Блогът на Недялко Тенев: Музика и поезия

***Задкулисна демокрация***
Живот във перманентна криза изпълва наш’то сиво ежедневие
и ден на висша клоунада способен е да изненада позаспалата ни Нация,
с една опасна провокация.

За съд, с опрян на чело депутатско, от залата изскочи делегат, размахал пистолет, предназначен за лидера крилат,
който учуден го погледна, нечакайки това от своя брат.

И тоз безкръвен атентат разбуди позадрямалата публика,
а после в медиите чак разбуни цялата Република.

На сцената са главният герой,титан на мисълта
и майстор, обигран в играта задкулисна.

И неизвестен млад герой, изскочил като дух от нищото.

Дали героят на пиесата е неин главен режисьор,
се пита днес Народът, гладен за сензация,
или е скрит отново зад кулиси кукловод на тази водевилна демонстрация.

Избило чувството за мъст на цяла зала,
издигнала във култ героя главен на безумния спектакъл,
със викове убий, се включи в наказателен побой
охрана и глутница от озверели депутати.

С юмруци и ритници на вързан и съборен на земята,
раздава свойто правосъдие тълпата.
Горко на Българский Народ, на нашия измъчен клетия,
когато законите за безпристрастен съд превръщат се в юмручна демокрация.

Ний искаме закон приет, закон приет със висшегласие,
законът да създава ред,спокойствие,просперитет
и да важи за всеки прегрешил със думи действия и провокации.

Човек, министър, депутат,свако, леля или брат, престъпил народната повеля свята,
да иде той на съд, и да си отговаря за делата.

Ний искаме за наш’та Нация най-сетне да настъпи демокрация,
но демокрация реална, чиста, свята, а не както е сега задкулисна демокрация,
позор и срам за всяка горда Нация.!!!
26 януари

*** ПЪТЯТ КЪМ ХРАМА***

Надеждата умирала последна, ни учат мъдри книги и учебници,

но пътя как да избера, когато съм на кръстопът.

Изпълнен със лъжи клеветници във сиво ежедневие,

обзет от своите мечти и грижи ледници.

Предлагат ми единствен път, прикрит със благи думи, пленници,

не път, а магистрала, водеща към светло бъдеще.

Предлагат ми го светли ангели, прикрили свойто тъмно минало.

Изплувал в мараня мираж ме води право в пътя към пустинята,

там колко време, молейки за дъжд, ще мога да забравя свойто минало.

Към храм пътечка ме зове, там хлад, отмора, благодат

предлагат ми отци свещеници.

Но пътя ми към Храма Свят препречват го тълпи неверници.

Да ме натикат в пропаста на своите души мизерни,

предлагат ми да си мълча, с лъжи блокират мойта Божа истина.

Те молят Бог да им даде властта, но не за полза роду бедния,

а за безличната тълпа на своите деца безделници,

защото магистрала без душа доведе вълци в овчи кожи в храма.

Те цар и вожд, и свастика дори, способни са да вкарат в храма,

но Твоята Любов голяма не могат да си присвоят с измама.

И както еднополова любов е ялова и безполезна кауза,

така Народната Любов с урок ще трябва да им каже пауза.

Аз зная Боже, Твоят път не всякога съвпада с моя,

но моля се за Българский Народ, за Българский Народ Свещенний,

Святия пътечка тясна Ти да му дадеш, която води го при Теб,

при Теб във Твоите обятия.!!!
23 януари

* **СЕЗОНИТЕ НА ЖЕНСКАТА ДУША** Две хубави очи, очите на Жена. Очи,музика лъчи, сякаш скрита песен в тях звучи,топли нежни звуци на затихнала тъга,ромон на капчуци в моята Душа. Душа тиха и потайна като есента,скрила свойта тайна нейде в пепелта.Води те сърцето в прегоряла ръж,спомен от детето на обичан Мъж.Обичта е радост,болка,непрестанен зов,копнеж.Обичта е музикална нота във солфежа на живота,странен кръговрат на споделени чувства тема благодат за всичките изкуства.Усмивка усмивка на Жена, лъч от светлина на закъсняла есен,пролетен акорд от неизпята песен,китка в Любовта.Душа Женската Душа пролетна симфония,трепкащи лъчи мойта меланхолия сякаш се стопи. Ледено сърце, зимата обгръща го,румено лице,в женски щит превръща го.Женската Любов като летен ден стопля и изгаря мъката във мен. Любовта човешка дар ни е от Бога,дар ни е земята,цялата природа. Любовта помага в дните на страдания,Любовта е лек в много изпитания.Любовта е сладък път към небосвод далечен Любовта е светъл път към Живота Вечен.

***ЗДРАВЕЙ ПРИЯТЕЛЮ НЕЗНАЕН***
Здравей, Приятелю незнаен, Ти който кървав нож забил си ми в гърба.

Аз зная, Твоя лик потаен е скрит в безличната тълпа.

Ти сърдиш се на моите послания и пленник Си на свойта суета,

защото карат те да се замислиш за всички стойностни неща.

За Бог, за девствена природа, за китна прелестна Жена,

за Любовта подарък ни от Бога, за светлата усмивка на деца.

Ти искаш моите послания да не засягат Твойта Съвест,

затъмнена от светските неща, на тоз живот, във чийто вихър,

потопена,загубила е своя път и лик.

Илюзия, че пътят Ти греховен, Те води към мечтана цел –

за власт, богатства и мадами,порочна слава и престиж.

В общество на мутри и мутреси, на депутатски интереси,

които с думи мазни, представящи народ велик,

са скрили свойте безобразия потайни,на своя тъмен и порочен лик.