Живот посветен на изкуството (I-ва част)

Нено Александров е художник и поет. Роден в с. Душанци, Пирдопско, обл. Софийска. От много години живее и твори в Димитровград. Първата си стихосбирка "Копнеж" издава през 2010 г. Негови отделни стихове са преведени на над тридесет езика.
Името на Нено Александров е известно на широката общественост като художник, който е създал хиляди графични рисунки, акварели, маслени картини. Той работи във всички жанрове - портрети, фигурална композиция, пейзажи, натюрморти и абстракции. Участвал е в многобройни национални, международни, общи и самостоятелни изложби.
 Много негови картини са притежание в страната и чужбина - Италия, Франция, Англия, САЩ, Гърция, Испания, Чехия, Полша, Норвегия, Унгария, Русия, Куба, Германия и др.        

                                                     Р-О-Д-И-Н-А

Горд и щастлив
съм, че се родих
в родината
на Ботев
        и Левски.
Родени в тежки
        времена,
те умряха за теб,
               Родино!
И още хиляди,
       знайни и незнайни
чеда, загинали
          за твойта
                  свобода!
Роден в теб, свободна
страна,
          където и да вървя
          не бих заменил
                 твойта красота
за нищо на света.
В теб, Родино моя,
аз живея
          и за теб копнея
         
                                                                                                  15 юли 1980 г.


                                                            П-Е-С-И-М-И-С-Т

Защо, човече, си намръщен
            и озлобен?
Няма ли за теб
"Добър ден!"?
Защо бездействаш по улици,
кръчми и кафенета?
За теб щастие няма
на тая планета!...
Защо, човече, не виждаш
красотата в цветята,
в усмивките на децата,
в балкана, в морето и полята!?
Защо, човече, завиждаш на ближния,
който недоспал и недоял
във живота е успял?
Като него те са милиони,
които движат прогреса
на тая планета!...

                                                                                                15 април 2007 г.


                                                            Н-О-С-Т-А-Л-Г-И-Ч-Н-О

Село Душанци е сгушено
          в пазвата
        на Средна гора.
То е моето родно гнездо,
И аз, като птиците -
съвем млад отлитнах
от родната си къща.
И сам поех житейския си път.
Където и да вървя, тук и по света,
няма да забравя моя роден край.
Споменът от моето детство -
как за първи път гледах
изгрева на слънцето,
вглеждах се в звездите
и с жадни очи търсех
прозорец към света.
Споменът за полето, горите, планините и реките,
песента на птиците и щурците -
където и да вървя, тук и по света,
село Душанци завинаги ще остане
скътано в моето сърце и душа.

                                                                        17 август 1959 г.  

Автор на стиховете и рисунките: Нено Александров

P.S. Ако желаеш да видиш рисунките в цял размер, кликни върху тях!                                                                                                                        

Добави в Svejo