21 май 2009 , четвъртък
Силно критичен репортаж за днешната среща на И.Костов и Н.Михайлова с избирателите от Асеновград
Днес сутринта един приятел, като ме срещна, ми рече, че в Асеновград следобед щели да идват Иван Костов и Надежда Михайлова за среща с гражданството; и понеже този мой приятел е крайно тъмносин, предложи да идем; на мен малко ми трябва и отвърнах, че няма проблеми, ще идем, да видим и да чуем какво ще стане, какво ще кажат, как ще мине срещата с избирателите. Ето, сега се върнах, и като поулегнаха малко впечатленията ми, сядам да пиша.
Тръгнахме с колата към обед, но понеже не бяхме много сигурни за точния час, и след като се поровихме в интернет за подробности (не намерихме нищо и в сайтовете и на двете основни партии в Синята коалиция!), се наложи да минем през централата на СДС в Пловдив, за да питаме за подробностите. Портиерът, който ни посрещна долу, нищо не знаеше за някакви "предизборни мероприятия" в региона; отиде да пита "началството". Върна се, каза, че днес нямало проява в Пловдив, аз обаче му рекох, че не питам само за Пловдив, а и за близките населени места. Върна се, пак пита, оказа се, че било истина за Асеновград, разбрахме и точния час (15.00) и място (паметника на цар Иван-Асен Втори). Рекохме да тръгнем веднага, понеже 12 часа е никакво време; по пътя ни хрумна, така и така имаме време, да идем до Бачковския манастир; идеята се оказа чудесна, ходихме, порадвахме се на великолепната природа, на тишината във вековната обител (най-хубаво е да се ходи на манастир в делничен ден, много е спокойно и приятно, няма ги тълпите поклонници, бързащи не толкова за манастира, а за кръчмичките с така уханно димящи скари), запалихме свещички, помолихме се всеки за своите си работи, и ето, към 15.00 цъфнахме на уреченото място.
В 15.00 часа е доста горещо по това време, нищо че в Асеновград има един хладен полъх от реката, но слънцето все пак яко припича. Който от организаторите е измислил това време за среща с избирателите явно не се отличава с развито въображение и даже със способност за представяне, да не говорим пък за мислене. По тази причина на сянката се бяха събрали около 50-тина пенсионери, понеже, от друга страна, по това време другите хора, предполага се, работят - и няма как да идат на среща с Костов или с който и да било. Имаше, разбира се, и доста репортери с камери и фотоапарати.
Както и да е, ето че срещата почна с поднасяне на венец пред паметника на великия български цар. За отбелязване е, че единият венец го носеха Иван Костов и Надежда Михайлова, което предизвика отсянка на мил сантимент по лицата на патилите и препатили седесари и привърженици на "синята идея". Другият венец не обърнах внимание кой го носеше, нищо чудно да го е носил и младият кандидат-евродепутат Борис Станимиров, когото, разбира се, познах. Там беше и депутатът Йордан Бакалов и някои други лица, които не познавам. Ето сега ще опиша как протече "митингът" или "срещата", щото сега, като помисля, съвсем не мога да реша какво точно беше това, което протече пред очите ми.
Имаше пред паметника микрофон и уредба, която първом изпищя, но после сякаш се оправи и миряса, може би защото микрофонът първо се падна в нежните пръстчета на Надежда Михайлова. Водачката на листата на Синята коалиция говори общо взето добре, каза си за две-три минути общите словца, които е подходящо да се кажат в такъв случай, и се оттегли. От началото на "срещата-митинг" бяха минали, кажи-речи, най-много 4-5 минутки, а може и да са били по-малко, не знам, жегата беше ужасна.
После на микрофона отиде г-н Костов. По риза, с дънки, най-охулвания политик в новата българска история произнесе кратко слово, обичайно, и неизпълнено с емоции; явно жегата си даваше своето отражение и върху оратора. Публиката вяло изръкопляска, а Борис Станимиров, облечен с костюм (впрочем, много добре изглежда поне външно този млад човек, за вътрешно как е не съм много сигурен, но от това, което чета от него, имам предусещането, че е интересна личност), се усмихваше симпатично докато течеше речта на Костов, гледайки лидера си право в очите. Аз в това време направих няколко снимки на Костов с джиесема, когато синът ги сложи на компютъра (аз това не го умея), ще ги кача в блога да ги видите. Та значи когато Костов поговори - да е говорил най-много 3-4, максимум 5 минути, то и какво ли може да се каже в тази горещина?! - срещата най-ненадейно... завърши!
Да, официалните лица тръгнаха нанякъде, но се застояха сред рехавата публика, която беше завладяла по-сенчестите места. Ние с моя приятел се питахме какво ли пък беше това "мероприятие", което тъкмо започна, набързо и спешно свърши. И даже нема някой водещ, който да дава думата, да закрие срещата, не, нищо такова нямаше. В един момент една едра запъхтяна гражданка със синя ориентация пристигна, и ни запита започна ли срещата; ние й рекохме, че вече свърши, а жената, бързаща за началото, ни гледаше с невярващи очи; нищо чудно да ни взе за злорадстващи комунисти, а пък аз се почувствах много гадно и неудобно като разчетох разочарованието в очите й. Добре че жената забеляза свои познати и се впусна към тях, за да пита къде е Костов.
Костов пък в това време си направи няколко снимки с хора, които изглежда го помолиха за това, а в един момент тръгна с големи крачки към пейките, които бяха на брега на реката. И мина на една ръка разстояние от мястото, където стоехме ние с приятеля ми; толкова близко до моя "политически кумир" досега в живота си не съм бил (пиша това, за да доставя малко радост за изпосталелите напоследък от мъка сърца на феновете-антикостовисти, които се навъртат около моя блог).
Оказа се, че Костов беше забелязал известния художник проф. Иван Кирков; аз чух около мен местни хора, които рекоха: а, ето, той отиде при "професора", чух и фамилията Кирков, и се сетих, че това е техния знаменит съгражданин. Като вървеше към него, г-н Кирков се надигна (той беше с бастун), но Костов отдалече се развика: "Стой там, аз ще дойда, недей става!", което показа, че, както и да го погледнем, олигархичната пропаганда все пак съвсем правилно е нарекла Костов "Командира", щом така безцеремонно изкомандва не кой да е, ами даже и приятеля си Иван Кирков. Костов и Кирков си поговориха най-оживено известно време, но понеже около тях се завъртяха разни репортери и "свободно витаещи електорални единици", някои от които искаха да се снимат с двете знаменитости, в един момент Костов и Кирков станаха и се запътиха към един вишнево-червен мерцедес, в който се качиха и заминаха нанякъде. И това беше.
В туй време публиката се насочи към Надежда Михайлова и Борис Станимиров. Това момче ми се струваше, че е искало нещо да каже на микрофона, чувстваше се, че има какво да каже, ала никой не се сети да му даде думата; а пък и то изглежда не настоя, щото наистина там, където бяха микрофоните, беше адска горещина; нищо чудно и 30 градуса да е било. Каквото и обяснение да мисли човек, не е обаче нормално да се слагат микрофони и уредба на открито, които да бъдат използвани я има, я няма 7-8 минути. В един момент кандидат-депутатите Н.Михайлова и Б.Станимиров, мило усмихнати на гражданството, сторващо им път, тръгнаха да се разхождат по главната улица на Станимака, а пък ний с приятеля ми се запътихме към колата си, чудейки се какво беше това, на което присъствахме. Общо взето чакахме 3 часа, за да присъстваме на предизборна "среща-митинг", която мина за най-много 13 минути.
Това е моят репортаж. Критикувам "наште хора", както забелязвате, съвсем снизходително и незлобно. Но такива грешки са непростими, особено като се има предвид важността на момента. Явно в Синята коалиция, която е многопартийна, има безвластие, в резултат на което се появяват такива организационни гафове. Срещата си беше един гаф, нека да кажа точната дума. Официалните лица, както и да го погледнем, колкото и да се усмихваха, излъчваха една студенина и отчужденост от "обикновените хора"; ораторите пък, Костов и Михайлова, със самия факт, че благоволиха в жегата да говорят по някакви си там мижави 2-3-4 минути, показаха де факто, че хич не им пука как ще се възприеме това от хората, които с часове като нас са ги чакали.
Но такова пренебрежително отношение е непростимо, особено ако си го позволяват лидери, които се смятат за десни. Защото десните хора и политици би трябвало да ценят другата личност не по-малко от своята собствена - и на това основание никога не биха допуснали пренебрежително отношение към "малкия човек от улицата". Ето, да речем, какво примерно пречеше и на Костов, и на Михайлова, пък и на Станимиров, след като рехавата публика я бяха 50-60 човека, я не бяха, та какво им пречеше, питам, да се ръкуват с всеки от присъстващите?! Щеше да им отнеме няколко минути само, голяма работа. А ефектът от такова ръкостискане би бил огромен: означава уважение към избирателя, благодарение на чиято воля и глас си станал "избраник на случая", станал си кандидат-властелин, държавник и пр. Смятам, че говори твърде лошо за политици от ранга на Костов и на Михайлова, че не са разбрали значението на такива прости жестове като това да се ръкуваш с един човек, който, щом е дошъл в този момент, щом е отделил от времето си, явно е симпатизант и фен, който години наред те е подкрепял. А и в края на краищата и изобщо е човек, макар и "безименен" - благодарение на който обаче ти си имал и власт, и почести, и какво ли не.
Срамота е, че нашите десни политици са се отчуждили толкова от гражданите; не съм очаквал чак такова нещо. Даже и лицемерно да се ръкуват, пак си има значение; ето, малко хора са дошли, уважи ги, ръкувай се с всеки, това действие има огромен символически и психологически смисъл; ти печелиш този човек завинаги; той ще сподели радостта си от оказаното му уважение с всички хора, които познава; някои от тях ще се развълнуват не по-малко от него; следващият път и те ще отидат да се срещнат с този политик; абе какво говоря, нима толкова не се разбират тия така прости психологически зависимости, та да има нужда да ги обяснявам?! Нима нямат никакви пиари нашите десни политици?!
Ето, Костов оказа уважение единствено на Иван Кирков. Но Кирков е знаменитост, Костов също, и какво излиза: у нас знаменитостите оказват уважение само на знаменитости като тях, а другите, "анонимните прости хора-избиратели" за тях нищо не значат?! Ами нека Костов да чака тогава само Иван Кирков да гласува за него да видим докъде ще стигне по този път! Едва ли не "прескочи" 50 свои симпатизанти и се хвърли да поздравява Иван Кирков, няма лошо, но пренебрежението към обикновения избирател по този начин лъсна като... тиган на месечина!
Ще рече някой: тоя Грънчаров се е обидил, че Костов е минал покрай него и не му е подал ръка. Не е за това, аз не съм такъв човек, ако бях такъв, ако се бях натискал, сам щях да се провра, и дори тази вечер можеше да се похваля със снимка с Костов. Не че ми пука да го направя, но имам нравствени спирачки. Аз съм философ и анализатор. Аз пиша и говоря някои неща, опитвайки се чрез тях да покажа как се чувства обикновеният човек и гражданин от улицата. На мен ми харесва да бъда човек и гражданин от улицата. Аз не се натискам, да речем, да ида по медиите, не пиша сърцераздирателни писма на Иван Бедров примерно, не го гледам с влюбен поглед, както го гледат други блогъри, завладели сърцето Иваново така, че Иван само тях кани и представя в предаването си. Аз харесвам своята позиция и гледна точка на "човек от низините", която ми дава пълната и истинска свобода; аз никому не ща да угаждам и да се харесвам, а пиша и говоря само истината. И ето, загрижен заради това, което видяха очите ми и чуха ушите ми, пиша този свой репортаж, който стана даже прекалено дълъг. Ей-сега ще свърша, но искам да кажа още нещо.
Говориха ораторите само някакви си там 7-8 минути най-много; може и толкова да е нямало, жегата беше наистина ужасна; Надежда говори кратко, предполагам, за да не я лизне слънцето и да й развали тена, ами Костов, и без това имащ си превъзходен кафяв тен, защо толкова кратко говори?! Казаха някакви си там общи фрази, говоренето им нямаше чувство и патос, беше възскучничко. Не се и постараха да завладеят публиката, явно си мислеха: тия балъци щом са дошли в този пек, няма какво да се стараем да ги спечелваме, те явно и без това са "яростни седесари" и "костовисти", що пък тогава да се стараем толкоз - те и без да се стараем така и така ще си гласуват за нас?!
Наистина, този факт, че ораторите говориха някакви си минутки пред публика, която ги е чакала с часове в пека, беше израз на крайна неучтивост и дори, струва ми се, на презрение; така според мен се възприе от публиката, която, представете си, драги ми г-н Костов, любезна г-жо Михайлова, драги ми г-н Бакалов, и млади ми г-не Станимиров, има чувства, има емоции, има мисли и съзнание; "тия там" не са безсловесни вещи, та да си позволиш така да се отнасяш с тях. Аман от парвенюшка надменност - ето това ще кажа. Ако продължавате така, това ще ви счупи главата. Ако се питаме защо десницата се сви толкова, явно тъкмо това високомерно и презрително отношение на лидерите и "избраниците на съдбата" към "ония там от улицата" е един от основните фактори за случилото се в последните години. Казвам и пиша каквото мисля.
Страшно е това, че явно тия лидери нямат какво особено да кажат на хората при срещите си на живо. А тия хора имат ужасна нужда с тях да се разговаря най-човешки, искрено, вълнуващо. Те, преставете си, наши г-да избраници - и претендиращи отново да ви изберем! - може и да имат въпроси към вас: защо никой не се сети да даде думата на "ония там от публиката", дето ви чакаха с часове в пещта на улицата, та да ви зададат своите въпроси?! Не, няма такова нещо: произнесоха няколко общи фрази, и побързаха да се скрият в сянката. Това са непростими гафове за десни политици особено.
Е, вярно, от 17.00 часа Костов и Надежда щели да дадат пресконференция "за медиите". То какви ли асеновградски медии има там, ама хайде, да не придиряме; може и пловдивски медии да са отишли. Нашите политици обичат да дават пространни интервюта за медиите. Предпочитат да разговарят с "ония там от улицата" от високия амвон на медиите. Да ни учат и наставляват оттам, а да разговарят с нас човешки на улицата са се отучили. А само обикновените човешки жестове могат да трогнат хората и да спечелят сърцата им; не пороищата от думи, с които ни заливат медиите. Когато Сидеров и Яне крещят своите простотии на феновете си от улицата, те въпреки всичко разговарят все пак с тях. Те се напъват да говорят с тях, лъжат като брадати цигани, ама все пак разговарят.
Ала нашата Надя и наш Костов са много изискани. И даже не благоволиха да подадат ръка на 50-тината техни обожатели, които търпеливо ги чакаха с часове на улицата, казаха по пет думи, пък си тръгнаха, без да им пука как се чувстват "ония там", от които пак ще чакат подкрепа на изборите. Така обаче подкрепа не се печели; така подкрепа се губи. В общи линии това исках да кажа - и малко ми олекна. Иначе щях да се пръсна от негативната емоция, която ме обзе след като осмислях случилото си днес.
Написах тия неща белким поне малко повлияя за промяна към добро на нашите десни политици: сега е началото на кампанията. Ако се постарят да осъзнаят как се държат и какво правят пред избирателите, на живо, и как биват възприемани от избирателите, пък после на тази основа ако внесат известни корекции в поведението си, може и да потръгнат нещата. Но кой ли слуша такива като мен? Но въпреки всичко аз ще изпратя този репортаж и до "сините вестници", и до предизборните щабове, и където се сетя. Та белким някой се усети и почне да разсъждава и върху тия неща. Нищо че изглеждат толкова "незначителни"...
P.S.Автор на материала е Ангел Грънчаров
Източник: aig-humanus.blogspot.com
Недко, бях озадачена, когато се зачетох, докато към средата не видях, че материалът не е твой. :))
ОтговорИзтриванеХубав ден :)