Някои предложения за решение на проблема с паметника на Георги Димитров и с името на Димитровград

О т в о р е н о п и с м о до Президента на Република България

Уважаеми г-н Президент,

Съгласно чл. 98, т. 13 от Конституцията на Република България вие сте упълномощен да наименувате обекти с национално значение и населени места. В контекста на това ви пълномощие, се обръщам към вас с искането да преименувате два български града, които носят имената на двама души, изявени и доказани предатели на българската национална кауза – става дума за Димитър Благоев и Георги Димитров, респективно за Благоевград и за Димитровград – факт сам по себе си кощунствен за всяка една самоуважаваща се държава. Двадесет и три години след падането на комунистическия режим у нас, тенденциозно и безапелационно преименувал стотици градове, селища и местности, грубо и цинично изопачавайки по този начин българската история, днес страната ни продължава да е в плен тази извратена и по същество антибългарска топонимия. Това състояние на нещата е точна илюстрация – както за нас, българите, така и за външния наблюдател – на премълчавания, но повече от очевиден факт, че и до днес България не е скъсала със своето комунистическо минало.

Срам е за една страна нейни градове, селища и местности да носят имената на хора, активно борили се срещу изповядваните от народа й национални идеали. Такава държава не може да бъде уважавана на международната политическа сцена. Подобно поведение на незачитане на историческата истина е причина и гражданите на тази страна да изпитват срам от собствената си националност. Никой не иска да е гражданин на страна, потъпкала идеалите на своите родолюбиви деди и кичеща със селища и местности, носещи имената на откровени родоотстъпници.

 Това писмо не е исторически трактат и затова тук ще изложа само някои факти, които предполагам са ви известни, указващи, че имената на Димитър Благоев и на Георги Димитров по никакъв начин не могат да бъдат част от националната ни топонимия.

І. По повод на Съединението на Източна Румелия с Княжество България в „Нашите апостоли на свободата” (текст, остро критикуван от Захари Стоянов) Димитър Благоев пише: „Таквиз хора, били те патриоти, публицисти или българи, живеят само за настоящето и съединението за тях е такъв идеал, какъвто прилича на рабските понятия на тълпата. ... Идеалът за съединението на трите части, населени с българи, според рабските понятия на тълпата по тоя предмет ... се основава ... на някакви си исторически и национални задачи, които по-добре да ги наречем „исторически и национални глупости”, като „Велика България, Крумовското и Симеоновското царство” и т. н. Такъв е идеалът на тълпата за съединението и ... истински революционер не само кръв не пролива за такъв идеал, т. е. съединението, но счупена пара не дава…“.

Години по-късно, през 1917 г. в дебати, проведени в тогавашното Българско Народно Събрание, Димитър Благоев заявява: „Аз съм родом от Загоричане, но между другото аз не съм българин, аз съм македонец, македонски славянин! И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска земя, която ще има собствено управление”.

ІІ. Идеен последовател и партиен съратник на Д. Благов, Георги Димитров поставя решаването на българския национален въпрос в контекста на идеята за Балканска федерация. На проведения през м. май 1919 г. XXII конгрес на БРСДП (т.с.) – когато партията приема името БКП (т.с.) – Димитров говори против идеала на българите за национално обединение и пледира за създаване на Балканска федеративна съветска социалистическа република. Четири години по-късно, през февруари 1923 г., Г. Димитров издига идеята за четири „български” съветски републики (България, Добруджа, Тракия и Македония) в рамките на Балканската Федерация, която, според него, трябва да е съпроводена от „национално-освободителни” движения на македонските, добруджанските и тракийските българи от “българската буржоазия”. След края на Втората световна война той настоява с „желязна метла”, както сам се изразява, да бъдат пометени, т.е. осъдени от „народния” съд народните представители и министрите („оправдать никого не следует!”) и две години по-късно в качеството му на министър-председател предприема ускорен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Георги Димитров винаги е заставал зад плана на Коминтерна за македонизация на българското населението в Македония, а след 1944 г. активно работи за насилственото присъединяването на Пиринска Македония към новосформираната югославска македонска република.

За мен казаното, написаното и извършеното от Д. Благоев и Г. Димитров не се нуждаят от допълнителен коментар, но вие, г-н Президент, бихте могли да се консултирате с представители на историческата общност у нас, които обстойно да ви запознаят и с други не по-малко срамни за българската памет техни „умотворения” и действия.

Надявам се на вашето обективно решение на въпроса с имената на тези два български града. Впрочем, това би могло да послужи за повод да предприемете, на базата на съществуващите исторически факти и на техния неизопачен прочит, действия за преименуване на всички селища и обекти с национално значение, чиито имена все още носят белега на Коминтерна и на датата 09.09.1944 г.

5 април 2012 г.                                  С уважение: Владимир Стойчев

                                                                                                

A моето предложение можете да видите ТУК.

Добави в Svejo