понеделник, август 15, 2011

Като няма кой друг,Бог ни пази



Еврото не изпълни това, което обещаваха неговите създатели. То не допринесе нищо за икономическата стабилност и икономическия растеж. При все това, причината за неговото евентуално изчезване не е там. Фаталният удар ще нанесе желанието на европейските управници да наложат техните си политически цели на икономическата реалност.

През 2010 г., финансовите пазари разбраха, че кризата на „subprimes" отслаби още повече неустойчивите финанси на Гърция, която беше задлъжняла повече отколкото се предполагаше. Оттогава, те започнаха да й отпускат заеми с непрестанно растящи лихви. Това предизвика първата криза на еврото. Гърция можеше да излезе от затруднението, като уговори с нейните кредитори и МВФ едно преструктуриране на дълга (приемайки една частична неустойка). Но лидерите на еврозоната, Германия и Франция не искаха и да чуят за това. След дълги преговори бе решено на Гърция да бъдат предоставени средства със сравнително висока лихва, но доста по-ниска от изискваната от пазарите. След това, позовавайки се на принципа на финансовата солидарност, бяха отпуснати помощи за рефинансиране в Ирландия и Португалия.
Страните от еврозоната се ангажираха да предоставят необходимите средства на тези от тях, които изпитват трудности с рефинансирането. Явно, в противоречие с договора от Маастрихт, който изисква финансова отговорност от всяка отделна страна. Оправданието беше, че финансовата солидарност ще възпрепятства бъдещите ликвидни кризи.

Но всъщност, къде остава способността на подпомаганите страни да създадат, с течение на времето, необходимите бюджетни излишъци за стабилизиране на техните дългове? Плановете за режими на строги икономии, които им бяха наложени, трябваше да съдействат за това. Те предвиждаха, преди всичко, намаление на разходите (като се намали броят на държавните и обществените служители) и увеличение на данъците. Естествено, тези планове се опираха на един силен икономически растеж резултат от приватизация, гъвкавост на пазарите на труда и фискални реформи. Този растеж обаче, поставя редица проблеми.

При все това, в миналото, такива планове даваха очакваните резултати. Така напр. Португалия приложи един такъв план през 1983 година. Той даде възможност на страната да продължи икономическия растеж и да възобнови равновесието на финансите си. Много важна подробност, той беше придружен от една девалвация на ескудото.

За съжаление, първите резултати от режима на строги икономии, наложен на Гърция, се оказаха лоши. Колкото се отнася до Португалия, трудно е да се вярва, че една страна, чиято икономика е в стагнация от едно десетилетие, ще тръгне напред под натиска на строгите ограничителни мерки.

Поради липсата на възможност за девалвация на тяхната валута (еврото), трябва да се опасяваме, че Гърция, Ирландия и Португалия няма да успеят да възстановят своите финанси. Задлъжняването им ще продължава да расте (както в абсолютни цифри, така и спрямо БВП). При тази ситуация, единственото решение ще бъде преструктурирането на техните дългове.

Между кредиторите, които ще го почувстват,ще бъдат преди всичко френските и немските банки. Данъкоплатците в тези страни ще бъдат принудени да ги спасяват. Но най-лошото не е там. Те ще бъдат призовани да участват, в рамките на фондовете за стабилност, в заемите и гаранциите за страните, принудени да обявят неустойка (нека да припомним, че Франция се ангажира да заеме само на Гърция 16,8 млрд. евро). Солидарността ще постави някои от страните в еврозоната в една невъзможна ситуация: задължението да кредитират други страни членки с фондове,които те самите ще трябва да заемат,тъй като техният кредит е на най-ниското си ниво. И колкото по-дълго тази „помощ" за страните в затруднение ще продължава, толкова повече сметката ще бъде по-солена.

Преструктурирането ще си остане само един палиатив ако не бъде придружено от една девалвация. което ще означава обаче, отказ от еврото. Връщането към предишните девизи драхмата,ескудото или ирландската лира ще доведе до стесняване на еврозоната. Ако поне в Германия,където гражданите силно съжаляват за изчезването на марката, съзнавайки, че са били излъгани, не поискат нейното завръщане. Другаде, може би във Франция, девалвацията, т.е излизането от еврозоната, може да изглежда, като единственото решение за ликвидирането на една криза на всеобщо задлъжняване. Накрая, финансовата солидарност вместо да спаси еврото ще доведе до неговия край.
Сега нека си спомним как през есента на 2009 г. Б.Б.,С. Дянков,М. Димитров и Иван Костов тичаха към еврозоната,да не казвам като какви.Даже изцяло подчиниха бюджет'2010 на евроидеята.
A в момента въпросните лица бягат като опарени от нея.И това ако не е политическо фиаско,здраве му кажи!Добре,че само по едно щастливо стечение на обстоятелствата,не приехме по-рано еврото.Та да не се намираме в положението на председателя на словашкия парламент Рихард Шулик,който преди седмица заяви,че страната му не е готова да плаща,цитирам : "за гръцки пенсии и за италиански не знам какво".
Бог да ви пази!Като няма кой друг.

Източник на част от информацията: money.bg



петък, август 05, 2011

Малина и Азис vs. Никос Вертис

Малина и Азис играят много нечестно и обединяват усилия,за да преправят калпаво една от любимите ми гръцки песни - Никос Вертис - Пес то му ксана(Кажи ми го отново)


Ето и пошлият вариант на жената мъж и Малина,залага се повече на визия отколкото на глас:


Πες το μου ξανά

Καλλιτέχνης: Νίκος Βέρτης
Συνθέτης: Κυριάκος Παπαδόπουλος
Στιχουργός: Ηλίας Φιλίππου

Στίχοι:

Πες το μου ξανά ότι μ΄αγαπάς

αγκαλιά στ'αστέρια να με πας

πάθος μου γλυκό μ'ένα σου φιλί

η καρδιά να σπάσει σαν γυαλί

να μην ξημερώσει η νύχτα αυτή

και αγκαλιά η μέρα να μας βρει

Κοίταμε ξανά μια ζεστή ματιά

φτάνει να μου κλέψει την καρδιά

μ'έναν στεναγμό δώσε μου ζωή

κάνε την αγάπη μας γιορτή

να μην ξημερώσει η νύχτα αυτή

και αγκαλιά η μέρα να μας βρει

Τώρα που μιλούν μόνο οι ματιές

από μένα ζήτα ότι θές

κέρνα με φωτιά δως μου αφορμή

να μας ταξιδέψει το κορμί

να μην ξημερώσει η νύχτα αυτή

και αγκαλιά η μέρα να μας βρει

και αγκαλιά η μέρα να μας βρεί

σώμα μου καρδιά μου και ψυχή


Στίχοι: Τάκης Μουσαφίρης
Μουσική: Τάκης Μουσαφίρης
Πρώτη εκτέλεση: Δημήτρης Μητροπάνος

Източник: greekmusique.blogspot.com

сряда, август 03, 2011

В САЩ не биха наели Карбовски и Опосумите да продават и бургери


Миналият месец публикувах един материал и сега ви предлагам неговото продължение.Вижте за какво става въпрос:
"Как Владимира Руф* окачестви профила на най-скандалните ни тв журналисти? Това се разбра от отговорите,които докторът по психология на публичното поведение даде пред в-к „Всеки ден”. Запитана как популярен човек може да се спаси от синдрома на влюбеното огледало, тя ненадейно прехвърля темата върху телевизионните изяви на журналистите Мартин Карбовски, Иван и Андрей. Споделя, че преди 10 дена, когато е била у нас, е успяла да изгледа предаване с Карбовски, Иван и „другото момче”, както нарича тя Андрей. Тя видяла как известни хора се занимават с нещо, което не им влиза в работата. Според психоложката Карбовски се е държал не като журналист, а като „бутафорен прокурор, който обвинява всички и всичко”. Овен това и тримата са излъчвали огромно негативно напрежение. Заприличали са й на хора, „размазани от натрупана злоба и от това, че някой посяга към публичния им образ”.
Владимира Руф споделя, че се е почувствала потресена, защото според нея било видно как тези хора са загубили душите си. Причина за това е, че популярността сякаш ги е размазала. Тънкият психологически анализ на момента й е разкрил нещо, което е забележимо само за специалист и е почти невъзможно да се забележи от неспециалист. Дамата е установила, че тримата не са съумели да прикрият факта, че се мразят помежду си. На въпроса на журналиста какво ги държи на постовете, които заемат във водещата телевизия и продължава да ги прави все по-популярни, тя също намира адекватен отговор. Първата причина според Руф е, че те вече са продукти на дадени продуцентски компании, които ако ги отстранят от екран, ще изгубят много средства. Другото е, че с годините зрителската аудитория е добила усещането, внушавано целенасочено, че това именно са котиращите се и добрите журналисти и шоумени. В заключение Владимира Руф се изказва доста крайно, като буквално казва следното: „Простете, но в Америка хора с подобно поведение и излъчване като тези тримата не биха ги наели дори да продават хамбургери,за да не стряскат клиентите."/край на цитата/
Винаги съм си мислил същото и вече няколко пъти писах по темата "Еничарчета в журналистиката".Въпреки че съм учил психология в университета само една година.

*Владимира Руф е психоложка на американските знаменитости.
Източник: www.razkritia.com

понеделник, август 01, 2011

За "Лукойл" - печалби,за нас - лукови глави


Икономическият министър Трайчо Трайков има право само да поиска информация от "Лукойл Нефтохим", за да разбере какво се случва в компанията. Това стана ясно от негово интервю пред БНР в неделя сутринта.

По думите му компанията носи пълна отговорност както за своите работници, така и за доставките си. "Солидаризирам се с мнението на работниците в завода, че те имат своето право на труд, и това право трябва да искат от работодателите си", казва Трайков.

"Аз в тази ситуация съм също толкова неприятно впечатлен, както и работниците в "Нефтохим", защото според мен предприятията трябва да спазват законите, които има в съответните отрасли, да ги спазват, да работят, да допринасят към брутния вътрешен продукт и да плащат заплати на хората", повтори министърът. По думите му основен въпрос остава "в правова държава ли живеем".

Министърът допълва, че забавените доставки на авиогориво за летищата е отговорност единствено и само на "Лукойл авиейшън" и държавата ще продължи да отстоява твърдата си позиция по отношение на дружеството. "Подчертавам, в случая отговорността е на първо място на доставчика, който не е свързан с компанията, чийто лиценз е отнет. На второ място, ангажиментът отговорността е на "Лукойл Нефтохим", които за 15 месеца не сколасаха да си сложат измервателните уреди", каза още Трайков. По думите му в неговите правомощия е да поиска допълнително информация какво се случва в рафинерията, но с измервателните уреди и тяхната липса се занимават финансовият министър и шефът на Агенция "Митници".

През миналата седмица Трайков оглави кризисния щаб за проблемите с доставките на горива. "Този екип, който беше създаден, следи състоянието на пазара на горива, доколко пазарът реагира адекватно, доколко играчите на него реагират адекватно, така че ситуацията да се реши по най-логичния и лесен начин. На практика, тъй като проблеми с автомобилните горива не съществуват, концентрирали сме се всички върху авиогоривата", обясни Трайков. По думите му държавата ще подпомогне "Лукойл авиейшън", като освободи 1800 тона керосин от резерва, но самата компания трябва да открие алтернативен доставчик до седмица.

"При пазарна икономика държавата е партньор на фирмите, когато спазват закона. Разбира се, ние имаме ангажимент и към потребителя, така че да не настъпват проблеми в ритъма на доставки или спекулативни действия по отношение на цените", обясни икономическият министър.
Естествено,че компанията носи пълна отговорност,както за управлението на компанията,така и за персонала си.Така че персонала да не търси под вола теле,като обвинява държавата за това,че топ-мениджмънта не спазвал законите.Министърът е прав.
А средната печалба,която „ЛУКойл” реализира на литър гориво у нас,е около 50-60 ст.,пише вестник „Торнадо”.И аз мисля,че наистина е така.
Democratic Party Political Blogs - Blog Catalog Blog Directory Politics Blogs - Blog Rankings Blog directory Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор.