Бившият главен икономист на Световната банка и носител на Нобелова награда Джоузеф Щиглиц прогнозира,че краткосрочните спекуланти на пазара може скоро да започнат да упражняват натиск върху Испания, която е засегната от голям дефицит и висока безработица. Миналата седмица,Moody's намали кредитния рейтинг на страната от ААА на Aa1.
Бившият съветник на президента Бил Клинтън също така казва, че банковият сектор се е върнал в "бизнеса както обикновено" прекалено бързо и,че все още съществуват рискове от друга финансова криза въпреки някои подобрения в регулацията.
Г-н Щиглиц,който сега е професор в Columbia Business School,излага тези свои виждания в осъвременената версия на книгата си относно кредитната криза "Свободно падане"(Freefall).В новия материал,получен специално за съботния брой на вестник "Сънди Телеграф",той разкрива страховете,че правителствата по света се опитват да намалят дефицитите си твърде бързо и така рискуват да изпаднат във втора дълбока рецесия.
"Притесненително е,че има надигаща се вълна на строги икономии в цяла Европа,която удари дори бреговете на Америка",заяви Стиглиц и каза още:"Когато толкова много страни свиват разходите си преждевременно,глобалното съвкупно търсене ще се понижи и растежът ще се забави,което може да доведе до нова голяма рецесия.
Може Америка да е причинила световната рецесия,но Европа сега и отговаря по подобен начин."
Г-н Щиглиц предупреди,че в момента Испания(също както беше Гърция)е на прицела на спекулантите".
"Според правилата на играта, Испания трябва да намали своите разходи, което със сигурност ще увеличи равнището на безработицата още повече", каза той. "Тъй като икономиката се забавя, подобрението на фискалната и позиция ще бъде минимално.Испания може да влезе в един вид смъртоносна спирала като Аржентина само преди десет години. Едва когато Аржентина скъса с валутния курс на долара и премина на свободно плаващ курс на аржентинското песо,чак тогава БВП започна да расте и дефицитът чувствително спадна.
Досега Испания не е била атакувана от спекулантите,но това може да е само въпрос на време."
"Що се отнася до еврото, г-н Щиглиц заяви, че са различни нуждите на страните с високи търговски излишъци, по-специално Германия, и на тези, които осъществяват дефицити като Ирландия, Португалия и Гърция.Това означава, че единната валута е под силен натиск и не може да оцелее. Той предполага, че един от начините да се запази еврото ще бъде Германия да излезе от еврозоната, за да позволи на единната валута да се обезцени и по този начин ще помогне на останалите държави да увеличат износа си."
"Страните, които са с една и съща валута са с фиксиран валутен курс помежду си и така сами се отказват от важен инструмент за приспособяване.",каза той. "Докато няма сериозни удари, еврото ще се справя.Тестът ще дойде, когато една или повече от страните се изправят пред голям спад."
Междувременно МВФ приземи прогнозите на българското правителство.През 2010 г. се очаква реалният ръст на БВП на България да бъде между 0 и 0,4 процента. Това предвижда прогнозата на Международния валутен фонд след приключилата днес проверка. Предишната прогноза на МВФ бе за ръст от 0.2%.
Новата е доста по-ниска от правителствените предвиждания за ръст между 0.7 и 1%.
Очакванията на фонда са, че за 2011 г. ръстът на БВП ще бъде между 2 и 2,5 процента на годишна база, предаде БТА. Ще припомня, че макрорамката на бюджета залага ръст от 3.6%.
Текущият дефицит се очаква да падне до малко под 3 процента от БВП, инфлацията ще остане на умерено ниво, сочат заключенията на представителите на МВФ.
Ръководителят на мисията на МВФ у нас Катрин Пърфийлд изтъкна, че през последната година България е имала полза от възстановяването на основните търговски партньори на страната и износът е нараснал много бързо, туристическият сезон е бил силен, освен това са нараснали и продажбите на дребно, допълва БНТ.
Основната препоръка на МВФ за следващата година е да се направи задълбочен преглед на приходите и разходите в пенсионната система, както и да се засили контрола върху парите в сферата на здравеопазването.
От написаното дотук става напълно ясно,че в проектобюджет'2011 отново са заложени нереалистични параметри.Също като преди една година в бюджета за 2010 г.
И друго не мога да разбера - защо българските "мастити" икономисти от рода на Емил Хърсев и тези от кръга около фондация "Отворено общество" продължават да смятат,че целта на България трябва да бъде присъединяването към еврозоната.Така например Словакия,която наскоро влезе в еврозоната,сега я задължиха да помогне на Гърция с 800(осемстотин) милиона евро.
P.S. На снимката: Джоузеф Щиглиц
Няма коментари:
Публикуване на коментар