Бих желал да ви запозная с една статия,поместена във вестника на Радикалдемократическата партия "Век 21"(бр.51-52 от 22 декември 1993 г.).Хубаво е от време на време да се връщаме по-подробно към миналото,за да можем да си отговорим правилно на някои въпроси от настоящето.Ето текста:
"Повод да напиша този материал ми даде наскоро появилият се във в."Демокрация"(бр.278 от 27 ноември 1993 г.) анонимен репортаж със заглавие "Нови репресии в системата на архивите".В него безпартийният интелектуалец Стефан Дойнов бе обвинен,че разчистил пътя,за да назначи "на ръководни длъжности изявени комунисти".Подобно обвинение не би било осъдително,ако се тиражира чрез периодичния печат като лична позиция,гледна точка или интерпретация,неизбежни за формиране на така необходимото многообразие на печатното слово.Но когато една информационна рубрика като "Репортерски дневник" например е само прикритие на недобронамерени инсинуации,засягащи честта и достойнството на нищо неподозиращ човек,то няма съмнение,че е налице явление,което още Захари Стоянов определя като политически МЮЗЕВИРЛЪК.
Но да се върнем малко назад.През последните две-три години медиите внезапно проявиха интерес към архивите у нас и тяхното богатство.Интересът към архивите беше провокиран и от станалата очевидна обществена полезност на запазената документация от различен характер.Във връзка със Закона за земята,за реституцията на едрата и дребна градска собственост,с необходимостта да се обезщетят репресираните,българските бежанци от Беломорска и Одринска Тракия и т.н. хората почувстваха нуждата от архивите,където можеха да открият отдавна затрити или загубени документи.И в голямата си част бяха удовлетворени.В такъв момент даже специалистите бяха учудени от богатството и разнообразието от документи,които са оцелели и са опазени благодарение на иначе незабележимата и още по-малко ценената работа на архивите.
Много са проблемите от нашето съвремие,които неизбежно допират до различните български архивохранилища.Между тях са въпросите с досиетата,с нуждата да се защитят българските имоти в чужбина и да се върнат заграбените по един или друг начин и т.н.Разрешаването на всеки един от тези проблеми е възможно само чрез издирване на необходимите документи.
Съвсем естествено интересът към архивите предизвика любопитни дискусии в печата,радиото и телевизията - за съдбата на партийните архиви,за архивните сбирки в различните архиви,за централизация или децентрализация на архивното дело,за нов закон за архивите и др.Напълно нормално е,че се отстояваха различни виждания - нали в едно демократично общество всеки има право да изрази мнението си,да го защитава и отстоява.И именно в полемиката може да се роди най-правилното решение на възникналите въпроси.
Впоследствие обаче проблемът за архивите изкуствено и с манипулативна цел се пренесе върху главно управление и по-специално неговия ръководен екип.Вместо да се обсъдят устройството,методичното ръководство,съхранението,използването и всички ония промени,които се налагат от доказаната вече обществена значимост на българските архиви,започна една печална рокада на кадрите.Атаката срещу началника на ГУА Кр. Гергинов завърши през 1992 г. с нищо необосновано и неаргументирано уволнение.На негово място беше поставен млад колега - Веселин Методиев(на снимката),чието единствено предимство беше членството му в Демократическата партия и широко афишираната близост с лидера на тази партия.Така се стигна до опасно политизиране на въпроса с архивите.
Една рутинна дейност,която задължително изисква приемственост,висок професионализъм и най-вече определено отношение,беше подложена на изпитание.Около Методиев се събра групичка от хора,наскоро захвърлили вече ненужните им партийни билети или набързо забравили колко са драпали да влязат в комунистическата партия(впрочем приемането на самия Методиев в партията е било осуетено само от ноември 1989 г.),които обявиха демокрацията за свой патент.Тези хора се самообявиха за най-добрите професионалисти,които е раждала българската архивистика.Ония,които не им пригласяха,станаха неудобни,дори заплашвани.Организираха се подписки,което доведе до разделяне и противопоставяне на хората,работили дълго време заедно в една толкова полезна сфера.В печата,а и по телевизията се сервираха нападки срещу бившия началник и тези,които се осмеляваха да застанат зад него.На призива на 25 учени историци - професори и доценти,да не се ликвидират с лека ръка добрите професионалисти,създавани в продължение на много години,новоизлюпените демократи отговориха с един отвратителен пасквил - добър атестат за техния манталитет и морал.
Веднъж започнали,смените продължиха.През 1993 г. Гергинов беше възстановен на поста си от V районенсъд,после това решение беше анулирано от Върховния съд,на оспорвания стол отново седна Методиев.Но не задълго.Защото климатът в ГУА бе отровен и трябваше да се вземат мерки,за да се осигури спокойна атмосфера за работа на специалистите архивисти.Защото архивите са нужни на цялото общество.През лятото на тази година най-после беше взето решение да се назначи неутрален човек,вън от системата на архивите,незамесен в изкуствено предизвиканите вътрешни борби.Така за началник на ГУА беше назначен ст.н.с. к.и.н. Стефан Дойнов от Института по история при БАН - известен и авторитетен учен,автор на солидни монографии по проблеми на Българското възраждане,човек с уравновесен характер,произхождащ от репресирано семейство и сам доста препатил в годините на тоталитаризма.И това е известно на всички историци.
Но и срещу него атаките не закъсняха.На усилията му да се възстанови творческата атмосфера в името на изпълнение на непосредствените и отговорни задачи на това хранилище на българската историческа памет някои от споменатия кръг умишлено създаваха пречки,други сами напуснаха в знак на протест срещу новия началник.А в. "Демокрация" отново предостави страниците си на непроверени нападки,този път срещу Ст. Дойнов,на жалби на "репресирани" от новия началник.Нима в редакцията не се интересуват кои хора нападат и на кои слагат венеца на мъченици на демокрацията?Както е казал известният класик,"в къщата на Облонски всичко се обърка".
На мнозина може да се стори досадно,че при толкова остри социални проблеми се опитвам да предизвикам обществен интерес към частен случай,имащ отношение единствено към работещите в ГУА.Всъщност случая не е частен, а един от многобройните,очертаващи напоследък доста тревожна тенденция,която ме кара публично да запитам: защо стана така,че малцината български интелектуалци,съхранили и отстоявали своята гражданска доблест,лична свобода и професионализъм и преди 1989 г.,и след тази дата,са принудени да се бранят и защитават от партийни кариеристи,комунистически "парашутисти" и всякакви конюнктурни нагаждачи?Как и защо стана така,че именно органът на Съюза на демократичните сили пое защитата на тези,които с лека ръка захвърлиха червеното знаме и вдигнаха синьото?
Позволих си да изкажа мнение за архивите,защото като историк по професия добре познавам проблема.Може би две трети от 30-годишния ми стаж са преминали в работа в различните български архиви - централни и провинциални.Работила съм и в архива на Министерството на външните работи в Париж,в Нант,в Брюксел,в Москва и в държавните архиви в Букурещ.Имам впечатление от организацията,съхранението,ползването на материалите в тези архиви.С пълно убеждение мога да кажа,че нашите архиви,които са много богати,не отстъпват по отношение на обработката и ползването - техните затруднения са от материално естество.Те се нуждаят от средства за осигуряване на по-добра техника,по-добро заплащане на труда на архивистите,по-добри условия за съхранение и реставрация на документите.Естествено е,че при сегашните затруднения на цялата ни държава това едва ли би се осъществило в близко бъдеще.
Единственото,с което можем да помогнем на архивите,е да оставим на професионалистите да си вършат работата,да не замесваме архивите в политическите боричкания и амбиции за власт.Защото политиката се променя,политиците си отиват,а българските архиви ще съществуват,докато я има и нашата България./край на цитата/
P.S. Автор на статията е проф. д-р Елена Стателова,а Веселин Методиев сега е депутат от Синята коалиция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар