петък, януари 28, 2011

Война за 2 млрд.


С подметнати флашки, СРС и порно Алексей Петров, РЗС и ДС атакуват Бастилията на ГЕРБ.
На над два милиарда евро се изчисляват загубите на партийно-криминалната мафия за последната година и половина. Само спрените кранчета за източване на ДДС регистрират около 500 млн. по-малко в джобовете на олигарси и бандити. От пресечена контрабанда китайско, дубайско и турско карго са предотвратени кражби на близо 200 млн. евро от такси и акцизи. Десетки милиони не влязоха в касите на алкохолните босове, Карнобат и др. заради спряната продажба на напитки с фалшив бандерол (в момента се проверяват сигнали дали президентът Първанов се е обаждал на премиера Борисов да не закача спонсорите му от въпросните винпроми, както е постъпил по отношение на Михаил Михов (нашумял в едно СРС като Мишо Бирата и „Леденика”). Други милиони са спестени от замразени изплащания по съмнително спечелени държавни поръчки.

Спрени сделки на военното министерство от предишния режим на тройната коалиция са лишили от стотици хиляди евро комисиони на оръжейни търговци, действащи под крилото на президента. Обявените за незаконни частни яхтени пристанища, дворци, яхти и пр. луксозни благини още по-ясно очертават кръговете, които са бесни от управлението на ГЕРБ. Точно те са в основата на обявената война срещу правителството, начело с Бойко Борисов. В ариергарда на тази военна кампания е обявеният за тартор на „Октопода” Алексей Петров и преданите му до истерия ибрици РЗС и в. „Галерия”. Те удариха върхушката на ГЕРБ с компроматните оръжия за масово поразяване – флашката и СРС-тата. Държавата потъна в зловония. Общественото мнение, доколкото го има, се сниши, потресено от агресивността на атаката. По законите на манипулацията „мократа поръчка” бе представена за „журналистическо разкритие”, СРС-тата за срив на държавността, а авторите - като рицари на морала.

Нападнатата страна, в лицето на премиера Бойко Борисов и вицепремиера Цветан Цветанов, вместо да отговори кратко, ясно и принципно на нападението, се зае с безкрайни обяснения, които разкаляха терена още повече. Управляващите изпуснаха инициативата и се оказаха в блокада. Усетили колебание в редиците на властта, сини и червени опозиционери (уж идеологически смъртни врагове) се оказаха хванати за ръце в хора на „Октопода” ритуал, който ги превърна в следколеден подарък за Алексей Петров. Толкова се престараха и Сергей Станишев, и Румен Петков, и Иван Костов, и Мартин Димитров, че аха да засенчат Яне Янев, Атанас Семов и компания. Докато ГЕРБ инкасира удар след удар, дори доказани демократи забравиха да питат, как така подписката на Яневите хора за промяна на Конституцията се оказа фалшифицирана. 53 трупа бяха изровени и вписани в нея като живи хора! Факт, пред който някои от СРС-тата изглеждат като детско уоки-токи.
В резултат на бойните действия първата фаза на войната доведе до разклащане на правителствената лодка. Което със сигурност в лагера на Трактора е отчетено като триумф.

Сбъдна се стратегията на неговите адвокати от кантората на Даниела Доковска в навечерието на съдебния процес срещу „Октопода” да се предизвикат скандали, които да представят властта, Борисов и Цветанов в черно, а Трактора – в бяло, невинна жертва на политически и полицейски произвол. Във войната срещу ГЕРБ били въвлечени ВИП мадами,проститутки и гей компромати. Със снимки и записи на пикантни сцени били изнудвани политици да се включат в атаките за сваляне на правителството. Депутат от РЗС споделил пред колеги от БСП, че девизът е един: „Долу Борисов, служебно правителство!” Нямало да се жалят сили и средства.Избирателите са разколебани и стъписани от невижданата агресия на разразилите се политически битки.

Смъртоносна хватка
Милиони са дадени до момента за платени публикации срещу правителството, вадене на компромати, подслушвания и следене на хора до управляващите, иницииране на скандали, събиране на подписки, организиране на „спонтанно” недоволство в дадени среди. Изчисленията са на журналисти от няколко медии на базата на информация от техни източници.
Сделките се договарят най-често в кафе-сладкарница „България”, лоби баровете на „Радисън”, грандхотел „София”, „Вкусното кебапче” (срещу БНТ), ресторант „Кумбаре”, кафенето на гърба на Художествената академия, както и в самите партийни централи. Най-логичният въпрос от излизането на СРС-тата с разговори на Бойко Борисов с Ваньо Танов, Ваньо Танов със Симеон Дянков, Ваньо Танов с Менда Стоянова, Ваньо Танов с Искра Фидосова е: КОЙ ИМА ПОЛЗА ОТ ВОЙНАТА СРЕЩУ

ПРАВИТЕЛСТВОТО?
Ето кой:
1. Пряко засегнатите Алексей Петров – Трактора. Петър Стоянов – Пешо Сумиста. Николай Велков, юрист, арестуван в акция „Октопод”. Братята Пламен и Йордан Стоянови, известни като Ждрольовците или Дамбовците. Други над 220 души, срещу които се водят дела за тежки криминални престъпления.
2. Мафията – защото са нарушени, застрашени или спрени източниците на печалби от контрабанда, наркотрафик, изнудвания, шантаж.
3. Престъпни групировки/кръгове, свързани с политически среди и имащи политически и властови амбиции.
4. Сивият сектор на бизнеса: ДДС милионери, спекуланти, абонати за държавни поръчки.
5. Магистрати, уличени в нерегламентирани контакти, на които бяха осветени имоти за милиони.
6. Опозицията. По принцип това е нейно задължение, но определени среди са тясно свързани с мафията и действат в нейна полза.
7. Президентът Георги Първанов – основен двигател на задкулисната война срещу сегашното управление и персонално срещу Бойко Борисов. Първанов не иска да приеме мисълта, че с изтичането на мандата изтича и неговото влияние върху бизнес и политически среди. В лицето на Бойко вижда заплаха за собствената реализация в бъдещото развитие на страната.
8. Олигарсите.
9. Кукловодите от Държавна сигурност. Използват засегнатото честолюбие на Алексей Петров и жаждата му за мъст за свои цели. Като им свърши работа, ще го похарчат.

Таен доклад за КОНТРАБАНДАТА И ДС
Държавна сигурност създава още в през 80-те години на м.в. официални контрабандни канали. Това е записано в служебен доклад, написан от група на МВР през 1991 г.
Предлагаме ви частта за създаване на контрабандните канали.

ДОКЛАД
На Централаната група на МВР за изпълнение решението на МС от 27.01.1991 г.
I. Създаване и работа на комисията
С решение на МС от 27.01.1991 год. беше създадена Правителствена комисия за обследване дейността на бившите органи на Държавна сигурност и установяване на престъпления и нарушения на законите в годините на тоталитарното управление.
... Със“заповед Т32 от 23.03.1986 год. е сформирано самостоятелно централно Четвърто управление на ДС в състав от осем отдела: два икономически, търговски, транспортен, Държавна тайна, информационно-аналитичен, активни мероприятия, военно контраразузнаване в ЖП войски.

По отношение на съпричастността на тези структури на ДС към търговията със специално имущество, производството и износа на лекарствени „средства” под контрол и скрит транзит на стоки са получени следните данни: Скритата транзитна търговия е била официална държавна политика, осъществявана от наши фирми, като са използувани и чужди граждани. Обхващала е стоки, поставени под особен международен контрол, за които Фирмите доставчици в повечето случаи са нямали официално вносно разрешение. Освен обичайните за скрития транзит стоки, валута, битова електроника, цигари, напитки и др. в тази дейност са били включени реекспортът на оръжие и боеприпаси, както и износът на медикаменти, намиращи се под контрола на Международната здравна организация, За осъществяването на тази дейност с Решение на МС 189/1967 год/ в системата на МВТ е създадено ВТП „Кинтекс“, До прекратяването на дейността с Решение на МС 163/1985 год. „Кинтекс“ от горните операции е реализирало значителни валутни постъпления.

-В съответствие със статута и основните задачи на ДС отделите, работещи по линия на икономиката, са изпълнявали задачи по контраразузнавателното обезпечаване на операциите, състоящи се в съхраняване или изтичане на факти и сведения, съставляващи държавна тайна, предотвратяване и пресичане дейността на чуждите специални служби, действуващи по канала, предотвратяване сключването на неизгодни сделки и нанасянето на щети на националната икономика. За тази цел в отрасловите министерства, както и във фирмите, имащи отношение към горната дейност, са назначавани служители на ДС като офицери по сигурността и режима, съществуват данни, че на някои звена и отделни служители на ДС са възлагани задачи по осигуряване пропускането без митническа проверка на стоките през границата, но в нормативната база, регламентираща дейността на тази категория офицери, такива задължения не са вменяващи. Въпреки че през 1985 год. началникът на Управление „И“ официално е поискал от ръководството на МВР органите да бъдат освободени от задължението да подпомагат и осигуряват в контраразузнавателно отношение скритата транзитна търговия и да продължат работата само по разкриване и пресичане дейността на чуждите специални служби по контрабандния канал, тази дейност е продължила до края на 1989 година.

Предвид зачестилите случаи на изтичане на информация и съществуващата реална опасност от компрометиране на държавните предприятия, a оттук и на самата държава, позовавайки се на посоченото РМС 163/1985 год., бившето МВТ е разпоредило откриване на представителство в София към ВТО „Интеркомерс“ на Фирма „Икомев“ – Лихтенщайн и дирекция на „Жинтекс” без скрития транзит на оръжие, В „Икомев“ се вливат Фирмите на „Кинтекс“ - „Олтрейд“ и „Сокотрейд“, като същевременно „Икомев“ участвува в „Лотос ООФ“ - българо-австрийска фирма за специфични банкови операции и други фирми. За ликвидиране на запасите от оръжие на стойност 20 млн. долара подготвено от „Кинтекс“ за реекспорт е създадена фирмата „Инар“. На отговорни длъжности в тези фирми са били назначавани действуващи и бивши служители на ДС, в повечето случаи имали и преди това отношение в тази дейност. Във връзка с образуваното от ГСУ дело 63/1990 година за незаконна търговия с лекарствени средства под контрол всички налични материали са предадени на Военна прокуратура. Изясняват се получените сигнали за нерегламентиран износ на специално имущество от Фирмите „Инар“, „Ширио“, „Металхимкомерс“ и др. В процеса на обследването са установени данни и факти за злоупотреби и присвоявания от длъжностни лица при осъществяване задграничната външноикономическа дейност. Това е информация за злоупотреби при задгранична строителна и търговска дейност на традиционните външнотърговски предприятия като „Булгаргеомин „Агрокомплект“, „СО МАТ“, „Електроимпекс“, „Техноекспортстрой“, „БГА Балкан“, „Фонд 1300 години“, както и от страна на новоизградени задгранични ФИРМИ от български физически лица след 10,11.1989 год. Такива фирми са установени в Швейцария, Австрия, Франция и Англия. Всички събрани данни по тези въпроси са предадени на ГСУ-МВР.
Източник: frognews.bg

сряда, януари 26, 2011

вторник, януари 25, 2011

Из архивите на СДС


Бих желал да ви запозная с една статия,поместена във вестника на Радикалдемократическата партия "Век 21"(бр.51-52 от 22 декември 1993 г.).Хубаво е от време на време да се връщаме по-подробно към миналото,за да можем да си отговорим правилно на някои въпроси от настоящето.Ето текста:
"Повод да напиша този материал ми даде наскоро появилият се във в."Демокрация"(бр.278 от 27 ноември 1993 г.) анонимен репортаж със заглавие "Нови репресии в системата на архивите".В него безпартийният интелектуалец Стефан Дойнов бе обвинен,че разчистил пътя,за да назначи "на ръководни длъжности изявени комунисти".Подобно обвинение не би било осъдително,ако се тиражира чрез периодичния печат като лична позиция,гледна точка или интерпретация,неизбежни за формиране на така необходимото многообразие на печатното слово.Но когато една информационна рубрика като "Репортерски дневник" например е само прикритие на недобронамерени инсинуации,засягащи честта и достойнството на нищо неподозиращ човек,то няма съмнение,че е налице явление,което още Захари Стоянов определя като политически МЮЗЕВИРЛЪК.
Но да се върнем малко назад.През последните две-три години медиите внезапно проявиха интерес към архивите у нас и тяхното богатство.Интересът към архивите беше провокиран и от станалата очевидна обществена полезност на запазената документация от различен характер.Във връзка със Закона за земята,за реституцията на едрата и дребна градска собственост,с необходимостта да се обезщетят репресираните,българските бежанци от Беломорска и Одринска Тракия и т.н. хората почувстваха нуждата от архивите,където можеха да открият отдавна затрити или загубени документи.И в голямата си част бяха удовлетворени.В такъв момент даже специалистите бяха учудени от богатството и разнообразието от документи,които са оцелели и са опазени благодарение на иначе незабележимата и още по-малко ценената работа на архивите.
Много са проблемите от нашето съвремие,които неизбежно допират до различните български архивохранилища.Между тях са въпросите с досиетата,с нуждата да се защитят българските имоти в чужбина и да се върнат заграбените по един или друг начин и т.н.Разрешаването на всеки един от тези проблеми е възможно само чрез издирване на необходимите документи.
Съвсем естествено интересът към архивите предизвика любопитни дискусии в печата,радиото и телевизията - за съдбата на партийните архиви,за архивните сбирки в различните архиви,за централизация или децентрализация на архивното дело,за нов закон за архивите и др.Напълно нормално е,че се отстояваха различни виждания - нали в едно демократично общество всеки има право да изрази мнението си,да го защитава и отстоява.И именно в полемиката може да се роди най-правилното решение на възникналите въпроси.
Впоследствие обаче проблемът за архивите изкуствено и с манипулативна цел се пренесе върху главно управление и по-специално неговия ръководен екип.Вместо да се обсъдят устройството,методичното ръководство,съхранението,използването и всички ония промени,които се налагат от доказаната вече обществена значимост на българските архиви,започна една печална рокада на кадрите.Атаката срещу началника на ГУА Кр. Гергинов завърши през 1992 г. с нищо необосновано и неаргументирано уволнение.На негово място беше поставен млад колега - Веселин Методиев(на снимката),чието единствено предимство беше членството му в Демократическата партия и широко афишираната близост с лидера на тази партия.Така се стигна до опасно политизиране на въпроса с архивите.
Една рутинна дейност,която задължително изисква приемственост,висок професионализъм и най-вече определено отношение,беше подложена на изпитание.Около Методиев се събра групичка от хора,наскоро захвърлили вече ненужните им партийни билети или набързо забравили колко са драпали да влязат в комунистическата партия(впрочем приемането на самия Методиев в партията е било осуетено само от ноември 1989 г.),които обявиха демокрацията за свой патент.Тези хора се самообявиха за най-добрите професионалисти,които е раждала българската архивистика.Ония,които не им пригласяха,станаха неудобни,дори заплашвани.Организираха се подписки,което доведе до разделяне и противопоставяне на хората,работили дълго време заедно в една толкова полезна сфера.В печата,а и по телевизията се сервираха нападки срещу бившия началник и тези,които се осмеляваха да застанат зад него.На призива на 25 учени историци - професори и доценти,да не се ликвидират с лека ръка добрите професионалисти,създавани в продължение на много години,новоизлюпените демократи отговориха с един отвратителен пасквил - добър атестат за техния манталитет и морал.
Веднъж започнали,смените продължиха.През 1993 г. Гергинов беше възстановен на поста си от V районенсъд,после това решение беше анулирано от Върховния съд,на оспорвания стол отново седна Методиев.Но не задълго.Защото климатът в ГУА бе отровен и трябваше да се вземат мерки,за да се осигури спокойна атмосфера за работа на специалистите архивисти.Защото архивите са нужни на цялото общество.През лятото на тази година най-после беше взето решение да се назначи неутрален човек,вън от системата на архивите,незамесен в изкуствено предизвиканите вътрешни борби.Така за началник на ГУА беше назначен ст.н.с. к.и.н. Стефан Дойнов от Института по история при БАН - известен и авторитетен учен,автор на солидни монографии по проблеми на Българското възраждане,човек с уравновесен характер,произхождащ от репресирано семейство и сам доста препатил в годините на тоталитаризма.И това е известно на всички историци.
Но и срещу него атаките не закъсняха.На усилията му да се възстанови творческата атмосфера в името на изпълнение на непосредствените и отговорни задачи на това хранилище на българската историческа памет някои от споменатия кръг умишлено създаваха пречки,други сами напуснаха в знак на протест срещу новия началник.А в. "Демокрация" отново предостави страниците си на непроверени нападки,този път срещу Ст. Дойнов,на жалби на "репресирани" от новия началник.Нима в редакцията не се интересуват кои хора нападат и на кои слагат венеца на мъченици на демокрацията?Както е казал известният класик,"в къщата на Облонски всичко се обърка".
На мнозина може да се стори досадно,че при толкова остри социални проблеми се опитвам да предизвикам обществен интерес към частен случай,имащ отношение единствено към работещите в ГУА.Всъщност случая не е частен, а един от многобройните,очертаващи напоследък доста тревожна тенденция,която ме кара публично да запитам: защо стана така,че малцината български интелектуалци,съхранили и отстоявали своята гражданска доблест,лична свобода и професионализъм и преди 1989 г.,и след тази дата,са принудени да се бранят и защитават от партийни кариеристи,комунистически "парашутисти" и всякакви конюнктурни нагаждачи?Как и защо стана така,че именно органът на Съюза на демократичните сили пое защитата на тези,които с лека ръка захвърлиха червеното знаме и вдигнаха синьото?
Позволих си да изкажа мнение за архивите,защото като историк по професия добре познавам проблема.Може би две трети от 30-годишния ми стаж са преминали в работа в различните български архиви - централни и провинциални.Работила съм и в архива на Министерството на външните работи в Париж,в Нант,в Брюксел,в Москва и в държавните архиви в Букурещ.Имам впечатление от организацията,съхранението,ползването на материалите в тези архиви.С пълно убеждение мога да кажа,че нашите архиви,които са много богати,не отстъпват по отношение на обработката и ползването - техните затруднения са от материално естество.Те се нуждаят от средства за осигуряване на по-добра техника,по-добро заплащане на труда на архивистите,по-добри условия за съхранение и реставрация на документите.Естествено е,че при сегашните затруднения на цялата ни държава това едва ли би се осъществило в близко бъдеще.
Единственото,с което можем да помогнем на архивите,е да оставим на професионалистите да си вършат работата,да не замесваме архивите в политическите боричкания и амбиции за власт.Защото политиката се променя,политиците си отиват,а българските архиви ще съществуват,докато я има и нашата България./край на цитата/
P.S. Автор на статията е проф. д-р Елена Стателова,а Веселин Методиев сега е депутат от Синята коалиция.

петък, януари 14, 2011

Кой кой е в Синята коалиция?(II-ра част)


Вчера търсех из личната си библиотека някоя хубава книга за четене и съвсем случайно попаднах на един доста интересен документ.Като го чета и си обяснявам защо във всеки следващ парламент броят на депутатите от СДС намалява.В случая става въпрос за депутата д-р Михаил Михайлов(на снимката),който влезе чак от Русе в сегашния парламент.
Въпросният документ представлява сигнал от областния управител на Хасковска област Теню Делчев до Районна прокуратура гр. Хасково.Ето какво се казва в него:
"ОТНОСНО: Извършено нарушение на Закона при командировка на лица в чужбина
При упражняване на правомощията си по чл.69,ал.3 и чл.71 от ЗМСМА установих,че бившият областен управител г-н Михаил Михайлов от началото на 1992 година до м. април 1993 год. е издал 32 заповеди за командировка,с които е командировал в чужбина различни представители на частни или държавни фирми,лица извън системата на Областната администрация,и е подписал молбите-декларации като техен ведомствен ръководител.Въз основа на тези заповеди за командировка в чужбина и молби-декларации,командированите лица са се снабдили със служебни паспорти,които са използвани за частни пътувания в чужбина.
Тъй като в случая областният управител в качеството на длъжностно лице е превишил правата си с цел да набави облага за другиго,извършеното представлява престъпление по служба.
Ето защо моля да упражните правомощията си по чл.39,т.1 от ЗП и да образувате предварително производство по чл.282 ал.1 от НК,за да бъде потърсена наказателна отговорност от виновния извършител на деянието.
Писмени доказателства,съдържащи точни данни за извършените правонарушения може да изискате от Областна администрация,където се съхраняват командировъчните заповеди и от паспортната служба при РДВР,където се съхраняват както командировъчните заповеди така и молбите-декларации за издаване на служебните паспорти."/край на цитата/
Мисля,че с такива кадри СДС ще гледа 42-ро обикновено народно събрание през крив макарон.Като се добавят и проблемите от материала ми "Виртуалната Синя коалиция", едно такова развитие на нещата е почти сигурно.Обаче има време да се вземат необходимите мерки.При добро желание,разбира се.

четвъртък, януари 06, 2011

Синдром на вродената политическа самодостатъчност


Още на 3-ти октомври,2009 г. аргументирано предупредих,че рязкото вдигане на акциза на цигарите ще бъде груба грешка.Тогава Синята коалиция си замълча по въпроса.А и момчетата от ГЕРБ се оказаха напълно самодостатъчни,мислят се винаги за прави и не виждат никаква алтернатива на себе си.Между впрочем такава не виждаха и Иван Костов,и Сакскобургготски,и Сергей Станишев,когато бяха премиери.Пък после взеха,че се сринаха и партиите им се свиха като шагренова кожа.
Все пак доживяхме да чуем признание.Случи се в записаните разговори между шефа на митниците Ваньо Танов,министъра на финансите Симеон Дянков и зам. министъра на финансите Владислав Горанов.Ето какво си казват те:
"Танов: Е, идва, ний го знаем всички... Но кой откъде идва... въпросът, когато има две позиции, знаеш, мойта съм я казал и по въпроса за това, дето горе-долу прехвърлихме целия дълг на комунистите го поехме ние...

Горанов: Така е...

Танов: Ти знайш, че през цялото време казвах т'ва е... Добре, аз съм го казвал, съвестта ми е чиста, така съм ги виждал нещата и животът го показа, че наистина сгрешихме. Но кат' сме сгрешили, сега трябва да намерим вариант да излезем от ситуацията.

Горанов: Ми това не е вариантът, който... Това не е вариантът, в който не се явява (б.р. – Дянков) на среща при премиера.

Танов: Да де, не е т'ва вариантът.

Горанов: Аз се почувствах като борче там.

Танов: Ми и аз се почувствах много зле. Другото – ти ми знаеш мнението к'во беше за туй. Аз го показах все така. То хубаво, обаче тъй или иначе, вече се е случило, трябва да излезем от т'ва положение, трябва да намерим точните решения как да излезем, щот' то се случи. Поради липса на опит ли, поради други лични ли, поради инат ли, поради т'ва, но се е случило. В края на краищата има политическо решение за вдигане на акциза на цигарите и грозното е, че ако сега тръгна по тоя... Де факто всички получават пари за вземането на политическо решение, грозно е да прехвърлиш вината само върху един човек...

Горанов: Така е...

Танов: Ами като сме биле повече, значи не е могло да се стигне дотам да не го гласуваме т'ва решение за вземане (б.р. – за вдигането на акцизите, което предизвика увеличаване на контрабандата). А ние всички сме се съгласили и кат' сме сe съгласили всички, сега трябва всички да излезем от това положение, защото иначе е грозно – корабът потъва, оставаме един. Не е само един виновен, защото ние с мълчанието си или с незаемането на позиция сме подпомогнали да се случи това. И аз съм най-малко човекът, който е подпомогнал да се случи.

Горанов: Така е прав си..."/край на цитата/
За съжаление,икономическата политика на ГЕРБ се очерта като едно пълно фиаско.Може да се направи извода,че през митниците минава огромна цигарена контрабанда и се лепят десетки хиляди фалшиви бандероли върху бутилки с алкохол.
Синдромът на вродената(от БКП) политическа самодостатъчност е много опасна болест.Мисля,че от нея страдат всички политически партии в нашата "мила" родина.Без изключение.
Democratic Party Political Blogs - Blog Catalog Blog Directory Politics Blogs - Blog Rankings Blog directory Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор.