава това може ли да се случи!?
Смятате ли, че уволнението ви е по политически причини?
Какви са причините с де -политизацията да си заминат от армията офицери на които им бе писнало от простотии, а да се де -политизират и да останат на служба такива които са станали от школи за запасни офицери, почти всички политически офицери да се деполитизират и да бъдат назначени на ключови длъжности като завеждащи Личен състав (Човешки ресурси) и други!? Имаше достатъчно стойностни офицери завършили политически профил, но имаше и…
Българската Армия е разбита, защо!? Слаба армия= слаба Държава, слаба Държава=слаба армия!
Какъв научен принос имате конкретно към българската армия?
Не мога да кажа че имам научен принос към Българската армия! Имам предложения за нововъведения към навремето Научноизследователския институт към Министерството на отбраната, които може би все още са с гриф на класифицирана информация! През 1987 год. се бях подготвил да продължа официално творческата си работа по едно от предложенията. Неофициално ползвах литература на място в Научно изследователския институт на Министерството на Отбраната. Бях командирован с мои колеги и войници в помощ на производството в Кремиковци. Намирах време да ходя да се доподготвям и да уча за работа в този институт. След като бях готов на необходимия минимум изпълних указанията на началника на института. Спря ме персоната заемащ длъжността заместник командващ по тила и техниката на Втора армия- „Трябвало да бъдем творчески колектив”! На базата на моя отговор се отзовах в поделението в гр. Момчилград, на няколко длъжности с достатъчно бъркотии, които трябваше да оправям, за да не вляза в затвора както и колегите които са ги допуснали! Там през 1988 год. започнах разработка в екип на „Електронен тренажор за стрелба с автомат Калашников” базиран на компютър „Правец 82”. През есента на 1988 год. трябваше да продължа работите си в Научноизследователски институт, но заповедта за назначението ми бе спряна от командващия и заместник командващия на Втора армия. Въпреки „прекрасната” характеристика направена ми от персоната заемащ длъжността заместник командир по Политическата част на поделението в град Момчилград, че „тартора на дяволите е ангелче пред мен” тези които са искали да ме вземат на работа са министерска заповед за преместването ми. През 1989 год. пуснах рапорт за свободна аспирантура по темата за електронния тренажор, но развитие по въпроса нямаше.
Давал съм мои мнения, реализирани от мои началници на практика. Но това не е важно. Важното е че са реализирани в полза на армията тогава.
Относно предложенията които съм направил до Научноизследователския институт, голяма част от тях ги виждам реализирани по света като принцип на действие и полезна работа.
Искам да уточня нещо –тези неща не са от мен защото има достатъчно творящи по цял свят които се занимават с решаването на проблематиките. Аз съм доволен че съм разсъждавал правилно!
Последно в армията бе материала от сп. „Военна Мисъл” бр. 8/91 год.
- Във вашето качество на новатор сте канен за участие на различни научни форуми, кои са те?
Имам участие като присъстващ на първите няколко иновационни форума в България както и на други прояви.
Участие с доклади имам на два от Балканските форуми по сигурността, които са и международни проведени в София.
Имам доклади на международни симпозиуми по технологии за разминиране на минни полета: HUDEM 2008 – гр. Кайро, Египет; HUDEM 2010- гр. Сус, Тунис; HUDEM2011 и HUDEM2012 гр Шибенек, Хърватска. Докладите са ми публикувани в интернет, като последният е от името на консорциума TIRAMISU създаден по 7мата рамкова програма на ЕС.
В момента подготвям нов доклад за участие в международен симпозиум през есента на тази година в Санкт Петербург, Русия ,чрез консорциума TIRAMISU.
- Какво е вашето мнение за настоящото състояние на българската армия? Има ли дефицит на иновативни идеи там?
Поддържам изразеното обществено мнение че българската армия е в по незавидно състояние от след Ньойския Договор. Динамиката на развитието на армиите по света е много висока. Навлизат постоянно ново оборудване и нова техника в другите армии. Наблягат на интегрирани системи за отбрана и за водене на бойни действия. Влизат на въоръжение авто и аеро „дрони”. Не мога да кажа това за Българската армия, защото тя е бюрократизирана на изключително високо ниво както и самата Българска държава. Знам само че се пишат отчети за щяло и не щяло.
Дефицит за иновативни идеи съществува винаги и навсякъде, но за Българската армия той е крещящ иновативни идеи се раждат от личности които знаят как да мислят а не от изпълнители които знаят да мислят за това което им се каже . По точно има ли България армия или има охранителни подразделения използвани в различни международни мисии!? Темата е обширна мога да поставя достатъчно риторични въпроси, които се задават и от мои бивши колеги!

- Очевидно е, че иноваторският дух е вграден във вашата личност, върху какви иновационни проекти работите в настоящия момент?
Споменах че в момента работя по доклад за международен симпозиум, който ще предоставя на консорциума TIRAMISU. Доклада ми ще е финален и обобщаващ. Основното направление на работата ми е в сферата на агророботиката – пълна автоматизация на екологичното производство на плодове и зеленчуци на открити и закрити площи и тяхната доставка до краен получател (консумиращия). Вариант на технологиите има приложение при разминирането на минни полета.
Определям логическата си работа до тук като база за създаването на технологичен парк!

- Колко от вашите проекти за получили висока оценка и реализация?
Не мога да определя работата си като проекти! Работата ми е логическа и тя е за организационна структура и принципи на действие комбинирана на базата на съществуващи технологии за постигане на максимална енергийна ефективност.
Докладите ми се публикуват и четат на симпозиумите наравно с доклади от професори по роботика от престижни научно изследователки институти ( Участвал съм до тук дистанционно, защото зад мен липсва Държавата България). Имал съм не едно и две предложения за реализация на потенциала ми извън България и продължавам да получавам. Получавам необходимата информация, когато я поискам от лидерски институти и организации от световен мащаб.
- Какво е вашето мнение за настоящата политическа обстановка в България?
Скоро започва официално изборна „война” за депутати и народни представители за 42 то Народно Събрание.
Не съм член на никоя партия и няма да стана! Накратко всички партии се опитват да вкарат мисленето на членовете и симпатизантите си в определен „коловоз”. Всички те се борят да вземат „властта”. … Не съм политолог и не мога да дам обективно мнение!
- Смятате ли, че българите имат нагласа за гражданско поведение?
Света се глобализира с бързи темпове и всички ние живеещи на планетата Земя сме граждани на Света, от 2007 година ние българите сме граждани на Европейския съюз, по Конституция сме Граждани на Република България и живеем в градове и села, където сме жители. Правилата за гражданство не означава да имаш задълженията да си плащаш данъците и да гласуваш.
Задълженията на всеки гражданин е да си знае правата, задълженията и ограниченията, написани в законите, но и да се спазват от всеки! Това не означава че всички трябва да бъдем с юридическо образование!
Колко граждани са прочели Конституцията на Република България и колко я препрочитат!? Същото се отнася за Лисабонския Договор, Конвенцията за защита на правата на човека, Наказателния Кодекс и други!? Активните граждани са тези които си ползват задълженията дадени им по законите, тогава когато са им нарушени правата или са нарушени правата на други и са прекрачени ограниченията!
  • Какво ви е мнението за икономическото състояние в България?
В момента Света е в криза, но не в икономическа криза, а в криза на икономиката! Живеем в глобален свят, в сферата на информационното общество. В Света текат революционни промени, базирани на науката и новите технологии.
За определени изделия от сферата на комуникациите динамиката е толкова голяма, че дадено изделие когато почне да се опакова, вече е морално остаряло, защото конкурентна фирма пуска ново изделие със същото приложение, но с по добри характеристики!
В момента има свръх производство на всичко! Двете световни индустрии обувната и шивашката, при положение че спрат производството си за 10 години напред всички жители на планетата Земя можем всеки ден да сме с нови обувки и нови дрехи!
Света преминава в Икономика на ресурсите!
Да погледнем в България, има достатъчно неизползвани ресурси. Не само природни, но и интелектуални! Темата с „Икономика на ресурсите” е твърде голяма. Подарявам я на някой от Икономическия институт на БАН или от друг институт, за да я развие и получи докторска или друга научна степен! Мога да му дам насоки и от къде да ползва материали!
В предварителните предизборни „войни” се почна голямото предлагане на създаването на работни места!
На базата на Икономиката на ресурсите, кой и какво работно място може да ми създаде!?
Да ми поставят задача да реша даден проблем?! Да измисля дадена технология – организационна структура и принцип на действие, която да доведе до решаването на определен проблем?
Добре, дал съм решение за проблема на инвалидните колички с препятствията стълбища от преди 10 години –как ринговите инвалидни колички да се изкачват и да слизат по стълбища. Държавата да ми е създала нужните условия като време средства и място за работа!? Да тази „Държава” няма нужда от мен! Казвам „Държава” в кавички защото Държавата са всички български граждани, а „Държава” тук са самоопределили се на правоимащи с нисък коефициент на интелигентност страхливци, поставили се над законите и мислещи си че Света се върти около малкият им пръст, борещи се да властват над бюрокрацията, която всъщност продължава да провежда геноцид и диктатура тук на тази територия, чрез малката власт която и е дадена!

Ситуацията тук е такава защото „слепци” водят „зрящи”, защото „тиловаци” управляват „бойни действия”, защото… Тези от тази „Държава”, които са приватизирали България, правилно са казали че не „могат да ме използват”!

Източник: http://www.burgasnovinite.bg
Democratic Party Political Blogs - Blog Catalog Blog Directory Politics Blogs - Blog Rankings Blog directory Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор.