От две години пиша,че приемането на еврото за национална валута трябва да е последна грижа на българското правителство.Само че през есента на 2009 г. и Георги Ангелов от Институт "Отворено общество",и Синята коалиция подкрепиха с двете ръце концепцията на ГЕРБ да подчинят бюджет'2010 на идеята за форсирано влизане в еврозоната.Сега,вероятно предизборно(а не искрено),са си променили позицията и вижте по-долу какво е написал Георги Ангелов:
"В първото десетилетие от съществуването на еврото се забеляза един изключително интересен феномен – от страните, кандидатки за валутния съюз (eврозоната), се изискваше да отговарят на строги изисквания, докато към страните членки такива изисквания на практика нямаше
(те съществуваха нормативно, но не се спазваха).
Забележителен е случаят, в който една страна не влезе, защото инфлацията й беше само с 0.01% по-висока от изискваната. В същото време много страни от eврозоната не изпълняваха изискванията за държавен дълг години наред, но нищо не беше направено срещу тях.
Правилата за eврозоната бяха
не само несправедливи, но и контрапродуктивни
Здравият разум изисква спазване на правилата вътре, за да се осигури стабилност на еврото. Тъй като това не беше направено, сега много страни от eврозоната са на ръба на фалита. Парадоксално, но страните с по-добра фискална и икономическа политика бяха извън еврозоната, докато членуващите в нея бяха в много случаи с по-лоша фискална политика. Например през 2008 г. всички нови членки на ЕС имаха държавен дълг под 50% от БВП, с единствено изключение Унгария, докато в еврозоната държавният дълг беше над 70% от БВП средно.
Невероятно, но факт.
От гледна точка на страните извън валутния съюз ситуацията през последните месеци не се е променила в положителна посока. Точно обратното. След като създадоха кашата с фискалните проблеми на еврозоната, големите страни измислиха "решение": фонд за спасяване на фалирали страни – въпреки че спасяването на фалирали страни е незаконно по сегашното законодателство на ЕС.
Сега е в ход промяна в Лисабонския договор, която да узакони спасителния фонд, т.нар. ESM (European Stability Mechanism). Той ще има 700 милиарда евро капитал, от които 80 милиарда ще бъдат ефективно внесени, а останалите ще се внасят при нужда. Първоначалното предложение беше разпределението на капитала да е на база на населението и БВП. Това означава, че като дял от БВП най-бедните ще платят най-много, а най-богатите - най-малко.
Едва след силна опозиция от новите страни членки се даде малка и временна отстъпка: през първите 12 години от членството в еврозоната за страните с БВП под 75% от средното тежестта на населението ще е 12.5% вместо 50%. Въпреки това дори и при новата система бедните страни ще платят най-много като дял от БВП, а това ще се задълбочи след 12-те години преходен период (12 години не са достатъчни за бедните страни да станат богати). Парадоксално, но най-бедната страна - членка на еврозоната, ще плати най-много като дял от БВП –
и с тези пари ще се спасяват едни от най-богатите страни в ЕС
като Ирландия, Белгия, Испания и пр.
Още по-парадоксално ще стане, ако по-бедни страни като Румъния, България, Латвия влязат в еврозоната. Най-бедните ще подпомагат най-богатите! Механизмът на финансирането на ЕСМ по никакъв начин не е обвързан с рисковете една страна членка да има нужда от помощ. Всъщност страните с най-малък държавен дълг като Естония и България (които има най-малка вероятност да фалират) ще платят най-много като дял от БВП в спасителния фонд.
Т.е. разпределението на капитала е не просто несправедливо спрямо по-бедните страни – то наказва благоразумните страни, които ще трябва да увеличат значително дълговете си, за да внесат средства във фонда. В същото време страните с най-голям държавен дълг ще платят най-малко.
Естония и България имат минимален държавен дълг – с минимален дял в общия дълг на страните от ЕС. Делът им в капитала на ЕСМ обаче е около 15 пъти по-висок от дела им в дълга. Обратно, Германия, Франция, Австрия ще платят по-малко в ЕСМ, отколкото е делът им в дълга.
При това не говорим за тривиални суми. Например при 50:50 тежест на население и БВП
делът на България е около 17% от БВП при 3-5% за Люксембург, Холандия, Австрия, Белгия, Финландия
Практически това е "входна такса" за членство в еврозоната, т.е. допълнително изискване към страните кандидатки, към които и без това вече има по-високи изисквания. Страните кандидатки, които нямат нищо общо с проблемите на еврозоната и които винаги са имали по-добра фискална политика, ще трябва да участват с висок дял в спасяването на фалиралите страни - членки на еврозоната.
Каква отговорност носи България за неспазването на правилата в еврозоната през последното десетилетие, че трябва да плаща за това? България държи европейския рекорд по най-голямо намаление на държавния дълг за последното десетилетие, но няма да бъде възнаградена за това, а ще бъде "глобена" да плати най-много в EСM, когато влезе в еврозоната. Плащането в брой заедно с обещанието за бъдещи плащания при нужда ще тежат на цената на финансирането на страната, т.е.
това е реален разход за икономиката
Неясно защо се създава ЕСМ, след като МВФ спокойно може да поеме тази роля. Още повече че спасителният фонд на еврозоната се използва и за политически цели, например натискът на Франция срещу ниския корпоративен данък в Ирландия.
Но финансирането на EСM не е единственият проблем. В обсъждането на пакта за еврото по никакъв начин не бяха включени страните извън еврозоната. Въпреки това има огромен политически натиск върху тях да обявят, че "доброволно" се включват в пакта. Очевидно пактът за еврото нарушава принципите за равнопоставеност в ЕС и се използва за
прокарването на политики, вредни за бедните страни
и вредни за постигането на висок икономически растеж.
Пактът за еврото говори за координация и хармонизация на данъците, което няма нищо общо със стабилността на еврото, а се прокарва основно от Франция с нейното желание да забрани ниските данъци. Но ниските данъци са важен елемент от политиката на висок икономически растеж и конвергенция – ако бедните страни имат същите високи данъци като богатите, те никога няма да постигнат висок растеж, просперитет и богатство.
Вече имаме опит с хармонизацията на непреките данъци, от който ясно се вижда как една и съща минимална ставка е подходяща за богата страна като Германия, но е изключително тежка за бедна страна като България. За един немец 30-40 цента на литър данък върху горивото е нищо, за един българин това е огромна сума при средна заплата от около 300 евро на месец в България. Не случайно високите акцизи върху горива и цигари създават проблеми с контрабанда и сива икономика в бедните страни.
В допълнение - пактът за еврото говори за оценка на конкурентността, която ще се прави чрез сравняване на динамиката в заплатите. Пактът твърди, че големите и устойчиви увеличения на заплащането водят до ерозия на конкурентността. По никакъв начин обаче не се прави
изключение за по-бедните страни. Очевидно е, че ако една страна е бедна и постига висок икономически растеж, нивата на цените и на заплатите в нея ще се повишават по-бързо, отколкото в по-богатите страни членки – това е цялата логика на конвергенцията. Бедните страни
никога няма да станат богати, ако не постигнат висок растеж на доходите
Нищо чудно, че пактът за еврото не включва гледната точка на бедните страни – това е още едно доказателство, че политика, диктувана изцяло
от старите членки на ЕС, не е най-добрата за всички, особено за по-бедните.
Накратко и ЕСМ, и пактът за еврото са реална тежест за по-бедните страни в ЕС и значително намаляват техните стимули да влязат в еврозоната. И без това според "Евробарометър" все повече намалява подкрепата за влизане в еврозоната и все повече расте подкрепата за местната валута (особено ако тя е успешна както в България или Чехия). Въвеждането на нови тежести като ЕСМ и пакта за еврото ще усили тенденцията."/край на цитата/
ЕСМ има и други проблеми,които не са засегнати в материала на Г. Ангелов.Така например съобщението от миналата седмица казва, че новият европейски механизъм за стабилност ще има кредитeн капацитет от € 500 млрд.На пръв поглед порядъчна сума.Нека да я анализираме.В EСM ще трябват € 700 млрд.,за да се заемат € 500 млрд.,които ще представляват капацитета за кредитиране. Причината е,че кредиторите искат свободна сума в случай,че някои от гарантите се окажат по-малко надеждни,за да могат да отпускат заеми на ЕСМ на ниски цени.ЕСМ твърди, че има € 80 млрд. внесен капитал, но в действителност само € 16 млрд. ще бъдат лесно на разположение,тъй като € 80 млрд. ще бъдат изплатени в период от пет години,ако разбира се някое правителство не пожелае да преосмисли правните си задължения.Така остават да бъдат събрани € 620 млрд. от "гаранционния капитал" .Как ще стане това не е никак ясно след като кредиторите ще поискат високи лихви заради големия риск,който поемат.
Единственото,което се чудя е с какъв акъл Бойко Борисов подписа в Брюксел пакта за еврото.Още повече,че българският лев се оказа доста сполучлива валута,но дори и така хората изнемогват да свържат двата края.И да си призная честно - малко съм уплашен от водовъртежа,който може да отнесе България при един колапс на еврото(писал съм многократно по тази тема).
P.S. Източник на част от информацията: dnevnik.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар