събота, февруари 26, 2011

Георги Жеков се появи отново


Освен това,наскоро той спечели дело срещу държавния глава в периода 1997-2002 г. Петър Стоянов за публично нанесен шамар.

Софийски градски съд уважи жалбата на репортера и призна Стоянов за виновен, като го наказа с глоба от 500 лв. Скандалната случка се разигра на 9 септември 2009 г. при заснемане на репортаж пред мемориалния паметник на жертвите на комунистическия режим в Бургас, където президентът присъстваше като гост на почетна церемония.

Жеков пресрещна Стоянов с въпроса „Къде се чувствате по-удобно – тук – сред жертвите на комунизма, или в комунистическите резиденции, където ядете и пиете с убийците на българския народ?“ Отначало президентът се опита да игнорира с мълчание атаката на журналиста, но той настойчиво продължаваше да го пита няма ли да освободи честването от присъствието си.

Това силно разгневи Стоянов и с думите „Махай се оттука бе, келеш с келеш!“ той му зашлеви плесница пред камерата на оператора.Ако не вярвате,вижте следващото клипче:

Мисля,че Георги Жеков е полезен в исторически план.Той изнася факти от миналото,които не са известни на широката публика.А и на повечето историци,май ...

Източник: bezkompromisno.blog.bg

понеделник, февруари 14, 2011

Всички заедно срещу… Цветанов


На 19-ти януари в интервю пред БНТ Иван Костов застъпи тезата, че чрез започналата компроматна атака с появите на СРС-та по страниците на в. “Галерия” на правителството е обявена война. Според него пряката цел на атаката е то за бъде дестабилизирано, за да се повлияе на ключови решения, свързани пряко с руските интереси у нас. Лидерът на ДСБ посочи, че в дъното на атаката стоят президентът Георги Първанов, членът на Висшия съвет на БСП Цвятко Цветков и обвиненият като глава на престъпната група "Октопод" Алексей Петров.

“Правителството още не е дало гаранция, за да участва в "Набуко" – допълни той – “Ето, това се опитват да спрат с всички средства руските специални служби в България. Другото е правителството да продължи проекта АЕЦ "Белене", да не го спира, въпреки че той е абсолютно ненужен на страната. Това са големите интереси, върху които се преплита и участието на Първанов. Първанов не крие, че е лобист на руските интереси".

Тезата е абсолютно вярна. Към момента българското правителство е подложено на огромен натиск от руска страна, за да подпише анекс №12 към договора за атомната централа – със което проектът става необратим, тъй като този анекс предполага дейностите в периода 2011-2014 г., включително бетонирането на площадката и започването на реалното изграждане на корпусите за реакторите. Другата цел на натиска е България да забави внасянето на дяловото участие в проекта “Набуко”, за да получи “Южен поток” преимущество във времето и да обезсмисли тази основна стратегическа инициатива на ЕС.

На тези цели се дължат всички компрометни удари под кръста, включително пускането на Алексей Петров, заканите му да се кандидатира за президент, манифактурата за СРС-та, флашките, крясъците на Яне, искането на оставки – и не на последно място опитите да се сплотят всички здрави сили за един нов, високопатриотичен вот на недоверие към правителството – включително… Синята коалиция.

Това за съжаление не е шега. Това е най-тъжната реалност, на която съм бил свидетел през последните двайсет години – и най-дълбокото падение на СДС в цялата му история. БСП моментално се сдуши с ДПС – което не успя да постигне при предишния вот на недоверие – но официално обяви и намерението си да преговаря със сините – за обявената от Сергей Станишев цел: свалянето на кабинета. И защо не – след като исканията им са абсолютно идентични. За пръв път сините се нареждат в една редица с БСП, мафията и руските интереси – като исканията им съвпадат изцяло с тези на политическите им опоненти.

Анализът, направен от Иван Костов, е абсолютно идентичен с анализите на ситуацията, направени от Бойко Борисов и Цветан Цветанов. И въпреки този анализ целите, които си поставят сините лидери, са абсолютно идентични с тези на комунягите: незабавна оставка на Цветан Цветанов. Съжалявам, но не само с тях. Абсолютно идентични са с тези на Алексей Петров. Именно той пряко и сърдечно даде “приятелски съвет” на своя някогашен бизнес-партньор: да махне Цветанов и всичко щяло да си дойде на място. Същото се иска от Първанов, Станишев, ДПС, РЗС, куп придворни политолози и кого ли не още. Никой вече не иска примерно оставката на самия Бойко Борисов, за тъй мразения Дянков просто забравиха.

Защо ли става така? Просто защото такъв е стратегическият сценарий, който се обсъждаше на “Позитано” още месеци преди това: тежка компроматна атака срещу управлението веднага след нова година, като ударът бъде концентриран върху единият вицепремиер – сиреч върху Цветанов. Върху него поради няколко причини. Първо – защото като седящ на най-горещия стол в държавата е и най-уязвим. Второ – защото по този начин се съсипва евентуалната кандидатура за президент от страна на ГЕРБ – и Бойко Борисов се пуска по президентската писта, с очевидната сметка, че след неговата абдикация управляващата партия почти веднага ще се разпадне (или поне ще стане много по-манипулируема) – и след парламентарните избори лесно ще бъде асимилирана в състава на една нова тройна коалиция. Трето: защото при Цветанов – за пръв път в историята на прехода – кранчетата на контрабандните канали, от които се пълнеха партийните каси, взеха нещо да попресъхват. И четвърто – защото това искане съвпада с интересите на мафията, а тя е острието на атаката.

Безкрайно интересно е как никой не забеляза много високата степен на подготвеност, с която и псевдопрезидента Първанов, и Сергей Станишев реагираха на аферата със СРС-тата. Сякаш имаха предварително написани изявления – и предварително начертана стратегия, предполагаща флашките да се вземат незабавно на въоръжение в битката с политическия противник. И вероятно Бойко Борисов има право в признанието си, че шапка му свалял на Трактора – няма друг подобен случай в цялата история на българския преход, в който всички политически сили – и левицата, и десницата, се оказват единни в своите искания, които са базирани само и единствено върху компроматната атака на един виден представител на подземния свят.

И няма друго подобно падение, извинете ме. То повдига завесите и позволява да видим какво се мъдри зад кулисите. И гледката наистина не е особено приятна. Точно това единство говори и за впечатляващо единната корумпираност на българската политическа класа.

Бих искал да бъда правилно разбран. Аз имам много сериозни политически резерви и естетически възражения към управлението на ГЕРБ – и никога не съм ги спестявал, не съм прощавал никому. Писал съм за Бойко Борисов и компания с острота, която много малко хора са си позволявали. Когато г-да демократите от Синята коалиция седяха на два стола и не знаеха дали са в опозиция или са на власт, настоявах за ясна политическа идентификация – защото само такава би могла да спаси остатъчния им авторитет. Но политическата идентификация не означава само да се определиш по отношение на управляващите, които и да са те. Политическата идентификация означава и яснота в позициите спрямо основния ти политически противник – спрямо този, с който никога и при никакви обстоятелства не можеш да си позволиш съвместни действия, с който просто няма как да имаш общи интереси. Не можеш да бъдеш автентичен седесар и да искаш същото, което искат ДС, БСП, мафията и кремълските сатрапи. Не можеш да присъединяваш своя глас към техните – когато знаеш, че с това подсилваш и техните шансове да се върнат на власт.

Би трябвало най-сетне някой да каже на тези хора за какво всъщност става дума. (Те впрочем го знаят много добре, но не искат и другите да го разберат.) От 1997 г. насам СДС (и неговите производни) е в непрекъснат спад – и вотът, на който се крепи тяхното парламентарно представителство, е инерционен вот. Те няма как да се върнат на позициите, на които ги издигна вълната на хорското недоволство при катастрофата Виденов. Няма как да заемат политическото пространство, заето днес от ГЕРБ – колкото и то да съвпада с техните някогашни електорални позиции. Шансът да бъдат реалната политическа сила, която да реформира България, им беше даден веднъж – и те го осъществиха само донякъде при правителството на Иван Костов – ала донякъде го и профукаха. Втори път няма да го получат – и затова тяхната стратегия е стратегията на оцеляването. Затова са готови да жертват всякакви принципни позиции в името на мъничко бутафорен престиж, който да им позволи да се хванат за борда на следващия парламент, да оцеляват пак с неколцина народни преставители в него.

Това наистина може да им се случи – но не могат да променят България, а те – именно те и никой друг – бяха призвани да го направят. Затова те вече не са гаранти за демократичното ни бъдеще, а само декоративен придатък към псевдодемокрацията – и нещо като запушалка, препречваща пътя на евентуалните нови формации, които биха могли да заемат тяхното място и функции.

Да, да – сега и те ще търсят необходимите защитни аргументи, с които да обяснят защо постъпват така, защо се подреждат в редиците на рубладжиите и флашкаджиите. Да – те биха искали Бойко Борисов да успее в борбата с престъпността, затова искат да го освободят от тези, които му пречат, които го влекат към дъното. “Ние искаме правителството да успее в борбата си срещу престъпността и затова е необходима смяната на министър Цветанов”, заявяват те. Затова вероятно искат да се изпълнят едно към едно щенията на Трактора.

Цветанов може и да не е върха на сладоледа, но сигурно сериозно пречи някому, след като бива нападан така масирано и с такава ярост. И във всеки случай е единствения вътрешен министър, който си позволи да атакува един от недосегаемите в престъпния свят на България – а именно въпросния Трактор, събрал под СРС-тата си, за които още не се знае дори дали са истински, цялата политическа класа. Да се казва обаче, че с неговото отстраняване ГЕРБ ще успее в борбата си с престъпността, е лицемерие, трудно простимо дори за професионални лицемери, каквито са изричащите това мнение.

Тъкмо обратното: ако Бойко Борисов се огъне и се вслуша в тези съвети, това ще е началото на края за ГЕРБ. Защото ще е жест, който ще демонстрира слабост. След Цветанов неговите хора ще бъдат отстрелвани един по един – а самият той най-вероятно ще бъде укротен и обязден, ще стане едно от “нашите момчета” – каквото и без това твърде дълго време е бил. България ще се зароби с АЕЦ “Белене”, ще се препаше с руски тръби, “Наглите” ще станат пак нагли, а Октоподът най-вероятно няма да стане президент, но като нищо ще цъфне при следващия парламентарен мандат я начело на ДАНС, където вече беше, я начело на НСБОП, за където го гласяха вече веднъж. Ще има отново тройна коалиция, в която проскубаната и олюспена ГЕРБ ще заеме мястото на НДСВ, а в опозиция ще бъде... В опозиция никой няма да бъде. И затова, както казваше Иван Кръстев, тъй като всички ще са на власт, в опозиция ще бъде народът.

Е – а Синята коалиция? Защо нейните лидери се солидаризират днес в своите искания с ДС, комунистите и мафиотите? Отговорът е прост и естествен – заради политическия интерес. Синята коалиция също има интерес от провала в управлението на ГЕРБ – много по-мизерен от този на БСП, но не по-малко значим с оглед нейното оцеляване. Да, това ще провали последните шансове на България, да, това ще доведе на власт отново тройна коалиция, доминирана от БСП. Но в разпадането на доверието към Герб, в процеса на демитологизирането на Бойко Борисов, от политическата трапеза ще се отронят и няколко електорални трохи, които ще послужат на сините да преживеят и още един парламентарен мандат. Бивши сини избиратели например, които са се разочаровали в бащицата Бойко Борисов, но не искат да хвърлят мърцина гласа си и затова нямат избор – освен да гласуват за някой, който ги е разочаровал по-отдавна.

Та това е прочее синята равносметка. С вечната надежда, че при следващите избори някак си ще стане така, че всички ще се олеят и властта някак си сама, поради липса на нещо по-добро, ще се дотъркаля в краката им...
Автор: Едвин Сугарев
Източник: www.svobodata.com

четвъртък, февруари 10, 2011

С чужда пита помен не се прави


Димитровград вече е паметник на културата от национално значение, след като министърът на културата Вежди Рашидов подписа декларативния акт, с който за културна ценност са обявени 11 блока по булевардите “България” и “Д. Благоев”, сградите на театъра, хотел “Москва”, бившата банка “Хеброс”, площадът пред бившето кино “Медея”, заедно с блоковете около него и общежитието на “Неохим”. В списъка влиза и цялата територия на парк „Марица“.
След промяната в закона Димитровград е прецедент и първият обект, признат за паметник на културата по този ред, коментира Милена Тодева, шеф на дирекция “Хуманитарни и социални дейности” в общината. Градът няма да стане архитектурен резерват – ще продължи да се развива, като ценната архитектура ще бъде запазена във вида, в който е, категорична бе тя.
Част от най-старите сгради в Димитровград и парк “Марица” вече са декларирани като недвижима урбанистична културна ценност с национално значение. Оттук – нататък общината може да кандидатства по проекти и да се ползва от всички привилегии, които има един паметник на културата. В рамките на следващите две години ще бъдат направени допълнителни проучвания на сградния фонд.
Тъй като са в режим на паметници на културата, паркът и старите блокове подлежат и на съответните санкции, ако нещо се промени. По фасадите им вече не трябва да се пипа нищо, да се правят надстройки, козирки и др подобни изменения, е изискването. Какво ще се предприеме по вече ремонтираните тераси и прозорци на блоковете, ще стане ясно на по-късен етап.
Сега обаче кметът Стефан Димитров иска собствениците на апартаменти във въпросните жилищни сгради да направят основен ремонт на фасадите и покривите им за своя сметка.А това на практика е невъзможно,защото необходимата сума от 3000 лв. на домакинство е непосилна за повечето хора.Да не говорим колко малко живущи има в тия блокове.Защото в резултат на икономическата ситуация през последните 20 години маса народ емигрира в Гърция и Испания или замина за големите градове,а старите си отидоха на село.

Г-н Кмете,
Приветствувам желанието Ви да отървете софиянци от Паметника на съветската армия(вижте публикацията ми от 26 януари,2011 г.) и да го поставите в парк „Марица“.Но и по останалите въпроси трябва да се мисли преди да се действува.Още повече,че както пише по-горе: общината може да кандидатства по проекти и да се ползва от всички привилегии,които има един паметник на културата.


Апропо сигурно знаете,че името на града си остана така,защото през 1993 г. Желю Желев отказа да издаде указ за преименуването му.Макар че Общинският съвет в Димитровград беше гласувал предложение до президента(което и до днес не е отменено) за смяна на името му от Димитровград на Каменец.Цялата документация по въпроса за смяна името на Димитровград се намира в президентството.Аз лично съм я виждал там.
P.S. На снимката: изглед от булевард “България” в Димитровград.
Източник на част от информацията: obvest.com

вторник, февруари 08, 2011

Кой кой е в Синята коалиция?(III-та част)


21 май 2009 , четвъртък
Силно критичен репортаж за днешната среща на И.Костов и Н.Михайлова с избирателите от Асеновград
Днес сутринта един приятел, като ме срещна, ми рече, че в Асеновград следобед щели да идват Иван Костов и Надежда Михайлова за среща с гражданството; и понеже този мой приятел е крайно тъмносин, предложи да идем; на мен малко ми трябва и отвърнах, че няма проблеми, ще идем, да видим и да чуем какво ще стане, какво ще кажат, как ще мине срещата с избирателите. Ето, сега се върнах, и като поулегнаха малко впечатленията ми, сядам да пиша.

Тръгнахме с колата към обед, но понеже не бяхме много сигурни за точния час, и след като се поровихме в интернет за подробности (не намерихме нищо и в сайтовете и на двете основни партии в Синята коалиция!), се наложи да минем през централата на СДС в Пловдив, за да питаме за подробностите. Портиерът, който ни посрещна долу, нищо не знаеше за някакви "предизборни мероприятия" в региона; отиде да пита "началството". Върна се, каза, че днес нямало проява в Пловдив, аз обаче му рекох, че не питам само за Пловдив, а и за близките населени места. Върна се, пак пита, оказа се, че било истина за Асеновград, разбрахме и точния час (15.00) и място (паметника на цар Иван-Асен Втори). Рекохме да тръгнем веднага, понеже 12 часа е никакво време; по пътя ни хрумна, така и така имаме време, да идем до Бачковския манастир; идеята се оказа чудесна, ходихме, порадвахме се на великолепната природа, на тишината във вековната обител (най-хубаво е да се ходи на манастир в делничен ден, много е спокойно и приятно, няма ги тълпите поклонници, бързащи не толкова за манастира, а за кръчмичките с така уханно димящи скари), запалихме свещички, помолихме се всеки за своите си работи, и ето, към 15.00 цъфнахме на уреченото място.

В 15.00 часа е доста горещо по това време, нищо че в Асеновград има един хладен полъх от реката, но слънцето все пак яко припича. Който от организаторите е измислил това време за среща с избирателите явно не се отличава с развито въображение и даже със способност за представяне, да не говорим пък за мислене. По тази причина на сянката се бяха събрали около 50-тина пенсионери, понеже, от друга страна, по това време другите хора, предполага се, работят - и няма как да идат на среща с Костов или с който и да било. Имаше, разбира се, и доста репортери с камери и фотоапарати.

Както и да е, ето че срещата почна с поднасяне на венец пред паметника на великия български цар. За отбелязване е, че единият венец го носеха Иван Костов и Надежда Михайлова, което предизвика отсянка на мил сантимент по лицата на патилите и препатили седесари и привърженици на "синята идея". Другият венец не обърнах внимание кой го носеше, нищо чудно да го е носил и младият кандидат-евродепутат Борис Станимиров, когото, разбира се, познах. Там беше и депутатът Йордан Бакалов и някои други лица, които не познавам. Ето сега ще опиша как протече "митингът" или "срещата", щото сега, като помисля, съвсем не мога да реша какво точно беше това, което протече пред очите ми.

Имаше пред паметника микрофон и уредба, която първом изпищя, но после сякаш се оправи и миряса, може би защото микрофонът първо се падна в нежните пръстчета на Надежда Михайлова. Водачката на листата на Синята коалиция говори общо взето добре, каза си за две-три минути общите словца, които е подходящо да се кажат в такъв случай, и се оттегли. От началото на "срещата-митинг" бяха минали, кажи-речи, най-много 4-5 минутки, а може и да са били по-малко, не знам, жегата беше ужасна.

После на микрофона отиде г-н Костов. По риза, с дънки, най-охулвания политик в новата българска история произнесе кратко слово, обичайно, и неизпълнено с емоции; явно жегата си даваше своето отражение и върху оратора. Публиката вяло изръкопляска, а Борис Станимиров, облечен с костюм (впрочем, много добре изглежда поне външно този млад човек, за вътрешно как е не съм много сигурен, но от това, което чета от него, имам предусещането, че е интересна личност), се усмихваше симпатично докато течеше речта на Костов, гледайки лидера си право в очите. Аз в това време направих няколко снимки на Костов с джиесема, когато синът ги сложи на компютъра (аз това не го умея), ще ги кача в блога да ги видите. Та значи когато Костов поговори - да е говорил най-много 3-4, максимум 5 минути, то и какво ли може да се каже в тази горещина?! - срещата най-ненадейно... завърши!

Да, официалните лица тръгнаха нанякъде, но се застояха сред рехавата публика, която беше завладяла по-сенчестите места. Ние с моя приятел се питахме какво ли пък беше това "мероприятие", което тъкмо започна, набързо и спешно свърши. И даже нема някой водещ, който да дава думата, да закрие срещата, не, нищо такова нямаше. В един момент една едра запъхтяна гражданка със синя ориентация пристигна, и ни запита започна ли срещата; ние й рекохме, че вече свърши, а жената, бързаща за началото, ни гледаше с невярващи очи; нищо чудно да ни взе за злорадстващи комунисти, а пък аз се почувствах много гадно и неудобно като разчетох разочарованието в очите й. Добре че жената забеляза свои познати и се впусна към тях, за да пита къде е Костов.

Костов пък в това време си направи няколко снимки с хора, които изглежда го помолиха за това, а в един момент тръгна с големи крачки към пейките, които бяха на брега на реката. И мина на една ръка разстояние от мястото, където стоехме ние с приятеля ми; толкова близко до моя "политически кумир" досега в живота си не съм бил (пиша това, за да доставя малко радост за изпосталелите напоследък от мъка сърца на феновете-антикостовисти, които се навъртат около моя блог).

Оказа се, че Костов беше забелязал известния художник проф. Иван Кирков; аз чух около мен местни хора, които рекоха: а, ето, той отиде при "професора", чух и фамилията Кирков, и се сетих, че това е техния знаменит съгражданин. Като вървеше към него, г-н Кирков се надигна (той беше с бастун), но Костов отдалече се развика: "Стой там, аз ще дойда, недей става!", което показа, че, както и да го погледнем, олигархичната пропаганда все пак съвсем правилно е нарекла Костов "Командира", щом така безцеремонно изкомандва не кой да е, ами даже и приятеля си Иван Кирков. Костов и Кирков си поговориха най-оживено известно време, но понеже около тях се завъртяха разни репортери и "свободно витаещи електорални единици", някои от които искаха да се снимат с двете знаменитости, в един момент Костов и Кирков станаха и се запътиха към един вишнево-червен мерцедес, в който се качиха и заминаха нанякъде. И това беше.

В туй време публиката се насочи към Надежда Михайлова и Борис Станимиров. Това момче ми се струваше, че е искало нещо да каже на микрофона, чувстваше се, че има какво да каже, ала никой не се сети да му даде думата; а пък и то изглежда не настоя, щото наистина там, където бяха микрофоните, беше адска горещина; нищо чудно и 30 градуса да е било. Каквото и обяснение да мисли човек, не е обаче нормално да се слагат микрофони и уредба на открито, които да бъдат използвани я има, я няма 7-8 минути. В един момент кандидат-депутатите Н.Михайлова и Б.Станимиров, мило усмихнати на гражданството, сторващо им път, тръгнаха да се разхождат по главната улица на Станимака, а пък ний с приятеля ми се запътихме към колата си, чудейки се какво беше това, на което присъствахме. Общо взето чакахме 3 часа, за да присъстваме на предизборна "среща-митинг", която мина за най-много 13 минути.

Това е моят репортаж. Критикувам "наште хора", както забелязвате, съвсем снизходително и незлобно. Но такива грешки са непростими, особено като се има предвид важността на момента. Явно в Синята коалиция, която е многопартийна, има безвластие, в резултат на което се появяват такива организационни гафове. Срещата си беше един гаф, нека да кажа точната дума. Официалните лица, както и да го погледнем, колкото и да се усмихваха, излъчваха една студенина и отчужденост от "обикновените хора"; ораторите пък, Костов и Михайлова, със самия факт, че благоволиха в жегата да говорят по някакви си там мижави 2-3-4 минути, показаха де факто, че хич не им пука как ще се възприеме това от хората, които с часове като нас са ги чакали.

Но такова пренебрежително отношение е непростимо, особено ако си го позволяват лидери, които се смятат за десни. Защото десните хора и политици би трябвало да ценят другата личност не по-малко от своята собствена - и на това основание никога не биха допуснали пренебрежително отношение към "малкия човек от улицата". Ето, да речем, какво примерно пречеше и на Костов, и на Михайлова, пък и на Станимиров, след като рехавата публика я бяха 50-60 човека, я не бяха, та какво им пречеше, питам, да се ръкуват с всеки от присъстващите?! Щеше да им отнеме няколко минути само, голяма работа. А ефектът от такова ръкостискане би бил огромен: означава уважение към избирателя, благодарение на чиято воля и глас си станал "избраник на случая", станал си кандидат-властелин, държавник и пр. Смятам, че говори твърде лошо за политици от ранга на Костов и на Михайлова, че не са разбрали значението на такива прости жестове като това да се ръкуваш с един човек, който, щом е дошъл в този момент, щом е отделил от времето си, явно е симпатизант и фен, който години наред те е подкрепял. А и в края на краищата и изобщо е човек, макар и "безименен" - благодарение на който обаче ти си имал и власт, и почести, и какво ли не.

Срамота е, че нашите десни политици са се отчуждили толкова от гражданите; не съм очаквал чак такова нещо. Даже и лицемерно да се ръкуват, пак си има значение; ето, малко хора са дошли, уважи ги, ръкувай се с всеки, това действие има огромен символически и психологически смисъл; ти печелиш този човек завинаги; той ще сподели радостта си от оказаното му уважение с всички хора, които познава; някои от тях ще се развълнуват не по-малко от него; следващият път и те ще отидат да се срещнат с този политик; абе какво говоря, нима толкова не се разбират тия така прости психологически зависимости, та да има нужда да ги обяснявам?! Нима нямат никакви пиари нашите десни политици?!

Ето, Костов оказа уважение единствено на Иван Кирков. Но Кирков е знаменитост, Костов също, и какво излиза: у нас знаменитостите оказват уважение само на знаменитости като тях, а другите, "анонимните прости хора-избиратели" за тях нищо не значат?! Ами нека Костов да чака тогава само Иван Кирков да гласува за него да видим докъде ще стигне по този път! Едва ли не "прескочи" 50 свои симпатизанти и се хвърли да поздравява Иван Кирков, няма лошо, но пренебрежението към обикновения избирател по този начин лъсна като... тиган на месечина!

Ще рече някой: тоя Грънчаров се е обидил, че Костов е минал покрай него и не му е подал ръка. Не е за това, аз не съм такъв човек, ако бях такъв, ако се бях натискал, сам щях да се провра, и дори тази вечер можеше да се похваля със снимка с Костов. Не че ми пука да го направя, но имам нравствени спирачки. Аз съм философ и анализатор. Аз пиша и говоря някои неща, опитвайки се чрез тях да покажа как се чувства обикновеният човек и гражданин от улицата. На мен ми харесва да бъда човек и гражданин от улицата. Аз не се натискам, да речем, да ида по медиите, не пиша сърцераздирателни писма на Иван Бедров примерно, не го гледам с влюбен поглед, както го гледат други блогъри, завладели сърцето Иваново така, че Иван само тях кани и представя в предаването си. Аз харесвам своята позиция и гледна точка на "човек от низините", която ми дава пълната и истинска свобода; аз никому не ща да угаждам и да се харесвам, а пиша и говоря само истината. И ето, загрижен заради това, което видяха очите ми и чуха ушите ми, пиша този свой репортаж, който стана даже прекалено дълъг. Ей-сега ще свърша, но искам да кажа още нещо.

Говориха ораторите само някакви си там 7-8 минути най-много; може и толкова да е нямало, жегата беше наистина ужасна; Надежда говори кратко, предполагам, за да не я лизне слънцето и да й развали тена, ами Костов, и без това имащ си превъзходен кафяв тен, защо толкова кратко говори?! Казаха някакви си там общи фрази, говоренето им нямаше чувство и патос, беше възскучничко. Не се и постараха да завладеят публиката, явно си мислеха: тия балъци щом са дошли в този пек, няма какво да се стараем да ги спечелваме, те явно и без това са "яростни седесари" и "костовисти", що пък тогава да се стараем толкоз - те и без да се стараем така и така ще си гласуват за нас?!

Наистина, този факт, че ораторите говориха някакви си минутки пред публика, която ги е чакала с часове в пека, беше израз на крайна неучтивост и дори, струва ми се, на презрение; така според мен се възприе от публиката, която, представете си, драги ми г-н Костов, любезна г-жо Михайлова, драги ми г-н Бакалов, и млади ми г-не Станимиров, има чувства, има емоции, има мисли и съзнание; "тия там" не са безсловесни вещи, та да си позволиш така да се отнасяш с тях. Аман от парвенюшка надменност - ето това ще кажа. Ако продължавате така, това ще ви счупи главата. Ако се питаме защо десницата се сви толкова, явно тъкмо това високомерно и презрително отношение на лидерите и "избраниците на съдбата" към "ония там от улицата" е един от основните фактори за случилото се в последните години. Казвам и пиша каквото мисля.

Страшно е това, че явно тия лидери нямат какво особено да кажат на хората при срещите си на живо. А тия хора имат ужасна нужда с тях да се разговаря най-човешки, искрено, вълнуващо. Те, преставете си, наши г-да избраници - и претендиращи отново да ви изберем! - може и да имат въпроси към вас: защо никой не се сети да даде думата на "ония там от публиката", дето ви чакаха с часове в пещта на улицата, та да ви зададат своите въпроси?! Не, няма такова нещо: произнесоха няколко общи фрази, и побързаха да се скрият в сянката. Това са непростими гафове за десни политици особено.

Е, вярно, от 17.00 часа Костов и Надежда щели да дадат пресконференция "за медиите". То какви ли асеновградски медии има там, ама хайде, да не придиряме; може и пловдивски медии да са отишли. Нашите политици обичат да дават пространни интервюта за медиите. Предпочитат да разговарят с "ония там от улицата" от високия амвон на медиите. Да ни учат и наставляват оттам, а да разговарят с нас човешки на улицата са се отучили. А само обикновените човешки жестове могат да трогнат хората и да спечелят сърцата им; не пороищата от думи, с които ни заливат медиите. Когато Сидеров и Яне крещят своите простотии на феновете си от улицата, те въпреки всичко разговарят все пак с тях. Те се напъват да говорят с тях, лъжат като брадати цигани, ама все пак разговарят.

Ала нашата Надя и наш Костов са много изискани. И даже не благоволиха да подадат ръка на 50-тината техни обожатели, които търпеливо ги чакаха с часове на улицата, казаха по пет думи, пък си тръгнаха, без да им пука как се чувстват "ония там", от които пак ще чакат подкрепа на изборите. Така обаче подкрепа не се печели; така подкрепа се губи. В общи линии това исках да кажа - и малко ми олекна. Иначе щях да се пръсна от негативната емоция, която ме обзе след като осмислях случилото си днес.

Написах тия неща белким поне малко повлияя за промяна към добро на нашите десни политици: сега е началото на кампанията. Ако се постарят да осъзнаят как се държат и какво правят пред избирателите, на живо, и как биват възприемани от избирателите, пък после на тази основа ако внесат известни корекции в поведението си, може и да потръгнат нещата. Но кой ли слуша такива като мен? Но въпреки всичко аз ще изпратя този репортаж и до "сините вестници", и до предизборните щабове, и където се сетя. Та белким някой се усети и почне да разсъждава и върху тия неща. Нищо че изглеждат толкова "незначителни"...

P.S.Автор на материала е Ангел Грънчаров
Източник: aig-humanus.blogspot.com
Democratic Party Political Blogs - Blog Catalog Blog Directory Politics Blogs - Blog Rankings Blog directory Creative Commons License
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор.