сряда, септември 28, 2011

Списък с искания на общонационалния протест от 1 октомври 2011!


Час на протеста: 01 октомври 2011 г. · 14:00 - 22:00 Място: НДК-Пилоните

1. Oставка на правителството в 7 дневен срок и разпускане на народното събрание.(до 7 октомври), заради неизпълнение на основни негови конституционни задължения, явна некадърност, очебийна обвързаност с криминалната престъпност и изпълнение на антибългарски проекти(АЕЦ "Белене", концесията за шистов газ, ГМО и престъпните концесии за златодобив от чужди компании ).Съставяне на временно правителство и назначаване на референдум за промяна на конституцията и избирателния модел.Свикване на Велико народно събрание.

2. Незабавно освобождаване на арестуваните българи в протестите и незабавно снемане на обвиненията и отменяне на присъдите срещу тях.

3. Парична компенсация за семействата на двете загинали момчета (Ангел Петров и Павел Толев).

4. Справедлива и адекватна присъда за убиеца на Ангел Петров в съответствие с българското законодателство.

5. Отнемане на имотите на Кирил Рашков според разпоредбите на закона наскоро приет от Парламента.

Осъждането му (не само заведено дело срещу него) по бързата процедура за съучастничество и организиране на убийството на Ангел Петров.

6. Незабавно и бързо разследване, подвеждане под отговорност и осъждане на синa и другите престъпни роднини на Кирил Рашков за съучастничество и извършване на трафик с наркотици,проституция,кражби и убийство.

7. Подвеждане под отговорност по бързата процедура и осъждането на всички осигурили „политическият чадър“ (прокуратура, данъчно, полиция, политици и т.н.) над Кирил Рашков.

8. Публична оценка от страна държавната власт на всички медии и журналисти, които манипулираха и крият важна информация за личността на Кирил Рашков , представят участващите в протестите и справедливият и законен гняв по коренно различен начин с цел оневиняване на престъпните деяния на Кирил Рашков и маргинализират народното недоволство.

9. Искаме оставки на Главния Прокурор на РБ за неадекватното му и престъпно поведение спрямо справедливия народен гняв и изразено вълнение, с което застана на страната на местните феодали и организираната престъпност.

Искаме нови хора в цялата съдебна и административна структура на управлението на страната. Млади,необвързани с никоя партия или мафиотска структура, хора с реален трудов стаж и реални професии, хора с морал, а не корумпирани хамелеони и безскрупулни екзекутори на българската нация и Държава.

10. Искаме без отлагане и незабавно изработването на Програма за национално спасение - с реални и осъществими мерки за справяне с демографския колапс на българската нация.

11. Искаме незабавна и без отлагане смяна на политическата, съдебната и правоохранителната система.

Искаме нова Конституция на Република България!

неделя, септември 25, 2011

Какво да се прави?


Предвид ситуацията в пловдивското село Катуница,публикувам отново материала ми от 23.08.2009 г. "Разтягането на локуми като професия".Ето въпросната статия:
"Имах един познат - италианец,който много години живя и работи в България.Той ми каза,че в Италия циганите нямат лични карти и постоянно местожителство.Обитавали каравани и пътували с тях от едно място на друго.Не се задържали никъде повече от месец-два.Толкова можели да ги изтърпят жителите на дадено селище или квартал.Когато италианецът разказвал на своите приятели в Италия,че ромите в България живеят в къщи на едно и също място,никой не можел да му повярва.За тях това звучало невероятно,защото българският подход им изглеждал като даване на много големи права на циганите.
У нас съществуват многобройни цигански организации.Налице е и Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество.С ромския въпрос отдавна се занимават правозащитни организации от рода на Българския хелзинкски комитет и безброй други.Защо тогава сериозният проблем с това малцинство остава все така нерешен?
На първо място е купуването на гласове по време на избори.Това действа изключително деморализиращо на ромите.Те не трябва да бъдат подценявани.Между тях също има доста интелигентни хора,които мислят.Те не нарушават закона и искат да живеят като нормални български граждани.Обаче купуването на гласове ги поставя пред дилема.Защото по този начин властта отива в ръцете на циганските барони,а интелигентните роми остават в малцинство.Те или трябва да се влючат в купуването на гласове,или ги очаква изолация от техния етнос.Вината за това грозно явление се носи от повечето политически партии в България и от немалко кметове на общини.Както се казва - Прости им майко,прости им татко,те не знаят какво вършат!
На второ място е приемането на думата интеграция буквално като приобщаване.Тази грешка се допуска и от правозащитните,и от ромските организации.Те си представят интеграцията като събиране на едно място на българи и роми.А тази дума има много по-широко и различно значение.Защото тя означава най-вече приемане на общочовешките ценности като уважението на живота в цялото му многообразие на прояви, любов, отговорност, служба за човечеството, дружелюбие, ентусиазъм, чувство на благодарност, творчество, потребност да споделяш, чистота и култура на речта, здравословен начин на живот, искреност, усмивка, умение да прощаваш, състрадание, уважително отношение към възрастните, грижа за децата, внимателно отношение към природата, животните, осъзнаване ценностите на световната култура, уважение към всички религии и народи и т.н.Тези ценности са природа на всеки човек и от двата етноса.Отъждествяването на интеграцията с приобщаването се вижда най-отчетливо в сферата на образованието.Обединяването на българските и ромските деца в едно училище се смята за панацея.Но не е така,защото културата на двата етноса е много различна и даже е много по-добре до осми клас те да учат отделно.Това не е математика,че едно плюс едно винаги да прави две.В междуличностните отношения често се случва едно плюс едно да е равно на нула.След завършване на основно образование нека да се обучават заедно и да завършват средно,а защо не и висше образование.И тук идва ролята на учителите в основните училища в ромските квартали.Те трябва да бъдат поощрявани чрез постоянни грижи за тяхната професионална квалификация,заплащане на труда им и обществено признание.
На трето място е прогнилата правоохранителна система.Всяко закононарушение - от кражбата на кокошка до корупционната схема за милиони,трябва да се наказва съгласно закона.В противен случай се получава двоен стандарт,който мощно работи срещу интеграцията на ромите в българското общество.
От всичко това произтичат и следните адекватни мерки за овладяване на положението и решаване на проблема:
1. Приемане на ново изборно законодателство със строги санкции за купуването на гласове.Да се въведе задължително гласуване.
2. Обръщане на сериозно внимание на образованието на ромите следвайки по-горе посочената схема.Привличане към каузата най-напред на интелигентните роми-родители.И без това по време на криза най-добрата инвестиция е образованието.
3. Сериозна реформа на съдебната система и промяна в манталитета на полицаите.Ако не могат да се справят със задачите в сегашния си вид,да се отиде към приемане на нова конституция на България.
4. Спиране на разтягането на локуми от страна и на правозащитните,и на ромските организации.Без да се обиждат,те трябва да тръгнат по пътя на истинската борба за интеграция и равноправие.Работа в тази насока колкото щеш.
P.S. Позволявам си да анализирам проблема,защото две години съм работил като заместник-директор на основно училище в ромски квартал.За по-подробно обяснение на задължителното гласуване виж статията ми "За национализма като начин на употреба"./край на цитата/

четвъртък, септември 15, 2011

Дупница вдига Статуя на Свободата


Дупница вдига Статуя на Свободата само месец след осъдителните присъди на братя Галеви. Това не е виц, а инициатива на градската централа на ГЕРБ. След като предаде местните господари Пламен Галев и Ангел Христов на Темида за рекет и организирана престъпна група, градът реши да се превърне в българския Ню Йорк.

Умалено копие на статуята ще бъде изградено на централния площад „Свобода" в Дупница. Идеята дошла на общоградско събрание, организирано от местната структура на ГЕРБ. Присъстващите на събранието членове и симпатизанти на партията настояли чрез широка обществена дискусия да се избере знаков елемент, който да символизира Дупница. Като най-подходящо за новия паметник е посочено мястото на вече неработещия фонтан в идеалната централната част. За изграждането дори щяло да се търси съдействие от американското посолство.

Доскоро Дупница бе известна като Градът на барикадите. От символа на демокрацията обаче днес са останали само ръждясали железа. Паметникът е изграден след историческата 1997 година, когато именно от Дупница започнаха протестите срещу правителството на Жан Виденов. Преди време общинският терен, върху който е монумента от автентичните улични укрепления, бе продаден от сегашния кмет Атанас Янев на частни лица, а нито една от десните партии в града не възропта срещу сделката.
Това,което СДС не направи за 22 години в нито един български град,сега ГЕРБ ще го направи.Демократичните сини ръководители поне да бяха махнали паметника на Съветската армия от центъра на София,като изпълнят решението на софийския общински съвет от 1993 г.Или пък да бяха сменили името на Димитровград съгласно решение на димитровградския общински съвет - пак от същата 1993 г.

P.S. Много интересен смислов контраст се получава между паметника на Съветската армия в София(снимката отляво) и Статуята на свободата в Ню Йорк(снимката отдясно).

Източник: dartsnews.bg

сряда, септември 14, 2011

Съпругата на соцдепутата Ангел Найденов: Мая Манолова разби семейството ми!


“Бях съкрушена, когато Ангел ми поиска развод. Почувствах се огорчена и наранена. До последно имахме добри взаимоотношения”. Това казва в интервю за в. “България днес” Нина Ангелова, съпруга на депутата от БСП Ангел Найденов. От няколко месеца той живее с колежката си Мая Манолова.
Непрекъснато поддържаме връзка по телефона. Отнасяше се мило с мен. От известно време насам усещах, че има друга жена в живота му, но смятах, че това е буря, която ще премине”, споделя д-.р Найденова.
Тя все още е законната съпруга на депутата от БСП Ангел Найденов. В последната седмица около семейството се разрази истинска буря от емоции. Наяве излезе дълго пазената в тайна връзка между съпруга на Нина и съпартийката Мая Мановола.
“Винаги съм избягвала публичността. Никога не съм искала личният ми живот да става достояние. Бях провокирана да говоря. Жената, която сега е със съпруга ми, г-жа Мая Манолова, първа каза неща, които човешката етика и морал изискват да не се споделят публично. Разкри връзката си с него, без нещата окончателно да са приключили”, разказва д-р Нина Найденова.
След 38 години съвместен живот, тя се разделя с голямата си любов. Двамата с Ангел се познават от деца. Едва на 15 години сядат на един чин в училище. Оттогава са неразделни. След петгодишна връзка, сключват брак. Заради него Нино се мести да учи във Варна. Там Ангел вече е студент във военноморското училище. На 16 юли тази година трябвало да празнуват 33 години от брака си.
“От миналото лято усещах, че той охладнява към мен. Предстоеше сватба на дъщеря ни и бях изцяло ангажирана с подготовката. Не беше редно да провалям празника и затова не повдигнах въпроса. След Нова година приятелски попитах какво се случва. Не получих отговор, че няма друга жена. И го оставих да си помисли. Впоследствие той ми поиска развод. Най-много ме заболя, че не са били достатъчно дискретни. По всичко личи, че не е било чак такава тайна, както твърдят”, огорчена е д-р Найденова.
Все още настоящата жена на Ангел Найденов живее и работи в Димитровград. Тя е уважаван лекар в града, но последните промени в живота й я карат да се крие от хорските погледи. "Наистина се надявах да постъпи разумно и да си остане в семейството. Не вярвах, че може да причини такава болка на хората, които толкова много го обичат - аз, дъщеря ми, зет ми, майка му. Всички сме се снишили по - ниско от тревата в момента. Никъде на излизам. Не ми се събира с хора. не искам да ме съжаляват", обяснява кошмара си опозорената съпруга.
В първия момент тя отказва развод. Впоследствие се съгласяват и двамата попълват молбата по взаимно съгласие.

Източник: www.plovdivmedia.com

събота, септември 10, 2011

Кат Русия няма втора


20 години след разпадането на СССР,два милиона руснаци още живеят тайно,както в съветската епоха,в 42 затворени града наричани "ЗАТО"(Закрытое административно-территориальное образование).Градове,свързани с производството на оръжия за масово поразяване или на атомна енергия. Във филма към публикацията(за съжаление той е озвучен само на немски и френски),се разказва за Озёрск в Челябинска област на РФ.Там се намира ПО „Маяк“,който по време на съветската епоха е строго секретен обект с кодовото име “Челябинск-40”,като до 1990 г. дори не е отбелязван на картите.
Центърът за преработка на радиоактивни материали отваря врати през юни 1948 г. и е сред основните комплекси от атомната промишленост на Русия. Той е един от най-големите световни доставчици на радиоактивни източници и радионуклеидни препарати.В комбината се произвеждат ураново-плутониеви елементи за АЕЦ, работи и радиоизотопен завод.Десетки години предприятието произвежда и оръжеен плутоний.
“Маяк” е единственото в Русия предприятие за преработка и регенерация на отработено ядрено гориво от реактори на АЕЦ и транспортни средства от военноморския, подводния и флота от ледоразбивачи на РФ. На територията на комплекса има 24 погреба с високорадиоактивни отпадъци.
На 29 септември 1957 г. в химическия комбинат на обединението става една от най-големите в човешката история техногенна ядрена авария, получила името “Киштимската трагедия” (Кыштымская трагедия), по името на разположения край Озёрск град. Тогава заради повреда в системата за охлаждане се стига до взрив, разрушил резервоар с десетки тонове радиоактивни отпадъци.
В резултат в атмосферата се отделя радиоактивен облак,който разнася радиоактивните вещества на стотици квадратни километри.От облъчването само в първите 10 дни след експлозията умират около 200 души,а общият брой на пострадалите от радиационното заразяване се оценява на 200 000 души.Само че пострадали е много меко казано.Защото в продължение на годините селата около "Маяк" се обезлюдяват - хората измират от редки болести,най-вече рак.Останалите живи разказват как насила са ги карали да участват с голи ръце в засипването на поразените от радиацията земни участъци.Те(включително и младите хора) страдат от най-различни болести - високо кръвно,бъбречнa недостатъчност или диабет.И досега се раждат деца с най-различни външни и вътрешни деформации на тялото.За тях руската държава не полага никакви грижи и не им оказва дори минимална помощ.
Аварията е оценена на 6-та,предпоследна степен по Международната скала за ядрените инциденти.Пострадалите при инцидента поискаха през 2008 г. тя да бъде приравнена на Чернобилската авария,която е от най-тежката 7-ма степен,но досега това искане остава на стадий обсъждане.
A ПО "Маяк" продължава да илъчва радиация до ден днешен...

P.S. Всичко това,но по-подробно,го има във видеото към публикацията.

петък, септември 09, 2011

9 септември 1944 г. - подарък от Хитлер?


До 1958 г. датата 9 септември 1944 г. се отбелязва като “денят на въоръженото антифашистко въстание”.

После в продължение на повече от 30 години тя е “повишена” в “начало на социалистическата революция в България”.

А след 10 ноември 1989 г. най-често за нея се говори като за “ден на комунистическия преврат”.

Да видим кое от тези твърдения (и дали?) е вярно.

Действително още на 26 август 1944 г. ЦК на БРП издава известното “окръжно №4” за подготовка на въоръжено въстание с цел завземане на властта.

Само че, от една страна, “властта” фактически вече се е саморазпаднала. Съставеното на 2 септември правителство на Константин Муравиев наследява от кабинета на Иван Багрянов нареждането германските войски да напуснат страната и обявения неутралитет в съветско-германския конфликт. Към тях Муравиев добавя скъсване на дипломатическите отношения с Германия, молба за примирие със САЩ и Великобритания и указания армията да не оказва съпротива на руските войски, ако навлязат на българска територия.

От друга страна, няма и кой да организира “въоръжено въстание”. Партизаните (общо по-малко от 9000 души) все още предпочитат да стоят далеч от столицата. След 1943 г. т.нар. бойни групи практически не съществуват. И следователно тезата за “общонародно въоръжено антифашистко въстание” е просто един мит.

Мит е и версията за 9 септември 1944 г. като “начало на социалистическата революция у нас”. До 1947 г., когато се подписват мирните договори с победените във Втората световна война (а България е сред тях), лично Сталин държи под никаква форма да не става ясно, че и на нас ни е отредено да облечем болшевишката униформа. И не случайно по това време на мода е иначе безсмислената тавтология “народна демокрация” (сиреч, “народно народовластие”)...

От тази гледна точка началото на “изграждането на социализма” (и не само у нас) идва едва през есента на 1947 г. след създаването на Коминформбюро в условията на вече започналата студена война.

А дали 9 септември е “комунистически преврат”? Може, стига основните му извършители да са комунистите. Ама не са.

В нощта срещу преврата в София има само 8 партизани от т. нар. Шопски отряд, но те се крият в кв. Банишора. Един от членовете на измисленото по-късно “оперативно бюро” на въстанието - Владимир Бонев си спомня, че чул прокламацията на новото правителство по време на ... редовната си утринна разходка! А "ръководителят на бюрото"

Тодор Живков се появява в София едва след обяд на 9 септември!

Така че основната тежест по осъществяването на преврата пада върху няколко военни части, командвани от офицери - членове и симпатизанти на ПК “Звено”. Опитни превратаджии, “звенарите” предварително си осигуряват “ненамесата” на униформената полиция в София, както и на онези армейски подразделения, чиито командири не подкрепят удара, но предпочитат да запазят неутралитет.

Така “великият прелом” на 9 септември 1944 г. се осъществява безкръвно и лесно. Но, както казваше един кандидат-студент, “Едни ликуваха до полуда, а други не знаеха какво ги чака”...

Защото още на 10 септември комунистите наистина осъществяват вече “своя” си преврат. Създадената на този ден Народна милиция започва трескава дейност по изпълнение на инструкциите на “политическия ръководител” на щаба й Тодор Живков: “да задържа и предава на Народен съд всички виновници за стопанската и националната разруха, да издирва и залавя интелектуалните и физическите убийци на борците за народна свобода, да разкрива и ликвидира оцелелите фашистки ядра, да се справя с провокаторите, чуждите фашистки агенти и разпространителите на зловредни слухове” и т.н.

И стигам сега до едно твърдение, което вероятно ще предизвика възражения - все пак кой в последна сметка е в дъното на преврата от 9 септември 1944 г. в България? Сталин, който не крие амбициите си да разшири границите на руската империя от 1913 г.? Или Чърчил, който през октомври 1944 г. щедро ни “преотстъпва” на СССР, за да си запази Гърция.

Не, любезни ми читателю. Датата 9 септември 1944 г. е последният “щедър подарък” за България от ...Адолф Хитлер! Всъщност той ни го е направил още през август 1939 г. с подписването на прословутия пакт Рибентроп - Молотов.

Защото едно от условията на Сталин да приеме сключването на договор с Германия е тя да признае за “сфери на интереси” на СССР всички територии от Балтийско до Черно море. Хитлер се съгласява и още до 1941 г. част от тях (Прибалтика и половината Полша) се превръщат и в руски териториални придобивки.

Парадоксът е, че след края на Втората световна война извоюваните от Хитлер “сфери на интереси” на СССР се възприемат като даденост от страна на тогавашните му съюзници от антихитлеристката коалиция - САЩ и Великобритания. И от тази гледна точка се превръщат в плацдарм за съветската експанзия на запад и последвалата “васализация” на Източна и Централна Европа след 1945 г.

Така че, празнувайки “светлата дата” 9 септември, нека “другарите антифашисти” да не пропуснат да благодарят за нея и на Хитлер! А пък онези, които я ненавиждат, да споменат с добри думи Горбачов! Защото без неговата “перестройка” кой знае още колко щяхме да се радваме на “последния армаган на фюрера”...



Народният съд осъжда на смърт и затвор 26 министри
Народният съд е временна български съдебна институция, действала от декември 1944 г. до април 1945 г. Създаден е от установената с деветосептемврийския преврат от 1944 г. власт на Отечествения фронт (ОФ). Основната му задача е да осъди управлявалите страната от 1.I.1941 г. до 9.IX. 1944 г. по време на участието на България във Втората световна война. Съдът е използван от властта на ОФ и за уреждане на политически сметки, вследствие на което са обвинени и осъдени значителен брой политици и интелектуалци, противници на властта на ОФ.

След завземането на властта от доминирания от комунистите Отечествен фронт (ОФ) на 9 септември 1944 г. започва изпълнението на отдавна планирания в Москва от Сталин процес за поробване на България. Етап от него е ликвидирането на политическия, икономическия и културния елит на България.

Българските комунисти се заемат да изпълняват съветската поръчка. На 30. IX. 1944 г. Министерският съвет приема единодушно, включително и от съюзници на БРП(к) - тогава земеделците на Никола Петков и социалдемократите - Наредба закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник” - 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.

Приемането на наредбата е трябвало да сложи край на своеволията, убийствата и терора в страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. комунисти и земеделци. На 5 октомври 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев отправя апел да се сложи край на произволите и злоупотребите с властта.

По-голямата част от съдиите се избират от ОФ - “от най-добрите граждани”, а останалите, включително председателите на съставите - от министъра на правосъдието Минчо Нейчев, т. е. от политически орган или от изпълнителната власт. Обвинителите и главният обвинител се назначават от Министерския съвет. Изискване за образователен ценз, включително и юридически, няма.

За лично укривателство на търсени от Народния съд, наредбата закон предвиждала наказание от редовните съдилища в размер от пет до петнадесет години, като под ударите на тази разпоредба не попадат членове на семейството.

Народният съд се състои от върховни и областни състави. Върховните състави са следните:

Първи - за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници.

Втори - за съдене на депутатите от XXV обикновено народно събрание.

Трети - за съдене на обявените за “провинени” български експерти по установяването на извършеното от СССР катинско клане и по аферата “Виница”.

Чевърти - за съдене на военните престъпници.

От областните състави на този съд 9 са в София. Шестият разглежда дела срещу “профашистки” журналисти, писатели и общественици, деветият - срещу “фашистките” съдии и прокурори. Други са срещу преследвачите на партизаните, срещу началници на Дирекцията на полицията, Държавна сигурност, гонителите на евреите, жандармерията, Разузнавателното отделение на Министерството на войната и т.н.

Върховните състави са 13-членни, а областните се състоят от 5-има членове. Общият брой на областните състави е 68.

Според този извънреден наказателен нормативен акт, в редица случаи и с обратна сила, са обявени за престъпни:

1. Сключване на договори с воюващите държави, обявяване на война, нарушаване неутралитета на България спрямо СССР, непредпазване на народа от увреждане чрез войната, изпращане на български войски в Югославия и Гърция, “за да преследват народоосвободителните войски на тези страни”.
2. Противозаконно облагодетелстване чрез властта, извършването на тежки престъпления на политическа основа.

3. Служба на Германия или на съюзниците й.

4. Поставяне в опасност на български войски от техните ръководители.

5. Предаване на “полицията, жандармерията и войската на такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или другите борци за народните свободи”; “явно пристрастие и грубо престараване” от страна на магистрати.

6. Изразяване на подкрепа чрез “действия, писания, слово или по друг начин” за горните деяния или за гоненията на евреите

На 3 юли 1945 г. главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.

Броят на процесите е 135, общият брой на присъдите - 9 155. По Дело № 6 са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и други. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди получават 2730, оправдани са 1516.

Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22-ма министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4-ма бивши министри (проф. Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2-ма царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.

За сравнение - осъдените на смърт в Нюрнбергските процеси са едва 12 души, спрямо 2618 от българския Народен съд.

Несправедливите присъди са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. специален закон. През 1996 г. Върховният съд на Република България отмени част от присъдите на Народния съд с мотив “липса на доказателства”.

Автор: Драгомир Драганов
Източник: www.24chasa.bg

вторник, септември 06, 2011

Извън Шенген и по море, и въздух


Случаят с убития делфин, изхвърлен от морето край къмпинг "Корал",даде нагледен пример как действат полицията и останалите държавни институции,когато предприемането на действия е оставено на собствената им преценка.Бързо зариват следите и опитно си прехвърлят топката кой е отговорен.
Мъртвият делфин, по чийто труп са личали 4-5 дупки от огнестрелно оръжие (потвърдени вчера от земеделското министерство!),не впечатлил местните полицаи, повикани по тел. 112, независимо че в НК вече има специален състав за убийство на животни.Те не пожелали да се ангажират по нареждане на началника си в Царево.
Междувременно местната прокуратура била уведомена за случая устно,но понеже не получила документи по официалния ред,забравила за случая.След като ветеринарната служба също отказала съдействие,делфинът бил заровен някъде от багер от местната РИОСВ.
Ключовото обаче освен неизпълнението на задълженията е бездушието на правозащитния орган,което тези дни се набива в очи (включително след случая с удавеното дете в Созопол, чийто очевидци са били двама униформени, които по думите на свидетели само пушели,защото не било тяхна работа,а и не можели да плуват).Казусът с убития бозайник е изключително сериозен и показва ясно докъде стига загрижеността на институцията, която само преди ден беше възнаградена с нови 15 млн. лв. от парите на данъкоплатците.
Убийството на делфини по Черноморието било заради месото им,което се продава в елитни ресторанти.Порцията се поръчвала само от "посветени" гастрономи и струвала 50-100 лева според клиента.Тя не фигурирала в менюто,но "добре облечените бизнесмени" трябвало да попитат,за да им предложат ястието.Най-големите любители на вкусното месо били турците,които вярвали,че то е лековито.
Толкова ли е трудно да бъдат заловени рибарите,които извършват убийствата?Ако трябва,да се създаде специализирана зоополиция!А ветеринарномедицинската служба да открие заведенията,в които се предлагат въпросните "пържоли" от делфин.И след това всеки престъпник да получи заслуженото наказание.
Мисля,че с цялата тая нагло демонстрирана ориенталщина,нямаме никакво място в Шенген.Дори да оставим настрана напълно забуксувалата реформа на съдебната система.Апропо,докъде стигна борбата с корупцията?

Източник на част от информацията: www.dnevnik.bg

петък, септември 02, 2011

Бракът по сметка приключи с развод


"Отчаян брак по сметка" – това е определението на посланик Нанси Макълдауни за създаването на "Синята коалиция" през 2009 г., става ясно от нейна грама, публикувана в WikiLeaks.

Според нея този акт, макар и позитивен, няма да доведе до драматични изборни промени, нито ще реши проблемите, породени от интензивното съперничество между двете десни формации. Повечето дрязги се завихрят около "поляризиращия характер" на лидера на ДСБ Иван Костов, смята посланикът и предрича скандали и трудни моменти в новосформираното дясно политическо семейство.

Според цитиран от посланика лидер от десницата, въпреки че споделят общи ценности, двете партии са "като олио и вода". Според нея бракът по сметка е израз на разбирането, че без тази коалиция класическата десница няма да премине изборната бариера за представителство в парламента. Затова се наложило "днес да преглътнем горчилката" - коментирал Мартин Димитров, който е описан като добър контакт на посолството, поддържащ политиката на САЩ в парламента по темите за енергийната сигурност и затварянето на безмитните магазини. На Димитров, който е уважаван икономист, му липсва чар, пише Макълдауни в кратка биографична бележка за синия лидер.

За Иван Костов тя пише, че е извършил исторически реформи, за да постави България на пътя на пазарните демокрации и присъединяването към ЕС и НАТО. "Но мъчителните икономически реформи, подозренията в корупция и диктаторският персонален стил на Костов, с прякор Командира, довеждат СДС до политическо поражение през 2001 г.", обяснява още Макълдауни. Упадъкът на СДС продължава сред корупционни скандали и сблъсъци на его, кулминирали през 2004 г. с напускането на Костов и неговите поддръжници, създали ДСБ. Характерът на Костов и страхът на лидерите на СДС, че той ще ги засенчи и ще превърне партията в "еднолично шоу", са пречка за последващо обединение. От друга страна поддръжниците на Костов го виждат като истински спасител на демокрацията, единственият, имащ силата да удържи България в правилния път.

Според публикуваните грами и Костов, и Димитров са се консултирали с посланика в процеса на преговорите за създаване на "Синята коалиция". Костов е поискал от Макълдауни да окаже натиск над СДС да приеме неговите условия, а СДС са питали докъде да стигнат в компромисите. Посланикът е разяснил в отделни срещи с Костов и Димитров, че обединението е ключово за оцеляването на център-дясното и че двете страни трябва да вземат трудни решения за бъдещето.

"Вътрешните борби в Синята коалиция обаче ще продължат дори тя да влезе в парламента и да стане част от управляващо дясно-центристко мнозинство, което пък може да стане дестабилизиращ фактор", обобщава ситуацията Макълдауни.

Източник: www.dnevnik.bg

четвъртък, септември 01, 2011

Краят на Синята коалиция


СДС се регистрира за участие в президентските избори наесен в коалиция, която не включва партньорите им от "Синята коалиция" ДСБ.

Това съобщи шефът на предизборния щаб на партията Борис Марков. Информацията беше потвърдена и от зам.-председателя на ДСБ Екатерина Михайлова.

Тази сутрин седем формации, сред които и СДС, са внесли в Централната избирателна комисия (ЦИК) документите си за участие в президентската надпревара. Името на коалицията е "Съюз на десните сили" и в нея влизат партиите от т.нар. ново ОДС ("Радикали" на Евгений Бакърджиев, "Гергьовден" на Любен Дилов, ССД на Стефан Софиянски и Демократическата партия).Те подкрепят кандидата за президент Румен Христов (СДС).
Който е чел публикацията ми от 23.12.2009 г. "Виртуалната Синя коалиция",не би трябвало да се учудва.Тогава писах следното: "Какво показаха сините в парламента през последните шест месеца?Нищо друго освен да подкрепят съвсем реално ГЕРБ и виртуално разни онеправдани слоеве от населението.Предимно и най-вече в блога на Мартин Димитров(а не от трибуната на Народното събрание).Що се отнася до Синята коалиция(като политическо образувание),хората там изглежда мислят,че са оставени на доизживяване и в следващия Парламент такава формация няма да има,а СДС ще изчезне.Даже някои от тях явно работят по въпроса.Май Христо Бисеров ще постигне целта си,па макар и с четиригодишно закъснение."/край на цитата/

Източник на част от информацията: www.dnevnik.bg
Democratic Party Political Blogs - Blog Catalog Blog Directory Politics Blogs - Blog Rankings Blog directory Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор.