Ж-А-Д-У-В-А-М
Болка в душата ме гнети,
като знам, че рано или късно
трябва да напусна
моята родна земя планета.
В теб десетилетия живях,
Обикнах твоите поля,
гори, балкани, реки и морета.
Не! Не!
Не искам,
моя майко Земя,
да те напусна!
Ще плача и ридая,
аз друг свят не зная.
Не! Не!
Не искам да се разделя
с моя мил народ.
Ден и нощ жадувам тук,
Майко Земя,
жадувам да те рисувам!...
9 юни 2012 г.
Р-О-Д-Н-А К-Ъ-Щ-А
Тъжен
пред родна къща,
празна и пуста,
заставам на прага,
И за миг спомен тъжен
в мен се завръща.
Няма я мама
да ме посрещне
и да ме изпрати.
Болка в душата ми
завинаги
в мен остана.
Няма я вече мама.
Тук в бащината къща
никой не се завръща,
тя завинаги остана
празна и пуста...
11 март 2000 г.
З-И-М-Н-А П-Р-И-К-А-З-К-А
Земята се покри
Със булченска
Бяла премяна.
В низини скътани
Къщи, от дебел
Сняг похлупени.
От вътре топъл живот
През комините пулсира.
Стопани щастливо
Вкусват от
Своите плодове...
Със зимно настроение
Деца със снежни топки
Се запритат.
Патици на кервани
Към реки прелитат.
Нежни бели снежинки
Във вихрен танц се преплитат,
Играят и към земята
Меко падат
И зимни приказки ваят!...
12 януари 1969 г.
П-О-Р-Т-Р-Е-Т
На вид съм земен,
тих, незабележим,
но вътрешно
с творческа сила зареден,
от лъчи небесни,
с тайнство свято,
В душата ми
От Бог съм осенен.
В стихията си съм
неудържим
небе,
вода,
земя,
платно,поезия и музика
се превръщат в едно.
На вид съм земен,
тих,
незабележим...
27 април 1979 г.
Автор на стиховете и рисунките: Нено Александров - художник и поет
P.S. Ако желаеш да видиш рисунките в цял размер, кликни върху тях!
Няма коментари:
Публикуване на коментар