сряда, март 28, 2012

Актуализация на статуса


При подготовката за теглене на поредния общински
кредит, на 30 март 2010г. в зала “Гросето”, пред около 15 човека се проведе т.н.
публично обсъждане на проект за ремонт и асфалтиране на пътища на територията на
общинския център. Казано по друг начин на Общинския съвет му предстоеше да
гласува поредния кредит от 1 700 000 лв. Тогава, за да убеди присъстващите да дадат
своята “гражданска подкрепа” за такъв общински кредит, думите на кмета на Димитровград  бяха:
“Като община може да поемем ритмично изплащане на банков заем с подобен
размер. За повече не може да се мисли, защото за кандидатстване с големи
проекти по донорски програми ще трябва да имаме пари за собствено
финансиране. Трябва да се въздържаме от непремерени банкови заеми!”
Какво ли е станало след три-четири месеца, че вече може да се тегли кредит от
2,5 млн. евро? Ето какво. На общината за пореден път се отхвърли проект за
реконструкция на част от парк “Марица”, който беше предложен пред Регионалното
министерство да се финансира по оперативна програма “Регионално развитие” (за
ваше сведение по тази програма бяха одобрени проекти на такива общини като:
Троян, Лясковец, Аврен, Пещера, Първомай и др.) и веднага се започна с обработката на общественото мнение, че за този проект трябва да се тегли кредит под формата на емитиране на общински облигации.
И логичното се случи на заседанието на ОбС на 22.07.2010г. Решението се гласува без
никакво обсъждане и коментари! Искам в тази връзка да зададa няколко въпроса:
Не е ли странно, че през близо двумесечния период до вземането на решението от
Oбщинския съвет, не беше представено и отразено от медиите нито едно мнение
против този пореден и най-голям кредит теглен от общината?
Не е ли странно, че след като най-голямата сесийна група на ГЕРБ тихомълком
беше взела решение да не го подкрепи, никой от тях не посмя да излезе на микрофона
в залата и да разясни аргументите си?
Не ли странно, че нито един “десен” съветник не стана да протестира срещу
безумието да се тегли такъв голям заем за проект, който не е инвестиционен и
включва в себе си в алеите на парк “Марица” да се поставят паметници от
комунистическата пропагандна машина като Ленин, Маркс, Енгелс, Г.Димитров и
др.? (Много от гражданите на Димитровград не желаят да има такива.)Сигурно знаете,че името на града си остана така,защото през 1993 г. Желю Желев отказа да издаде указ за преименуването му.Макар че Общинският съвет в Димитровград беше гласувал предложение до президента(което и до днес не е отменено) за смяна на името му от Димитровград на Каменец.Цялата документация по въпроса за смяна името на Димитровград се намира в президентството.Аз лично съм я виждал там.
   Но ето какво каза сегашният кмет Иво Димов от ГЕРБ в интервю за предаването „Добър ден,София” на Радио „Фокус”:
"Водещ: Г-н Димов, какъв изглежда през вашите очи Димитровград?
Иво Димов: Димитровград е един уникален град – град, който е строен изключително и само така, че да бъде удобен за хората. За съжаление през последните двайсетина години, както във всяка една средно голяма община, Димитровград срещаше известни затруднения относно подобряване на инфраструктура, образование, здравеопазване. В последните няколко години се направи много, благодарение, разбира се, и на политическата подкрепа на Политическа партия ГЕРБ. Но, има доста неща, които в следващия мандат трябва да бъдат решени.
Водещ: Знаете, че това е първият социалистически град.На практика тази слава има две страни.Кои от добрите ще запазите? Кои от лошите ще се постараете, като кмет да туширате или, ако може, да отрежете? Изобщо как ще се справите с това социалистическо наследство, което няма как да си кривим душата – личи си във вашия град?
Иво Димов: Разбира се, че си личи. Но аз мисля, че ние по-скоро трябва да се възползваме от това социалистическо наследство. Народ, който не помни и не тачи своето минало, няма бъдеще. Така че това, което трябва да се направи оттук нататък, е да се популяризира точно това – Димитровград е първият социалистически град. И, както знаете, на много места и в другите страни, включително наскоро и в София беше открит Музей на социализма. В тази насока трябва да се работи. Между другото, в предходния мандат Димитровградският общински парламент взе решение за изграждане на Алея на монументалното изкуство от втората половина на миналия век,в която алея да бъдат събрани монументални творби от цяла България и заедно с решението на Министерството на културата Централна градска част да бъде обособена като паметник на културата, да бъде развит точно този соцтуризъм,който,според мен,има огромно бъдеще в следващите години."/край на цитата/
В същото време,във в-к "Хасковска Марица" от 21 април 2011 г. пише следното: "Фирма “Уикенд”, еднолична собственост на депутата Иво Димов, спечели обществената поръчка за доставка на храни за социалните и здравни заведения в община Димитровград. Това става ясно от информация, публикувана вчера в сайта на Агенцията за обществени поръчки. Договорът между депутатската фирма и администрацията в бригадирския град, е за необичайно дългия за подобна услуга срок от четири години. Точната сума по него не се уточнява поради факта, че “Уикенд” е обявена за победител в процедурата на базата на единични цени, предоставени за всеки един от продуктите. Очаква се обаче за срока на целия контракт сумата да достигне между 1,5 и 2 млн.лв. Обществената поръчка спечелена от “Уикенд” сега, е дежа вю на анулираната през януари. Срокът тогава отново бе четиригодишен и прогнозна стойност не бе официално оповестена. Тогава се оказа, че общината не е спазила необходимите изисквания, за да стартира процедурата . Одитори установиха, че възложителят /б.а. кмета Стефан Димитров/ не е изпратил предварително обявление в официалния вестник на ЕС. Нещо, което се явява задължителен компонент, заради заложените стойности, които са равни или по-високи от определените с Регламента на Европейската комисия. “Установено е нарушение, което не може да бъде отстранено, без това да промени условията, при които е открита процедурата”, писаха в мотивите си одиторите, извършили предварителния контрол. Така те наложиха на кмета да проведе наново процедурата, която бе форсирана и бързо-бързо, без изненада, бе спечелена от обичайния заподозрян – “Уикенд”. Компанията на депутата от ГЕРБ Иво Димов от години печели обществените поръчки за доставка на храни в общината. Още докато е председател на местния парламент Димов, в качеството си на едноличен собственик на капитала на “Уикенд” ЕООД, участва в ред обществени поръчки. Така например през 2008 г. фирмата взема 400 хил.лв. по едногодишния си договор с общината за доставка на храни. Година по-късно фирмата участва в следващата обществена поръчка. Тя е с обща стойност 964 хил.лв., спечелена е от няколко фирми, като лъвският пай от 695 хил.лв. отива в “Уикенд”. Контрактът бе за две години и изтече през януари 2011 г.. Съпоставка с предходния конкурс е причината да се смята, че депутатската компания този път ще прибере между 1,5 и 2 млн.лв. за четиригодишния си договор. За разлика от 2009 г., сега “Уикенд” печели цялата обществена поръчка, а не определени позиции от нея, при това сега срокът е двойно по-дълъг. Всъщност, периодът на договора също е прелюбопитен. Община Димитровград е може би първата администрация в страната, възлагаща тази поръчка за период от 48 месеца. Практиката в почти всички други общини е договорите да се сключват година за година. РАЗРАСТВАНЕ Депутатската фирма започва да разширява постепенно влиянието си и към днешна дата освен в Димитровград, работи и в още няколко общини. От 2008 г. до сега, “Уикенд” печели процедурите за снабдяване с хранителни продукти на детските градини в селата от община Хасково. Средногодишно по този си договор фирмата прибира между 100 и 150 хил.лв. От момента, в който Иво Димов стана депутат, компанията му започна да печели и поръчки в други общини. Такъв е случаят с Харманли и Първомай."/край на цитата/                   В града на „Неохим” строителните дейности извършва „Неохим Инженеринг”,
боклука извозва „НеоТитан”, а сметището ще изгражда „Нео-груп,след като кмета Стефан Димитров (сега председател на Общинския съвет) възложил поръчки за над 7 млн. лв. на близки до семейството си фирми.„В Димитровград, ако завъртиш умрял плъх на канап, непременно ще удариш хора на име Димитър, Димитров, или Димитрова”, това мнение споделя във виртуалното пространство блогър, анализиращ обществено-политическия живот в града край Марица. „Схемата е ясна - синко-мама-татко.Това е нашият олигархичен модел”, допълва още той. И саркастичният му коментар е на път да излезе чиста монета. Истината, която мнозина в града премълчават е, че определени фирми, близки до семейство Димитрови отдавна по презумпция печелят най-апетитните общински поръчки. Кръгът „НЕО”, както е наричан обръчът от фирми на „Неохим”, от няколко години е успял да „прилапа” общински обекти за милиони левове. Че Стефан Димитров възлага поръчки на фирми, близки до семейството си, не е тайна.

По една или друга причина обаче това досега не е провокирало нито комисията за конфликт на интереси, нито другите оторизирани органи. Справка в сайта на Агенцията за обществени поръчки показа няколко изключително любопитни факта. Откакто Стефан Димитров е кмет, фирмата, в чието ръководство участва баща му – „Неохим инженеринг”, е сред привилегированите.

Само за последната година дружеството е усвоило над 1 млн. лв. В това число влиза ремонтът на ЦДГ „Звънче” на стойност 260 хил. лв. и основната реконструкция на ОУ „Алеко Константинов” - 752 хил. лв. И за двете обществени поръчки са получени по три оферти,

случайно или не обаче е избрана точно „Неохим инженеринг”.

Същата фирма е на път да усвои още около 700 хил. За ремонта на ОДЗ „Райна Княгиня” и „Осми март”. Последните три обекта се финансират с поредните за Димитровград кредити от фонд „Енергийна ефективност”, които ще се възстановяват в следващите пет години. Те бяха изтеглени по изричното настояване на кмета и подкрепени от неговата сесийна група „Да за Димитровград”.

Фирмата „Неохим инженеринг”, както е видно от името, е свързана с торовия гигант „Неохим”. Тя е 100 % собственост на химкомбината, чийто акционер и главен изпълнителен директор е точно бащата на Стефан Димитров - Димитър Димитров. Преплитането на власт и бизнес за семейството обаче не спира до тук. На 13 май 2009 г. кметът сключва договор на стойност 6,6 млн.лв за „Третиране на твърди битови отпадъци и експлоатация на депото в землището на с.Ябълково” с фирмата „Нео-Титан”, на която настоящият градоначалник бе шеф преди да седне в кметския стол. Справка в системите за фирмено разузнаване показва, че съдружници в „Нео-Титан” с равен брой акции са „Еко-Тех” АД и „Титан-Клинър”. Собственици на второто дружество са „Форуком”, „Дорис” ЕООД и „Титан АС”. По- интересна обаче е първата компания. Акционери в нея са около 10-ина човека, в основната си част смятани за близки до торовия завод и фамилия Димитрови, акции там има Васил Грънчаров, който доскоро бе в Борда на директорите на „Неохим”. До края на 2008 г. съакционер на „Титан-Клинър” в „Нео-Титан” е била дъщерната фирма на торовия завод „Евроферт” АД. Сложен юридически карамбол обаче праща акциите в ръцете на „Еко-тех”. Практически те са заложени от стария акционер и новият се явява гарант в сделка за половин милион. Договорът е за две години и изтича през декември 2010 г., смята се, че ще бъде подновен с анекс, поне до края на мандата на Стефан Димитров. Това вероятно се прави, за да се заобиколи законът за конфликт на интереси, смятат юристи.

„НеоТитан” е другият елемент от семейно-олигархичния модел на управление на фамилия Димитрови. Фирмата отдавна е разширила предмета си на дейност и вече не се занимава само със сметоизвозване и сметосъбиране. Така например през това лято тя участва в разкопаването и в асфалтирането на уличната мрежа в Димитровград. В началото на юли ресорният зам.кмет Христо Колев заяви, че предстои да се извършат ремонтни дейности на 57 улици на обща стойност 1,75 млн лв. По-късно - през август,

без да се задава прогнозна стойност бе обявена и обществена поръчка,

с предмет на дейност „Управление на публична техническа инфраструктура, кърпежи и повдигане на канализационни шахти и бордюри”. Преди дни за победител бе обявен „БКС-Димитровград-Консорциум”, а подизпълнител на определени дейности е „Нео-Титан”. Тези две фирми често работят като подизпълнители и на други проекти, така например те бяха ангажирани в полагането на тръбите на „Сити газ”, която преди да прибегне към наемането на въпросните две дружества, имаше доста проблеми с общинското ръководство, но както изглежда по една или друга причина дрязгите са останали в историята.

С фирмата „Нео-Титан” е свързано едно от първите решения на настоящия Общински съвет. То касае промяната на промилите за такса смет, които са вдигнати до 4,5 на хиляда. Тук е моментът да се отбележи, че димитровградчани плащат един от най-високите налози в страната. За справка тази такса в Стара Загора е 1 промил, в Казанлък е 2,3 промила, а в Кърджали - 1, 75 промила. Там обаче сметоизвозващите фирми не са пряко свързани с кмета или членове на неговото семейство. „Ако получиш данъчно съобщение, че дължиш данък сгради и такса смет на общината в размер на 130 лв., това означава, че в „Нео-Титан” ще отидат 118 лв., а в общината 12 лв.”, обясни служител от отдел „Приходи”, пожелал, по разбираеми причини, анонимност. Именно той разясни и друг факт. Освен събирания налог, към „Нео-Титан” ежегодно били насочвани и други суми. В плана на боклукчиите за 2010 г. е залегнала сумата от 2,8 млн. лв., с различни решения на Общинския съвет обаче се насочват още няколко транша към бившето работно място на кмета. Така например за почистването на пазара, дейност която по принцип би трябвало да влезе в задълженията на фирмата, се прибира допълнителна сума. Тя е на базата на обществена поръчка от 11 септември 2009 г, с която в сметките на „Нео-Титан” се препращат още 100 хил. лв. Наред с това от бюджета ежегодно се насочват допълнителни суми - за доставка, монтаж на контейнери и преса за претоварна площадка в тазгодишния план са заложени 160 хил. лв., за закупуване на кошчета и бобри пък е предвидена сумата от 60 хил. лв. Това са все активи за частната фирма,

които сметопочистващи фирми в други градове сами закупуват.

С „Нео-Титан” е свързан и един от най-големите старателно прикривани конфликти в общината - този с изграждането на сметището край с. Ябълково.

От една страна, от време на време, се прокрадва информация за течащи процедури, но от друга се прикрива скандалният факт, че за изпълнител на дейностите за изграждането на сметището в Ябълково е избрана фирмата „Еко-Нео груп”, която е 99 % собственост на „Нео-Титан”. Стойността на поръчката е почти 17 млн лв. Скандалът преди време бе раздухан от няколко столични медии. Една от тях - в. „Дневник”, написа „От непостроеното сметище в Димитровград се размириса. Фирмата на бащата на кмета е спечелила обекта”. На въпрос на вестника дали като кмет знае, че един от акционерите в „Еко-Нео Груп” е баща му, Стефан Димитров прави опит да се измъкне от въпроса с твърдението, че дружеството имало много собственици и той не знаел кои са те.

И докато кметът се прави на несведущ, един друг консорциум, пръкнал се от нищото, започва да печели поръчка след поръчка в града, и няма изненада - той отново е свързан със семейството му. Това е споменатата вече фирма „БКС - Димитровград – Консорциум” АД. Името на дружеството никак не е случайно, предвид това, че една от общинските фирми, която принципно би трябвало да изпълнява строителната програма, се казва „БКС Димитровград”. Новият холдинг обаче умело дублира и на практика изземва функциите й. Сдружението се формира след обединение на две фирми – „Благоустройство и комунално стопанство”, еднолична собственост на „Нео-Титан”, и БКС „Горна Оряховица” АД.

Само за една година консорциумът взема поръчки за над 6 млн лв.

На 24 февруари 2009 г. печели обществена поръчка на стойност 1,34 млн лв. за рехабилитацията на общински път Каснаково - Клокотница, два месеца по-късно взема нова поръчка, този път за 3,3 млн лв. Предметът на дейност е „Подържане и ремонт на общинската пътна мрежа на територията на община Димитровград”. Апетитите на частното БКС, както е познато дружеството в града, не спират с този проект. На 15 юни 2009 на него е възложена още една поръчка – „Текущ ремонт на участъци от улици”. Сумата отново е сериозна - 1,15 млн. лв. В края на годината консорциумът печели нова поръчка със същото име, сумата обаче този път е по-малка - 99 хил. лв. Всички изброени по-горе цифри са без ДДС. Простата сметка показва, че във фирми близки до семейство Димитрови в последните две години са отишли над 7 млн. лв. и както изглежда техните дружества продължават да участват на конкурси и да печелят нови и нови поръчки.

Споменатите по-горе факти би трябвало вече да са направили впечатление на комисията за конфликт на интереси към ОбС Димитровград. От контролния орган обаче няма реакция. Ако въпросната комисия се сезира, това няма да е прецедент. Само преди няколко месеца в региона имаше подобен случай. Става въпрос за кметицата на свиленградското село Мезек Цонка Черменлиева, която бе отстранена от длъжност и глобена с 12 хил лв от Върховния административен съд /ВАС/, заради това, че „в качеството си на длъжностно лице тя действала в частен интерес в полза на съпруга си Костадин Димитров”. При това прегрешенията на селския управник изглеждат незначителни в сравнение с по-горе споменатите факти.

Проблемът на Цонка Черменлиева е, че свикала общоселско събрание, което да реши дали да предостави един терен „пасище, мера” на едноличното дружество „Мезек Биоенерджи” (собственост на съпруга й) за изграждане на фотоволтаичен парк. Това обаче веднага е било забелязано от тамошната комисия за конфликт на интереси, която се събира, решава казуса и както е по-закон - предава случая на Хасковския административен съд, глобил кметицата на първа инстанция, на втора – във ВАС тя вече е отстранена от длъжност. Законът обаче е такъв, че без да се подаде сигнал от Комисията за конфликт на интереси, няма как Темида да се сезира. Каква е причината в ОбС Димитровград да онемеят за казуса, може би се дължи на състава на комисията. Тя е председателствана от Катя Чалъкова, в нея влизат още Петър Томов от „Да за Димитровград” и Веселин Тодоров от БСП. На пръв поглед, комисията е създадена като по учебник и в нея присъстват представители от три съветнически групи. Това обаче е само на пръв поглед. След като Иво Димов стана народен представител, с Решение№806 от
17.12.2009г. за председател на ОбС и председател на комисията за предотвратяване и
разкриване на конфликт на интереси бе избрана Катя Чалъкова – общински съветник
от ГЕРБ. За нея не могат да се изброят толкова фрапиращи неща, освен факта, че
няколко месеца след този избор къщата, в която живее, намираща се на
ул.”Г.Кирков”, придоби нов и светъл вид, а върху зелената площ пред нея се
оформиха няколко паркоместа. Подробност е, че фирмата, изпълнила тази задача, е на
общински съветник от листата на кмета и покрай обекта няколко пъти минаха
камиончета на "Нео-Титан".Извън необичайното мълчание на Катя Чалъкова (сега депутат от ГЕРБ), изключително интересно е положението с юриста Веселин Тодоров. Причината за неговото пасуване може би е гражданският му договор с общината, смятат димитровградчани, които припомнят, че Тодоров нерядко взема общински дела, затова и от него едва ли би се очаквало да започне да разследва попада ли кметът в конфликт на интереси.

Положението е още по-сериозно с Петър Томов, който не само, че е от кметската листа, но в момента е и съуправител на една от фирмите, която би трябвало да проверява – „Нео-Титан”. Петър Томов кара една от най-скъпите фирмени коли в Димитровград - БМВ Х 6, смята се за изключително близък до кмета и цялата фамилия Димитрови. Самото присъствие, не само в комисията, но и в Общинския съвет на двама от тримата членове на комисията, също е доста спорно, третият пък необяснимо защо мълчи, засега.

АНАЛОГИЧНО

Конфликтът на интереси в Димитровград обаче не започва и приключва само с предишния кмет Стефан Димитров(сега председател на Общинския съвет). Изключително спорна е и ситуацията около общинския съветник от листата на „Да за Димитровград” Митю Вълчев, чиито фирми „Агрофермер 2002” ООД и „Монтаж инженеринг” ЕООД, също са сред фирмите, печелещи поръчки в града. Управител на първата от изброените компании е точно Вълчев. Тя е ангажирана в снегопочистването и зимното подържане. „Монтаж инженеринг” ЕООД пък ремонтира сградата на Общинска администрация в Димитровград, проект чиято стойност възлизаше на 476 хил лв.

Налага се извода,че 6 месеца след изборите няма никаква промяна.Колко жалко!

На снимката:


Поредните падащи отломки от бл.7 на бул. "Димитър Благоев" в Димитровград

Източник на част от информацията: http://hsmaritsa.com/razsledvaniya/neobiknoveniyat-kmet.html и http://www.hsmaritsa.com/regiona/ochakvano-deputatt-ivo-dimov-s-nova-porchka-za-hrani-v-dimitrovgrad.html







събота, март 24, 2012

Декларация на работниците на "Горубсо"АД

За да видиш в по-голям размер декларацията,кликни върху нея!

вторник, март 20, 2012

Quo vadis,* Шенген?

Рашидов обяви, че покойната Гена Димитрова ще пее и че Хомо сапиенсът е създал човека:


Бих желал да ви препоръчам следните статии на Николай Колев - Босия:
  "МАФИЯ, МАФИЯ МАФИЯ, МАФИЯ..." от 11-ти март,2012 г. и "ДЪРВЕНАТА МАФИЯ" от 5-ти март,2012 г.
И така още веднъж стигам до извода,че за всички европейци ще е най-добре ако не ни приемат в Шенген.А защо ли ГЕРБ и БСП се напъват толкова да ни вкарат там?Например, ето какво заяви вчера председателят на БСП Сергей Станишев: „Ние категорично смятаме, че по отношение на присъединяването към Шенген, България трябва да бъде оценявана именно на основа на шенгенските критерии без поставяне на допълнителни условия"./край на цитата/ Отговорът оставям на вас, но дълбоко в себе си смятам, че той може да бъде само един: Износ на корупция в западна посока.
* Къде отиваш - лат.

сряда, март 07, 2012

Братя...Не купувайте! ...Яйца братя не купувайте!


Нали си спомняте призива на премиера Попов. Тогава ни звучеше наивно и малко смешно. То така си и беше. Ценовият шок тогава си беше подготвян години и всеобхватен. Имахме все още и от соц. сланината. Сега обаче не спрем ли това тестване с цените на яйцата, помнете ми думата ще ни смачкат търговците.

Яйцата са стока, която може да си позволим/ако не ни се налага здравословно разбира се/ да не я употребяваме пряко с месеци. Няма как "яйчарите" да издържат един бойкот. Необходимо е само да си кажем ...-Аз при тези цени яйца няма да ям-Да го кажем и да го направим обаче. Успеем ли/а ще успеем ако сме задружни и не гяволуваме /, вече и с другите търговци ще ни бъде по-лесно.

Да си забраним омлета и крем карамела за малко, за да не ни излиза солен после! Да изпържим "яйчарите", не те нас да пържят!

Предлагам на блогърите с голям брой посещения, на тези които имат или участвуват в групи в социалните мрежи да помислят и да дадат знак какво да правим. Уверявам Ви, че няма да е трудно да ги хванем търгашите за "яйцата"!

Източник: vencivaleri1951.blog.bg

събота, март 03, 2012

Размисли по случай Трети март


Какво всъщност празнува България на 3 март? Подписаният на тази дата Санстефански договор де факто сменя едно владичество с друго. България спешно се нуждае от нов национален празник, казва историкът проф. Пламен Цветков.

Според проф. Пламен Цветков единственото събитие, достойно да се чества от българите на 3-ти март, е Брест-Литовският мирен договор, сключен на този ден през 1918 година. Тогава България, заедно със съюзниците си от Първата световна война - Германия, Австро-Унгария и Турция - е на страната на победителите.

Този договор не носи на страната някакви териториални придобивки, но е документ, който я спасява от унищожение, тъй като е резултат от големия подвиг на българската войска в Добруджа, които отблъскват руската агресия към Цариград и проливите, и осигуряват оцеляването на българската държава.

Този факт е доста по-важен от осъществяването на националното обединение по-късно. Естествено, когато малка държава отблъсне агресията на велика сила, тя заплаща по-висока цена и тази цена в случая е непостигнатият национален идеал, който е движел няколко поколения българи в тези години, казва проф. Цветков.

Според него трябва да се прави разлика между самата война (войната от 1877-1878 г. - бел. ред.) и договорът, с който тя приключва. И той не е Санстефанският, а Берлинският договор. Санстефанският договор е предварителен мирен договор, който фактически регламентира окупацията на България от Русия и е продукт на известния граф Игнатиев.

Освободителна война?

С руско-турската война, която според известния историк е по-правилно да се нарича войната от 1877-78 година, Русия се стреми да си осигури хинтерланда Цариград, денонсирайки по същество България. Сърбите пък искат да заграбят Нишко и Поморавието, които дотогава са били част от територията на българската екзархия. Румънците пък воюват за независимост, тъй като през този период те са били васални на Османската империя.

Несъмнено българското опълчение и четници се бият за свободата на своята родина, уточнява проф. Цветков. Целите на Русия, обаче, не са били освобождението на страната и това е обилно документирано. В договора от Сан Стефано се говори не за България, а за ″Балканска област″ и това може да се прочете в архивите на руския окупационен фонд.

Македония можела да бъде включена в тази ″Балканска област” само ако България остане протекторат на Русия. Това също може да се прочете в архивите, както и това, че името на България там изобщо не фигурира!

То се появява едва в Берлинския договор, който налага международен контрол върху руската окупационна администрация, който ограничава времетраенето на руската окупация от две години на девет месеца, и който изрично задължава Русия след изтичането на 9-месечния период да изтегли всичките си войски от страната. Именно това е договорът, който де факто полага основите на съвременната българска държава.

Смяната на османското върховенство с руско владичество, подпечатано с договора от Сан Стефано, е всичко останало, само не и освобождение, продължава проф. Цветков. Той обръща внимание и на един важен аспект от по-новата история на страната - за комплекса на българите, че някога са били роби. Това, според него, е крайно ирационално и дори вредно за съвременните отношения на българската държава със съседите й.

Българският език на унижението

Професорът историк говори за "Санстефански комплекс" в българската история. Вече 104 години от Прокламацията на българската независимост през 1908 година на българите не им се удава да превъзмогнат своя комплекс за малоценност спрямо Османската империя и всичко турско. Това влияние може да се проследи дори и в начина, по който България реагира на някои стъпки и инициативи на съвременната турска република.

"Докато не превъзмогнем комплекса си за някакво робско минало и собственото ни антибългарско русофилство, ще изпитвам сериозни съмнения за пълноценното бъдеще на България”, казва професорът. Според него няма добро чуждо владичество, а османското върховенство с нищо не променя тази максима. Той предпочита да говори за върховенство вместо за робство, защото след учредяването на Българската екзархия България все пак има някаква автономия в рамките на империята.

Словосъчетанието ″турско робство″ е твърде емоционално и няма нищо общо с науката, продължава ученият. Българите не са били роби на турците поради една проста причина - робството в Османската империя е било силно ограничено. В много по-силна степен отколкото, да речем, в Америка до войната между Севера и Юга. В този смисъл българите до такава степен се самоунижават, че искат да се изкарат роби в миналото! Дори и ″видни″ съвременни български държавници говорят на този език на унижението, твърди професор Цветков.

Истината, цялата истина

Българите имаме нужда да погледнем историческата истина в очите, както навремето това е сторил в ″Записки по българските въстания″ възрожденецът Захари Стоянов, казва Цветков. Например да не си затваряме очите за това, как българите са се отнасяли към мюсюлманите по време на Априлското въстание и войната от 1877-78 г., както и по-късно по време на Балканските войни. Захари Стоянов е написал, че не турци, а българи-мюсюлмани са клали българи-християни в Батак, както и в много от 200-те селища, последвали съдбата на това паметно място.

Стоянов е писал и за чудовищния акт по време на бунта в Панагюрище, при който българин е пил от кръвта на заклан османлия. Той пише още, че българите не биха се вдигнали срещу султана, ако Османската империя е била просветена и напредничава страна, припомня професор Цветков.

Той вижда и паралел между нелицеприятните проблеми при осмислянето на българската история от самите българи с аналогичния процес в съседна Турция, където с изключение на най-просветените умове никой не иска да признае позорния за страната Арменски геноцид. "Трябва да оставим историята да свърши това, за което е предназначена - да ни каже истината, само истината и цялата истина за миналото″, заключава професорът историк Пламен Цветков.

На картинката към материала виждате какво е положението в днешна България.За да е така,дали не играе роля и собственото ни антибългарско русофилство?Така например,според Наталия Василиева от "Асошиейтед Прес",подкупите са част от всекидневието в Русия на Путин.А аз й вярвам,че това е самата истина.

Източник на част от информацията: www.dw.de
Democratic Party Political Blogs - Blog Catalog Blog Directory Politics Blogs - Blog Rankings Blog directory Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор.