Знаете,че следя с повишен интерес състоянието на еврозоната.И го правя,защото съм все по-удивен от схващанията на нашия финансист No.1 Симеон Дянков и от неговия неудържим стремеж да влезем в чакалнята ERM 2(Ярем две).Същото важи и за икономистите от кръга около фондация "Отворено общество".Имам чувството,че са установили денонощно дежурство пред големите телевизии и при първа възможност някой от тях изскача на екрана.Разбира се,с услужливото съдействие на работещите там журналисти.И какви са тия отдавна отречени от практиката ултралиберални възгледи от времената на Смит и Рикардо*?Реформите изчерпват ли се с намаляването на осигуровките за едрия бизнес,със съкращаването на определена бройка държавни служители и със свиването на социалните разходи?Определено не.Защото съвременната икономика изисква много по-гъвкав и даже творчески подход,който да съчетава ниския бюджетен дефицит с другия много важен показател - безработицата.Ето това е сложното в управлението на икономическите процеси!Има и едно понятие "тайминг",което не знам дали е известно на горепосочените лица.Преведено на български - всяко нещо с времето си.
Ще дам един пример - при изготвянето на бюджета за 2010 г. целта не трябваше да е влизането в чакалнята ERM 2,а увеличаването на брутния вътрешен продукт чрез бързо разплащане с бизнеса като се пусне емисия еврооблигации.Тогава още не беше избухнала гръцката дългова криза и щяхме да ги пласираме изгодно.Сега вече е късно за такъв ход - моментът е изпуснат.Като съпътствуваща мярка в бюджет'2010 можеше да залегне съкращаване на публичния сектор от 20 до 25 процента - голяма част от освободените кадри щяха да се пренасочат в развиващия се частен бизнес.А то в крайна сметка какво се получи?Нямаме нито растеж на брутния вътрешен продукт,нито реформиран публичен сектор.Вместо това имаме драстичен спад на приходите в държавната хазна заради недобре обмисленото рязко увеличение на акцизите.Може да се направи извода,че през митниците минава огромна цигарена контрабанда и се лепят десетки хиляди фалшиви бандероли върху бутилки с алкохол.
На фона на всичките тия български работи Чехия може да отложи присъединяването си към еврозоната дотогава, докогато за страната е изгодно да запази собствената си независима валута. Това е заявил преди два дни министър-председателят на страната Петр Нечас в телевизионно изказване, след като дълговата криза в еврозоната подкопа доверието към еврото, пише Bloomberg, цитирана от Investor.bg.
Подкрепата за единната валута намалява в Чехия и в останалите източноевропейски страни от ЕС, след като увеличаващите се бюджетни дефицити принудиха страните от еврозоната да спасяват Ирландия и Гърция.
Около 70% от чехите се противопоставят на идеята да се откажат от своята валута, което е най-високият дял, откакто проучването започва да се води преди пет години. В него са взели участие над 1200 души в първите две седмици на септември по данни на социологическата агенция STEM.
Гуверньорът на Полската централна банка Марек Белка каза на 2 декември, че страната не бива да бърза с приемането на еврото, докато ЕС не премахне слабостите в политическите институции и дисбалансите в икономиката, когато стабилността на общата валута ще стане възможна.
А на мен ми стана много смешно като чух днес лидера на БСП Сергей Станишев да казва от трибуната на парламента,че влизането в Шенген е национален приоритет.Ново пет!Много важно дали ще си показваш личната карта или няма да я показваш,когато влизаш примерно в Гърция.
Явно ние сме най-умните!
* Смит и Рикардо - класическата школа се свързва с имената на Адам Смит и Дейвид Рикардо.Смит,който е роден през 1723 г. приема алчността,защото стига до заключението,че този ламтеж по "джунджурии и дрънкулки" щял в крайна сметка да обогати обществото като цяло.Когато богатите купуват златни вилици за кисели краставички и плащат на слугите да се грижат за домашните им пауни,от това печелят слугите и златарите. На тази съмнителна предпоставка Смит гради каузата си за свобода на търговията.А Рикардо е роден през пролетта на 1772 год. в Лондон и е третото от 17-десетте деца на Ейбрахам Рикардо-крупен лондонски брокер.Той стига до извода, че интересите на различните групи в една икономика – собственици, инвеститори, рентиери, работници – ще са винаги в конфликт едни с други.
Няма коментари:
Публикуване на коментар