Еврото не изпълни това, което обещаваха неговите създатели. То не допринесе нищо за икономическата стабилност и икономическия растеж. При все това, причината за неговото евентуално изчезване не е там. Фаталният удар ще нанесе желанието на европейските управници да наложат техните си политически цели на икономическата реалност.
През 2010 г., финансовите пазари разбраха, че кризата на „subprimes" отслаби още повече неустойчивите финанси на Гърция, която беше задлъжняла повече отколкото се предполагаше. Оттогава, те започнаха да й отпускат заеми с непрестанно растящи лихви. Това предизвика първата криза на еврото. Гърция можеше да излезе от затруднението, като уговори с нейните кредитори и МВФ едно преструктуриране на дълга (приемайки една частична неустойка). Но лидерите на еврозоната, Германия и Франция не искаха и да чуят за това. След дълги преговори бе решено на Гърция да бъдат предоставени средства със сравнително висока лихва, но доста по-ниска от изискваната от пазарите. След това, позовавайки се на принципа на финансовата солидарност, бяха отпуснати помощи за рефинансиране в Ирландия и Португалия.
Страните от еврозоната се ангажираха да предоставят необходимите средства на тези от тях, които изпитват трудности с рефинансирането. Явно, в противоречие с договора от Маастрихт, който изисква финансова отговорност от всяка отделна страна. Оправданието беше, че финансовата солидарност ще възпрепятства бъдещите ликвидни кризи.
Но всъщност, къде остава способността на подпомаганите страни да създадат, с течение на времето, необходимите бюджетни излишъци за стабилизиране на техните дългове? Плановете за режими на строги икономии, които им бяха наложени, трябваше да съдействат за това. Те предвиждаха, преди всичко, намаление на разходите (като се намали броят на държавните и обществените служители) и увеличение на данъците. Естествено, тези планове се опираха на един силен икономически растеж резултат от приватизация, гъвкавост на пазарите на труда и фискални реформи. Този растеж обаче, поставя редица проблеми.
При все това, в миналото, такива планове даваха очакваните резултати. Така напр. Португалия приложи един такъв план през 1983 година. Той даде възможност на страната да продължи икономическия растеж и да възобнови равновесието на финансите си. Много важна подробност, той беше придружен от една девалвация на ескудото.
За съжаление, първите резултати от режима на строги икономии, наложен на Гърция, се оказаха лоши. Колкото се отнася до Португалия, трудно е да се вярва, че една страна, чиято икономика е в стагнация от едно десетилетие, ще тръгне напред под натиска на строгите ограничителни мерки.
Поради липсата на възможност за девалвация на тяхната валута (еврото), трябва да се опасяваме, че Гърция, Ирландия и Португалия няма да успеят да възстановят своите финанси. Задлъжняването им ще продължава да расте (както в абсолютни цифри, така и спрямо БВП). При тази ситуация, единственото решение ще бъде преструктурирането на техните дългове.
Между кредиторите, които ще го почувстват,ще бъдат преди всичко френските и немските банки. Данъкоплатците в тези страни ще бъдат принудени да ги спасяват. Но най-лошото не е там. Те ще бъдат призовани да участват, в рамките на фондовете за стабилност, в заемите и гаранциите за страните, принудени да обявят неустойка (нека да припомним, че Франция се ангажира да заеме само на Гърция 16,8 млрд. евро). Солидарността ще постави някои от страните в еврозоната в една невъзможна ситуация: задължението да кредитират други страни членки с фондове,които те самите ще трябва да заемат,тъй като техният кредит е на най-ниското си ниво. И колкото по-дълго тази „помощ" за страните в затруднение ще продължава, толкова повече сметката ще бъде по-солена.
Преструктурирането ще си остане само един палиатив ако не бъде придружено от една девалвация. което ще означава обаче, отказ от еврото. Връщането към предишните девизи драхмата,ескудото или ирландската лира ще доведе до стесняване на еврозоната. Ако поне в Германия,където гражданите силно съжаляват за изчезването на марката, съзнавайки, че са били излъгани, не поискат нейното завръщане. Другаде, може би във Франция, девалвацията, т.е излизането от еврозоната, може да изглежда, като единственото решение за ликвидирането на една криза на всеобщо задлъжняване. Накрая, финансовата солидарност вместо да спаси еврото ще доведе до неговия край.
Сега нека си спомним как през есента на 2009 г. Б.Б.,С. Дянков,М. Димитров и Иван Костов тичаха към еврозоната,да не казвам като какви.Даже изцяло подчиниха бюджет'2010 на евроидеята.
A в момента въпросните лица бягат като опарени от нея.И това ако не е политическо фиаско,здраве му кажи!Добре,че само по едно щастливо стечение на обстоятелствата,не приехме по-рано еврото.Та да не се намираме в положението на председателя на словашкия парламент Рихард Шулик,който преди седмица заяви,че страната му не е готова да плаща,цитирам : "за гръцки пенсии и за италиански не знам какво".
Бог да ви пази!Като няма кой друг.
Източник на част от информацията: money.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар