понеделник, август 27, 2012

Идеята за референдум набира скорост

   Вчера следобед и днес до обяд едно отворено писмо стоя в блога на Иво Инджев, след което мистериозно изчезна. Според думите на г-н Инджев "така пожелал неговият автор".  Вижте сега текста на Отвореното писмо:
"До г-н Любен Генов – Председател на СБХ
До г-жа Йорданка Фандъкова – Кмет на СГО
До г-н Петър Диков – Гл. архитект на СГО
До г-н Вежди Рашидов – Министър на културата

Уважаеми г-н Любен Генов,
Уважаема г-жо Йорданка Фандъкова,
Уважаеми г-н Петър Диков,
Уважаеми г-н Вежди Рашидов,
Напоследък у нас, на приливи и отливи тече спор, недостоен за страна намираща се в Европа, с претенцията да се нарича европейска – спорът за съдбата на Паметника на Съветската Армия, както и за бъдещето на паметника “1300 години България” пред НДК. На фона на сериозните проблеми пред страната, той може да изглежда незначителен, но не е, защото е спор за националната ни идентичност, за самочувствието ни на европейски народ, и за нашата национална културна и историческа памет. Като такъв, той е важен днес, но e важен най-вече със своята проекция във времето и мисленето на бъдещите поколения на тази страна, и ние нямаме право повече да го неглижираме. За съжаление, след изписани тонове мастило, дадените безброй интервюта, в които всякакви “корифеи”, “културтрегери” и обикновени лумпени се упражниха по темата, резултатът остава нулев.
БЪРЗАМ ДА ИЗРАЗЯ СВОЕТО ОДОБРЕНИЕ И ПОДКРЕПА ЗА ОТВОРЕНОТО ПИСМО НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ – ВЯРНО И ТОЧНО ОТ ПЪРВАТА ДО ПОСЛЕДНАТА ДУМА, но имам и какво да добавя. НЕОБЯСНИМО Е, ЧЕ ДО СЕГА НИКОЙ НЕ СВЪРЗА ДВАТА ПРОБЛЕМА, И НЕ НАПРАВИ ОПИТ ДА ГИ ОБЕДИНИ В ЕДИН, СЛЕД КАТО ТЕ НАИСТИНА СА НЕРАЗРИВНО СВЪРЗАНИ. Изумително е колко енергия бе пропиляна в безсмислени протести пред ПСА, ялови спорове в медиите, без някой да се сети да обвърже решаването на съдбата на този “паметник” с една цялостна политика и стратегия за българските паметници, както и да види връзката между двата проблема! Преди да аргументирам тезата си, искам с няколко думи да резюмирам спора:
ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ без съмнение няма исторически и морални основания да съществува, и това е доказано многократно с аргументи от по-компетентни от мен хора в тази материя, които не е нужно да повтарям тук. Ако говорим за художествените му достойнства – намирам го примитивен, груб и заплашителен, но като български художник, изпълнен с необходимото колегиално уважение към труда на авторите му, смятам за кощунствено неговото разрушаване. Недопустимо е обаче, един толкова спорен монумент да извисява огромната си потискаща и демащабирана снага в самото сърце на столицата(!) на една европейска държава, с претенции да е демократична, и най-вече – независима. След като отдавна е ясно, че съветската армия просто е окупирала страната без да срещне съпротива, не е водила сражения, не е дала жертви на наша територия, наложила е със сила тоталитарния режим у нас и избиването на
хиляди хора чрез “народния” съд, и ОЧЕВИДНО ЗА НИКАКЪВ ГЕРОИЗЪМ ТУК НЕ МОЖЕ ДА СТАВА ДУМА – СЛЕДОВАТЕЛНО И ЗА НИКАКЪВ ПАМЕТНИК!
СЛУЧАЯТ С ПАМЕТНИКА “1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ” Е КОРЕННО РАЗЛИЧЕН. Неговото сегашно състояние е срам за столичната управа и страната като цяло – то е СРАМ ЗА ВСИЧКИ НАС КАТО БЪЛГАРИ, И КАТО НАРОД! Опитите да се политизира неговия замисъл и внушение са глупашки, нелепи, и да не кажа – абсурдни, ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДИН ПАТРИОТИЧЕН ПАМЕТНИК. Един от малкото! Фактът, че е реализиран по времето на Живков не го прави сам по себе си комунистически, и аз безкрайно се учудвам на скодоумието на неговите оплювачи по тази именно линия… Колкото до художествените му качества – те са безспорни, и призовавам колегите да бъдат честни, да забравят огорченията, несправедливостите и политическите си пристрастия, балканския си партизанлък, и да признаят, че това е една качествена творба С ПОЗИТИВЕН ПАТРИОТИЧЕН ЗАРЯД. Пожелавам на критиците на скулптора Старчев, преди да го отричат, да създадат поне една творба подобна на тези, с които той е известен, като неговата “Пиета”, например… Ако има нещо, което пречи на паметника, освен днешното му окаяно състояние – резултат преди всичко на неподходящата и набързо положена облицовка – то е абсолютно неграмотно избраната локация, и неподходящия за това място мащаб. Това е творба, около която трябва да има достатъчно пространство, за да бъде възприета в нейната цялост, и то от всички страни. Един кръгов площад би бил идеалното място за нея…
ЕТО ЧЕ СТИГАМ ДО ОСНОВНАТА ИДЕЯ, ПОДТИКНАЛА МЕ ДА НАПИША ТОВА ПИСМО, с което се обръщам на първо място към председателя на нашия Съюз, като по този начин нарушавам протоколната йерархия. Правя го съзнателно, защото у нас, мнението на гражданина-частно лице, много трудно се чува, и още по-трудно се взема под внимание. Мнението на институцията има малко по-добър шанс, и се надявам СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ, АКО НЕ ЗАСТАНЕ ЗАД МОЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, ПОНЕ ДА ГО СТОРИ ОБЩЕСТВЕНО ДОСТОЯНИЕ ПО ПОДХОДЯЩ НАЧИН.
ТАЗИ ИДЕЯ СЕ ИЗРАЗЯВА В СЛЕДНОТО:
НАЙ-НАПРЕД ДА СЕ СЪГЛАСИМ, ЧЕ ПРОБЛЕМИТЕ С ПАМЕТНИЦИТЕ ОТ МИНАЛОТО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ РЕШАВАТ НА ПАРЧЕ, а за тях следва да се изработи НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ И КРИТЕРИИ, С ПОМОЩТА НА ХУДОЖНИЦИ, АРХИТЕКТИ И ИСТОРИЦИ, която веднаж и завинаги, след повече от двадесет години, да сложи край на безсмислените спорове, както и на възможността на управляващите да подхвърлят подобни дъвки на хората, с които отвличат вниманието им от действителните проблеми, като хабят националната интелектуална и емоционална енергия на вятъра.
ОСВЕН ТОВА, ДА СЕ ОСИГУРИ ЗАКОНОВА ЗАЩИТА СРЕЩУ ПОСЕГАТЕЛСТВАТА НАД ХУДОЖЕСТВЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ от страна на хора с неясни и нечисти интереси, от лумпени, решили, че демокрацията е свободата да правят каквото си решат, и каквото им скимне, независимо колко са некомпетентни, стига да имат власт и възможности за това.
И НАКРАЯ, ВЪПРОСЪТ ЗА ТЕЗИ ДВА “СПОРНИ” ПАМЕТНИКА МОЖЕ, И ТРЯБВА ДА СЕ РЕШИ КОМПЛЕКСНО, КАТО И ДВАТА БЪДАТ ДЕМОНТИРАНИ И ПРЕМЕСТЕНИ, ВМЕСТО ВАНДАЛСКИ ДА БЪДАТ РАЗРУШЕНИ. Ще можем да се наречем европейци, чак когато обуздаем в себе си
разрушителната стихия на тоталното и всеобщо отрицание. Скулптурните групи от ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ следва да намерят централно място В МУЗЕЯ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО. Там те просто ще се превърнат в крайъгълен камък и гвоздей на експозицията, като ДОПРИНЕСАТ ЗА НЕЙНАТА ДОСТОВЕРНОСТ. Така ще бъде подобаващо, и по достойнство зачетено постижението на техните автори. НА МЯСТОТО НА ТОЗИ ПАМЕТНИК ДА БЪДЕ ПРЕМЕСТЕНА ТВОРБАТА НА ВАЛЕНТИН СТАРЧЕВ, построена отново, но по модерен, и не непременно скъп начин, за да придаде нов смисъл на прекрасното парково пространство в центъра на София. Така, то ще се превърне в приятно и предпочитано от хората място, след като съветският шмайзер няма повече да виси над главите им като дамоклев меч. В развитие на идеята, може да се мисли за оформяне на своеобразен пантеон на достойните българи, който ДА ПРИДАДЕ НОВ СМИСЪЛ И ВНУШЕНИЕ НА ТОЗИ ЧУДЕСЕН ПАРК. Очаквам да чуя познатия от години отговор -“пари няма”. ПАРИ, РАЗБИРА СЕ ИМА! Или ще се намерят, а ИСТИНСКИЯТ ВЪПРОС E, ИМА ЛИ УПРАВЛЕНСКА ВОЛЯ ЗА ТОВА?
Тук е мястото да се каже, че ИДЕЯТА ЗА РЕФЕРЕНДУМ ЗА СЪДБАТА НА ПАМЕТНИКА “1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ” Е ДОСТА ВИТИЕВАТА – ТЯ НЕ ЦЕЛИ ДРУГО, ОСВЕН НЕГОВОТО РАЗРУШАВАНЕ. Не може некомпетентни хора да се произнасят по въпроси от такъв характер. Както и не може некомпетентния ни, и доста необразован като цяло народ, да решава дали да имаме втора ядрена централа – ПО ТЕЗИ ПРОБЛЕМИ СЛЕДВА ДА СЕ ПРОИЗНЕСАТ ЕДИНСТВЕНО ЕКСПЕРТИТЕ. На подобни подлички предложения и НА ВОПИЮЩАТА БЪЛГАРСКА ДИЛЕТАНТЩИНА Е ВРЕМЕ ДА СЕ СЛОЖИ КРАЙ!
За онези, които подхвърлят в последно време идеите за референдуми, имам предложение: ОК, ПРИЯТЕЛИ, НО ДВЕ В ЕДНО! – референдум за съдбата на Паметника на Съветската Армия, и референдум за съдбата на паметника “1300 години България” – националният нихилизъм и коленопреклонност, срещу опита за национално достойнство, но В ЕДИН ОБЩ РЕФЕРЕНДУМ! Нека се определим най-после, и нека видим, има ли за какво, аджеба, да бъдем уважавани от цивилизования свят!

   Пиар идеите и популизма , новите строежи, музеи, галерии и т.н. са хубаво нещо – необходимо нещо, но хайде да си подредим първо нашето дворче, нашата градинка. НЕКА СИ ВЪРНЕМ ДОСТОЙНСТВОТО КАТО НАРОД! В това може да няма далавера, може и ядове да донесе, ама властта не е само келепир, дами и господа управляващи – тя трябва да е също отстояване на позиции, и отговорност най-вече към младите, за да останат да живеят и се развиват тук , вместо да слугуват на по-глупави от тях “работодатели” в чужбина… Убеден съм, че при наличие на воля и желание, тези проблеми ще намерят своето решение.
София, 21 август 2012 г. С уважение: Божидар Хинков
дипломиран графичен и пространствен дизайнер
e-mail: bojohinkov@abv.bg"/край на цитата/

   Под този материал в блога на г-н Инджев  аз публикувах следния коментар: "До г-н Любен Генов – Председател на СБХ и До г-н Вежди Рашидов – Министър на културата: http://ned3.blogspot.com/2012/08/blog-post_16.html"/край на цитата/ За съжаление, както вече ви казах, текста на отвореното писмо на Божидар Хинков и моят коментар под него изчезнаха от блога на Иво Инджев.Кой знае защо г-н Хинков пожелал така ???!!! Във всеки случай аз лично никога не бих постъпил по този начин - веднъж да дам за публикуване моя статия и след като е публикувана - да поискам да я заличат.За съжаление, аз вярвам, че се е случило точно така както казва собственика на блога ivo.bg

   P.S. Познайте кой е на снимката? Защото е ясно, че Той продължава да бди над нас. Нали?



Източник: http://www.svobodnoslovo.eu/akcenti/50000









четвъртък, август 16, 2012

Крайно време е за референдум!

Сигурно знаете,че името на града си остана така,защото през 1993 г. Желю Желев отказа да издаде указ за преименуването му.Макар че Общинският съвет в Димитровград беше гласувал предложение до президента(което и до днес не е отменено) за смяна на името му от Димитровград на Каменец. Цялата документация по въпроса за смяната на името на Димитровград се намира в президентството.Аз лично съм я виждал там. Който желае може да отиде в президентството и лично да се увери, че тази документация съдържа: писмо-предложение от 1990 г. на Координационния съвет на СДС-Димитровград до президента Желев ЗА смяна на името от Димитровград на Тракия, писмото-предложение от 1993 г. на ОбС-Димитровград до президента Желев ЗА смяна на името от Димитровград на Каменец, 2500 подписа на жители на Димитровград ЗА смяна на името на Димитровград, 8000 подписа на бивши бригадири от цялата страна ПРОТИВ смяната на името му, 200 подписа на френски антифашисти ПРОТИВ смяната на името и Становище на комисията по наименованията към президентството.В становището се казва, че Димитровград е наскоро основан град, съставен от три села,няма предишно име и по тези причини комисията не може да предложи ново име на града.
                                                                              Като цяло се е оформила една много сериозна "папчица". Затова  мисля, че е крайно време да се проведе РЕФЕРЕНДУМ ЗА или ПРОТИВ смяната на името на Димитровград и повторното вдигане на паметника на Георги Димитров в т.нар. "Алея на монументалното изкуство", която ще се намира в парк "Марица". В референдума може да се включи и въпрос дали гражданите са съгласни да ги управлява кмет, който не притежава диплома за висше образование (подробностите вижте ТУК).
   А ако желаете да научите повече за паметника на Георги Димитров можете да прочетете ето тази статия: "Един призрак броди из парк "Марица".

P.S. Снимката към материала е от статията относно паметника на Георги Димитров. Хора, какво направихме всички ние за младежта на прехода? 









неделя, август 05, 2012

ВНИМАНИЕ! ВАЖНО! ВНИМАНИЕ! ВАЖНО! ВНИМАНИЕ! ВАЖНО! ВНИМАНИЕ! ВАЖНО!


Най-новата шашма, която са измислили нашите престъпни гении се състои в обичайното телефонно позвъняване по GSM-a с въпрос дали еди-кой-си (ваши брат, сестра, син, дъщеря и т.н.), с ЕГН еди-кое-си (вярно), живеещ на адрес еди-кой-си (точен) са били жертва на злополука. Успокояват ви, че човекът е жив, но се намира в спешната операционна зала в, да кажем, болницата “Д-р Иван Селименски” в Сливен. Обаждащият се представя за хирург, сестра или нещо подобно.
Вие, разбира се или сте притеснен/а, или казвате:
- Да, бе, това е номер.
На което разтревоженият и сериозен глас ви съветва да звъннете на 112, за да се убедите или да се обадите направо в болницата, на тел. 044-611700 (истински телефонен номер на централата).
Вие го правите, попадате на “диспечер”, който потвърждава информацията. Вие сте в паника.
“Хирургът” или “сестрата” отново ви звънят и настояват спешно да преведете 8000 (4000, 10300, 18000 – зависи от това колко ще могат да ви “одерат”) лева за бързото и успешно спасяване на вашия близък. Кавичките са сложени нарочно – оказва се, че цялата схема включва прихващане на вашето обаждане към 112 или към телефона на болницата от изобретателните бандити.
Ако се излъжете да платите – няма да видите парите си обратно.
Успокоението е, че поне близките ви са си живи и здрави;-)
Ако пък си мислите да звъннете на “жертвата”, забравете – пак ще ви вдигнат мошениците и ще ви кажат, че близкият ви е толкова пострадал, че не може да говори. Измамата е гениална. Остава един вариант за търсене на истинската информация – да пробвате с домашния или служебния телефон, ако имате под ръка такъв.
    Няма да се изненадам, ако се окаже, че МВР има нещо общо с цялата история:
    - Кой друг разполага с личните данни на всеки (адреси, ЕГН, имена на близки – нали ги попълваме при издаване на личните документи)?
    - Кой друг има възможност за безконтролно подслушване (че и записи даже правят, нали помните за Мишо Бирата)?
    - Не е ли вероятно да имат и възможност за прихващане на разговори? Съдя за това и по факта, че федералните служби в САЩ имат такава от 15-ина години насам, а както знаем напоследък българо-американската дружба е на нивото на българо-съветската такава от 70-е години. Лицето министър ходи във Вашингтон, шефовете на ЦРУФБР и Сикрет сървиз идват в България…
    - Пък и кой ще разследва МВР, ако наистина злоупотребяват?
Впрочем, техническото оборудване за прихващане на такива разговори не е факт само в рамките на службите. Преди 2 години на Def Con (най-голямата хакерска конференция) бе демонстрирано как с оборудване, струващо 1500 долара може да се имитира GSM-клетка, която да прихване всичките изходящи ваши обаждания. Не казвам, че нашите измамници непременно използват такова устройство, но все пак явно са намерили нещо подходящо, което – уви! – им върши работа: запознаха ме с два случая, в които само по стечение на обстоятелствата хората не са станали жертва на мошениците.

Автор:  Вени Марковски
Източник: http://blog.veni.com/?p=3362
Democratic Party Political Blogs - Blog Catalog Blog Directory Politics Blogs - Blog Rankings Blog directory Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор.