Кой печели от добива на шистов газ?

Както се оказва пробива в бизнеса с добива на шистов газ е не технологичен, а политически. Необходимостта да се прекрати действието на Закона за питейната вода в САЩ върху метода на хидравлично разбиване сама по себе си хвърля солидно съмнение върху безопасността на тази технология.
Като основен и сравнително неизследван проблем,се оформя отделянето на метан извън газовите кладенци. Този неусвоен газ замърсява въздуха и подпочвените води с метан. В близост до газовите кладенци количеството метан във водата достига нива при които тя може да бъде подпалена. Метана е също и парников газ.
Вторият сериозен проблем е отработената вода, която съдържа разтворени токсични и дори радиоактивни вещества. Голяма част от отработената вода остава в земята и създава потенциална опасност да излезе в по-горните пластове. Складирането и обезвреждането на изпомпаната отработена вода също е проблематично.
Газовите кладенци имат ограничен капацитет, което налага големия им брой. Така се съсипват големи площи от земната повърхност.
Общото впечатление е, че технологията е несигурна и мръсна,и е получила разпространение понеже лично заинтересован висш лобист е отворил дупка в закона за опазване чистотата на питейната вода.
В случая с договорите за проучване за шистов газ, не се казва каква е ползата за газовите компании, та да ни плащат.Отговора на въпроса е много прост - шистовият газ представлява една огромна ПИРАМИДА.Петролните компании изкуствено раздухват темата за големите ползи от шистовия газ.А всъщност такива няма - никак не е евтино да се добива газ чрез технологията фракинг(виж диаграмата към материала).Но по този начин растат,или поне се запазват високи, котировките на акциите на петролните компании на Уолстрийт.Опасенията на много икономисти в САЩ са,че хайпа "шистов газ" ще рухне така,както рухнаха "Енрон" през 2001 г. и пазара с недвижими имоти през 2008 г..
Нека видим обаче какви са правилата и екологичните норми, които следва да се спазват. Четем „Закона за подземните богатства ” от сайта на Изпълнителната агенция по околна среда.

Глава осма.
УПРАВЛЕНИЕ НА МИННИТЕ ОТПАДЪЦИ (НОВА - ДВ, БР. 70 ОТ 2008 Г.)
…
Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 2008 г.) (1) Управлението на минните отпадъци от проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства се осъществява с цел предотвратяване, намаляване или ограничаване на вредното им въздействие върху компонентите на околната среда, безопасността и здравето на населението.
(2) Управлението на минните отпадъци се съобразява с най-добрите налични техники и включва приоритетни мерки по:
1. намаляване количеството на минните отпадъци;
2. предотвратяване или ограничаване на вредното им въздействие;
3. използването им и/или доизвличането на съдържащите се в тях полезни компоненти;
4. безопасното им съхраняване;
5. осигуряване на стабилността и безопасността на съоръжението за минни отпадъци;
6. провеждане на мониторинг на съоръжението за минни отпадъци, включително след неговото закриване.
(3) Разпоредбите на този закон не се отнасят за:
1. отпадъците, които не са пряк резултат от дейности по проучване, добив и първична преработка на подземни богатства;
2. отпадъците, образувани при дейности по проучване на подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море;
3. инжектирането на води в земните недра, включително и повторното инжектиране на изпомпани подземни води .
…

Част втора.
ТЪРСЕНЕ, ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА
Глава първа.
РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ТЪРСЕНЕ И/ИЛИ ПРОУЧВАНЕ И КОНЦЕСИИ ЗА ДОБИВ
…
Раздел II.
Разрешения за търсене и/или проучване
….
Чл. 28. Разрешението за търсене и проучване или за проучване дава право на титуляря в границите на предоставената площ :
1. да извършва всички необходими дейности, насочени към откриване на находища на подземни богатства, за които е предоставено разрешението;
2. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г.) да извършва оценка на находища на подземни богатства, за които е предоставено разрешението, включително и чрез добив за технологични изпитвания, като добитите количества за техноложки проби и за технологични изпитвания, утвърдени с работните проекти, могат да бъдат предмет на продажба при условия и по ред, определени в договора за търсене и проучване или за проучване преди получаване на концесия за добив;
3. да заяви в срока на разрешението съгласно изискванията на чл. 21 откритието за търговско с оглед на надлежното му регистриране;
4. да получи по право концесия за добив при условията на чл. 29.

Чл. 29. Титулярят на разрешение за търсене и проучване или за проучване се определя пряко за концесионер за добив на открито находище при следните условия:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 2008 г.) да е заявил по реда на чл. 21, ал. 3 и 5 откритие на находище на подземни богатства в срока и границите на площта по предоставеното му разрешение;
2. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2008 г.) да е получил удостоверение за направено търговско откритие на находище по реда на чл. 21, ал. 7;
3. (доп. - ДВ, бр. 70 от 2008 г.) да е подал писмено заявление за концесия до съответния орган по чл. 7 в срок до 6 месеца след получаване на удостоверение за регистрираното търговско откритие.

Цитираните извадки от Закона веднага показват каква е уловката. Член 22а алинеи 1 и 2 определят задълженията на компаниите по отношение на отпадъците от проучването, добива и първичната преработка на полезни изкопаеми. Алинея 3 точка 3 освобождава инжектирането на води от споменатите задължения. Като по чудо, добиването на шистов газ се извършва точно с инжектиране на води, които след употребата им са токсични, а могат да бъдат и радиоактивни. С други думи, компаниите които проучват или добиват шистов газ не са задължени да спазват екологичните норми. Това трябва да е американския опит в законотворчеството. Американската схема се повтаря и у нас. Както в САЩ Дик Чейни прокарва закон, който обезсилва действието на Закона за питейната вода върху хидравличното разбиване, така и у нас неизвестни лобисти са прокарали алинея, която освобождава компаниите добиващи шистов газ от задължението да се погрижат за отпадъците си. Това означава, че Шеврон може дори да си спести построяването на завода за обезвреждане на отработените води.
Това обаче не е всичко. Член 28 точка 4 е уловката, която преди липсваше. Компанията която е получила разрешение за проучване има право да стане концесионер, като за това е необходимо да подаде документи и да получи „Удостоверение за търговско откритие”. Случаите когато министърът на околната среда и водите отказва Удостоверение се уреждат в член 21 алинея 8.
(8) Министърът на околната среда и водите мотивирано отказва регистрацията на откритието, когато:
1. заявлението не отговаря на изискванията на ал. 2 и 3 и нередовностите не са отстранени по реда на ал. 4;
2. внесеният от титуляря геоложки доклад е разгледан и не е приет от комисията по чл. 20, ал. 7;
3. има влязло в сила решение по ОВОС [Оценка на въздействието върху околната среда], с което не се одобрява осъществяването на инвестиционното предложение за добив и първична преработка на подземни богатства.

Липсата на „Удостоверение за търговско откритие” обаче не е пречка за започването на добив. Член 28 точка 2 дава на проучващите компании да продават „добитите количества за техноложки проби и за технологични изпитвания”. Това означава, че под претекст за правене на „технологични изпитвания” проучващата компания може да започне продажба, т.е. да премине към добив. Все пак, добиването на шистов газ е нова технология, изисква много изпитания, нали така?

Както се вижда, в закона са прокарани лобистки текстове, които сякаш са писани от изпълнителен директор на компания за добив на газ . И нека не си правим илюзии, след като компаниите са променили закона ни в своя полза, така че да цапат на воля, то те едва ли се съмняват в получаването на концесия и на положително решение по ОВОС. Член 28 точка 2 е вмъкнат за да не чакат ОВОС, а да започнат добива веднага щом намерят нещо още в периода на проучването.

Сега следва да се върнем на изказванията на Трайков и Караджова. Ако Заместник-директора на Института по геология на БАН може да не знае „Закона за подземните богатства” въпреки че би трябвало, то за двамата министри това е недопустимо. Ако не знаят какво пише в законите, които се кълнат че ще съблюдават, то това е недопустима некадърност. Ако знаят, то те просто лъжат. Ако съдим по грешката на Трайков, пропусна да каже за хоризонталните сондажи и след това се поправи, то той знае и поради това е гузен. Така или иначе, онова в което ни убеждават, че концесията ще се решава после и след ОВОС просто не е вярно. Закона не само позволява добив и без ОВОС, но и не държи сметка на компаниите за екологичните последствия от технологичните отпадъци . При това забележете, прокарани са изключения специално за добива на шистов газ и добива в континенталния шелф – чл. 22а алинея 3 точка 2. Можем да се досетим и в чия полза е направено изключението за проучване и добив в континенталния шелф. Това е британската „Мелроуз Рисорсиз“, която получи концесия за добив на газ в „находище „Калиакра“, разположено в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море”.
По повод на тези промени в закона можем да направим няколко заключения. Член 22а, както и член 28 точка 2 са прокарани през 2008 година, т.е. при управлението на Тройната коалиция. През 2010, от ГЕРБ отново са правени промени, но дискутираните текстове не са премахнати. Концесията на „Мелроуз Рисорсиз“ е подписана от Бойко Борисов. Със същия брой на държавен вестник е дадено и разрешение за проучване за нефт и газ в Добричко на американската „Парк Плейс Енерджи Корп“. Вижда се, че независимо от това кой е на власт, по отношение на западните газови компании има удивителна приемственост .
Второто което следва да отбележим е, че активността на газовите компании не е от вчера . Техните лобисти са работили години преди да се получи медийния шум, на който сега сме свидетели. Очевидно, медийния шум също е контролиран, а законите се прокарват тихомълком. Съпротивата която сега възникна вече е закъсняла.
Третото, което искам да спомена е, че подходът на газовите компании явно е универсален. Както Дик Чейни е прокарал вратички в американския закон, така и тук някой е прокарал вратички в нашия закон, така че газовите компании да могат да замърсяват природата необезпокоявани. Самата необходимост от тези вратички неявно доказва екологичната опасност, която въпросните технологии за добив носят . След този пример от американската и родната демократична действителност как да не вярваш на Мат Таиби, че Голдман Сакс вдига цените на петрола и храните чрез 16 писма, които им отварят вратичка в закона, така че да могат да спекулират с неограничени количества на стоковите борси*.
В текущата медийна кампания около шистовия газ министри, специалисти и медии масово ни заблуждават, не само че технологията не е опасна, ами и че реалното разрешение за добив ще дойде по-късно с концесията, която се дава след Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). В законите на страната, които Трайков и Караджова се кълнат да спазват, обаче отдавна е записано, че компаниите, които ползват хидравлично трошене се освобождават от отговорност за отпадъците от технологията, т.е. освобождават се от спазване на екологични норми, което обезсмисля ОВОС. Получилият разрешение за проучване по закон получава концесия по право. Освен това закона позволява добив и продажба на газ дори в периода на проучване, т.е. преди получаването на ОВОС. Въведените през 2008 година промени в Закона за подземните богатства очевидно са направени с цел компанията получила разрешение за проучване да може да започне добив веднага щом намери находище.

*Мат Таиби , "Кой всъщност вдига цените "
Източник: www.nytimes.com

Добави в Svejo