вторник, март 29, 2011

Оцеляване под въпрос


От две години пиша,че приемането на еврото за национална валута трябва да е последна грижа на българското правителство.Само че през есента на 2009 г. и Георги Ангелов от Институт "Отворено общество",и Синята коалиция подкрепиха с двете ръце концепцията на ГЕРБ да подчинят бюджет'2010 на идеята за форсирано влизане в еврозоната.Сега,вероятно предизборно(а не искрено),са си променили позицията и вижте по-долу какво е написал Георги Ангелов:
"В първото десетилетие от съществуването на еврото се забеляза един изключително интересен феномен – от страните, кандидатки за валутния съюз (eврозоната), се изискваше да отговарят на строги изисквания, докато към страните членки такива изисквания на практика нямаше
(те съществуваха нормативно, но не се спазваха).

Забележителен е случаят, в който една страна не влезе, защото инфлацията й беше само с 0.01% по-висока от изискваната. В същото време много страни от eврозоната не изпълняваха изискванията за държавен дълг години наред, но нищо не беше направено срещу тях.

Правилата за eврозоната бяха

не само несправедливи, но и контрапродуктивни

Здравият разум изисква спазване на правилата вътре, за да се осигури стабилност на еврото. Тъй като това не беше направено, сега много страни от eврозоната са на ръба на фалита. Парадоксално, но страните с по-добра фискална и икономическа политика бяха извън еврозоната, докато членуващите в нея бяха в много случаи с по-лоша фискална политика. Например през 2008 г. всички нови членки на ЕС имаха държавен дълг под 50% от БВП, с единствено изключение Унгария, докато в еврозоната държавният дълг беше над 70% от БВП средно.

Невероятно, но факт.

От гледна точка на страните извън валутния съюз ситуацията през последните месеци не се е променила в положителна посока. Точно обратното. След като създадоха кашата с фискалните проблеми на еврозоната, големите страни измислиха "решение": фонд за спасяване на фалирали страни – въпреки че спасяването на фалирали страни е незаконно по сегашното законодателство на ЕС.

Сега е в ход промяна в Лисабонския договор, която да узакони спасителния фонд, т.нар. ESM (European Stability Mechanism). Той ще има 700 милиарда евро капитал, от които 80 милиарда ще бъдат ефективно внесени, а останалите ще се внасят при нужда. Първоначалното предложение беше разпределението на капитала да е на база на населението и БВП. Това означава, че като дял от БВП най-бедните ще платят най-много, а най-богатите - най-малко.

Едва след силна опозиция от новите страни членки се даде малка и временна отстъпка: през първите 12 години от членството в еврозоната за страните с БВП под 75% от средното тежестта на населението ще е 12.5% вместо 50%. Въпреки това дори и при новата система бедните страни ще платят най-много като дял от БВП, а това ще се задълбочи след 12-те години преходен период (12 години не са достатъчни за бедните страни да станат богати). Парадоксално, но най-бедната страна - членка на еврозоната, ще плати най-много като дял от БВП –

и с тези пари ще се спасяват едни от най-богатите страни в ЕС

като Ирландия, Белгия, Испания и пр.

Още по-парадоксално ще стане, ако по-бедни страни като Румъния, България, Латвия влязат в еврозоната. Най-бедните ще подпомагат най-богатите! Механизмът на финансирането на ЕСМ по никакъв начин не е обвързан с рисковете една страна членка да има нужда от помощ. Всъщност страните с най-малък държавен дълг като Естония и България (които има най-малка вероятност да фалират) ще платят най-много като дял от БВП в спасителния фонд.

Т.е. разпределението на капитала е не просто несправедливо спрямо по-бедните страни – то наказва благоразумните страни, които ще трябва да увеличат значително дълговете си, за да внесат средства във фонда. В същото време страните с най-голям държавен дълг ще платят най-малко.

Естония и България имат минимален държавен дълг – с минимален дял в общия дълг на страните от ЕС. Делът им в капитала на ЕСМ обаче е около 15 пъти по-висок от дела им в дълга. Обратно, Германия, Франция, Австрия ще платят по-малко в ЕСМ, отколкото е делът им в дълга.
При това не говорим за тривиални суми. Например при 50:50 тежест на население и БВП

делът на България е около 17% от БВП при 3-5% за Люксембург, Холандия, Австрия, Белгия, Финландия

Практически това е "входна такса" за членство в еврозоната, т.е. допълнително изискване към страните кандидатки, към които и без това вече има по-високи изисквания. Страните кандидатки, които нямат нищо общо с проблемите на еврозоната и които винаги са имали по-добра фискална политика, ще трябва да участват с висок дял в спасяването на фалиралите страни - членки на еврозоната.

Каква отговорност носи България за неспазването на правилата в еврозоната през последното десетилетие, че трябва да плаща за това? България държи европейския рекорд по най-голямо намаление на държавния дълг за последното десетилетие, но няма да бъде възнаградена за това, а ще бъде "глобена" да плати най-много в EСM, когато влезе в еврозоната. Плащането в брой заедно с обещанието за бъдещи плащания при нужда ще тежат на цената на финансирането на страната, т.е.

това е реален разход за икономиката

Неясно защо се създава ЕСМ, след като МВФ спокойно може да поеме тази роля. Още повече че спасителният фонд на еврозоната се използва и за политически цели, например натискът на Франция срещу ниския корпоративен данък в Ирландия.

Но финансирането на EСM не е единственият проблем. В обсъждането на пакта за еврото по никакъв начин не бяха включени страните извън еврозоната. Въпреки това има огромен политически натиск върху тях да обявят, че "доброволно" се включват в пакта. Очевидно пактът за еврото нарушава принципите за равнопоставеност в ЕС и се използва за

прокарването на политики, вредни за бедните страни

и вредни за постигането на висок икономически растеж.

Пактът за еврото говори за координация и хармонизация на данъците, което няма нищо общо със стабилността на еврото, а се прокарва основно от Франция с нейното желание да забрани ниските данъци. Но ниските данъци са важен елемент от политиката на висок икономически растеж и конвергенция – ако бедните страни имат същите високи данъци като богатите, те никога няма да постигнат висок растеж, просперитет и богатство.

Вече имаме опит с хармонизацията на непреките данъци, от който ясно се вижда как една и съща минимална ставка е подходяща за богата страна като Германия, но е изключително тежка за бедна страна като България. За един немец 30-40 цента на литър данък върху горивото е нищо, за един българин това е огромна сума при средна заплата от около 300 евро на месец в България. Не случайно високите акцизи върху горива и цигари създават проблеми с контрабанда и сива икономика в бедните страни.

В допълнение - пактът за еврото говори за оценка на конкурентността, която ще се прави чрез сравняване на динамиката в заплатите. Пактът твърди, че големите и устойчиви увеличения на заплащането водят до ерозия на конкурентността. По никакъв начин обаче не се прави
изключение за по-бедните страни. Очевидно е, че ако една страна е бедна и постига висок икономически растеж, нивата на цените и на заплатите в нея ще се повишават по-бързо, отколкото в по-богатите страни членки – това е цялата логика на конвергенцията. Бедните страни

никога няма да станат богати, ако не постигнат висок растеж на доходите

Нищо чудно, че пактът за еврото не включва гледната точка на бедните страни – това е още едно доказателство, че политика, диктувана изцяло

от старите членки на ЕС, не е най-добрата за всички, особено за по-бедните.

Накратко и ЕСМ, и пактът за еврото са реална тежест за по-бедните страни в ЕС и значително намаляват техните стимули да влязат в еврозоната. И без това според "Евробарометър" все повече намалява подкрепата за влизане в еврозоната и все повече расте подкрепата за местната валута (особено ако тя е успешна както в България или Чехия). Въвеждането на нови тежести като ЕСМ и пакта за еврото ще усили тенденцията."/край на цитата/
ЕСМ има и други проблеми,които не са засегнати в материала на Г. Ангелов.Така например съобщението от миналата седмица казва, че новият европейски механизъм за стабилност ще има кредитeн капацитет от € 500 млрд.На пръв поглед порядъчна сума.Нека да я анализираме.В EСM ще трябват € 700 млрд.,за да се заемат € 500 млрд.,които ще представляват капацитета за кредитиране. Причината е,че кредиторите искат свободна сума в случай,че някои от гарантите се окажат по-малко надеждни,за да могат да отпускат заеми на ЕСМ на ниски цени.ЕСМ твърди, че има € 80 млрд. внесен капитал, но в действителност само € 16 млрд. ще бъдат лесно на разположение,тъй като € 80 млрд. ще бъдат изплатени в период от пет години,ако разбира се някое правителство не пожелае да преосмисли правните си задължения.Така остават да бъдат събрани € 620 млрд. от "гаранционния капитал" .Как ще стане това не е никак ясно след като кредиторите ще поискат високи лихви заради големия риск,който поемат.
Единственото,което се чудя е с какъв акъл Бойко Борисов подписа в Брюксел пакта за еврото.Още повече,че българският лев се оказа доста сполучлива валута,но дори и така хората изнемогват да свържат двата края.И да си призная честно - малко съм уплашен от водовъртежа,който може да отнесе България при един колапс на еврото(писал съм многократно по тази тема).
P.S. Източник на част от информацията: dnevnik.bg

сряда, март 23, 2011

АЕЦ „Белене" ще ни струва минимум 11,5 милиарда евро


„Вероятно до няколко дни ще излезем с икономическа оценка на проекта АЕЦ „Белене". Нашите изчисления засега сочат, че минималната цена на новата централа ще бъде около 11,5 милиарда евро, което ще доведе до увеличаване на разходите за ток на крайният потребител с около 50-60 %", заяви в ефира на радио К2 Красен Станчев, директор на Института за пазарна икономика.


Песимистичният сценарий на Станчев е кризата в Япония да се отрази на икономиката в световен мащаб, а инфлацията у нас да достигне 4%. Така при цена на проекта „Белене" от 11,5 милиарда евро, българските потребители ще заплащат по 22 стотинки на киловат, изчисляват от Института. „Това е сравнимо с онова, което в момента се плаща за соларни и вятърни енергийни източници", обясни Станчев.Само да вметна,че при възобновяемите източници на енергия тенденцията е към поевтиняване на добивания от тях електрически ток.За повече подробности относно ВЕИ можете да прочетете материала ми от 24-ти февруари,2010 г. "Кви индианци,кви 2 милиарда евро?".

Експертът сравни кризата в Страната на изгряващото слънце с международната финансова криза от 2008-2009 година. Той очаква „преориентации на инвестиционните процеси и на външното търсене". Не особено оптимистичната му прогноза е, че у нас ще продължат да поскъпват горивата, което пък ще доведе до увеличаване на цените на продуктите.

„Щетите в Япония няма да са 100 милиарда долара. Вероятно ще са няколко пъти в повече. След земетресението ще има недостиг на енергоресурси и на храни. Част от световните потоци на храни и горива ще се насочат към Япония, а това означава, че ще има по-малко достъпни стоки за останалите страни", анализира обстановката Станчев.


„Вероятно ще поскъпне кредита за подобни като АЕЦ „Белене" проекти, ще поскъпнат и осигуровките. Това означава, че ще има относително високи лихвени проценти, което в крайна сметка ще се отрази и на цената му. Цената на „Белене" в момента не включва редица разходи на правителството или на българските данъкоплатци. Цитира се цена от 6 милиарда, но няма да е такава", подчерта в ефира на радио К2 директорът на Института за пазарна икономика.
За да заработи нова централа в Белене, ще са необходими „много системни връзки", поясни икономистът. „Един блок ще изисква и други мощности, от рода на „Цанков камък". Те трябва да бъдат построени. Необходими са около 600 км далекопроводи, което ще струва около 500 милиона евро разход. Ще трябва да се построят хранилища за меки и твърди ядрени отпадъци. Вероятно ще трябва да се построи и постоянно хранилище, защото ЕС обсъжда директива, която забранява на страните-членки да изнасят отработеното гориво", коментира Красен Станчев.



„По наши сметки няма абсолютна никаква възможност нова мощност да продава своето производство на Балканите и в ЕС до 2025 година. Няма системни връзки изградени с европейската енергийна система. Балансът показва, че няма никаква необходимост и никаква възможност тази електроенергия да се продава в страната. Което означава, че първите жертви на осъществяването на проекта „Белене" ще бъдат АЕЦ „Козлодуй" и въглищните централи", посочи Станчев. В тях нямало да се доразвива производството, страната щяла да изпадне в по-голяма зависимост от Русия, и в края на краищата това ще означава загуба на работни места, прогнозира икономическият експерт.


„Последната жертва" от реализацията на проекта „Белене" ще са алтернативните или възобновяемите източници. „Има подписани договори, но НЕК поради инвестиции в Белене, не е изградил системните връзки, което е негово задължение по закон. Затова тези вятърни паркове, които в момента работят, не могат да функционират на пълна мощност и имаме един друг скрит разход. Инвестицията е направена, но не може да се откупува. Така че има много негативни последици заради проекта „Белене". Не виждам никакъв плюс от него",заключи Станчев.
И какви ги плещи нашият "велик" премиер Б.Б.,че нямало да плащаме нищо за построяването на АЕЦ "Белене"?Нали в договора с руснаците ще залегне клауза,че ние ще изкупуваме произвеждания там ток.А за възможното йонизиращо излъчване да не говорим.Ето в Япония е открита радиация в пречиствателната станция на Токио и на още 5 предградия, съобщи днес японската обществена телевизия NHK.Властите съветват вода от чешмата да не се дава на бебетата, допълват от местната здравна администрация, цитирани от "Ройтерс".

Източник на част от информацията: www.radiok2.bg

вторник, март 15, 2011

Българската мафия и "руската връзка" в нецензурирана грама от Wikileaks


Източник: www.bivol.bg
В края на декември 2010 г. сайтът Wikileaks даде начало на скандала Cablegate: публикацията на 251 287 секретни американски дипломатически телеграми. До този момент в сайта са публикувани 5000 телеграми или около 2% от цялата база. Осем от публикуваните до момента телеграми са от американското посолство в София.

Общо в базата данни на Wikileaks има 978 дипломатически телеграми от посолството на САЩ в София. В още 66 грами от други посолства се среща етикетът Bulgaria.

На 1 декември 2010 г. Гардиън публикува в сайта си дипломатическа телеграма на американското посолство в София за организираната престъпност в България.

На 7 декември 2010 Монд публикува обзорен материал за влиянието на руската мафия в Европа, в който също се цитира грамата, подписана от посланик Джеймс Пардю.

От статията в Монд научаваме също, че има и друга телеграма датирана от 11 септември 2009 г., която също е посветена на българската организирана престъпност. В нея има раздел "Руска връзка", където се коментира представителят на Майкъл Чорни в България – адвокатът Тодор Батков. Посолството подчертава неговите солидни политически връзки и факта, че през 2008 г. е награден от президента Георги Първанов с най-високото държавно отличие орден „Стара планина”.

Десет дни след публикацията в Монд, на 17 декември 2010 в сайта на Wikileaks беше публикуван цензурираният от Гардиън текст на дипломатическата телеграма от 7 юли 2005, подписана от посланик Джеймс Пардю.

Текстът на телеграмата от септември 2009 така и не видя бял свят и до този момент единствено журналистите от изданията акредитирани от Wikileaks са запознати с него.

Защо Гардиън и Монд скриха информацията за престъпността в България?

Както е известно, политиката на Wikileaks е да не публикува изцяло оригиналните текстове от тези телеграми, а да публикува цензурирани варианти подадени от екипите на партньорските медии след като се запознаят със съдържанието на документите. По този начин медии, които са известни със своя професионализъм и добра репутация гарантират, че в публикациите няма да се появят имена на информатори и трети лица, които да бъдат застрашени от разкриването на самоличността им.

Wikileaks са избрали този модел, за да не излагат на опасност живота на агенти на разузнаването и информатори, както се случи след публикуването на материали за военната операция на САЩ и съюзниците в Афганистан. Тогава дори принципни защитници на свободата на словото като "Репортери без граници" отправиха остри и основателни критики към Джулиан Асанж.

Прави впечатление, че в публикуваната грама от 7 юли 2005 г. разделът "Кой кой е в българската организирана престъпност" изобилства от цензурирани пасажи. Може само да гадаем за причините, поради които журналистите от Гардиън са скрили лица и фирми, за които посолството смята, че са част от организираната престъпност. Имената на тези лица и фирми, както и информациите за предполагаеми връзки с организираната престъпност не са нови за българската и световната публика.

В грамата се говори също за финансиране на предизборната кампания на политическа сила през 2001 г., но е заличено името на въпросната политическа сила. Заличени са и имена на градове, за които се твърди, че са контролирани от организираната престъпност. Не е ясно какво точно застрашава въпросните предполагаеми фигури от криминалния свят и свързаните с тях политици, ако имената им бъдат публикувани. Очевидно е, че те самите не са били информатори на Пардю, за да бъдат закриляни по този начин. Още по-трудно ни е да се ориентираме в причините за скриване на цяла грама, както в случая с публикацията в Монд.

Прикриването на тази информация не помага на усилията за повече прозрачност и гражданска нетърпимост към обвързаностите между подземния свят и властта. Има противоречие с основната идея на Wikileaks – да се дава публичност на документи, скриващи от обществото язвите на организираната престъпност, корупцията, мръсните сделки на властта и връзките на политически фигури с тях.

Би било жалко ако се окаже, че журналисти от реномирани световни медии се отнасят с предоставената безплатно от Wikileaks информация като със стока, чиято стойност зависи от подбора на момента, в който да бъде пласирана на пазара. Факт е, че неотдавна в София се появи специален пратеник на Монд. Петр Смолар се срещна с журналистите от в. Галерия, взе интервю от все още държания под домашен арест Алексей Петров и написа голяма статия за конфликта между премиера Бойко Борисов и Алексей Петров, с подробности около скандала с подслушването със специални разузнавателни средства (СРС).

Защо публикуваме този текст?

Биволъ се сдоби с нецензурирания текст на телеграмата на Джеймс Пардю от 07.07.2005. Той ни беше предоставен от списанието "Русский Репортер", което подготвя публикация за влиянието на руската мафия в България с молба да проверим автентичността на имената и събитията и да предоставим коментари за съдбата на знаковите босове на организираната престъпност, цитирани в грамата.

Държим да уточним, че нямаме никакви договорни и финансови отношения с "Русский репортер", неговите собственици и неговите източници на информация. Професионалните ни контакти се изчерпват с работата по този конкретен случай: обобщаване и предоставяне на фактологическа информация и на нашия редакционен анализ на грамата.

Автентичността на грамата беше потвърдена и от друг източник - норвежкия вестник Aftenposten, който има независим достъп до всички дипломатически телеграми изтекли в Wikileaks.

Много внимателно прегледахме целия текст и не открихме в него нито едно име на лице, което трябва да бъде скрито от съображения за неговата сигурност, защото е предоставяло информация за организираната престъпност на американското посолство.

Ние като журналисти не можем да се подпишем под твърденията за съпричастност на цитираните лица и фирми към престъпна дейност, както е направил посланик Пардю, разполагащ с източници и методи за събиране на информация, които вероятно далеч надхвърлят възможностите на журналистиката.

Но както читателите ще се убедят сами, в грамата става въпрос за пълното окупиране на държавата от организираната престъпност - ни повече, ни по-малко. Тя от своя страна има директна връзка с остатъците от ДС и съветските служби, връзка, която без да изпадаме в конспиративни теории дава доказателства за жизненост и до ден днешен.

Българите трябва да узнаят какво пише в грамата, тъй като предстои подписване на изключително спорни от икономическа и стратегическа гледна точка проекти с руските монополисти в енергетиката: Южен Поток и АЕЦ "Белене".

Тези проекти бяха прокарани и защитавани от НДСВ (решението за АЕЦ "Белене" беше взето лично от Симеон Сакскобургготски още в началото на неговия мандат), от БСП и от Президента.

Посланик Пардю пише през 2005 г., че лица свързани с организираната престъпност и същевременно свързани с руските финансови и икономически интереси в енергетиката, са финансирали политически кампании на НДСВ, БСП и президента Първанов, за да запазят позициите си. Имената им са изписани черно на бяло в грамата.

Също така научаваме, че близки до премиера Борисов олигарси са считани от американските ни съюзници за близки до руската организирана престъпност и до руското разузнаване.

Вижда се, че финансовото влияние от тези среди не е изолирано явление, а се възпроизвежда в политическия цикъл. Има реална опасност то да бъде фактор и на предстоящите избори за президент и местна власт. Избирателите имат право да знаят как, от кого и с какви цели се трансформира и използва гласуваното от тях доверие.

Ето защо, оценявайки наличната информация от гледна точка на преобладаващия обществен интерес ние считаме, че е редно да бъде публикуван пълният, нецензуриран текст на телеграмата. За по-голям отзвук го предоставихме на сайта Balkanleaks.

Анализът на посланик Пардю

Както неведнъж беше казвано за информацията от секретните американски дипломатически телеграми: в тях няма нищо ново. За сметка на това добре известното старо е поднесено много подробно и систематизирано. Новото в случая е, че знаем как един от най-успешните американски дипломати анализира ситуацията с организираната престъпност в България.

Може би най-важният извод е, че в грамата е очертан подробно цикълът на възпроизводство на мафията, съвпадащ с политическия цикъл: мръсни пари - политически кампании - конструиране на политически институции след изборите - създаване на правила, удобни за пране на пари, легализиране на престъпния бизнес и неговото разрастване.

Цитирани са конкретни имена на хора и фирми, които и днес фактически притежават и управляват значителни активи в България. Разгледана е симбиозата на престъпността и властта чрез финансиране на предизборните кампании на конкретни политическите сили: НДСВ от Васил Божков и Емил Кюлев през 2001 г., Георги Първанов същата година от Емил Кюлев, НДСВ и БСП през 2005 г. от Васил Божков, Емил Кюлев и Сашо Дончев.

Отбелязана е тенденцията лица произлезли от средите на организираната престъпност да влизат директно в политиката на национално ниво или да контролират пряко местната власт. Тенденция, която както е известно се усилва през следващите години. Може би върхът на този цинизъм ще бъде вероятната кандидатура за президент на Алексей Петров, следствен за рекет и изнудване.

Подчертана е приемствеността между престъпните комунистически репресивни служби и фигури на българската организирана престъпност. В началото на прехода освен добилите известност борци, гребци и други спортисти от комунистическите школи, в организираните престъпни групи влязоха бивши остриета на репресивната система - барети, тюлени и други специални части, възпитавани и готвени не за борба с някакъв външен враг, а за да пазят помазниците на режима от гнева на българския народ. Споменатият Алексей Петров, който е бивша барета, както и неговият съдружник Златомир Иванов - Баретата са само два от примерите.

ТИМ - номер едно на организираната престъпност според Пардю

Под номер едно в "Кой кой е в организираната престъпност в България" Пардю поставя групировката ТИМ, която подобно на бившата Мултигруп се стреми да проникне във всички сектори на легалния и нелегалния бизнес. Днес думите на посланик Пардю, че "изгряващата звезда" на бизнес империята на ТИМ e най-сериозното притеснение за българската икономика са особено актуални.

При управлението на ГЕРБ, свързани с ТИМ фирми налагат необезпокоявано картелни цени на зърното, а оттам – на хляба и олиото, което по същество е пладнешки грабеж, засягащ всеки български гражданин, но кой знае защо този монопол не е преследван съгласно антимонополното законодателство. Парите от контролираните от ТИМ пенсионни фондове „Съгласие” и „Сила” се преливат към друг бизнес на групата, а контролните органи дискретно си затварят очите за тези незаконни трансфери.

На фона на всичко това скандалният проект на ТИМ "Алея първа", споменат и в грамата, изглежда почти безобидно бизнес начинание, но фокусира общественото внимание върху отношението на ГЕРБ към варненската групировка. Факт е, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов упорито отказват да коментират всичко свързано с ТИМ, както е факт, че депутатът от ГЕРБ Емил Радев е бивш "тюлен" и колега на шефовете на ТИМ, служил заедно с тях в секретното поделение "Тихина". Същият лобира за закриване на достъпа до Търговския регистър, което ще затрудни разследващите журналисти, търсещи информация за престъпните групировки и техния легален бизнес.

Наистина, през 2005 г. посланик Пардю няма как да знае, че ТИМ ще придобие най-голямата си мощ при управлението на ГЕРБ, дошло със заканата да скъса връзките на властта с организираната престъпност. В случая с ТИМ става точно обратното - връзките се заздравяват. И тези връзки не са от вчера. Документите от Търговския регистър показват, че премиерът Бойко Борисов е бил съсобственик с Румен Николов - Пашата от СИК и Иво Каменов от ТИМ във фирма, произвеждаща контрабандно цигари през 1995 г.

Безизходица в борбата с организираната престъпност

През ноември миналата година вестник "Ню Йорк таймс" отбеляза безизходицата във връзка с организираната престъпност след оправдателните присъди на братя Галеви и освобождаването от ареста на Баретата.

Към този момент още не беше известно, че "Октоподът" Алексей Петров също ще излезе пуснат на свобода, най-вече поради неспособността на прокуратурата да защити обвиненията в съда. Така най-гръмката акция, която властта изтъкваше като знакова за волята и да се бори с мафията започна да се превръща във фарс. Тази безизходица има няколко конкретни причини:

Безпомощна съдебна система

Усещането за безизходица се засилва и от впечатлението за безпомощност на прокуратурата. Като че ли нарочно обвинителите допускат груби грешки в обвинителните актове по знакови дела, бавят и провалят процесите, а връзките на прокурори с лица от подземния свят са обществена тайна. Конкретен пример е новината, че рано сутринта в дома на прокурор Първолета Никова, работила делото на оправданите братя Галеви е арестуван издирван от полицията гангстер? Висшият съдебен съвет обаче не смята това съжителство за укоримо и проблемно за престижа на съдебната власт. Случаят с лобиста Красьо "Черничкия" показа грозни обвързаности на магистрати с бизнеса и политиците, но не се стигна до разследване и обвинения за търговия с влияние. Въпреки несекващите призиви в докладите от Брюксел, същинската реформа в съдебната система изглежда все по-проблемна и невероятна.

Държавна сигурност на всеки километър

Друг деморализиращ момент е масивното присъствие на бивши кадри на ДС в службите за сигурност, оцеляващи при всяка власт поради липса на политическа воля за пълна лустрация.

При комунистическия режим именно кадрите на ДС изпълняваха държавната политика за организиране и покровителстване на престъпни дейности като производство и трафик на наркотици, пране на пари, финансиране на терористични организации и физическо елиминиране на дисиденти на режима.

С идването на власт на президента Първанов, оказал се сътрудник на комунистическата Държавна сигурност под тайното име "Гоце", в днешните служби за сигурност бяха върнати много бивши служители на ДС.

Тази своеобразна реставрация продължи и след като Румен Петков стана министър на вътрешните работи. Той подаде оставка след като стана известно за среща с "оперативно интересните" братя Галеви, организирана с посредничеството на Алексей Петров. През 2008-2009 г. Алексей Петров стана специален съветник на шефа на ДАНС Петко Сертов, като според много анализатори той фактически е управлявал най-мощната тайна служба на държавата.

И в момента в структурите на МВР и ДАНС работят стотици бивши сътрудници на ДС, някои от които са на висши ръководни позиции. Въпреки показната реторика на правителството на ГЕРБ не са предприети реални лустрационни действия в силовите ведомства.

Нездравословните връзки на политиката с бизнеса

Да припомним, че сред съветниците на президента Първанов бяха и споменатият в грамата на посланик Пардю собственик на ДЗИ банк Емил Кюлев, бивш МВР служител, който бе застрелян през октомври 2005 година на бул. „България” в София, както и простреляният през 2007 г. Манол Велев – и двамата членове на небезизвестния клуб «Възраждане» заедно с Васил Божков – Черепа, Димитър Гущеров, Тошо Тошев, Радосвет Радев и убития Илия Павлов.

В най-актуалния скандал по повод изтекли телефонни разговори между българския премиер Борисов и шефа на митниците Танов, в които министър-председателят настоява да се прекрати започнатата проверка срещу собственика на бирената фабрика „Леденика” Михаил Михов, интимно наричан от премиера на България „Мишо Бирата”, внезапно се оказа, че адвокат на Мишо Бирата е не кой да е, а председателят на правния съвет на българския президент Сашо Пенов.

Заради друг близък до президента бизнесмен – Людмил Стойков, бивш представител на ВИС-2 в Перник, европейските фондове за България бяха замразени. Въпреки разкритията на ОЛАФ за престъпни злоупотреби със 7 милиона евро от фондовете на САПАРД, Людмил Стойков така и не беше осъден. Според ОЛАФ над Стойков е разперен политически чадър от най-високо място.

Икономическото влияние на лица посочени в грамата като свързани с организираната престъпност продължи да се разраства през годините с активното съдействие на държавата, която практически субсидираше техния бизнес.

Тодор Батков, адвокатът на Майкъл Чорни, получи със заменка стотици декари земя на морето и беше отличен от президента с орден „Стара Планина”.

Свързани с Васил Божков – Черепа и Гриша Ганчев лица и фирми също получиха ценни терени със скандални заменки.

Вместо да разтрогне договорите и да търси отговорност, новото правителство на ГЕРБ временно ограничи строителството на придобитите чрез заменки земи… до следващия удобен за олигарсите момент.

Може ли ЕС да спаси България от мафията?

Крилатата мисъл, че "в България мафията си има държава" придобива плът и кръв в написаното от Пардю, който с горчивина отбелязва фрустрацията на обществото от безпомощното положение, в което то се намира. Посланик Пардю смята все пак, че лостовете за влияние на ЕС са критично важни. За да се обърне тенденцията в битката с мафията, натискът от страна на ЕС за реформа на съдебната система и нейното ефективно прилагане не трябва да отслабва през следващите години - завършва той анализа си.

Шест години по-късно, три от тях като членове на Европейския съюз, много от фигурите на организираната престъпност, които Пардю е изборил през юли 2005 г., не са между живите. Някои от тях като братята Маргини бяха арестувани и обвинени, но след дълга и гротескна съдебна сага бяха оправдани. Петър Петров - Амигоса е единственият осъден на първа инстанция. Към момента нито един от знаковите босове не излежава ефективна присъда.

Уви, все по-ясно става, че изпадналите в безизходица граждани не могат да разчитат на активна външна намеса. Информацията от Wikileaks е потвърждение, че САЩ оценяват сериозността на положението, оказват логистична подкрепа и водят "агресивна политика" за отказване на визи на скандални фигури (последният случай е с бившия вътрешен министър Румен Петков). Останалото трябва да свърши Европа, тъй като българският проблем с мафията вече е проблем и на гражданите от всички европейски страни.

Въпросът е дали Джеймс Пардю, а и българските граждани, не надценяват възможностите на ЕС. Нещо повече: съдейки по реакцията на водещи европейски вестници, прикрили реалното състояние на нещата, четейки меките формулировки в докладите на Брюксел, възникват съмнения за волята и капацитета на Европа да промени ситуацията в България.

На думи има натиск за борба с организираната престъпност, но в същото време свързани с ДС и организираната престъпност политици са депутати в Европейския парламент, а водещи европейски компании правят бизнес с фирми ръководени от лица, които разузнавателните централи подозират в престъпен бизнес.

Неотдавна финансовият министър Симеон Дянков коментира, че икономическите проблеми в страната се дължат предимно на факта, че на важни бизнес позиции се се настанили "борци, комунисти и комсомолци", с които се работело трудно. Според него те щели да бъдат изместени "по естествен път".

Още по-естествено би било ЕС да обяви своеобразна лустрация за тези "борци, комунисти и комсомолци" като изготви публичен списък на фирмите и лицата, с които не е препоръчително да се осъществява съвместен бизнес. Като помощно пособие може да се ползва грамата на Пардю, която вероятно възпроизвежда списъка на Отдела за превенция на измамите на американското посолство в София.

The full uncensored text of the diplomatic cable about Bulgarian Organized Crime from 2005.


сряда, март 09, 2011

Феим Чаушев е арестуван като посредник при получаване на откуп за краден автомобил


Феим Чаушев е бил задържан тази вечер в София като посредник при получаване на откуп за краден автомобил, съобщи министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, цитиран от агенция "Фокус". Чаушев беше заместник-министър на външните работи в правителството на тройната коалиция.

"Късно тази вечер, при извършване на полицейска операция за предотвратяване на предаване на откуп за краден автомобил, в София бе задържан бившият заместник-министър на външните работи Феим Чаушев", каза Цветанов за "Фокус".

"Откупът е бил поискан за джип БМВ Х6 с турска регистрация. Колата била открадната на 19 февруари от паркинг на столичен хотел. Автомобилът е бил без застраховка. Приблизителната му стойност е около сто хиляди евро", добави Цветанов. "При разрешаването на случая са използвани СРС-та", каза той.

Турският гражданин, който е собственик на автомобила е потърсил помощ от полицията. Според разказа му - той се свързал с Феим Чаушев, който му обещал, че ще опита да направи нещо, за да намерят автомобила. Според потърпевшия, след няколко дни Феим Чаушев му заявил, че това може да стане, но ако се плати откуп на крадците 25 000 евро.

Тази вечер около 20.00 часа е задържан и 37-годишният Ивайло Г. при получаване на откуп за крадения автомобил в размер на 23 000 евро. Потърпевшият заявил, че толкова е сумата, която е успял да събере.

Около час и половина по-късно за среща със задържания е пристигнал бившият заместник-министър Чаушев, който, според задържания Ивайло Г., е обявил, че идва " за да си оправят нещата".

Феим Чаушев е задържан на ул. "Персенк" в ж.к. "Лозенец" и е отведен в СДВР за разпит. Работата по случая продължава.

"Много неща съм видял, но никога не съм очаквал, че висш служител на държавната администрация и бивш заместник-министър в две министерства, ще бъде разкрит и задържан в схема за получаване на откуп за краден автомобил", коментира Цветанов пред "Фокус".
P.S. Феим Чаушев е роден на 1 март 1944 година в село Рибино, Крумовградско. Освен заместник-външен министър, е бил заместник-министър на младежта и спорта.

През март 2008 г. Феим Чаушев подаде оставка като заместник на Ивайло Калфин след като стана публично известно, че използва официално две имена - в качеството си на държавен служител се подписва като Феим Чаушев, а с името Петър участва във фирми, сред които и "Дюни" АД. Решението по скандала се проточи, тъй като Чаушев беше на двуседмична обиколка в Африка.

Като основен мотив за оставката си Феим Чаушев посочва "масивната клеветническа кампания" срещу него, която целяла дискредитирането му в професионално и лично отношение. Той посочва, че е взел решението си, за да запази авторитета на Външно министерство и имиджа на правителството и за да сложи край на психологическия тормоз върху себе си и близките си.

Чаушев тогава твърди, че рожденото му име - Феим Юсеинов Чаушев, е сменено на Петър Юриев Чаушев по време на т.нар. "Възродителен процес". Той посочва, че е правил опит по съдебен и административен път да си върне името и уточнява, че в момента адвокатите му са предприели всички мерки за повторното стартиране на процедурата по казуса.

Почти по същото време излезе и псевдонимът му от досието като сътрудник на бившата Държавна сигурност – Бисер. Според информацията, бил е вербуван в родното си село и трябвало да информира за изселническите настроения сред сънародниците си.

Като заместник-министър на външните работи Феим Чаушев се занимаваше отблизо с казуса около българските медицински сестри, осъдени на смърт в Либия.
Източник: www.dnevnik.bg

вторник, март 08, 2011

Флашки,резесета и... малко икономика


Откакто назначиха Петко Сертов в БОРКОР,флашките и резесетата(пардон - исках да кажа сересетата) заглъхнаха.Поуспокоиха се някак си.Та нали БОРКОР е митичното ново звено към правителството,което най-после ще успее да пребори корупцията.Стига да не е звено от веригите на Трактора. Футболният коментатор Сашо Диков също укроти топката.Изглежда,че от някаква (канало)почистваща,(трето)разрядна,машинно-тракторна станция му избръмчаха да забави темпото.Но разбира се - всяко съвпадение с действителни лица и телевизии,е съвсем случайно.
Така нещата заспаха и нашите мили,родни,парламентарно представени партии вече тръгват смело към изборите наесен.Целта е шах и мат в два хода чрез дамски гамбит.Слави Трифонов побърза да открие кампанията на Меглена Кунева - Пръмова.СДС - Стара Загора номинира за президент Надежда Михайлова - Нейнски.Има и още жени,които желаят да се включат в борбата за топлото местенце на Гоце Първанов.Обаче се страхувам,че Волен Сидеров може да ги изненада с един голям... резултат(ето във Франция сондажите на общественото мнение показват,че в президентската надпревара води Марин Льо Пен - лидер на Националния фронт).Ако дотогава всичките не ги помете египетската вълна.Защото цените на стоките и услугите в България са европейски,а жизненият стандарт е близък до този на иранците и вече само една искра е достатъчна.
А за икономика какво да говорим?В предишен мой постинг писах,че икономическата политика на ГЕРБ се очерта като пълно фиаско.
Министърът на финансите се оказа най-обикновен банков счетоводител,а Трайчо Трайков е един вечно траещ си човек.Така например какво направи той по сигнала на Георги Котев,че АЕЦ "Козлодуй" използва ядрено гориво от преработен уран?Със заповед No РД-16-38 от 17.01.2011 назначи експертен съвет,в чийто състав са включени само лица,които са в пряка и силна зависимост от ръководството на АЕЦ "Козлодуй",чиито действия трябва да проверяват и анализират.Двама от тях са служители в централата (подчинени на проверяваните),а външните експерти в разследвания период(вероятно и сега) са работили като консултанти по договори с АЕЦ.Възможно ли е да се очаква обективна проверка от хора,чиято кариера и бъдеще зависи от проверяваните?
Ще се спра по-подробно само на вижданията на Синята коалиция,тъй като лидерите й претендират,че са вещи във финансово-счетоводната материя.Когато през есента на 2009 г. трябваше да заемат позиция по проектобюджет'2010,те сгрешиха.Вместо да се противопоставят на неразумната идея за бързо присъединяване към еврозоната,те подкрепиха въпросния проектобюджет.А рестриктивният му подход беше предопределен именно от идеята за форсирано приемане на еврото като национална валута.Тогава Иван Костов заяви,че това е единствено възможният бюджет.Горе-долу в същия дух беше и изказването на Мартин Димитров.Писал съм в блога си много по темата - който желае може да прочете.
Не е добро и сегашното предложение на сините за въвеждане на фискален борд,което бе веднага прегърнато с двете ръце от Симеон Дянков.Сигурно Бойко Борисов се блазни от мисълта като на ум си казва: "Костов въведе валутния борд,а пък аз ще остана в историята с фискалния борд".Нещо като тодорживковото: "Тая година полупроводници,догодина цели проводници".
В действителност обусловената от фискалния борд твърда бюджетна политика ще намали гъвкавостта на пазара на труда и ще допринесе за дългосрочно високо ниво на безработицата.Дори и да има скромен икономически растеж като очаквания за тази и следващата година, може да е необходима политика на умерен или нисък бюджетен дефицит, ориентирана към стимулирането на икономиката, а не подобряването на бюджетното салдо да се превръща в основна цел. Обратно, когато икономиката започне да расте с темпове над потенциалния БВП, тогава трябва да се преследват бюджетни излишъци, съкращаване на разходите и други мерки, с които икономиката да се опази от прегряване.
А нас Бог да ни пази и Честит Осми Март!Ясно е,че няма кой друг.
P.S. На снимката: Марин льо Пен (42),председателка на Националния фронт във Франция.
Democratic Party Political Blogs - Blog Catalog Blog Directory Politics Blogs - Blog Rankings Blog directory Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор.