петък, декември 24, 2010

Една перфектна сделка


Румен Петков загазил заради луксозен апартамент в Барселона

Разследването срещу Румен Петков(на снимката), заради което САЩ му отнеха визата, е свързано със съмнения за корупция на бившия шеф на МВР. Според информация на „Уикенд” преди няколко месеца Румен Петков е купил апартамент за 1,5 милиона евро в Барселона. Сделката е била изповядана от местен нотариус, но е привлякла вниманието на властите в Испания заради начина на плащане – в брой. Остава загадка как Румен Петков е успял да осигури толкова огромна сума, че и да я внесе в Испания.
От данъчните декларации, които влиятелният БСП функционер е подавал през последните 5 години, е видно, че той и семейството му не разполагат дори с 5 % от сумата от 1,5 млн. евро. Общите спестявания на семейство Петкови не надхърлят 100 хиляди лева.
Испанските власти установили, че Румен Петков прекарал 2 дни в Барселона, като пристигнал с кораб в Каталуния. Той използвал адвокати на „Асет банк” за преговорите с брокерската агенция за цената на апартамента.„Асет” е банката, в която основен акционер и досега е Маджо. Така жилището било спазарено за 1,5 милиона евро при първоначална цена от почти 2 милиона. Неясният произход на милионите на Румен Петков е предизвикал разследването, а влиятелни политици от България и дипломати са се опитали да осуетят работата на икономическите ченгета в Барселона.
Именно заради съмнения в българската съдебна система и прокуратура испанците все още не са предали на нашенците информация за разследването срещу Румен Петков.
Междувременно прокуратурата вече е разпитвала скандалния бизнесмен Мирчо Петков-Циганина във връзка с писмо от него до бившите му руски партньори, които го съдят за 12 милиона долара. В писмото Мирчо Циганина разкрива, че част от парите, за които претендират руснаците, са отишли като рушвет за Румен Петков.
През 2002 г. социалистът настоял пред Мирчо Циганина да финансира футболния отбор „Спартак”-Плевен с 85 тона нафта, освен това в качеството си на „черен касиер” на левицата Петков прибрал 200 хиляди долара за предизборна кампания на БСП. Срещу Румен Петков в миналото бяха водени няколко съдебни дела, които обаче бяха потулени.

P.S. Нещо не забелязвам футболният коментатор от Канал 3 Сашо Диков да има каквито и да било въпроси по темата.Сигурно,защото става дума за една перфектна сделчица...
Пожелавам на всички ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА СВЕТЛОТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

Източник: www.razkritia.com


понеделник, декември 13, 2010

Станишев е виновен!


Май че познах!Който не вярва да прочете материала ми от 14-ти октомври,2009 г. "Малка държава - малки хора".Той третира боклуците около нас и някои други теми.
А вероятността в обозримото бъдеще София да има завод за преработване на отпадъци става все по-малка. Това пролича от реакцията на европейските институции, а и от думите на премиера Бойко Борисов.

Премиерът призна пред депутатите в петък(10-ти декември 2010 г.),че Брюксел може и да не отпусне очакваните милиони евро за завода за боклук на София. "Понеже това е най-скъпият завод, те (Европейската комисия) казват "не може да си направите най-скъпия завод в Европа, защото сте най-бедни."

185 млн. евро са много пари и за тях сега", обяви премиерът в отговор на питане на депутати от БСП. Предпоследно заводът трябваше да е готов в края на 2012 г., до когато горе-долу ще стигне свободното място в депото в Суходол.

Междувременно експерт от Европейската комисия, запознат с темата, заяви, че проектът е рисков и комисията не е доволна от провеждането на търга за строител на завода. Според експерта, който пожела да запази анонимност, проблем ще има и с технологията за рециклиране на отпадъците, която не отговаря на европейските екологични стандарти. Процентът на рециклирани отпадъци, предвидени в проекта,също не бил задоволителен,каза той.

Преди седмица пред "Нова телевизия" Борисов за първи път призна, че Европейската комисия иска да се намали цената. Декларира обаче, че това нямало да доведе до забавяне на строителството. По това време Европейската комисия е изпратила писмо, в което е поставила нови искания към България относно инсталацията за преработка на отпадъците на София.

"Поискали сме да се направи нова оценка на възможните технологии за завода, както и да се намали цената", каза Тон ван Лийроп, говорител на комисаря по регионалното развитие Йоханес Хан. Лийроп припомни, че Европейската комисия реши да раздели проекта за цялата система за третиране на боклука на две.

Първата част включва съоръженията за компостиране на зелените и битовите отпадъците и депо за боклуците, които не могат да се преработят, а втората част е заводът.

Проектът ще се преработва в частта за оползотворяването на горивните отпадъци от "Топлофикация - София", каза вчера зам.-кметът по екология Мария Бояджийска. Така ще намалим оперативните разходи на самия завод, смята тя.

Според Бояджийска в писмото от Брюксел няма искане за намаляване на цената на завода и няма вариант ЕК да не отпусне средства за проекта.

За изграждането на завода тази година беше избран консорциум между българската компания "Станилов" и германската "Хайлит" с предложената от тях цена от 209 млн. лв.

София все още не се е справила с транспортирането на гниещите бали с отпадъци - по различни площадки в града все още има 144 хил. тона опакован боклук. Наскоро Столичният общински съвет гласува да бъдат отпуснати около 650 хил. лв. за депонирането на 20 хил. тона от тях в Севлиево, още 600 хил. лв. общината ще плати за транспортирането на балите. Цялата сага с "разселването на балите" през последните пет години ще струва на софиянци 99 млн. лв.

петък, декември 10, 2010

Ние сме най-умните!


Знаете,че следя с повишен интерес състоянието на еврозоната.И го правя,защото съм все по-удивен от схващанията на нашия финансист No.1 Симеон Дянков и от неговия неудържим стремеж да влезем в чакалнята ERM 2(Ярем две).Същото важи и за икономистите от кръга около фондация "Отворено общество".Имам чувството,че са установили денонощно дежурство пред големите телевизии и при първа възможност някой от тях изскача на екрана.Разбира се,с услужливото съдействие на работещите там журналисти.И какви са тия отдавна отречени от практиката ултралиберални възгледи от времената на Смит и Рикардо*?Реформите изчерпват ли се с намаляването на осигуровките за едрия бизнес,със съкращаването на определена бройка държавни служители и със свиването на социалните разходи?Определено не.Защото съвременната икономика изисква много по-гъвкав и даже творчески подход,който да съчетава ниския бюджетен дефицит с другия много важен показател - безработицата.Ето това е сложното в управлението на икономическите процеси!Има и едно понятие "тайминг",което не знам дали е известно на горепосочените лица.Преведено на български - всяко нещо с времето си.
Ще дам един пример - при изготвянето на бюджета за 2010 г. целта не трябваше да е влизането в чакалнята ERM 2,а увеличаването на брутния вътрешен продукт чрез бързо разплащане с бизнеса като се пусне емисия еврооблигации.Тогава още не беше избухнала гръцката дългова криза и щяхме да ги пласираме изгодно.Сега вече е късно за такъв ход - моментът е изпуснат.Като съпътствуваща мярка в бюджет'2010 можеше да залегне съкращаване на публичния сектор от 20 до 25 процента - голяма част от освободените кадри щяха да се пренасочат в развиващия се частен бизнес.А то в крайна сметка какво се получи?Нямаме нито растеж на брутния вътрешен продукт,нито реформиран публичен сектор.Вместо това имаме драстичен спад на приходите в държавната хазна заради недобре обмисленото рязко увеличение на акцизите.Може да се направи извода,че през митниците минава огромна цигарена контрабанда и се лепят десетки хиляди фалшиви бандероли върху бутилки с алкохол.
На фона на всичките тия български работи Чехия може да отложи присъединяването си към еврозоната дотогава, докогато за страната е изгодно да запази собствената си независима валута. Това е заявил преди два дни министър-председателят на страната Петр Нечас в телевизионно изказване, след като дълговата криза в еврозоната подкопа доверието към еврото, пише Bloomberg, цитирана от Investor.bg.

Подкрепата за единната валута намалява в Чехия и в останалите източноевропейски страни от ЕС, след като увеличаващите се бюджетни дефицити принудиха страните от еврозоната да спасяват Ирландия и Гърция.

Около 70% от чехите се противопоставят на идеята да се откажат от своята валута, което е най-високият дял, откакто проучването започва да се води преди пет години. В него са взели участие над 1200 души в първите две седмици на септември по данни на социологическата агенция STEM.

Гуверньорът на Полската централна банка Марек Белка каза на 2 декември, че страната не бива да бърза с приемането на еврото, докато ЕС не премахне слабостите в политическите институции и дисбалансите в икономиката, когато стабилността на общата валута ще стане възможна.
А на мен ми стана много смешно като чух днес лидера на БСП Сергей Станишев да казва от трибуната на парламента,че влизането в Шенген е национален приоритет.Ново пет!Много важно дали ще си показваш личната карта или няма да я показваш,когато влизаш примерно в Гърция.
Явно ние сме най-умните!
* Смит и Рикардо - класическата школа се свързва с имената на Адам Смит и Дейвид Рикардо.Смит,който е роден през 1723 г. приема алчността,защото стига до заключението,че този ламтеж по "джунджурии и дрънкулки" щял в крайна сметка да обогати обществото като цяло.Когато богатите купуват златни вилици за кисели краставички и плащат на слугите да се грижат за домашните им пауни,от това печелят слугите и златарите. На тази съмнителна предпоставка Смит гради каузата си за свобода на търговията.А Рикардо е роден през пролетта на 1772 год. в Лондон и е третото от 17-десетте деца на Ейбрахам Рикардо-крупен лондонски брокер.Той стига до извода, че интересите на различните групи в една икономика – собственици, инвеститори, рентиери, работници – ще са винаги в конфликт едни с други.

четвъртък, ноември 25, 2010

Скандални разговори излязоха от СРС–тата по делото „Цонев”


glasove.com - 24.11.2010 г. 20:26 ч.
Иван Костов замесен в “безпардонни кражби”,Муравей Радев освобождавал “цели фирми от митнически сборове”.Бойко Борисов потулил доклади за „Цанков камък“ и АЕЦ “Белене”.
Специалните разузнавателни средства, събрани по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов, обвинени за даване на подкуп на следователя Петьо Петров, който трябвало да потули разследване срещу Цонев за първи път бяха показани открито и пред журналисти в съдебна зала.
Записите са направени с камери и микрофони, “закачени” за Петров и разкриват интересни подробности от разговорите на тримата за Иван Костов, Бойко Борисов, Златомир Иванов-Баретата и енергийните проекти “Цанков камък” и АЕЦ “Белене”. Разговорите щяха да приличат на "кръчмарски", ако фактите в него не са представяни от хора, заемали сериозни постове в държавата: съдията от Софийския градски съд Петър Сантиров, бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов, който от началото на 2009 г. до ноември 2009 г. е и зам.-председател на "Български енергиен холдинг", следователя Петьо Петров.
Съдия Сантиров, който тогава все още е действащ магистрат в Софийския градски съд разказва за “люти далавери” и “безпардонни кражби” на Иван Костов. Той разказва, че в момента гледа дело за “митницата”, от което става ясно, че бившият финансов министър в правителството на Костов Муравей Радев лично е подписвал писма, с които е освобождавал “цели фирми от митнически сборове”. “За психиатрични болници, а те заминавали за Илиянци (бел. ред. – стоки)”, обяснява Сантиров. Попов пък уточнява; “Бизнес за 800 млн. на година”. Съдията продължава да разказва как със санкцията на Муравей Радев били освободени няколко ТИР-а и вагона с цигари от митниците в Русе и Варна.
Тенчо Попов пък споделя, че изготвил доклад лично до премиера Бойко Борисов за „Цанков камък“ и АЕЦ “Белене”, който показвал, че там са крадени милиони. “Бойко го прати на главния прокурор, сложи резолюция върху моето писмо, в кабинета си и млъкна, думичка не каза”, разказва Попов.
Източник: glasove.com - 24.11.2010 г. 20:26 ч.
Послепис: Тенчо Попов,направил кариера по време на управлението на мандата на президента Петър Стоянов и правителството на Иван Костов, е бил зам.- директор по финансовите въпроси на АЕЦ "Колзодуй". През 2001 г. бързо се ориентирал - станал "нещо като ковчежник" на НДСВ и бил назначен за главен секретар на Министерството на финансите.

сряда, ноември 24, 2010

Как Германия може да убие еврото


Expert.bg - 23 Ноември 17:19
След като не успяха да изолират финансовия пожар в Гърция, европейците се надяват, че ще могат да спрат заплаха за еврото, която идва от Ирландия. Но докато в ход е събирането на спасителен пакет за тази страна, на борсите вече гледат с нездрав интерес и към Португалия. Предполага се, че след Португалия ще дойде ред и на Испания. И, ако се наложи да се спасява такава голяма икономика като испанската, бъдещето на европейската валута ще се окаже под сериозна заплаха.

Това пише вестник Файненшъл Таймс в статия озаглавена “Как Германия може да убие еврото“. Авторът на метериала - Гидеон Рахман, издига предположението, че в крайна сметка, единната валута ще загине и нейният убиец ще е най-мощната икономика в Съюза - Германия.

Страната вложи неимоверни сили и средства в създаването на единната европейска валута, но сега “нейната негъвкава политика“ заплашва да разруши еврозоната, коментира анализаторът. Гърция и Португалия също биха имали изгода да напуснат зоната на единната валута, за да повишат конкурентоспособността си като поевтинят валутата си, но това би се схванало като национално унижение и е малко вероятно да се случи, аргументира се Рахман.

Германците имат основание да не са доволни от начина, по който единната валута се развива, пише Рахман. Страната преживя болезнено десетилетие на спад в работната заплата и намаляване на държавните разходи. Германските гласоподаватели не са съгласни данъците, които плащат, да бъдат използвани за финансиране на “по-ранно пенсиониране на гърците, или пък за субсидиране на по-ниско корпоративно облагане в Ирландия“. На немците им бе обещано, че еврото ще бъде по-стабилно от германската марка и че няма да се налага да финансират партньори-прахосници.

И двете обещания обаче изглежда няма да бъдат спазени. Всичко това, в крайна сметка, може да накара Германия да се откаже от единната европейска валута, заключва Рахман. Германците няма да предприемат тази стъпка бързо или с лека ръка, добавя обаче той. Ангажиментът към бъдещето на европейската интеграция е лайтмотив на немската външна политика в продължение на половин век. Но ако германците се убедят, че е невъзможно да “се справят с лошите деца“ в еврозоната, което пък ще е доказателство, че експериментът с единната валута очевидно не работи, те могат да решат да се откажат.

Възможни са два сценария за този избор, отбелязва авторът. Първият от тях е свързан с надигането на вълна от дългови кризи в еврозоната сред по-големите страни. Това ще усъмни немските данъкоплатци, че кредитния ресурс, който Европейският съюз отпуска на своите финансово бедстващи членове, някога ще бъде върнат. Вторият, доста по вероятен сценарий Германия да зареже еврото, според автора, е ако не бъдат удовлетворени нейните искания за промяна на Лисабонския договор, която да даде на еврозоната механизъм за гарантиране на финансовата сигурност.

Германският канцлер Ангела Меркел настоява страните, които не успяват да овладеят харчовете си, да бъдат лишавани от правото си на глас в ЕС. Тази идея обаче среща сериозна критика в редица страни членки и твърде вероятно да не бъде ратифицирана от някоя от останалите 26 страни членки на съюза. При тези обстоятелства германците имат основания да вдигнат ръце и да кажат “Опитахме всичко възможно, но другите европейци не искат да направят това, което е необходимо, за да се спасят“.

Така страната може да се чувства освободена от ангажиментите си към европейската интеграция и да убие еврото, заключва авторът.
Източник: Expert.bg - 23 Ноември 17:19

вторник, ноември 23, 2010

Ненадминатият финансист пак ръси бисери


След като усърдно разкритикува Федералния резерв на САЩ,този път Дянков е доста добронамерен към Еврозоната.Общото в двата случая е,че все така уверено продължава да дава съвети на световните ръководители като че ли е най-малкото лауреат на Нобелова награда по икономика.Не мога да се въздържа да не го цитирам.
"Еврозоната сега има нужда от страни като България, от страни със строга фискална политика" каза министърът на финансите Симеон Дянков в интервю за американската телевизия Си Ен Ен.Дянков посочи, че българският лев на практика е свързан с еврото още от 1999 г. и каза, че страни като България и Естония, които са със строга фискална политика, може да помогнат на еврозоната. Влизането на Естония в еврозоната от януари догодина ще я разшири с една страна, която има отговорна фискална политика,заяви българският финансов министър,помолен да коментира проблемите на еврозоната.Оттук нататък следват безценните му съвети: "Сега, след като финансовите министри от ЕС бързо намериха решение за ирландската криза, време е да се насочи вниманието към Португалия и Испания, да започне подготовка за спасителен план, ако Португалия изпадне в трудна ситуация. Изпреварващото планиране ще успокои пазарите.Еврото несъмнено ще оцелее след сегашната криза.Не толкова еврото е имало проблеми, а европейските институции не са били подготвени за кризата."/край на цитата/
Сега бих желал да задам следния въпрос: "Г-н Дянков,как успяхте да си спомните,че българският лев на практика е свързан с еврото още от 1999 г.?Та нали вие и вашият началник Б.Б. постоянно тръбите наляво и надясно,че през последните 20 години е царяла пълна разруха и нищо не е направено."
А ето ви и една друга новина.После ще видим каква е връзката.
"Семейство фалира, остана без дом и затова живее в кола. Вече повече от месец 48-годишният Любомир Стоянов и жена му Тодорка живеят в автомобила си. Те са "паркирали дома си" на стоянка пред частната болница "Здраве" в Пазарджик. Автомобилът с продупчен таван приютява и двамата им синове - Лъчезар на 20 г. и Стоян на 18 г. Първите думи на семейството пред "Стандарт" бяха, че ги е страх да не ги изгонят от паркинга, защото вече идвала полиция. От 17 октомври те били принудени да живеят и спят в колата заради непосилния наем за квартира от 200 лв. Преди седем години семейството помислило за двете си деца, решило да си продаде апартамента на ул. "Васил Априлов" №7, да започне бизнес с магазинче за хранителни стоки, за да си купи двустайно жилище. Работата не потръгнала, а времето си минавало и квартирата ставала все по-скъпа, а сумата от продажбата - 5800 лв., се стопила. Мъжът и жената ходили в селото на Тодорка - Мало Конаре, за да работят нива от 3 декара и да припечелват със зеленчуци. Отделно те купували стока от борсата в с. Огняново и я продавали в пазарджишкия кв. "Запад". Жената била продавачка в магазин, но и там не й потръгнало. Все пак съм мъж, готвя на газово котлонче и водя семейството на р. Марица до тоалетна, да се къпем и да се перем, разказа Любомир. Той очаква да му помогнат с общинско жилище. Синовете му непрекъснато обикаляли града, защото сезонната работа свършила. Сега те спят отпред, а ние с жената на задната седалка, но покривът на колата протече, жалва се Любомир. Има 900 чакащи за общински жилища, а семейството най-напред трябва да се картотекира, коментираха от администрацията на община Пазарджик, но обещаха,че ще проверят случая."
Истината е,че втората новина произтича от първата.Защото строгата фискална политика води до намаляване на паричната маса,която е в обръщение сред населението.Малките фирми,които са най-чувствителни към този факт,фалират първи.Ако не ви е известно,г-н Дянков,на това му викат "дефлационна спирала".Именно тя предизвиква допълнителното влошаване на положението на заетостта.
Що се отнася до еврото - в момента никой сериозен финансов анализатор не се наема да прогнозира дали ще оцелее или няма да оцелее.Между другото,днес финансовата криза в Ирландия прерасна в политическа,защото опозицията и една от партиите в правителството,поискаха провеждането на предсрочни парламентарни избори.За Португалия и Испания да не говорим - по всичко изглежда,че там нещата предстоят.
Бог да ни е на помощ!Ясно е,че няма кой друг.
P.S. На снимката: Българинът Любомир Стоянов до колата,която сега е дом на цялото му семейство

неделя, ноември 21, 2010

Филчев разпускал в ресторанта на Трактора


След като бившият главен прокурор Никола Филчев разтръби по всички медии, че с Алексей Петров-Трактора са „на вие”,той изненадващо смени версията си.

Ексобвинител №1 си спомни, че е гостувал в ресторанта на Трактора в басейна „Спартак” в интервю за сутрешния блок на TV7.

След като паметта на Филчев се възвърна, той обяви, че двамата с Алексей се познавали от 1999 г., а той самият е ходил пет пъти в ресторанта на басейна „Спартак”.

Първоначално спомените му зациклиха, като в рамките на половин час Филчев смени няколко пъти версията си. Първо обяви: „На „Спартак” не съм стъпвал дори един път.” Само секунда по-късно обаче получи проблясък „Ходил съм, но не съм тренирал там, не съм плувал.” След това като че ли преодоля амнезията и сподели, че е посещавал 4-5 пъти ресторанта към комплекса, но Трактора не бил там. В крайна сметка заяви, че всъщност Алексей Петров също е бил там, но „през две маси”. По думите на Филчев Трактора разговарял с журналисти и хора от ръководството на прокуратурата.

Освен къде и колко често се е срещал с Алексей Петров бившият главен прокурор си спомни и кога се е запознал с него. След като в сряда от ефира на три телевизии твърдеше, че е засичал Трактора само в квартала си, и то през 2005 г., както и че са си говорили единствено за уличното осветление, вчера версията на Филчев коренно се измени. Той обясни, че се е запознал с тартора на Октопода през 1999 г. Двамата се срещнали на честване на празника на баретите, а ги запознал покойният вече бивш главсек на МВР Божидар Попов.
Междувременно бившият шеф на НСС Атанас Атанасов разкри, че Петров и Филчев са се виждали редовно и в друг ресторант ­ „Златният телец”. „Той се намираше на мястото, където сега са къщите на Алексей Петров и на Филчев. Там през вечер ядяха и пиеха”, заяви пред Нова тв Атанасов. На частната ул. „Арарат” освен къщите на Филчев и Трактора са и жилищата на бившия шеф на баретите Филко Славов и на ректора на УНСС Борислав Борисов. В съседство пък живее дясната ръка на Алексей Петров – Антон Петров-Хамстера.
"Така или иначе,на Никола Филчев ще му се наложи да се разходи до съда,след като е употребил спрямо мен израза "клозетен драскач". Аз още сега ще се обадя на своя адвокат и ще заведа дело срещу него, като ще поискам в хода на това дело да бъде и психиатрично освидетелстван, за да се види изобщо може ли да носи отговорност", коментира бившият посланик в Индия Едвин Сугарев.
P.S. На снимката: Никола Филчев

събота, ноември 20, 2010

Момчетата за всичко пак грабнаха черпаците с катран


Нашата мила родина пак ври и кипи.В тенджерата под налягане клокочат всякакви медийни огризки,а готвачът с матросовка на главата доволно подскача около нея.Обаче сега целта му не е само изпускане на парата - сваляне градуса на народното недоволство чрез разни уж неудобни журналисти от рода на Мартин Карбовски.Май тоя път иска да ни сготви един хубав руски борш от ... "дупета"*.
Сутринта по бTV Слави Трифонов дръпна една пламенна реч в защита на бившия главен прокурор Никола Филчев и (п)резидента Гоце Първанов.За Слави няма какво да говорим - неговата съмнителна роля е известна още от миналия век.Но вечерта горе-долу същото направи и Сашо Диков в предаването си "5 за 4".Доста странни са метаморфозите Дикови - от футболен коментатор до политолог.А може и да не са толкова странни ако се има предвид мнението на Ефрем Димитров(виж видеото по-горе).Не е тайна,че преди 89г. бившият скиор е бил доста близък с фамилията Живкови.Всички помним как в къщата на „ВИП брадър“ малък Тошко разправяше,че Диков му носел картички и подаръци от чужбина. Пътуванията извън България и допускането до телевизия също не бяха сред привилегиите на обикновените граждани в онези години. Въпреки всичко, програмният шеф на Канал 3 продължава да отрича, че е обслужвал комунистическия елит. Дали някой ден този балон няма да се спука и истината за Сашо Диков да лъсне на бял свят? Определено има много хора, които се надяват това да стане, но засега Сашо държи фронта. Той неведнъж е споменавал, че е имало опити да го вербуват и да пише доноси срещу австрийска дипломатка,но категорично отказал.
Ех,Българийо,Българийо!Защо винаги се намират еничарчета,които при всеки твой порив към свободата те връщат обратно в робската люлка?
* Изрезки от колбаси, т. нар. краищници, отпадъци, които на жаргон се наричат "дупета"

четвъртък, ноември 11, 2010

Г-20 търси обща позиция срещу САЩ


Групата Г-20 все повече започва да прилича на Г-19 плюс 1, след като и богати, и развиващи се членове на групата започват да винят САЩ, че действа срещу общото благо и да предизвиква разединение, предаде Ройтерс.

Срещата на групата на 11-12 ноември в Сеул ще изисква цялото дипломатическо умение на президента Барак Обама, след като Фед наля миналата седмица милиарди в икономиката и предизвика критики от четирите континента. Сред най-гласовитите критици бяха високопоставени представители на Германия, Китай, Бразилия и Южна Африка, които твърдят, че действията на Фед ще отслабят долара, ще вдигнат цените на суровините и ще предизвикат безконтролна вълна от инвеститорски средства към развиващите се пазари.

Ако срещата на Г-20 не успее да разсее подобни опасения, световната икономика ще се изправи пред нови трусове. А на Обама няма да му е лесно, тъй като той пристига в Сеул, след понесени сериозни удари на вътрешния фронт след загубата на междинните избори за Конгрес от републиканците.

Само преди пет месеца лидерите на Г-20 се събраха в Торонто и разговаряха с думи като „колективно благоденствие“ и „споделени цели“, припомня Ройтерс. Оттогава досега обаче доларът спадна с 11% спрямо основните си конкуренти на валутния пазар, което вдигна цената на йената, еврото и др. Изключение е само Китай, който изкуствено държи юана подценен.

Обама вероятно ще отговори на критиките с аргумента, че светът се нуждае от здрава американска икономика, а тя пък се нуждае от добър износ, за да бъде здрава. В резултат се получава така, че комбинацията от Г-20 и „количественото улеснение“ на Фед все повече заприличва на Параграф 22.
P.S. В предишния ми материал вече писах за проблема с Китай.Сега го вижте във вид на рап песен.

понеделник, ноември 08, 2010

Детето-чудо успя да разкритикува и Фед


"Намерението на Федералния резерв на САЩ(известен и като Фед) да стимулира бавното възстановяване на икономиката би могло да осуети твърдата решимост на европейските страни да продължат мерките за строги икономии".Това е заявил тия дни българският министър на финансите Симеон Дянков в интервю за агенция Дау Джоунс нюзуайърс,предаде БТА.На 3-ти ноември т.г. Фед реши да изкупи от банките държавни облигации за 600 милиарда долара в опит да подпомогне икономиката.
Това изявление на нашия велик финансист No.1 говори за пълно непознаване на проблема,който се поражда от високата безработица.А причината за нея се корени в нежеланието на китайското правителство да оскъпи с 20% юана,който в момента е прилепен към щатския долар както левът към еврото.Нереалният му курс дава изкуствено преимущество на износа от Китай и така се увеличава безработицата и в САЩ,и в Европа.Чрез своя ход да напечата нови 600 милиарда долара Фед прави решителен опит да оскъпи китайския юан.
Само че всичко това от Дянков няма как да го научите.Неговата и на Меркел стратегия е: "Икономии,икономии и пак икономии!Безработните не са германци и по-кротко с китайските другари!"
P.S. На снимката: Бернанке:"Лоши новини, доларът пак пада"
Гайтнер:"Да не би китайците пак да са отказали да оскъпят валутата си"
Бернанке:"Не.Още по-лошо,Дянков ни критикува!"

неделя, октомври 31, 2010

Малка пица по балкански


Опитайте се да направите справка за осигуровките на някой служител от МВР и ще видите,че неговите осигурителни вноски не фигурират в сайта на НОИ.Ето Англия обяви,че ще съкрати 500 000 държавни чиновници.В същото време нашите вместо да се намаляват се утрояват.И на фона на всичко това Симеон Дянков оня ден влезе в Тристранния съвет като слон в стъкларски магазин и обяви,че стажа за пенсия трябва да започне да нараства от 2011 г.Та нали преди месец правителството изтегли от парламента проектозакона си,защото предвиждаше точно това.Щеше да е много смешно ако не беше тъжно!
А аз бих желал да попитам уволнения от Световната банка следното: Колко от приетите тази пролет 60 антикризисни мерки* бяха изпълнени?За да улесня г-н Дянков ще отговоря вместо него - нито една от по-важните.Чудя се няма ли кой да му потърси сметка за бламирането на поставените задачи.
Моите изчисления показват,че оттук нататък всеки час престой на Дянков в МФ приближава с шест часа завръщането на БСП(Гоце) във властта.Досега очаквах това да се случи през 2030 г.Оставям на вас,при така зададените параметри,сами да пресметнете кога Станишев и Гоце пак ще ни се усмихнат победоносно от телевизионния екран.Тик-так!Тик-так!Тик-так!
*Списък на антикризисните мерки,приети от правителството през м. март,2010 г.:
Мерки за подкрепа на фиска.

1. Набавяне на допълнителен вътрешен и външен финансов ресурс с цел укрепване на фискалния резерв.
2. Ускорена продажба на ПЕЕ (предписани емисионни единици) до 50 млн. тона чрез националната система за зелени 1 инвестиции.
3. Приватизация на миноритарни остатъчни дялове чрез Българска фондова борса, приходите от която постъпват в полза на републиканския бюджет.
4. Либерализация на инвестиционния режим на "Сребърния фонд" и частните пенсионни фондове за инвестиции в ниско рискови български финансови инструменти.
5. Временна отмяна на преференциите, които се дават на бюджетните учреждения за внос, освободени от ДДС и митнически сборове.
6. Изграждане на публични регистри за:
- държавно и общинско имущество, отдадено под наем,- земеделски земи от държавния и общински поземлени фондове и сключените арендни договори.
7. Разработване на промени в нормативната уредба с цел увеличаване срока на арендните договори. Предлагане на 900 хил. дка за авансово платена дългосрочна аренда и продажба на 100 хил. дка чрез публичен търг.
8. Въвеждане на окончателен данък върху доходите от парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, както и от други игри, при които печалбата се определя на случаен принцип. Да се делегират права на Министерството на финансите, след обстоен анализ и становище на Комисията по хазарта и Асоциацията на операторите в хазартните игри, да предложи решение на правителството.
9. Промяна на начина на облагане на застрахователните премии в съответствие с чл.157 от Директива /2009/138/ЕС след провеждане на консултации между Министерството на финансите, Комисия за финансов надзор и Асоциацията на българските застрахователи.
10. Възстановяване на коефициента за изчисляване на авансовите вноски по ЗКПО.
11. Увеличаване на дивидента за държавата от държавните търговски дружества от 50 на 80 на сто с промяна в Постановлението за изпълнението на държавния бюджет за 2010 г.
12. Отчисляване на 50 на сто от приходите от наеми на предприятия с преобладаващо държавно и общинско участие в приход на държавния, респективно общинския бюджет по реда, който се прилагаше до 2006 г.
13. Удвоява се данъкът върху жилища с данъчна оценка над 300 000 лв. и данъкът върху автомобили със застрахователна стойност над 70 хил. лв.; утроява се данъкът върху персонални яхти и самолети.
14. Намаляване на срока по КСО от 75 дни на 30 дни за изплащане на парични обезщетенията за временна неработоспособност в случаите на освобождаване от работа.

Мерки за ограничаване на публичните разходи.


15. Приемане на график за ускорено изграждане на електронното правителство в пълен обхват, по най-добрия пример на "Е-government" в ЕС, за оптимизиране на административния състав, подобряване на бизнесклимата, намаляване на корупцията и повишаване прозрачността и ефективността на публичните разходи, както и намаляване на всички такси за услуги, ползвани по електронен път.
16. Преотстъпване на държавни услуги към частни изпълнители.
17. В рамките на 2010 г. учредяване на концесии върху подземни богатства и пътна инфраструктура.
18. Правителството да предложи на парламента ограничаване на субсидиите на партиите с 15%.
19. Ограничаване с 10% на текущите разходи на разпоредителите с бюджетни кредити, с изключение на Агенция "Митници", НАП, АЗ, ГИТ, РИОКОЗ, АСП, ДВСК, РИОСВ, АГ и на делегираните от държавата дейности, включително прилагащи единни разходни стандарти в областта на образованието и социалните грижи. Във ведомствата, които са изпълнили задълженията си по ПМС №196 от 2009 г. за оптимизация нa персонала, ограничението не засяга средствата за работна заплата и други възнаграждения. В едноседмичен срок МФ да внесе предложение за необходимите промени.
20. Намаляване на бюджетите на държавните и общинските институции със стойността на представителното облекло за 2010 г.
21. Допълнителна субсидия от 142 млн. лв. за бюджета на МТСП за дейностите по социално подпомагане от държавния бюджет.

Мерки за възстановяване на финансовата дисциплина в държавата.

22. Изготвяне на график за изплащане в пълен размер до края на първото полугодие на 2010 г. от държавата и държавните предприятия на дължимите суми по изпълнени обществени поръчки, съгласно договорените условия, нормативната уредба и директивите на ЕС.
23. Възстановяване в законовия срок на ДДС и акцизи към фирмите.
24. Ускорено издължаване към бенефициентите на дължими суми от европейските фондове, ускоряване на действащите и стартиране на нови схеми по оперативните програми и националните планове, с цел максимално усвояване на европейските фондове. Увеличаване на авансовите разплащания до 40%.
25. Създаване на публични регистри за дължимите средства по обществени поръчки, ДДС, акцизи и европейски проекти.
26. Създаване задължения за фирмите чрез подписване на анекси към договорите им със съответния-възложител, след разплащане от страна на държавата, незабавно да изплатят забавените работни заплати и осигуровки, съгласно изискванията на КТ и КТД, както и задълженията към подизпълнителите и доставчиците.
27. Незабавни законови промени, които да гарантират, че периодът на издължаване от страна на държавата към фирмите ще бъде обявен за «ваканционен период», т.е. без наказателни лихви по дължими данъци и осигурителни плащания и с право на достъп до европроекти и обществени поръчки.
28. Да се опростят процедурите и да се съкратят сроковете на производство по несъстоятелност.
29. Всеки месец подробни данни за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета и анализ към тях, в това число и салдото по ДДС.
- всеки месец подробни данни за движението по външния дълг на страната и икономически анализ към него;- всеки месец подробни данни за състоянието на фискалния резерв и разбивката му по наличности, деноминация по валути и текуща доходност;- Министерство на финансите да събира и публикува на всеки три месеца информация за финансовите резултати на всички дружества с преобладаващо държавно участие - баланс и отчет за приходите и разходите им.
30. Да се увеличи с 10 щатни бройки съставът на АДФИ. Същата да започне в най-кратки срокове инспекции в "Булгаргаз", НДК, НЕК и БДЖ.

Мерки за осигуряване на допълнителен финансов ресурс за реалния сектор.

31. Увеличаване на привлечения капитал на Българската банка за развитие (ББР), като не по-малко от 60% от привлечените финансови ресурси се насочат към малките и средни предприятия. Да се направи анализ на възможността част от клоновата мрежа на "Български пощи" ЕАД да се използва от ББР.
32. Утвърждаване и активизиране на системата за търговия на квоти с въглероден диоксид от фирмите. Регламентиране на счетоводното отчитане и данъчното третиране на сделки с емисионни квоти в европейската търговия.
33. Приемане на изменения и допълнения в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, чрез които да се: намалят значително досегашните прагове за издаване на сертификат за клас А и клас Б за високотехнологичните дейности, определени от Евростат, и за инвестиции в общините с безработица, равна или по-висока от средната в страната; въвеждане на най-нисък праг за инвестиции в научни изследвания, образование, здравеопазване, информационни технологии и артистично-творческа дейност в областта на културата; регламентиране на конкретни условия за издаване на сертификат и насърчаване с пакет от мерки на приоритетни инвестиционни проекти във всички сектори на икономиката, съгласно изискванията на Регламент 800/ 2008 г. на Европейската комисия за държавните помощи.
34. Чрез промени в Закона за местните данъци и такси в рамките на процедурата по бюджет 2011 г. количеството генерирани отпадъци да стане единствената база за определяне на таксата за битови отпадъци.
35. Облекчаване на визовия режим за гражданите на Русия и Украйна, съобразно най-либералните европейски практики.

Мерки за подкрепа на доходите на домакинствата.

36. Създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г., който да включва, както икономически, така и социални параметри.
37. Премахване на тавана на обезщетенията за безработица от 1 юли 2010 г. и определяне на нивото на обезщетение като 60% от осигурителния доход преди загубата на работа. Въвеждане задължението на безработните лица да се регистрират в 7-дневен срок в Бюрото по труда.
38. Оптимизиране на разпределението между операторите на ваучерите за храна чрез премахване на квотния принцип. В 45-дневен срок да се направи анализ за ефектите от увеличаване броя, размера и разширяването на обхвата на ваучерите за храна като механизъм за подкрепа на реалните доходи на работниците и служителите. В рамките на анализа да се покаже и ефектът от въвеждането на система, при която за всяко новоразкрито работно място от страна на работодателите се дава ваучер.
39. Да се положат усилия за временно ограничаване нарастването на държавно регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес.
40. Създаване на механизъм за гарантиране на средствата на осигурените лица в пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване, вложени в депозити в български търговски банки след съгласуване с БНБ и КФН.
41. Одобрява допълнителни бюджетни средства по бюджета на МТСП за финансиране на разкритите обществени трапезарии по реда на чл.27 т.З от ЗСП за периода от 01.04. до 30.0. 2010 г.

Пазар на труда.

42. Комплекс от мерки, прилагани до края на 2010 г., финансирани от ОП "Развитие на човешките ресурси" и републиканския бюджет, за запазване на заетост в предприятия със затруднения в производството и реализацията на продукцията чрез:
- въвеждане на гъвкава организация на работното време;
- специфичен отпуск по икономически причини;
- гарантиране правата на освободените работници след прилагане на мерките за гъвкавост и адаптивност на работното време да получат обезщетенията, дължими по КТ, на база брутното възнаграждение по трудов договор към месеца, предхождащ месеца на прилагането на мерките за гъвкавост.
43. Предоставяне на допълнителни средства за субсидирана заетост към Националния план за заетостта.
44. Повишаване мобилността на работната сила чрез създаване от държавата и социалните партньори на система за наблюдение и разпределение на квалифицирани работници и служители.
45. В случаи, при които работодателят възлага временно извършването на друга работа в същото или друго предприятие, временно до края на 2011 г. да се увеличи срокът от 45 дни на 90 дни в рамките на една календарна година. За периода след 45-ия ден е необходимо съгласие на работника.
46. Ограничаване на достъпа до пазара на труда на работници от трети страни, с изключение на висококвалифицираните.
47. Създаване на механизми за намиране на първа заетост на младежи, завършващи образование чрез ОП "РЧР".
48. Въвеждане на законова регулация, гарантираща лоялна конкуренция и недопускане изкривяване на пазара чрез оказване на монополен натиск върху доставчиците на стоки и услуги по примера на страни-членки на ЕС.
49. Обстоен преглед на предприятията, застрашени от затваряне, поради несъответствие с екологични изисквания на ЕС и разработване на мерки за допустима държавна подкрепа.
50. Събиране от НАП на отчетна информация за неизплатените трудови възнаграждения и предоставяне на обобщени тримесечни данни по икономически дейности, региони и на национално ниво.
51. Използване правото на министъра на труда и социалната политика да разпростира действието на браншовите колективни трудови договори на базата на предварително постигнат консенсус в рамките на отрасловите съвети за тристранно сътрудничество. Паралелно с това да се изработят критерии за представителност на браншовите и отраслови работодателски организации.

Социално-осигурителни системи.

52. Временно, до края на 2011 г., преустановяване на намаленията на осигурителните вноски.
53. Формиране на общи принципи за по-нататъшно развитие на пенсионната реформа за постигане на финансова стабилност и автономност на системата при обвързване на осигурителните обезщетения с осигурителния принос, с дългосрочни цели 75% заместващ доход. До 31.05.2010 г. да се внесе за разглеждане в НСТС изготвената концепция за пенсионната реформа.
54. Поетапно утвърждаване на принципа, че установеното равнище на МРЗ гарантира правото на минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст, при изпълнение на изискванията за това.
55. Увеличаване сумите, изплащани по реда на ЗГВРСНР, за 2010 г. от 720 лв. на 1000 лв.
56. Отказ от увеличение на здравно-осигурителната вноска. Въвеждане на електронна пациентска здравна карта до края на 2010 г. Предприемане на драстични мерки за контрол и повишаване събираемостта на средства в бюджета на НЗОК.
57. Хората, които не са здравно осигурени на друго основание, да заплащат осигурителни вноски върху доходите от капитал и от собственост.
58. Въвеждане на трипартитно управление на НЗОК. Съвместно определяне на конкретните стъпки и етапи на здравната реформа с цел гарантиране на достъпа до качествена здравна грижа. До 31.05.2010 г. да се предложи за обсъждане в НСТС на концепция за здравната реформа.
59. Отлагане увеличението на добавките към пенсиите на възрастните пенсионери над 75 годишна възраст и на преживелия съпруг с промяна в Закона за държавния бюджет за 2010 г. и Кодекса за социално осигуряване.
60. През първите 2 дни от болничните 80% от обезщетението да се плаща от работодателя, а за третия ден - изцяло от работника.

*По мярка 60:правителството я одобри без постигнат консенсус в Националния съвет за тристранно сътрудничество - освобождаване на държавното обществено осигуряване от ангажимента да заплаща първите 3 дни от временната неработоспособност с оглед избягване на злоупотреби с осигурителната система.
Новата схема предвижда първият и вторият болничен ден да се заплаща на 80 на сто от работодателя, третият ден да е за сметка на работника, а НОИ да се включи от четвъртия ден, обясни по-рано финансовият министър.

петък, октомври 29, 2010

Мафията не може да тежи повече от интересите на народа


България е абсурдна страна, но в същото време е родина. Затова вече почти седем десетилетия съм разкъсан между абсурда и родината.

Говоря за абсурд, защото на тази територия от векове е негласно правило стойностните личности, водачите, да бъдат унизявани, мачкани и унищожавани от народа си. Историята ни изобилства от примери. В същото време едно от най-отвратителните, демагогски клишета е, че народът ни бил мъдър. Грънци! Няма по-невярно твърдение – как да хвалиш за мъдро племе, което не успява да се пребори с простотията и наблюдава как тя убива лидерите му и спира енергията на позитивното? Племе, което често показва неспособност да отдели плявата от зърното.

Макар и на хиляди километри разстояние от родината си, това тягостно чувство отново втресе българската емиграция във Франция и опъна нервите й през последната седмица, а тя е твърде чувствителна към всяка вест от Балканите. Конкретният повод е измисленият и пълен с хелий скандал около имотите и парите на вътрешния министър Цветан Цветанов, съчетан уж с някакви комисионни от чужда фирма. Чудовищното в случая е, че „компроматите” се вадят от един криминален субект и от платените му политически слуги. Но вместо българинът да ги подмине с презрение и да мисли как да работи и да оцелее в кризата, услужливи медии и политици се хвърлиха да разнищват темата и да търсят „прозрачност”.

От няколко дни телевизии, вестници и политици разпъват на кръст Цветанов. И целият цирк е за два апартамента, купени с кредит и декларирани или недекларирани от министъра. Тази ситуация е смешна, да не кажа направо - жалка. Всеки редови софиянец има поне по три апартамента, а да не говоря за неграмотните бандити без нито ден трудов стаж, които през тези 20 години на прехода се превърнаха в крупни бизнесмени, разполагат с палати, автопаркове от луксозни автомобили, яхти и тънат в лукс.

Обаче същите тези медии и политици не търсят отговор на въпроса, как така някакъв милиционер, който после уж бил таен агент и вероятно и доцент под прикритие, е станал милионер – собственик на застрахователна компания, имоти, богатства, защо живее в палат на частна улица? Държавната служба и правенето на пари в правовата страна са несъвместими за целия цивилизован свят, освен за териториите, контролирани от мафията. Но този агент в продължение на години е съвместявал двете длъжности. Нещо повече, името му се свързва с убийства, рекет, проституция, издевателства над хора, злоупотреба със служебно положение.

Но въпросният агент-бизнесмен не е и не може да е бил сам в играта. Нещо повече, обслужвал е години наред, за да бъде и той обслужван сега, съвсем по правилата на българската действителност. И още нещо, защо този „лоялен гражданин” мълча цяла година за тези далавери? Или просто е чакал подходящ момент, за да ги изтъргува?

Погледната от Франция, тази ситуация изглежда повече от гротеска. Просто човек получава усещането, че се намира в роман на Кафка, но това е само, ако живееш в България. За европееца нещата са еднозначни и ясни. Във Франция поставеният на прицел днес Цветан Цветанов е от малкото ярко разпознаваеми министри от новото българско правителство, което свали корумпираната тройна коалиция. Този човек обяви битка на мафията и престъпността, реализира само за година успешни акции, води война всеки ден за възстановяване на доверието в държавата.

На Запад от България е разпознаваем и поставеният под домашен арест Алексей Петров, но с обратен знак. Не само американските, но доколкото ми е известно и другите партньорски служби, включително и френските, не искат да контактуват с това лице и го приемат като опасно за демокрациите. Зад израелските му бизнес контакти пък прозират руски мафиоти и мръсни пари.

Този изтъкан от криминалната ценностна система „герой”, вместо да получи единственото отношение, което му дължи едно цивилизовано общество – презрението , е превърнат в медийна и обществена звезда, и то не случайно. Измисленият му образ се крепи от поведението на президента и някои депутати от компрометираната РЗС, влезли в парламента очевидно с помощта на криминални пари. Ако някой се съмнява в думите ми, нека прегледа телевизионните клипове от месец март тази година, когато Яне Янев докара в София няколко автобуса платени роми да се разхождат по улиците на столицата, без дори да знаят за какво са ги събрали. Човек да потъне в земята от срам само при мисълта, че борецът за морал Яне Янев е депутат, а думите му могат да отвличат общественото внимание.

По стечение на обстоятелствата познавам това лице от времето, когато се подвизаваше във младежкото ръководство на БЗНС в началото на прехода. Тогава мизата му беше много по ниска. За 5 пари беше готов да окепази и Исус Христос. Работата беше, че не намираше кой да му даде и тези пет пари и отиде да си търси някъде другаде прехраната.

Същият този Яне, който сега говори за десен и консервативен проект с участието на Алексей Петров, спаси Георги Първанов – агентът на комунистическия репресивен апарат Гоце, от импийчмънта, който ГЕРБ внесе в парламента преди месеци. Ако подредим тези уж случайни обстоятелства, ще усетим, че Янев е просто подставена кукла на конци под прикритие в отбора на президента.
А този отбор днес говори за морал!

Това се случва в страната, в която само аз мога да изброя поне стотина голтаци, които заварих през 1991 година пред политическите централи на поелата към демокрация страна. Тогава те бяха доволни да им дам 100 – 200 долара, а днес същите лица са се превърнали в признати милионери, въпреки, че са се занимавали само с политика. И това са само трохите, които изпадаха от голямата червена трапеза, за да ги подкупят. А и може би си бяха подкупени още от времето на Живков.

Не познавам лично атакувания Цветан Цветанов, но щом царете на офшорките и тайните игри са скочили с този плам срещу него, оставам с впечатлението, че им е бръкнал в здравето.
Октопода, срещу който е поел война, не е само на 20 години, а е мутирал и се е развивал през последните 65 години.

За това искам да се обърна с няколко лични съвета към нарочения министър:
Не се обяснявайте много с престъпниците, а действайте бързо и бих казал - жестоко в рамките на закона. Не съм убеден, че си давате точна сметка за тези ,които са срещу вас. Много от тях няма да си покажат лицето. Но в торбата си носят неузнаваем арсенал от мерзости. 65 години те прилагат този занаят. В началото на 90-те години бяха на кантар да изгубят, но благодарение на троянските коне, оплодени в сините редици, успяха да вземат надмощие.

Враговете си не трябва да търсите само в една партия. Парите им не миришат, макар и крадени. Тези 100 и няколко хиляди, за които сега ви ядат главата, за тях са само джобни суми. Понякога само за една нощ проиграват десеторно повече.

Не очаквайте, г-н Цветанов, и че тъй наречената ДАНС ще ви информира за всичко това. Там повече от хората са, за да пазят политическата мафия и такива като Алексей Петров, а не за да ви информират.

Направете си точна инвентаризация за тези, които имат интереси да са ви съюзници сега и за тези, по чиито глави трябва да играе дървото на закона. Грозно, но за съжаление реално. В противен случай ударите ще са по вашата глава и по честните българи, които нямат друг изход.

На тази земя никой не е спечелил полу войни, няма и полу мир. Такива усещания се въртят само в главите на интелектуалците. Това е тяхно свещено право, но те не носят отговорност за резултата. За разлика от тях вие сте си сложил главата в торбата и сте готов да платите цената. Това е респектиращо и заслужавате доверие. Може да се окажете първия пробил системата и стереотипите. Засега сте с преднина, а вероятно имате и тръпка за нови битки. Ако това е пътят ви, надзърнете и в Библията и ще ви дойдат допълнителни сили от мъдростта на вековете.
Но за да стигнете до края, трябва да се мине през сеч и то с брадва, а не с джобно ножче. Буренакът е як и охранен, с дебела кожа. Всяко потреперване на ръката може да струва много невинни глави.

Остава и големият проблем – преди 21 г. и от Франция тръгна повея на промяната, след закуска на президента Митеран с инакомислещи от режима на Живков българи. Тъжното е, че част от народа ни още не е прогледнал и вместо да застане зад един обрекъл се на кауза човек, се вживява по компромати, родени от криминални типове.
Преди няколко месеца пак настойчивостта на Франция даде пример на България, че убийството се наказва и преследва. Днес екзекуторите на студента Борилски са в затвора, но българският съд не си е извлякъл поуките, че на везните на Темида мафията не може да тежи повече от интересите на народа.

P.S. Авторът на статията Петър Бояджиев(на снимката) е един от известните български дисиденти - емигрант, работил от Франция за свалянето на комунистическия режим.
Роден е на 3 юли 1941 година в град Нови пазар. През 1968 г. завършва математическия факултет на Софийския университет. За действия против народната власт е арестуван на 15 август 1968 г. 10 г. прекарва в Старозагорския затвор като политически затворник. През 1981 г. успява да избяга нелегално през турската граница. Установява се да живее в Марсилия. В България се връща за пръв път през 1991 г., за да участва във втората Национална конференция на СДС.

вторник, октомври 26, 2010

Цветан Цветанов отрече да са задържани журналисти за това, че са снимали вилата му в село Шума


Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов отрече да са задържани журналисти за това, че са снимали вилата му в село Шума.Пред журналисти вътрешният министър каза, че е запознат със случая със задържането на журналисти от вестник „Галерия”.
По думите на Цветанов става въпрос за инцидент,при който двамата журналисти били попитани от една жена какво правят.Според показанията на жената,на която не се споменава името,двамата тръгнали с колата срещу нея,след което спрели на сантиметри. „Не знам от кой вестник са.Впоследствие се разбра,че са от „Галерия”,коментира вътрешният министър.По думите му след проучване се оказало,че собственикът на колата се е оказал криминално проявено лице.
На инцидента е имало и очевидци.При образуваното досъдебно производство са разпитани всички,след което журналистите били освободени.Имотът е сниман многократно от журналисти,така че няма абсолютно никаква пречка,коментира още Цветанов.
P.S. - Можеш ли да доиш и да караш трактор? - попитали новия ратай.
- Да карам трактор мога,но досега не съм пробвал да го доя...

петък, октомври 22, 2010

Още петъчна фриволност


P.S. Моля да прочетете днешния ми материал за изявленията на Нанка Колева.Много е важно!

Нанка Колева: Има чадър над Никола Филчев


“Алексей Петров ми се обади един месец преди ареста си. Искаше да говорим и в този разговор, той ми зададе въпрос, който не мога да споделя.“Това заяви Нанка Колева, съпругата на убития преди 7 г. прокурор Николай Колев по БТВ в коментар за това заплаха ли е за някого Алексей Петров.
“Този въпрос показва, че Алексей Петров е запознат с всички материали по делото на убийството на съпруга ми“, добави тя. Според нея в момента се разследва случая, но все още не е известно да е открит извършителя. По думите й има шансове да се докаже кой е физическият убиец на съпруга й, защото според нея, полицаите знаят всичко. Тя припомни, че премиерът Бойко Борисов е казал, че този случай е оперативно неизяснен, т.е., не се знаят извършителите, а парадоксалното е, че Нанка Колева знае от полицията името на убиеца.“Пределно ясно е на всички, кои са извършителите на убийството на съпруга ми Николай Колев“, добави тя.“Тези лица – Филко Славов, Никола Филчев и Алексей Петров трябва да отговарят. Съпругът ми осъзна истината за Алексей Петров, счита Колева. Тя твърди, че главният прокурор Никола Филчев е поръчал на Николай Колев да убие свой колега – варненския прокурор Васил Миков, тъй като Миков е бил конкурент за поста главен прокурор. Но Николай Колев е отказал да направи това. На въпрос дали се страхува, Колева каза, че се страхува за семейството и децата си.“След като зам.-главен прокурор ми казва, че ако не спрете да ровите, докъде ли могат да стигнат застрашените“, добави Нанка Колева. Този зам.-главен прокурор е Камен Ситнилски, като според нея тези думи са били заплаха срещу нея. Докато не се задържи Филчев, няма да стане нищо, категорична е съпругата на убития прокурор.“Новата власт започна нещо смело, но спря - има пак чадър, има чадър над Никола Филчев, той се пази, пази го президентът Гоце, защото го прати посланик. А чадърът си съществува вече 8 години“, заяви още съпругата на убития прокурор Колев. Запитана какво иска да се направи, Нанка Колева каза, че иска да излезе истината.“Мисля, че правителството започна смело, но нещо ги спря“, така Колева коментира операция“Октопод“.

събота, октомври 16, 2010

събота, октомври 09, 2010

Отново е забелязана летяща чиния


От Китай съобщават за забелязано НЛО.Според властите на летището,завчера около 9 ч. вечерта се е появило НЛО.
Тъй като не са успели да идентифицират летящия обект,в продължение на един час те са приземили всички самолети,които излитат или кацат.
Това е станало над китайското летище Xiaoshan.
Нямаше да ви занимавам с тая новина ако не се случваше за осми път от юни 2010 г. досега.Предишния път летящата чиния се е появила на 11-ти септември т.г. над летището на намиращия се във вътрешна Монголия град Baotou.
P.S. На снимката зад обекта са вижда широка опашка,докато той се стрелва в небето.

понеделник, октомври 04, 2010

Еврото може и да не оцелее


Бившият главен икономист на Световната банка и носител на Нобелова награда Джоузеф Щиглиц прогнозира,че краткосрочните спекуланти на пазара може скоро да започнат да упражняват натиск върху Испания, която е засегната от голям дефицит и висока безработица. Миналата седмица,Moody's намали кредитния рейтинг на страната от ААА на Aa1.
Бившият съветник на президента Бил Клинтън също така казва, че банковият сектор се е върнал в "бизнеса както обикновено" прекалено бързо и,че все още съществуват рискове от друга финансова криза въпреки някои подобрения в регулацията.
Г-н Щиглиц,който сега е професор в Columbia Business School,излага тези свои виждания в осъвременената версия на книгата си относно кредитната криза "Свободно падане"(Freefall).В новия материал,получен специално за съботния брой на вестник "Сънди Телеграф",той разкрива страховете,че правителствата по света се опитват да намалят дефицитите си твърде бързо и така рискуват да изпаднат във втора дълбока рецесия.
"Притесненително е,че има надигаща се вълна на строги икономии в цяла Европа,която удари дори бреговете на Америка",заяви Стиглиц и каза още:"Когато толкова много страни свиват разходите си преждевременно,глобалното съвкупно търсене ще се понижи и растежът ще се забави,което може да доведе до нова голяма рецесия.

Може Америка да е причинила световната рецесия,но Европа сега и отговаря по подобен начин."

Г-н Щиглиц предупреди,че в момента Испания(също както беше Гърция)е на прицела на спекулантите".

"Според правилата на играта, Испания трябва да намали своите разходи, което със сигурност ще увеличи равнището на безработицата още повече", каза той. "Тъй като икономиката се забавя, подобрението на фискалната и позиция ще бъде минимално.Испания може да влезе в един вид смъртоносна спирала като Аржентина само преди десет години. Едва когато Аржентина скъса с валутния курс на долара и премина на свободно плаващ курс на аржентинското песо,чак тогава БВП започна да расте и дефицитът чувствително спадна.

Досега Испания не е била атакувана от спекулантите,но това може да е само въпрос на време."

"Що се отнася до еврото, г-н Щиглиц заяви, че са различни нуждите на страните с високи търговски излишъци, по-специално Германия, и на тези, които осъществяват дефицити като Ирландия, Португалия и Гърция.Това означава, че единната валута е под силен натиск и не може да оцелее. Той предполага, че един от начините да се запази еврото ще бъде Германия да излезе от еврозоната, за да позволи на единната валута да се обезцени и по този начин ще помогне на останалите държави да увеличат износа си."

"Страните, които са с една и съща валута са с фиксиран валутен курс помежду си и така сами се отказват от важен инструмент за приспособяване.",каза той. "Докато няма сериозни удари, еврото ще се справя.Тестът ще дойде, когато една или повече от страните се изправят пред голям спад."
Междувременно МВФ приземи прогнозите на българското правителство.През 2010 г. се очаква реалният ръст на БВП на България да бъде между 0 и 0,4 процента. Това предвижда прогнозата на Международния валутен фонд след приключилата днес проверка. Предишната прогноза на МВФ бе за ръст от 0.2%.

Новата е доста по-ниска от правителствените предвиждания за ръст между 0.7 и 1%.

Очакванията на фонда са, че за 2011 г. ръстът на БВП ще бъде между 2 и 2,5 процента на годишна база, предаде БТА. Ще припомня, че макрорамката на бюджета залага ръст от 3.6%.

Текущият дефицит се очаква да падне до малко под 3 процента от БВП, инфлацията ще остане на умерено ниво, сочат заключенията на представителите на МВФ.

Ръководителят на мисията на МВФ у нас Катрин Пърфийлд изтъкна, че през последната година България е имала полза от възстановяването на основните търговски партньори на страната и износът е нараснал много бързо, туристическият сезон е бил силен, освен това са нараснали и продажбите на дребно, допълва БНТ.

Основната препоръка на МВФ за следващата година е да се направи задълбочен преглед на приходите и разходите в пенсионната система, както и да се засили контрола върху парите в сферата на здравеопазването.
От написаното дотук става напълно ясно,че в проектобюджет'2011 отново са заложени нереалистични параметри.Също като преди една година в бюджета за 2010 г.
И друго не мога да разбера - защо българските "мастити" икономисти от рода на Емил Хърсев и тези от кръга около фондация "Отворено общество" продължават да смятат,че целта на България трябва да бъде присъединяването към еврозоната.Така например Словакия,която наскоро влезе в еврозоната,сега я задължиха да помогне на Гърция с 800(осемстотин) милиона евро.
P.S. На снимката: Джоузеф Щиглиц

събота, октомври 02, 2010

понеделник, септември 27, 2010

Въртене в омагьосан кръг


В материала ми от 23.08.2009 г. "Разтягането на локуми като професия" писах как да се реши ромският въпрос и,че той трябва да е един от приоритетите на новото правителството.Но вече е ясно,че от това няма интерес нито една българска партия,защото явно разчитат основно на купуването на цигански гласове.Нямат интерес и ромските организации(разбирай циганските барони - б.а.),при които отиват тлъстите субсидии от ЕС за интеграцията на ромите в българското общество.Колкото по-дълго продължава прословутата интеграция(т.е. не се случва),толкова по-добре за тях.Апропо,какво стана с Избирателния кодекс,който по думите на вицепремиера Цветан Цветанов щеше да е готов и приет най-късно до края на 2009 г.?Май го пишеше и в предизборната програма на ГЕРБ?
И така,година и два месеца по-късно се стигна до следната ситуация:
Над 200 души се събраха на 25.09.2010 на антиромски протест в центъра на столицата. Хората преминаха със скандирания по софийските улици.
Шествието, в което главни действащи лица бяха активисти на националистически движения започна със скандирания "България, събуди се!". По думите на протестиращите причината да излязат по улиците е нарастващата ромска престъпност.

Площад "Гарибалди" беше първата спирка по пътя на антиромското шествие. То продължи по централните столични булеварди и стигна до храм-паметник "Свети Александър Невски". Там протестиращите почетоха с минута мълчание жертвите на ромски нападения.

"Има едно становище, че ако един проблем не започне да се разрешава, когато вече е наболял, тогава той все повече ще се задълбочава, все по-трудно ще става разрешаването му”, коментира Валентин Малчев.

"Ние имаме повече задължения - плащаме си данъците, нормално поведение имаме - докато те имат повече права”, смята Мария Борисова.

Напрежението между роми и българи се засилва

и ако не се вземат спешни мерки, то може да прерасне в тежък конфликт. Това е мнението на анализатори и от двете етнически групи. Има опасност някои политически формации да се възползват от нагнетяването на напрежението между ромите и българите, особено в условията на наближаващите избори, смята ромският анализатор Румян Русинов.

"Такава опасност не трябва да се подценява. Защото Атака даде един „успешен" модел, че когато противопоставиш една общност на друга, това може да те качи на парламентарния кораб, на кораба на властта. Има някои неща, с които политиците не трябва да си играят. И това е едно от тях. Да се насъскват едни групи на обществото срещу други. Това е изключително опасна игра и това може да подпали чергата на България”, смята Русинов.

Според социалния антрополог Харалан Александров антиромските протести са провокирани и от депортирането на българските роми от Франция.

"Очевидният провал на интеграцията във Франция доведе до насърчаване на радикални действия и протести в България. Общо взето винаги така става у нас, когато някой се провали в Европа ние се превъжбуждаме, разтревожваме и свръх реагираме”, коментира Александров.

Експертите смятат, че ако държавата и обществото не намери подход за интеграция на ромите, най-вече чрез образованието, напрежението може да ескалира до краен предел.

"Никой не е щастлив с това, което се случва и се забелязва засилване на взаимното нещастие. Забелязва се засилване към това нещо, което се нарича „сизмогенеза” - едната група става по-агресивна и по-шумна, другата отговаря по същия начин. Това е пътят към конфликт”, допълва социалният антрополог.

Президентът Георги Първанов, заяви че когато от парламента се чуват тежки думи,

няма как и на улицата, и в училището, и на други публични места да не чуваме такива и да не виждаме подобни действия. Държавният глава коментира антиромските настроения в Добрич, където беше за празника на града. Според него решенията не трябва да се търсят за една или друга етническа група, а за различните социални общности.

"Най-лошото би било, ако се опитаме да етнизираме социалната политика, защото ние в момента коментираме под натиска на международните събития изгонените български и румънски роми от Франция, но нека да не забравяме че има около 1 млн. българи, които отдавна са в чужбина и, които са там, ако трябва да перифразирам един литературен герой - не са от добро, а са за добро, те са отишли там, за да си изкарат прехраната. Те също трябва да бъдат социализирани, трябва да бъдат интегрирани в обществото”, заяви Георги Първанов.
Както виждате,мнения много.И как хубаво на техния фон изпъква това на (П)резидента Гоце Първанов.Глупост до глупост,ама нейсе!То по кой ли проблем не е било така?

неделя, септември 26, 2010

Едуард Баладюр: ЕС е обречен на провал


ЕС като регионална организация е обречен на провал, смята бившият френски премиер Едуард Баладюр, който е известен като поддръжник на процеса на евроинтеграция, пише френският вестник „Монд”.
По думите му ЕС се оказа под заплаха заради разширяването, решението за което е било взето „доста прибързано”. „27 държави имат доста различни социални и юридически системи... Носим товара на разширяването, решението за което беше взето твърде прибързано”,смята той и още казва,че не вижда как пълната свобода на придвижването ще може да влезе в сила през 2013 г.Баладюр има арменски произход, роден в Измир, Турция. През 1993 става министър-председател на Франция и решава да се кандидатира за президентските избори през 1995 година, където остава на трето място след Жак Ширак и кандидата на социалистите Лионел Жоспен. След като Ширак печели изборите,политичееската кариера на Баладюр тръгва надолу.
Всичките 61 коментара по темата във френския вестник "Поан" подкрепят Едуард Баладюр.Ето някои от тях:
" Christian 95: Повече от всякога е необходимо да се върнем към Европа на 15-те,за да могат държавите да възстановят контрола по границите си.
fulvio13: Напълно съм съгласен.Технократите форсираха интегрирането на държави,които нямат никаква работа в Европейския съюз.Тази Европа не може да функционира,трябва да се създаде отново едно твърдо ядро и да се излезе от тоя механизъм.
LA FENICE: Вие сте напълно прав,Г-н Министър-председател.Много бързото разширяване на Европа беше една голяма магария.Трябваше да се изчака бившите комунистически държави да си подредят къщите и френско-германската ос да се консолидира още заедно с държавите от Бенелюкс,и да се изиска от Англия да участва изцяло - т.е. да се присъедини към Еврозоната.В действителност Европа бавно се разяжда от една алчна,педантична и разточителна бюрокрация.
holala: Всеки може да види,че еврото има различна покупателна способност от една държава в друга.Различна е и минимална заплата,и много други неща.Набутахме се в калта.
NEZAHUATLCOYOTL: Дори без да сме експерти се страхувахме много,когато в Европа влязоха: първо Гърция,а после Румъния и България с всичките си мафии.Между впрочем балтийските държави са много симпатични,но икономическата им активност е на светлинни години от френската.За пръв път ходих в Талин през 1997 г. с автомобил и видях самата пустиня,макар че градът имаше някои забележителности.През 1999 г. във Вилнюс хотелите бяха от съветски тип,но с претенции за лукс по-голям от западния.
Докато не се споеше окончателно първоначалното ядро(има се предвид Германия,Франция,Англия и Бенелюкс - б.пр.),трябваше да си стоим на това ниво и да сключим справедливи договори с горепосочените държави,в които да се посочи изпълнението на конкретни задачи преди да станем партньори.
Г-н Баладюр има ясен поглед за нещата.Въобще не съм евроскептик и съм обиколил повече от 80% от Европа с автомобил."/край на цитатите/
Присъединявам се към мненията изказани в тези коментари.Мога само да добавя кои по-точно трябваше да са най-важните конкретни задачи преди да приемат България в ЕС:
1. Пълна конституционна реформа на съдебната система.
2. Свеждане до поносими размери на организираната престъпност.
3. Премахване на олигархичния модел на управление чрез въвеждане на задължително гласуване и много строги санкции за купуването на гласове.
P.S. Преводът от френски е мой,а на снимката виждате как влязохме в Европа.

неделя, септември 12, 2010

Четиво за българския министър на труда и социалната политика


Един призрак броди по света. Това е призракът на банкрутирали правителствени осигурителни системи. Разходопокривната система, която властва през по-голямата част на 20 век има един фундаментален дефект, дефект, който се корени в погрешната концепция за това как човешките същества действат: тя разрушава, на индивидуално ниво, връзката между вноски и пенсии – с други думи между усилие и отплата. Когато това се случи в огромен мащаб и за дълъг период от време финалният резултат е катастрофа.

Два външни фактора усложняват последиците от този дефект: глобалната демографска тенденция към намаляване на темповете на раждаемост и медицинските постижения, които удължават живота. Като резултат по-малко работници трябва да издържат повече и повече пенсионери. Тъй като увеличаването на осигуровките създава безработица, рано или късно обещаните пенсии трябва да бъдат намалени, показателен знак за банкрутирала система. Дали това намаление на пенсиите е извършено чрез инфлация, както в повечето развиващи се страни или чрез законодателството, резултатът е същият: терзания за старостта, създадени парадоксално от вродената несигурност на нефинансираната “осигурителна” система.
В Чили законът за пенсионната реформа от 1980 година въведе революционно нововъведение. Законът даде на всеки работник правото да излезе напълно от правителствената пенсионна система и вместо това да внася бившите осигуровки в частно управлявана лична пенсионна сметка (ЛПС). Тъй като 95% от работниците избраха системата на ЛПС, крайният резултат беше “приватизация отдолу нагоре” на чилийската осигурителна система.
Когато празнувахме първите 21 години от тази реформа резултатите говореха сами за себе си. Пенсиите в системата от лични пенсионни сметки вече са 50 до 100% по-високи (в зависимост дали са за старост, нетрудоспособност или наследствени) отколкото бяха в разходопокривната пенсионна система. Средствата, управлявани от пенсионните фондове, възлизат на 40 милиарда долара или около 55% от брутния национален продукт. Подобрявайки функционирането на капиталовите и трудовите пазари пенсионната реформа беше една от ключовите промени, които съществено увеличиха спестяванията и удвоиха темпа на растеж на икономиката.
Успехът на чилийската пенсионна реформа накара други 15 страни в Латинска Америка и Европа да я последват. През януари 2001 година дори Швеция, някога емблематична държава на благосъстоянието, позволи на своите работници да внасят 2.5% от техните 18.5% осигуровки в лична пенсионна сметка. Това развитие накара Икономист да посочи: “Радикалната реформа на осигуряването е следващата велика либерална реформа, тя е несъмнено толкова важна промяна, колкото приватизацията на държавните предприятия – също определяна преди време като утопична. По отношение на пенсиите Латинска Америка показа начина. Нека светът я последва.”
Как работи
Според новата осигурителна система на Чили това, което определя пенсията на работника, са парите, натрупани от него в личната му пенсионна сметка през годините, в които е работил. Нито работникът, нито работодателят плащат осигурителни вноски. Работникът не получава и осигурена от правителството пенсия. Вместо това, 10 процента от неговата заплата, идващи от плащаните преди това осигурителни вноски, се депозират, без да бъдат облагани, от работодателя му всеки месец в личната му пенсионна сметка . Тези 10 процента са изчислени при допускане за 4-процентова средна реална възвращаемост на ЛПС през целия трудов стаж, така че типичният работник да има достатъчно пари в сметката си, за да си осигури пенсия, равняваща се приблизително на 70 процента от последната му заплата. Работникът може да внася под формата на доброволни спестявания до още 10 процента от заплатата си всеки месец, които също се изваждат от облагаемия доход. Възвръщаемостта на ЛПС е освободена от данъци. При тегленето на парите след пенсиониране се заплащат данъци според данъчна скала в момента на получаване на парите.
Работникът може да избере всяка една от частните компании, управляващи пенсионни фондове (КУПФ), наричани Administradoras de Fondos de Pensiones да управлява неговата ЛПС. За да се насърчи конкуренцията и по този начин да се облагодетелстват работниците, ключово установено положение е напълно свободното навлизане на местни и чуждестранни компании (чуждестранните компании могат да притежават до 100 процента от КУПФ) в отрасъла на КУПФ. Тези компании не могат да се занимават с никаква друга дейност и подлежат на стриктен контрол от държавна агенция – Надзорен орган на КУПФ (Superintendencia de Administradoras de Fondos de Pensiones), който бе създаден, за да осигурява технически контрол на високо ниво с цел предотвратяване на измами и отклоняване на средства .
Всяко пенсионно дружество управлява по пет взаимни фонда с различни съотношения облигации/акции (първоначалната схема позволяваше само един фонд за всяко пенсионно дружество). По-възрастните работници трябва да притежават взаимни фондове, които са в значителна степен инвестирани в ценни книжа с фиксиран доход, докато по-младите работници могат да имат до 80 процента от своите средства в акции. Инвестиционните решения се взимат от КУПФ, но работникът може да избира както КУПФ, така и, при определени ограничения, предпочитания фонд. Законът определя само максимални процентови ограничения за някои видове инструменти и за цялостния състав на портфейла. В духа на реформата е прогресивното намаляване на тези регулации с натрупването на опит от КУПФ и подобряването на функционирането на капиталовите пазари. Няма никакви задължения да се инвестира в държавни облигации или други ценни книжа. В правен смисъл КУПФ и взаимните фондове са различни юридически лица. Така, ако КУПФ трябва да обяви фалит, средствата във взаимните фондове – т.е. инвестициите на работниците – не са засегнати по никакъв начин и само акционерите на КУПФ губят своя капитал.
Работниците свободно могат да сменят едно пенсионно дружество с друго и един фонд с друг. Така има конкуренция между компаниите да осигуряват по-голяма възвръщаемост на инвестициите, по-добро обслужване на клиентите или по-ниски комисиони. Всеки работник получава книжка за ЛПС (да я използва, ако иска обнови балансите си, посещавайки пенсионното дружество) и получава извлечение по пощата на всеки три месеца, което го информира колко пари са били натрупани в пенсионната му сметка и колко добре върви неговия инвестиционен фонд. Сметката носи името на работника, тя е негова собственост и ще бъде използвана за изплащане на пенсиите му за старост (с клауза за наследствени пенсии).
Както може да се очаква, индивидуалните предпочитания относно старостта се различават колкото и всички други предпочитания. Някои хора искат да работят завинаги. Други не могат да изчакат да спрат работа и да се отдадат на своите истински влечения и хобита. Разходопокривната система не позволява задоволяването на такива предпочитания, освен чрез колективен натиск, например, за по-ранна възраст на пенсиониране за влиятелни политически поддръжници. Това е схема “един размер става на всеки”, която може да означава висока цена по отношение на човешкото щастие.
От друга страна, системата на ЛПС позволява индивидуални предпочитания да бъдат превърнати в индивидуалните решения, които да доведат до желания изход. В клоновете на много КУПФ има лесни за използване компютърни терминали, където работникът може да пресметне очакваната стойност на бъдещата си пенсия въз основа на парите в сметката си, продължителността на живота за възрастова му група и годината, в която иска да се пенсионира. Освен това работникът може да укаже пенсията, която желае да получава и да определи колко допълнителни пари трябва да внася всеки месец, ако иска да се пенсионира на дадена възраст. Веднъж получил отговор, той просто казва на работодателя да отдели новия процент от заплатата му. Разбира се, с течение на времето той може да нагласява тази цифра в зависимост от действителната доходност на пенсионния фонд или други имащи отношение фактори (например по-дълга очаквана продължителност на живота).
Независимо дали са наети от частни компании или от държавата, всички работници получиха възможността да излязат от разходопокривната система . Самонаетите работници не са задължени да участва в системата на ЛПС, тъй като те не бяха в правителствената разходопокривна система поради практическите трудности в страна като Чили да се наложи каквато и да е задължителна система за самонаетите хора. Пенсионната реформа обаче им позволява да се включат в системата на ЛПС, ако пожелаят, като по този начин се създават стимули за неформалните работници да станат част от формалната икономика.
Реформата на осигурителната система запази “мрежа за сигурност” (safety net). Работник, който е внасял най-малко 20 години, но чиято пенсия при навършване на пенсионна възраст е по-ниска от тази, която законът определя като “минимална”, има правото да получава тази пенсия от общите приходи на правителството след като неговата лична пенсионна сметка се изчерпа. (Хората без вноски в продължение на 20 години могат да кандидатства за по-ниска социална пенсия).
Правителствената програма за пенсии при инвалидност и смърт – източник на систематични злоупотреби поради липсата на стимули за контрол върху тяхното честно използване – бяха също напълно приватизирани. Всяка КУПФ трябва да предлага тази услуга на осигуряващите се при нея работници, като закупи чрез публично и прозрачно наддаване груповите покрития за застраховка живот и инвалидност от частни животозастрахователни компании. За това покритие се плаща чрез допълнителна вноска на работника от около 2 процента от заплатата, която включва комисионната на КУПФ за административни и инвестиционни разходи.
Ключова особеност на реформата бе промяната на значението на “пенсиониране”. Законовата пенсионна възраст е 65 за мъжете и 60 за жените (това бяха възрастите в предишната разходопокривна система и не бяха дискутирани или променяни в процеса на реформите, защото не са структурна характеристика на системата от ЛПС). В системата от ЛПС обаче, работници с достатъчни спестявания да купят “разумен анюитет” (дефиниран като 50 процента от средната заплата през последните години при условие, че е над “минималната пенсия”) могат да престанат да работят, да започнат да изтеглят парите си и да спрат да внасят вноски в сметките си. Разбира се, работниците могат да продължат да работят и след като започнат да ползват парите си. Един работник трябва да достигне законовата пенсионна възраст, за да може да получава държавната субсидия, която гарантира минимална пенсия. Но няма никакво задължение на дадена възраст да спреш работа, нито пък има задължение да продължиш да работиш или да спестяваш за пенсия след като си си осигурил “разумен” доход, както беше описано по-горе.
При пенсиониране работникът може да избира от три общи възможности за изплащане. В първия случай пенсионерът може да използва капитала в своята лична пенсионна сметка, за да купи анюитет от някоя частна животозастрахователна компания. Анюитетът трябва да гарантира постоянен доживотен месечен доход, индексиран към инфлацията (на чилийския капиталов пазар има индексирани облигации, така че компаниите да могат да инвестират по съответния начин), плюс наследствени пенсии за семейството на работника (съпруга и лица без родители под 21 години). Второ, пенсионерът може да остави средствата си в личната пенсионната сметка и да прави програмирани тегления, които са обект на ограничения, свързани с продължителността на живота на пенсиониращия се и неговото семейство. С тази възможност, ако умре, останалите средства в сметката стават част от неговото имущество и могат да бъдат получени от наследниците му почти без да се облагат с данъци. И в двата случая той може да изтегли наведнъж капитала, който е над нужния за придобиването на анюитет или програмирани тегления, равняващи се на 70 процента от последните му заплати. И трето, той може да избере всяка желана от него комбинация от предишните две възможности.
Системата на ЛПС решава типичния проблем на разходопокривната система по отношение на демографията на труда: при едно застаряващо население броят на работниците към един пенсионер намалява. При системата на лични пенсионни сметки работещото население не плаща данъци, за да финансира пенсиониралото се население. По този начин, за разлика от разходопокривната система, възможността за конфликти между поколенията и евентуален банкрут е избегната. Проблемът, пред който се изправят множество страни – големи нефинансирани държавни осигурителни задължения, не съществува при системата на лични пенсионни сметки.
За разлика от базираната в компанията пенсионна система, налагаща в повечето случаи загуби на работниците, които напускат компанията преди изтичането на определен брой години и водеща понякога до загуба на пенсионния фонд на работниците – като по този начин лишава работниците от тяхната работа и пенсионни права (както в печално известния случай “Енрон” в САЩ) – системата на ЛПС е напълно независима от компанията, наемаща работника. Тъй като системата на ЛПС е свързана с работника, а не с компанията, самата сметка е лесно прехвърлима. Тъй като пенсионните фондове трябва да бъдат инвестирани в търгуеми ценни книжа, ЛПС има дневна стойност и по тази причина е лесно да се прехвърли от една КУПФ в друга. Проблемът “закрепостяване към работното място” е напълно избегнат. Като не затруднява мобилността на работната ръка, системата на ЛПС спомага за създаването на гъвкавост на трудовия пазар, като нито субсидира, нито наказва имигрантите. След като системите на ЛПС се разпрострат по света, аз си представям и преносимост между държавите, която ще помогне на по-мобилните в международен план хора (като професионалистите или неасимилираните имигранти).
Системата на ЛПС също така може да приспособи гъвкави стилове на работа. Всъщност някои хора решават да работят само няколко часа на ден или да прекъснат временно професионалната си стаж – особено жените и младежите. В разходопокривната система тези решения създават проблем на попълването на празнотите във вноските и в някои случаи могат да доведат до липса на право на пенсия въпреки годините, в които са правени вноски в системата. Това не е така в схемата на лични пенсионни сметки, където неравномерните вноски не засягат правото да се вземат обратно сумата на (плюс възвръщаемостта на) направените вноски.
Преходът
Съдбоносно предизвикателство за държави, които вече имат разходопокривна система, е да проектират и приложат преход към система на лични пенсионни сметки. В Чили ние определихме три основни правила:
1. Правителството гарантира, че няма да бъдат засегнати от реформата пенсиите на тези, които вече получават пари от осигурителната система. Би било нечестно към старите хора да се нарушат вече направени обещания. Аз изказах това правило по следния начин: “Никой няма да отнеме чека на вашата баба.”
2. На всеки работник му беше дадено правото да избира дали да остане в разходопокривната система или да се премести в новата система на лични пенсионни сметки. Тези, които решиха да са извън предишната система, получиха “облигация на признанието”, която беше депозирана в новите им лични пенсионни сметки. Тази облигация беше индексирана към инфлацията и носеше 4 процента реален лихвен процент. На практика това бе държавна ценна книга с нулев купон, чийто падеж настъпва с навършването на законовата пенсионна възраст от работника. Облигациите могат да бъдат търгувани на вторичните пазари, така че да позволят на работника да натрупа нужния капитал за ранно пенсиониране. Точната формула бе в закона и бе широко и просто обяснена на хората. По този начин работник, който е плащал осигуровки с години, не трябваше да започва от нула при влизането си в системата на лични пенсионни сметки.
3. Всички новодошли в работната сила бяха задължени да се включат в системата на ЛПС. Това изискване осигуряваше пълния край на разходопокривната система веднъж след като последният работник, останал в нея, достигне пенсионна възраст. Оттам нататък, и то за ограничен период от време, държавата трябва да плаща пенсии само на пенсионерите по старата система.
За да даде равни възможности на всички тези, които биха се заинтересували от създаването на частно пенсионно дружество, законът определи шестмесечен период, през който нито едно частно пенсионно дружество не можеше да започне да функционира (нито дори да рекламира). Така отрасълът на частните пенсионни дружества е уникален с това, че има точнa дата на зачеване (4-ти ноември 1980) и точнa дата на раждане (1-ви май, 1981). Отбележете, че по този начин ние превърнахме деня на труда в ден, празнуващ даването на власт на работниците чрез избор на социално осигуряване.
Ние също сложихме край на изкуствено поддържаната от законодателите по цял свят заблуда, че и работодателят, и работникът внасят своя дял в осигурителната система. Както икономистите знаят добре, в крайна сметка всички вноски се плащат от пределната производителност на работника, а работодателите взимат предвид всички разходи за труд – независимо дали това са срочни възнаграждения или осигурителни вноски – при определянето на решенията им относно наемане и заплащане на труд. Така, чрез преименуване на вноската на работодателя в допълнителна брутна заплата, нашата реформа направи видно, без да намали разполагаемия доход на работниците, че в крайна сметка всички вноски се плащат от работника и той може да контролира собствените си пари. Разбира се, в края на краищата нивото на заплатите ще бъде определено от взаимодействието между пазарните сили.
Финансирането на прехода е сложен технически проблем, към който подходихме успешно, без да увеличаваме данъците, и който всяка страна трябва да разреши според собственото си положение. Ключовият поглед отвътре в това отношение е, че противно на широко подкрепяното убеждение “икономически” разход по прехода не съществува, защото няма загуба за брутен национален продукт в резултат на тази реформа (тъкмо напротив). Напълно различен и уместен проблем е как да се подходи към “касовата” цена на прехода за признаване и в крайна сметка премахване на необезпечените задължения, създадени от разходопокривната система.
Скритият разходопокривен дълг на чилийската система през 1980 бе изчислен от изследване на Световната банка на 80 процента от БВП. Както се посочва в това изследване “Чили показва, че страна със сравнително конкурентна банкова система, добре функциониращ пазар на дълг и значително ниво на макроикономическа стабилност може да финансира големи преходни дефицити без сериозно отражение върху лихвения процент .
Ние използвахме пет “източника”, за да финансираме фискалните разходи по прехвърлянето към система на ЛПС:
1. Използвайки заеми, разходите по прехода бяха споделени с бъдещи поколения. В Чили около 40 процента от разходите бяха финансирани чрез емитиране на правителствени облигации с лихвен процент на пазарните нива. Тези ценни книжа бяха закупени предимно от КУПФ като част от техните инвестиционни портфейли и този “мостов дълг” трябва да бъде напълно изплатен, когато бенефициентите на старата система не са вече с нас (повод за тъга за техните семейства и приятели, но, без съмнение, повод за облекчение за бъдещите финансови министри).
2. Тъй като нормата на спестяване, нужно в една система с дефинирани вноски (като тази на ЛПС) за финансирането на разумни нива на пенсиите, беше по-ниско от съществуващите осигурителни вноски, част от разликата между тях беше използвана като временен “преходен данък” (който постепенно бе намален до нула, намалявайки разходите по наемането на работна ръка и водейки до по-голяма заетост).
3. В счетоводния баланс на правителството има задължения – като например в социалното осигуряване и здравеопазването – но също така държавни предприятия, земя и други активи. Тъй като по същото това време приватизирахме държавни активи, особено компании, това беше един начин за финансиране на прехода, който имаше няколко допълнителни преимущества като увеличаване на ефективността, разширяване на частната собственост и деполитизиране на икономиката.
4. Нуждата от финансиране на прехода бе мощен мотив за ограничаване на безполезните държавни разходи. Преди реформата правителството преднамерено създаде бюджетен излишък и много години след това финансовият министър можеше да използва нуждата от “финансиране на прехода” като мощен аргумент за ограничаване на постоянния натиск от всички страни за увеличаване на държавните разходи.
5. Ускореният икономически растеж, предизвикан от системата на лични пенсионни сметки, значително увеличи данъчните приходи, включително тези от данъка върху добавената стойност.
Резултатите
Откакто системата започна да действа на 1-ви май 1981, средната реална възвръщаемост на инвестициите е 10,7 % годишно (за 21 години). Разбира се, годишната доходност показа колебанията, които са присъщи за свободния пазар – в интервала от минус 3 процента до плюс 30 процента в реално изражение. Важната доходност обаче е средната за целият трудов стаж на човека (40-45 години) или целият стаж плюс годините в пенсия (да кажем 55-60 години), ако човек избере възможността за програмирани тегления.
При системата на ЛПС (със задължителна норма на спестяване от само 10 процента) пенсиите са значително по-високи от тези при старата, администрирана от държавата система, която изискваше по-високи осигурителни вноски. Според едно изследване, средният пенсионер на КУПФ получава, след 15 години функциониране на системата, пенсия, равна на 78 % от неговия среден годишен доход за последните 10 години от трудовия му стаж. След пенсиониране работниците могат да изтеглят наведнъж своите “излишни спестявания” (над прага от 70 процента от заплатата). Ако тези пари се включат в изчисляването на пенсията, общата стойност ще бъде близо 84 процента от работния доход. Получателите на пенсии за инвалидност също получават средно 70 процента от работния си доход .
Пенсионните фондове вече са натрупали инвестиционен фонд, равен на 55 процента от брутния национален продукт и някои експерти прогнозират, че този процент ще се вдигне до 100, когато системата достигне пълната си зрялост. Този дългосрочен инвестиционен капитал не само спомогна за насърчаването на икономическия растеж, но също така стимулира развитието на ефективни финансови пазари и институции. Решението да се създаде система на ЛПС и след това да се приватизират големите държавни компании доведе до “добродетелна последователност”. То даде на работниците възможността да спечелят многократно от голямото увеличение в производителността на приватизираните компании, като им позволи чрез високите цени на акциите, които увеличиха доходността на техните ЛПС, да вземат голям дял от богатството, създадено от приватизационния процес.
Един от ключовите резултати на новата система тогава бе увеличаването на производителността на капитала и по този начин на темпа на икономически растеж на чилийската икономика. Огромните ресурси, администрирани от КУПФ, насърчиха създаването на нови видове финансови инструменти, като в същото време увеличиха ефективността на други, вече съществуващи, но не напълно развити. Друг принос на чилийската пенсионна реформа към стабилното функциониране и прозрачността на капиталовия пазар бе създаването на местни кредитни агенции и подобряването на корпоративното управление. (КУПФ назначават независими директори в компаниите, в които държат акции, като по този начин нарушават проявяваното самодоволството на заседания на бордовете).
Новата осигурителна система направи съществен принос за намаляването на бедността чрез увеличаване на размера и сигурността на пенсиите за старост и инвалидност и наследствените пенсии, чрез косвения, но мощен ефект на насърчаване на икономическия растеж и заетостта и чрез елиминирането на несправедливостта на старата система. Според общоприетата истина разходопокривната система преразпределя доход от богатите към бедните. Когато обаче се вземат предвид някои специфични относно дохода характеристики на работника и начина на действие на политическата система, тези системи в повечето случаи преразпределят доход към най-влиятелните групи работници, които очевидно не са най-уязвимите или най-бедните.
Въпросите около осигурителната система в Чили престанаха да концентрират енергията и фокуса на правителството, като по този начин се деполитизира голям сектор от икономиката и хората получиха повече контрол върху собствения си живот .
Не е изненадващо, че системата на ЛПС оцеля непокътната управлението на три ляво-центристки правителства в последните дванадесет години, защото тя наистина се превърна в “третата релса” на Чилийската политика. Не само че структурният дизайн не беше засегнат, но бяха направени технически подобрения, като например допускане на повече конкуренция в управлението на доброволни пенсионни спестявания и разширяване на избора на фондове от един на пет.
Когато системата на ЛПС бе въведена през май 1981, една четвърт от отговарящите на изискванията хора в работна сила се записаха още през първия месец на действие, а днес 95 процента от осигуряващите се чилийски работници са в системата на лични пенсионни сметки. Имайки възможност за избор, чилийските работници гласуваха почти единодушно за пенсионна система, основана на принципите на свободния пазар.
За чилийците техните ЛПС сега представляват реално и видимо право на собственост – те са действително основните източници на сигурност при пенсиониране и главният актив на типичния чилийски работник е не неговата употребявана кола или дори малката му къща (сигурно с все още неизплатена ипотека), а капиталът в неговата лична пенсионна сметка. Новата осигурителна система даде на чилийците собствен дял в икономиката. Типичният чилийски работник не е безразличен към поведението на капиталовите пазари или лихвените равнища. Той знае, че лоша икономическа политика ще повлияе отрицателно на размера на пенсиите му. Когато работниците имат чувството, че те самите притежават част от активите на своята страна, а не чрез партийни лидери или политбюро, те са много повече привързани към свободния пазар и свободното общество.
Голямото мнозинство от чилийските работници, които избраха да се прехвърлят към новата система, свободно решиха да се откажат от правителствената система, въпреки че повечето националните синдикални лидери и политици се обявиха против нея. Аз винаги съм вярвал, че обикновените работници живо се интересуват и отделят голямо внимание на въпроси, близки до техния живот като осигуряване, образование и здравеопазване, и вземат решения за благоденствието на своите семейства не според политическата си вярност и колективистки идеологии.
Основният урок от чилийския опит е, че единствените успешни революции, са тези, които вярват в човека и в чудесата, които хората могат да направят когато са свободни.
Епилог
Защо първо в Чили? Какъв бе политическият контекст? Как успяхте да го направите? Това са неизменно първите въпроси, които ме се задават, когато обяснявам чилийската осигурителна система по време на моите пътувания по света. Така че позволете ми да отговоря на тях накратко.
Всичко започна през 1956-а, когато Факултетът за икономически науки на Католическия университет в Чили подписа тригодишно споразумение за сътрудничество с Департамента по икономика на Чикагския университет. Споразумението бе подновявано два пъти за общо девет години. Получилият се изключителен обмен на идеи създаде най-добрия икономически факултет в Латинска Америка. През 60-те години стотици студенти като мен учеха щателно икономика и откриваха идеите за стопанска политика, основана на индивидуална свобода и частно предприемачество.
Скоро имаше критична маса от пропазарни икономисти с обща диагноза за икономическите проблеми на страната и сходни възгледи за нужните решения. Тъй като идеите имат последици, тази група започна да влияе на обществения дебат и получи названието “чикагските момчета”. Когато получих своята диплома по икономика в Чили през 1970 година реших, че, след 4 години интензивно и заслужаващо си обучение в един факултет, който от интелектуална гледна точка беше един “изцяло притежаван филиал” на Чикагския университет, би било обогатяващо да отида в друг университет за по-нататъшното си обучение. Така, нарушавайки традицията, аз отидох в Харвард за моята магистърска и докторска степен по икономика. Години по-късно, когато вече бях министър, някои вестници започнаха да ме наричат “чикагско момче”, но “харвардски мъж”. Аз наистина се гордея, че съм и двете.
По време на четирите ми години в Кембридж (Масачузец) не само задълбочих познанията си по икономика и други обществени науки, но и се потопих в симулиращия климат на свобода в американското общество. Търсейки истинските причини за успеха на Америка, аз станах страстен поклонник на бащите-основатели и техните две велики завещания към света: Декларацията за независимост и Конституцията на Съединените щати. Също така получих дълбоко вдъхновение от трудовете на мислители на свободата като Джон Лок, Адам Смит, Фредерик Бастиа, Фридрих Хайек, Карл Попър, Лудвиг фон Мизес и Милтън Фридман (в чиято книга от 1962 година Капитализъм и свобода за първи път прочетох за идеята за приватизиране на социалното осигуряване). През тези години аз се убедих, че само фундаментални икономически и политически реформи, основани на индивидуална свобода, могат да освободят моята страна от бедността и всички други форми на потисничество.
Междувременно идването на власт на комунизма в Куба и усилията на кубинското правителство да създаде, по думите на Че Гевара, “паралелен Виетнам” в Латинска Америка, доведоха до краха на демокрацията в Чили. Скоро след това новото правителство от военни реши да покани някои от “чикагските момчета” да помогнат за възстановяването на една разрушена икономика и истинската революция започна в Чили: радикално, всеобхватно и устойчиво движение към свободни пазари. Тази “чилийска революция” удвои историческия темп на икономически растеж в Чили (до средно 7 процента годишно от 1984 до 1998 година), драстично намали дела на хората, живеещи в бедност, и освободи силите, които донесоха либерална демокрация и върховенство на закона.
В края на 1974-а се изправих пред много тежък избор: да остана в Бостън, наслаждавайки се на академичния живот, който обичах толкова много, или да се върна, за да помогна за създаването на една нова държава от пепелта на старата. Когато се върнах, аз знаех, че пътят пред мен бе пълен с опасности и рискове. Почти веднага станах много активен в популяризирането на идеи за икономическа, социална и политическа свобода в обществения дебат. Две години по-късно, през май 1977 година, изнесох публична реч, в която описах възможното бъдеще за страната, ако бързо се придвижим към икономическа и политическа свобода. На следващия ден бях поканен от президента, когото не бях срещал преди това, за да повторя речта пред него и целия кабинет, и през декември 1978 година станах чилийски министър на труда и социалното осигуряване с две големи цели: създаване на нова социално-осигурителна система и реформиране на негъвкавия и възпрепятстващ заетостта трудов закон в страната .
Моите идеи за социално-осигурителна реформа тогава бяха част от една цялостна визия за свободния пазар и свободното общество в Чили. В министерството събрах един чудесен екип да ми помага в проектирането не само на новата система, но също така и на стратегията за прехода към нея. В продължение на десетилетия тези, които се стремяха към социално-осигурителна реформа се проваляха, защото техните планове бяха частични и с много недостатъци. Аз реших, че ние трябва да “хванем бика за рогата”. Моето мото беше “радикална реформа с консервативно изпълнение”. Спомням си, че често повтарях на екипа си, че няма нищо толкова приятно в живота колкото това да правиш нещо, което останалите смятат за невъзможно. Ние бяхме обединени с вярата в силата на идеите от нашето убеждение, че можем да направим нещо, което ще е от голямо значение за милиони чилийски работници.
През тези две години в министерството разделях моята седемдневна работна седмица поравно между трудната работа с моят екип, усъвършенстващ всеки детайл от проекта на реформата, и обучаването на хората за стойността и логиката на тези идеи. Имах безбройни срещи с работници в цялата страна и започнах седмично триминутно обяснение за реформата в най-гледаното време по една от телевизионните новинарски програми. Тези телевизионни изяви, подкрепящи реформата чрез най-простите и реалистични думи, бяха жизненоважни за изграждане на популярност на пенсионната реформа сред работниците.
Позволете ми да споделя две показателни случки относно изкушенията, с които един реформатор се сблъсква и трябва да отбягва. В един момент изглеждаше много вероятно пенсионната реформа най-накрая да бъде одобрена, тъй като идеята печелеше подкрепа отвсякъде. Но някои групи от специални интереси мислеха, че могат да разискват някои компромиси в последната минута. Един ден бях помолен да участвам сам в една среща при затворени врати с главните синдикални лидери в страната. След кръг от приветливи поздрави техният говорител обясни, че въпреки идеологическото им противопоставяне на реформата, те знаят, че най-вероятно тя ще бъде приета. “Ние дойдохме да ви подскажем, че нашата подкрепа може да ви бъде много полезна в бъдеще. В края на краищата, вие сте млад човек на 30 години, може би с обещаваща политическа кариера пред вас... Така че ние желаем незабавно да ви дадем своята публична подкрепа, ако сте разумен и промените един единствен детайл във вашия проект - вместо да давате на работниците правото да избират кой да управлява техните индивидуални сметки, това трябва да е изключително решение на ръководителите на синдикатите, към които принадлежат работниците.” Той продължи: “Работниците, господин министър, не знаят как да вземат решения от този вид. Ако може да стигнем до съгласие по това, ние ще сме много радостни да сме ви от полза в бъдеще”.
Трябва да призная, че бях изненадан, не само от наглото естество на предложението, но също и от олимпийското презрение, което показаха към свободата и достойнството на работниците. При формулиране на отговор, аз избрах хумористичен тон. “За съжаление, не мога да приема предложението, което ми представихте, защото съм загрижен за спасяването на душите ви”. “Как така, за бога?”, извикаха няколко от тях едновременно. “Точно както го чухте, господа. Както знаем, синдикалното лидерство в нашата страна винаги е било силно политизирано, но не и корумпирано. Ако избирането на управител става по решение на синдикален лидер – вместо по решение на всеки работник – вие ще бъдете притиснати от такъв натиск, че ще е трудно да поддържате своята честност. Управителите на пенсионни фондове, които биха желали да управляват пенсионните спестявания на големи групи, ще установят, че е много по-евтино да корумпират синдикални лидери, отколкото да се конкурират за сметките на свободния пазар чрез предлагане на по-добра възвръщаемост или по-ниски комисиони. Аз няма да приема това, защото това ще създаде изкушения, с които никой от вас не би искал да се сблъска.” Никой не се обади след това. Срещата бе бързо закрита, въпреки че не толкова сърдечно, колкото бе започнала.
Следващото посещение бе от председателите на най-мощните банки в Чили. Те ми казаха, че напълно подкрепят идеята за частни индивидуални пенсионни сметки, но искат системата да бъде управлявана само от банките. Един от тях дори изказа пламенен аргумент срещу позволяването на “чужди” финансови институции да управляват пенсионните спестявания на работниците. Както и в случая със синдикалните лидери, аз обмислих аргументите им, но отхвърлих позицията им напълно. Конкуренцията е от жизнено значение за осигуряването на добра услуга. И за мен беше изключено да ограничавам избора на работниците, за да предоставя на чилийските финансови бизнесмени монопол в управлението на системата. Аз знаех, че си създавам неприятели, но няма нищо по-опасно от размиване на последователността на една реформа, за да се угоди на онези със запазени интереси. Това не е само морална и интелектуална непочтеност, но също така много лоша политика.
Тези две срещи ми напомниха думите на Томас Джеферсън, които са се запечатали в съзнанието ми откакто ги прочетох за първи път: “Винаги, когато човек гледа с копнеж към публичната служба, в неговото поведение започва упадък”. Главната фраза тук е “гледа с копнеж”, с която Джеферсън разграничава необходимата роля на общественика и нелегитимното желание да се задържи службата заради самата нея. Този мъдър човек е видял нуждата за истинско лидерство, за да може една република да оцелее и просперира. Но той също осветява ясно разликата между лидерство и простото желание за власт.
На 4-ти ноември, 1980 реформата бе окончателно приета. Законът даде на пенсионните компании шест месеца, за да стартират, което би определило 4 май като дата. Изведнъж ме осени една идея: да преместя тържественото откриване на 1 май, международния ден на труда. Това е дата, която исторически има специално значение за работниците и която, за съжаление, се е превърнала в повод за протести, подхранвани от реториката на класовата борба. Но за Чили в бъдеще аз предвиждах, че този ден ще е ден за празнуване на реформа, която даде свобода и достойнство на работниците в страната.
След приемането на тази малка поправка, аз се забързах към кабинета, за да споделя добрата вест с останалата част на екипа. По средата на поздравленията се извиси глас сред шума: “Направихме го! Хванахме бика за рогата! Да живее Чили!”

Върнах се вкъщи много късно онази вечер. Бях изключително щастлив, но напълно изтощен. За да се отпусна, включих телевизионните новини. Обявяваха горещата новина, че Роналд Рейгън току-що е бил избран за президент на Съединените щати. Докато спях онази нощ,сънищата ми бяха изпълнени с надежда за Чили и надежда за целия свят.
P.S. Автор на статията е Хосе Пинера(на снимката)- министър на труда и социалното осигуряване в Чили от 1978 до 1980 г.
Democratic Party Political Blogs - Blog Catalog Blog Directory Politics Blogs - Blog Rankings Blog directory Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор.