неделя, март 31, 2013

Живот посветен на изкуството (III-та част)

                                                               
                            Ж-А-Д-У-В-А-М
                                         
      Болка в душата ме гнети,
      като знам, че рано или късно
      трябва да напусна
      моята родна земя планета.
      В теб десетилетия живях,
      Обикнах твоите поля,
      гори, балкани, реки и морета.
                       Не! Не!
                    Не искам,
               моя майко Земя,
                 да те напусна!
             Ще плача и ридая,
           аз друг свят не зная.
                      Не! Не!
         Не искам да се разделя
                с моя мил народ.
            Ден и нощ жадувам тук,
                   Майко Земя,
           жадувам да те рисувам!...

                                                         9 юни 2012 г.


                                                                 Р-О-Д-Н-А  К-Ъ-Щ-А

                                                             Тъжен
                                                             пред родна къща,
                                                             празна и пуста,
                                                             заставам на прага,
                                                             И за миг спомен тъжен
                                                             в мен се завръща.
                                                             Няма я мама
                                                             да ме посрещне
                                                             и да ме изпрати.
                                                             Болка в душата ми
                                                             завинаги
                                                             в мен остана.
                                                             Няма я вече мама.
                                                             Тук в бащината къща
                                                             никой не се завръща,
                                                             тя завинаги остана
                                                             празна и пуста...

                                                                                    11 март 2000 г.


                                                                    З-И-М-Н-А  П-Р-И-К-А-З-К-А

                                                              Земята се покри
                                                              Със булченска
                                                              Бяла премяна.
                                                              В низини скътани
                                                              Къщи, от дебел
                                                              Сняг похлупени.
                                                              От вътре топъл живот
                                                              През комините пулсира.
                                                              Стопани щастливо
                                                              Вкусват от
                                                              Своите плодове...
                                                              Със зимно настроение
                                                              Деца със снежни топки
                                                              Се запритат.
                                                              Патици на кервани
                                                              Към реки прелитат.
                                                              Нежни бели снежинки
                                                              Във вихрен танц се преплитат,
                                                              Играят и към земята
                                                              Меко падат
                                                              И зимни приказки ваят!...

                                                                             12 януари 1969 г.                                                      
                                     

       
                                                       П-О-Р-Т-Р-Е-Т

                                               На вид съм земен,
                                               тих, незабележим,
                                               но вътрешно
                                               с творческа сила зареден,
                                               от лъчи небесни,
                                                с тайнство свято,
                                                В душата ми
                                                От Бог съм осенен.
                                                В стихията си съм
                                                          неудържим
                                                                    небе,
                                                                         вода,
                                                                               земя,
                                                платно,поезия и музика
                                                се превръщат в едно.
                                                На вид съм земен,
                                                                    тих,
                                                                           незабележим...


                                                                                                                                       27 април 1979 г.


Автор на стиховете и рисунките: Нено Александров - художник и поет

P.S. Ако желаеш да видиш рисунките в цял размер, кликни върху тях!  


                                                                                                                                     


                                                                                                                           

четвъртък, март 28, 2013

Живот посветен на изкуството (II-ра част)

                                           
                                             Т-А-Й-Н-С-Т-В-О

                                        От покой - духът
                                        Стене, вдъхва аромат
                                        Природата, опиянена
                                        И окъпана от свеж дъжд,

                                        Събужда чувства
                                        И трепет,
                                        Цветя ухаят,
                                        Ручеи галят душата,

                                        Очите ненаситно
                                        От радост потъват
                                        В божествено
                                        Тайнство!...

                                                                                              5 юли 2000 г.


                                                   О-Б-И-Ч

                                         Не затваряй врата,
                                         в късен час
                                         ще погаля твойта коса,
                                         моя спяща Венеро,
                                         Ще те милвам
                                         и от сън
                                         ще те събудя,
                                         и чуя
                                         твоя нежен глас.
                                         Обичта ми към теб,
                                         на сън и на яве.
                                         Виждам твоя образ,
                                         чувам твоя глас
                                         ще идвам пак при теб
                                         в тоя късен час ...!

                                                                                          22 март 1962 г.


                                                      Д-В-А-М-А

                                          Майска тиха вечер,
                                          Двама влюбени,
                                          Прегърнати
                                          Вгледани в звездите.
                                          Две тела се преливат
                                          В пролетната нощ,
                                          Щурец в тишината
                                          Се чува песен да пее,
                                          Брилянтни,
                                          Звездите
                                          Трептят
                                          Луната грее
                                          И се радва на пролетта!...

                                                                                           29 май 1969 г.

Автор на стиховете и рисунките: Нено Александров

P.S. Ако желаеш да видиш рисунките в цял размер, кликни върху тях!  

Нено Александров е художник и поет. Роден в с. Душанци, Пирдопско, обл. Софийска. От много години живее и твори в Димитровград. Първата си стихосбирка "Копнеж" издава през 2010 г. Негови отделни стихове са преведени на над тридесет езика.
Името на Нено Александров е известно на широката общественост като художник, който е създал хиляди графични рисунки, акварели, маслени картини. Той работи във всички жанрове - портрети, фигурална композиция, пейзажи, натюрморти и абстракции. Участвал е в многобройни национални, международни, общи и самостоятелни изложби.
 Много негови картини са притежание в страната и чужбина - Италия, Франция, Англия, САЩ, Гърция, Испания, Чехия, Полша, Норвегия, Унгария, Русия, Куба, Германия и др.      



                     

                                                                                          
                                                                                                                                                         

                                       
                                                 
                                     




                                                 

                                       

                                   

неделя, март 24, 2013

Живот посветен на изкуството (I-ва част)

Нено Александров е художник и поет. Роден в с. Душанци, Пирдопско, обл. Софийска. От много години живее и твори в Димитровград. Първата си стихосбирка "Копнеж" издава през 2010 г. Негови отделни стихове са преведени на над тридесет езика.
Името на Нено Александров е известно на широката общественост като художник, който е създал хиляди графични рисунки, акварели, маслени картини. Той работи във всички жанрове - портрети, фигурална композиция, пейзажи, натюрморти и абстракции. Участвал е в многобройни национални, международни, общи и самостоятелни изложби.
 Много негови картини са притежание в страната и чужбина - Италия, Франция, Англия, САЩ, Гърция, Испания, Чехия, Полша, Норвегия, Унгария, Русия, Куба, Германия и др.        

                                                     Р-О-Д-И-Н-А

Горд и щастлив
съм, че се родих
в родината
на Ботев
        и Левски.
Родени в тежки
        времена,
те умряха за теб,
               Родино!
И още хиляди,
       знайни и незнайни
чеда, загинали
          за твойта
                  свобода!
Роден в теб, свободна
страна,
          където и да вървя
          не бих заменил
                 твойта красота
за нищо на света.
В теб, Родино моя,
аз живея
          и за теб копнея
         
                                                                                                  15 юли 1980 г.


                                                            П-Е-С-И-М-И-С-Т

Защо, човече, си намръщен
            и озлобен?
Няма ли за теб
"Добър ден!"?
Защо бездействаш по улици,
кръчми и кафенета?
За теб щастие няма
на тая планета!...
Защо, човече, не виждаш
красотата в цветята,
в усмивките на децата,
в балкана, в морето и полята!?
Защо, човече, завиждаш на ближния,
който недоспал и недоял
във живота е успял?
Като него те са милиони,
които движат прогреса
на тая планета!...

                                                                                                15 април 2007 г.


                                                            Н-О-С-Т-А-Л-Г-И-Ч-Н-О

Село Душанци е сгушено
          в пазвата
        на Средна гора.
То е моето родно гнездо,
И аз, като птиците -
съвем млад отлитнах
от родната си къща.
И сам поех житейския си път.
Където и да вървя, тук и по света,
няма да забравя моя роден край.
Споменът от моето детство -
как за първи път гледах
изгрева на слънцето,
вглеждах се в звездите
и с жадни очи търсех
прозорец към света.
Споменът за полето, горите, планините и реките,
песента на птиците и щурците -
където и да вървя, тук и по света,
село Душанци завинаги ще остане
скътано в моето сърце и душа.

                                                                        17 август 1959 г.  












Автор на стиховете и рисунките: Нено Александров

P.S. Ако желаеш да видиш рисунките в цял размер, кликни върху тях!                                                                                                                        

четвъртък, март 21, 2013

КАКВО Е "ОСВОБОЖДЕНИЕ"

НЯКОИ ПОЯСНЕНИЯ ОКОЛО СЪЗДАВАНЕТО НА ОБЩОБЪЛГАРСКОТО СЪБРАНИЕ НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ „ОСВОБОЖДЕНИЕ”

Общобългарското събрание беше създадено по моя идея, за да анализира и координира действията на протестиращите. Споделих идеята си с по-голямата част от протестиращите и смятам, че ако се направи една поправка в решението на събранието, а именно отказ от участие в изборите, то ще свърши полезна работа.
Структурата на „Освобождение” е хоризонтална и това обяснява неговата безпартийност. В него няма ръководство и йерархия. Просто избраните координатори получават информация за проблемите на даден район или регион и предава на останалите координатори за това, а те от своя страна предават проблема и формата на протест, за да подкрепят дадена кауза. Отказът от пирамидална структура ясно показва, че това не е и не може да бъде политическа партия. Но една част от присъстващите не можаха да разберат това. Те емоционално или режисирано приеха глупавата идея да се явяват на избори.
За да се яви някой на избори най-напред трябва да има програма, стратегия, аналитично и законодателно звено, подготвени кадри, ПР и финансиране. Това не само че липсва в движението, но то не е и предвидено. Затова е много глупаво да се явява неподготвено, нефинансирано и неизвестно защо на тези идиотски избори. Сега е време движението да работи яко за промяна на формите на управление на общините и държавата и да набира доверие. Без доверие няма авторитет, няма и нужда от него. С явяването на избори ще направи точно обратното. Малкото авторитет, който има ще се изпари и то само ще се унищожи.
Аз при никакъв случай няма да се явявам на избори, който и да ме покани. Досега винаги съм отказвал, защото имам принципи, които няма да променя. В същото време ще продължа да си работя както досега.
Първото нещо, което писмено ще предложа още днес ще бъде към премиера и кабинета. То е да бъде постановено с решение на МС, че се отменя досегашната административна практика на т. нар. „мълчалив отказ” и да се въведе „Мълчаливо съгласие”. Това ще направи нещата прозрачни и най-важното, че администрацията ще бъде демократизирана, като и се отнемат управленските конци и бъде принудена да обслужва гражданите.
Второто нещо, което вече поисках е среща с новия министър на вътрешните работи относно дисциплинарното уволнение на директора на ДАНС във Велико Търново и Габрово Свилен Цонев и да бъде даден на прокурор.
Чрез тези две предложения аз правя една проба на кабинета и президента доколко мислят да работят с гражданските съвети и кого обслужват.
Не си правя илюзии, че това травеститско правителство ще приеме тези предложения с адмирации. Но то ще се дезавуира и всички ще разберат, че е правителство на олигарсите и чуждите интереси, а не отговорно българско правителство. Това е изключително важно за всички нас.
Непременно трябва да се поиска от премиера министъра на МОСВ декларация, че са само български граждани, както и незабавно запитване до Омбудсмана дали ще сезира КС за промяната на структурата на МС дали е конституционна.. Всички министри трябва да подпишат декларации, че не са зависими от ДС, чужди и наши тайни организации, алкохол, психотропни вещества и наркотици.
Що се отнася до гражданският контрол, той трябва да започне незабавно. Всички държавни комисии трябва да бъдат отворени за протестиращите, както и да се поиска незабавен одит на БНБ, ВЗОК, НОИ, НАП, МФ и МП. Това ще извади на светло истинското състояние на страната в момента и защо се намираме на това дередже. Преди изборите ние трябва да знаем какво и как трябва да го поискаме.
Друга инициатива трябва да има към партийните централи. Към тях писмено трябва да се поставят условия да се включат поправки на сега действащи и нови закони, които да гарантират приемането им в съответен срок, за да може България бързо да спре да потъва и да стъпи на здрава почва. Такива искания могат да бъдат приемането на Закон за кредитните кооперации и взаимоспомагателните каси и поправка в данъчния закон за нулев данък за малките фирми, които имат годишна печалба до 15 хил. лева, а след това да се премине към прогресивен данък със съответната стъпка. Също така трябва да им се поискат пълните програми и стратегии в краткосрочен и дългосрочен план. Ако не отговорят писмено, партиите ще загубят доверие, а ако отговорят, ще могат да бъдат съдени ако не изпълнят ангажиментите си. Всъщност, ще се окаже, че партиите в България имат само някакви мъгляви платформи, но не и стратегии и програми за цялостно решаване на проблемите във всяка една област.
Виждате, че не нови хора във властта ще решат проблемите у нас, а правилните стратегии, програми и гражданския контрол. Ние трябва да направим програмно правителство, но и парламентът трябва да бъде програмен.
Не на последно място трябва да се започне незабавно подписка за референдум със следния въпрос:
ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ЗАКРИЕ ИНСТИТУЦИЯТА ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, А ПРАВОМОЩИЯТА МУ ДА СЕ ДАДАТ НА ОБИКНОВЕНОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ?
По този начин бързо и без излишни средства ще модернизираме управлението на държавата, защото няма да избираме напълно излишното ВНС. Това означава, че всяко следващо НС може да приеме нова конституция на България, което е зверски необходимо за всички нас.
Що се отнася до изборите, неведнъж съм писал, че най-точната позиция е да се гласува масово с невалидна бюлетина, тъй като по този начин ще оставим партиите в малцинство и ще удавим купените гласове.
Ето, така виждам бъдещата работа на „Освобождение”!

Автор: Николай Колев - Босия
Източник: bosia.blog.bg
P.S. Присъединявам се към позицията на Николай Колев - Босия за бойкот на изборите на 12 май т.г..

сряда, март 06, 2013

Програмата Ран-Ът и българската червенгурска дебилщина



От доста време из нета се щъка едно клипче,  което се базира на твърдения (по никакъв начин недоказани) на прононсирания агент на Държавна сигурност - Георги Тамбуев, че видите ли, България планомерно се съсипвала, а народа - в синхрон с априлската линия на Правешкия копанар, се унищожавал методично. 

Зловещо, нали?
     За първоизточника на всички тези злини зомбираните комун. онанистически религиозни фанатици  сочат т.нар.  Програма Ран-Ът.
     Други пък се позовават на част от екипа работил върху тази програма през 1990 г. (друг е въпроса каква е ролята им в изработването) - но те твърдят, че точно на определени хора от екипа не вярват.
     То и аз не вярвам на част от екипа работил по тази програма, но това са личните ни емоции и чувства, които са си наша работа и са без значение.    Още в началото питам бързащите да ме плюят червенгури: Четохте ли Програмата Ран-Ът?
     Питам ги: знаят ли какво е предлагала тази Програма, защо не беше приложена и кому беше изгодно това?     Защо казвам, че програмата трябва да се прочете?
Особено днес!
     Пък чак тогава, от разстоянието на времето, да се правят преценки и за да  може да се убеди всеки непредубеден човек колко необходима е била, но как безотговорно не е била приложена още, когато е била предложена на управляващите през 1990 год. комун. онанисти начело с резидента на съветските интереси  у нас - Андрей Луканов.
     Няколко мерки от предложените решения за икономическа стабилизация на България бяха неотложна необходимост тогава и това днес е очевадна истина:
      - незабавна всеобща приватизация на всички държавни активи;
      - прилагане на Шокова терапия ала Балцерович, защото шокът ни душИ непрекъснато цели 7-8 години за да стигне до равнищата след хиперинфлацията;
      - въвеждането на Валутен борд - за да не могат покварените ни комун. онанистически гаулайтери и еничарите от червеното гестапо на ДС да ни оглозгат до кокал, както разбира се, при липса на законови ограничения, те направиха.
    Иначе всеки може да си разтяга пропагандни локуми и да спекулира по всевъзможни начини, но НЕ точно тези двамата - Ран и Ът - са виновниците за нищетата, в която хлътна българският народ, а тя си беше неизбежна, след като пет пъти той гласува за собствените си угнетители и техните производни. Кой овластяваше непрекъснато комун. онанистите - за да им даде възможността да ни ебат майката? Ричард Ран и Робърт Ът ли?
За сведение на интернационалсоциалцървулпрогресистите  - ето как се нарича т.нар. Програма Ран-Ът:



                        
                                     

ДОКЛАД върху  проекта за икономически растеж и преход  към  пазарна икономика в България 
подготвен от Фондацията на Националната Камара на САЩ за Народна Република България
 
Ръководство и редактиране:
                        Ричард Ран, САЩ
                        Роналд Ът, САЩ
Източник: forumat-bg



Democratic Party Political Blogs - Blog Catalog Blog Directory Politics Blogs - Blog Rankings Blog directory Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор.