Блогът на Недялко Тенев: Идеята за референдум набира скорост

Вчера следобед и днес до обяд едно отворено писмо стоя в блога на Иво Инджев, след което мистериозно изчезна. Според думите на г-н Инджев "така пожелал неговият автор". Вижте сега текста на Отвореното писмо:

"До г-н Любен Генов – Председател на СБХ
До г-жа Йорданка Фандъкова – Кмет на СГО
До г-н Петър Диков – Гл. архитект на СГО
До г-н Вежди Рашидов – Министър на културата

Уважаеми г-н Любен Генов,
Уважаема г-жо Йорданка Фандъкова,
Уважаеми г-н Петър Диков,
Уважаеми г-н Вежди Рашидов,

Напоследък у нас, на приливи и отливи тече спор, недостоен за страна намираща се в Европа, с претенцията да се нарича европейска – спорът за съдбата на Паметника на Съветската Армия, както и за бъдещето на паметника “1300 години България” пред НДК. На фона на сериозните проблеми пред страната, той може да изглежда незначителен, но не е, защото е спор за националната ни идентичност, за самочувствието ни на европейски народ, и за нашата национална културна и историческа памет. Като такъв, той е важен днес, но e важен най-вече със своята проекция във времето и мисленето на бъдещите поколения на тази страна, и ние нямаме право повече да го неглижираме. За съжаление, след изписани тонове мастило, дадените безброй интервюта, в които всякакви “корифеи”, “културтрегери” и обикновени лумпени се упражниха по темата, резултатът остава нулев.
БЪРЗАМ ДА ИЗРАЗЯ СВОЕТО ОДОБРЕНИЕ И ПОДКРЕПА ЗА ОТВОРЕНОТО ПИСМО НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ – ВЯРНО И ТОЧНО ОТ ПЪРВАТА ДО ПОСЛЕДНАТА ДУМА, но имам и какво да добавя. НЕОБЯСНИМО Е, ЧЕ ДО СЕГА НИКОЙ НЕ СВЪРЗА ДВАТА ПРОБЛЕМА, И НЕ НАПРАВИ ОПИТ ДА ГИ ОБЕДИНИ В ЕДИН, СЛЕД КАТО ТЕ НАИСТИНА СА НЕРАЗРИВНО СВЪРЗАНИ. Изумително е колко енергия бе пропиляна в безсмислени протести пред ПСА, ялови спорове в медиите, без някой да се сети да обвърже решаването на съдбата на този “паметник” с една цялостна политика и стратегия за българските паметници, както и да види връзката между двата проблема! Преди да аргументирам тезата си, искам с няколко думи да резюмирам спора:
ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ без съмнение няма исторически и морални основания да съществува, и това е доказано многократно с аргументи от по-компетентни от мен хора в тази материя, които не е нужно да повтарям тук. Ако говорим за художествените му достойнства – намирам го примитивен, груб и заплашителен, но като български художник, изпълнен с необходимото колегиално уважение към труда на авторите му, смятам за кощунствено неговото разрушаване. Недопустимо е обаче, един толкова спорен монумент да извисява огромната си потискаща и демащабирана снага в самото сърце на столицата(!) на една европейска държава, с претенции да е демократична, и най-вече – независима. След като отдавна е ясно, че съветската армия просто е окупирала страната без да срещне съпротива, не е водила сражения, не е дала жертви на наша територия, наложила е със сила тоталитарния режим у нас и избиването на
хиляди хора чрез “народния” съд, и ОЧЕВИДНО ЗА НИКАКЪВ ГЕРОИЗЪМ ТУК НЕ МОЖЕ ДА СТАВА ДУМА – СЛЕДОВАТЕЛНО И ЗА НИКАКЪВ ПАМЕТНИК!
СЛУЧАЯТ С ПАМЕТНИКА “1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ” Е КОРЕННО РАЗЛИЧЕН. Неговото сегашно състояние е срам за столичната управа и страната като цяло – то е СРАМ ЗА ВСИЧКИ НАС КАТО БЪЛГАРИ, И КАТО НАРОД! Опитите да се политизира неговия замисъл и внушение са глупашки, нелепи, и да не кажа – абсурдни, ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДИН ПАТРИОТИЧЕН ПАМЕТНИК. Един от малкото! Фактът, че е реализиран по времето на Живков не го прави сам по себе си комунистически, и аз безкрайно се учудвам на скодоумието на неговите оплювачи по тази именно линия… Колкото до художествените му качества – те са безспорни, и призовавам колегите да бъдат честни, да забравят огорченията, несправедливостите и политическите си пристрастия, балканския си партизанлък, и да признаят, че това е една качествена творба С ПОЗИТИВЕН ПАТРИОТИЧЕН ЗАРЯД. Пожелавам на критиците на скулптора Старчев, преди да го отричат, да създадат поне една творба подобна на тези, с които той е известен, като неговата “Пиета”, например… Ако има нещо, което пречи на паметника, освен днешното му окаяно състояние – резултат преди всичко на неподходящата и набързо положена облицовка – то е абсолютно неграмотно избраната локация, и неподходящия за това място мащаб. Това е творба, около която трябва да има достатъчно пространство, за да бъде възприета в нейната цялост, и то от всички страни. Един кръгов площад би бил идеалното място за нея…
ЕТО ЧЕ СТИГАМ ДО ОСНОВНАТА ИДЕЯ, ПОДТИКНАЛА МЕ ДА НАПИША ТОВА ПИСМО, с което се обръщам на първо място към председателя на нашия Съюз, като по този начин нарушавам протоколната йерархия. Правя го съзнателно, защото у нас, мнението на гражданина-частно лице, много трудно се чува, и още по-трудно се взема под внимание. Мнението на институцията има малко по-добър шанс, и се надявам СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ, АКО НЕ ЗАСТАНЕ ЗАД МОЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, ПОНЕ ДА ГО СТОРИ ОБЩЕСТВЕНО ДОСТОЯНИЕ ПО ПОДХОДЯЩ НАЧИН.
ТАЗИ ИДЕЯ СЕ ИЗРАЗЯВА В СЛЕДНОТО:
НАЙ-НАПРЕД ДА СЕ СЪГЛАСИМ, ЧЕ ПРОБЛЕМИТЕ С ПАМЕТНИЦИТЕ ОТ МИНАЛОТО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ РЕШАВАТ НА ПАРЧЕ, а за тях следва да се изработи НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ И КРИТЕРИИ, С ПОМОЩТА НА ХУДОЖНИЦИ, АРХИТЕКТИ И ИСТОРИЦИ, която веднаж и завинаги, след повече от двадесет години, да сложи край на безсмислените спорове, както и на възможността на управляващите да подхвърлят подобни дъвки на хората, с които отвличат вниманието им от действителните проблеми, като хабят националната интелектуална и емоционална енергия на вятъра.
ОСВЕН ТОВА, ДА СЕ ОСИГУРИ ЗАКОНОВА ЗАЩИТА СРЕЩУ ПОСЕГАТЕЛСТВАТА НАД ХУДОЖЕСТВЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ от страна на хора с неясни и нечисти интереси, от лумпени, решили, че демокрацията е свободата да правят каквото си решат, и каквото им скимне, независимо колко са некомпетентни, стига да имат власт и възможности за това.
И НАКРАЯ, ВЪПРОСЪТ ЗА ТЕЗИ ДВА “СПОРНИ” ПАМЕТНИКА МОЖЕ, И ТРЯБВА ДА СЕ РЕШИ КОМПЛЕКСНО, КАТО И ДВАТА БЪДАТ ДЕМОНТИРАНИ И ПРЕМЕСТЕНИ, ВМЕСТО ВАНДАЛСКИ ДА БЪДАТ РАЗРУШЕНИ. Ще можем да се наречем европейци, чак когато обуздаем в себе си
разрушителната стихия на тоталното и всеобщо отрицание. Скулптурните групи от ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ следва да намерят централно място В МУЗЕЯ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО. Там те просто ще се превърнат в крайъгълен камък и гвоздей на експозицията, като ДОПРИНЕСАТ ЗА НЕЙНАТА ДОСТОВЕРНОСТ. Така ще бъде подобаващо, и по достойнство зачетено постижението на техните автори. НА МЯСТОТО НА ТОЗИ ПАМЕТНИК ДА БЪДЕ ПРЕМЕСТЕНА ТВОРБАТА НА ВАЛЕНТИН СТАРЧЕВ, построена отново, но по модерен, и не непременно скъп начин, за да придаде нов смисъл на прекрасното парково пространство в центъра на София. Така, то ще се превърне в приятно и предпочитано от хората място, след като съветският шмайзер няма повече да виси над главите им като дамоклев меч. В развитие на идеята, може да се мисли за оформяне на своеобразен пантеон на достойните българи, който ДА ПРИДАДЕ НОВ СМИСЪЛ И ВНУШЕНИЕ НА ТОЗИ ЧУДЕСЕН ПАРК. Очаквам да чуя познатия от години отговор -“пари няма”. ПАРИ, РАЗБИРА СЕ ИМА! Или ще се намерят, а ИСТИНСКИЯТ ВЪПРОС E, ИМА ЛИ УПРАВЛЕНСКА ВОЛЯ ЗА ТОВА?
Тук е мястото да се каже, че ИДЕЯТА ЗА РЕФЕРЕНДУМ ЗА СЪДБАТА НА ПАМЕТНИКА “1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ” Е ДОСТА ВИТИЕВАТА – ТЯ НЕ ЦЕЛИ ДРУГО, ОСВЕН НЕГОВОТО РАЗРУШАВАНЕ. Не може некомпетентни хора да се произнасят по въпроси от такъв характер. Както и не може некомпетентния ни, и доста необразован като цяло народ, да решава дали да имаме втора ядрена централа – ПО ТЕЗИ ПРОБЛЕМИ СЛЕДВА ДА СЕ ПРОИЗНЕСАТ ЕДИНСТВЕНО ЕКСПЕРТИТЕ. На подобни подлички предложения и НА ВОПИЮЩАТА БЪЛГАРСКА ДИЛЕТАНТЩИНА Е ВРЕМЕ ДА СЕ СЛОЖИ КРАЙ!
За онези, които подхвърлят в последно време идеите за референдуми, имам предложение: ОК, ПРИЯТЕЛИ, НО ДВЕ В ЕДНО! – референдум за съдбата на Паметника на Съветската Армия, и референдум за съдбата на паметника “1300 години България” – националният нихилизъм и коленопреклонност, срещу опита за национално достойнство, но В ЕДИН ОБЩ РЕФЕРЕНДУМ! Нека се определим най-после, и нека видим, има ли за какво, аджеба, да бъдем уважавани от цивилизования свят!

Пиар идеите и популизма , новите строежи, музеи, галерии и т.н. са хубаво нещо – необходимо нещо, но хайде да си подредим първо нашето дворче, нашата градинка. НЕКА СИ ВЪРНЕМ ДОСТОЙНСТВОТО КАТО НАРОД! В това може да няма далавера, може и ядове да донесе, ама властта не е само келепир, дами и господа управляващи – тя трябва да е също отстояване на позиции, и отговорност най-вече към младите, за да останат да живеят и се развиват тук , вместо да слугуват на по-глупави от тях “работодатели” в чужбина… Убеден съм, че при наличие на воля и желание, тези проблеми ще намерят своето решение.

София, 21 август 2012 г. С уважение: Божидар Хинков
дипломиран графичен и пространствен дизайнер
e-mail: bojohinkov@abv.bg"/край на цитата/

Под този материал в блога на г-н Инджев аз публикувах следния коментар: "До г-н Любен Генов – Председател на СБХ и До г-н Вежди Рашидов – Министър на културата: http://ned3.blogspot.com/2012/08/blog-post_16.html"/край на цитата/ За съжаление, както вече ви казах, текста на отвореното писмо на Божидар Хинков и моят коментар под него изчезнаха от блога на Иво Инджев.Кой знае защо г-н Хинков пожелал така ???!!! Във всеки случай аз лично никога не бих постъпил по този начин - веднъж да дам за публикуване моя статия и след като е публикувана - да поискам да я заличат.За съжаление, аз вярвам, че се е случило точно така както казва собственика на блога ivo.bg