Изчаках да се изприказва всичко по темата и тогава да изразя мнението си.То е базирано на дългогодишни наблюдения,разговори с много хора и проверени данни.
Става въпрос за допитването на държавната телевизия за най-великия български строеж на миналия век,при което първото място спечели Димитровград. Седмици преди гласуването някакво сдружение "Димитровград - най-живият паметник на архитектурата" разпространи из града луксозна листовка със следния текст: "Тука самият живот в ранни зори,набъбнал от радост и млада сила,ме среща забързан,засмян,упорит...-казва Пеньо Пенев в стихотворението си "Димитровградско утро",а пък построяването на Димитровград беляза изминалото столетие,защото се превърна в един от най-характерните символи на строително-архитектурното преобразяване на страната през социализма.Това е утопичният град на бригадирите,изникнал около новостроящите се заводи край р.Марица,копиращ съветските образци в тази посока,логично кръстен на вожда Димитров.Официалното му рождение е на 2-ри септември 1947 г.,а до 1950г. в изграждането му участват близо 50 хил. души.
В Димитровград са вложени принципите на съветското градоустройство.Неговата еклектика и монументални сгради в сталински стил са огледало на коренната промяна във визуалния и вътрешен свят на българина."/край на цитата/
За допълнително подгряване на публиката,броени дни преди вота в Димитровград пристигнаха министърът на културата Вежди Рашидов и президентът от зората на демокрацията Желю Желев,който в отговор на въпроса дали е имал намерение да се възползва от правото си да промени наименованието на Димитровград,заяви следното: " Един действащ президент не е кръщелник на градове!Тогава разполагах с правомощия да връщам имена на селища.По отношение на Димитровград обаче се противопоставих категорично.Защото тук нямаше какво да се възстановява предвид късното възникване на града"/край на цитата/
След това също имаше много коментари.Сайтът dnes.bg публикува доста подигравателна статия,озаглавена "Победата на провинциализма".В нея между другото се казва: "Оказа се, че българският строеж на XX век е... Димитровград, а изборът му с 60,69% от гласовете е безапелационен.Важното е, че Димитровград е строителната емблема на страната. Град, в който повечето българи със сигурност не са стъпвали, защото той нито е курортен, нито се намира по пътя за морето или друго особено посещавано място, като Рилския манастир например.Димитровград е града на Пеньо Пенев и постмодерната звукозаписна индустрия. Досега в кампанията на БНТ „Българските събития на XX век” нито една категория не е била спечелвана по толкова категоричен начин, ако не броим Шестия сърдечен тон, който с 57,18% стана научно постижение номер 1.Дори вездесъщият чушкопек и Девети септември 1944 г. постигнаха едва 24-25%. От математическа гледна точка нещата като че ли са ясни. Просто активността на 28 януари е била малка и няколкото хиляди гласа на патриотично настроените димитровградчани лесно са образували 60% от общия вот."/край на цитата/Във форума на сайта dimitrovgrad4u.com веднага започнаха да опровергават оценките и твърденията на dnes.bg по техен си начин.
Обаче истината е,че "за" са гласували и немалко млади хора с най-различни политически убеждения,защото на хубавото не може да се каже лошо.А е хубаво,понеже архитектите Петър Ташев и Любо Тонев са проектирали Димитровград по принципите на френското градоустройство.Който не вярва да се разходи до Париж,Ница и Марсилия и там ще види жилищни сгради,които са подобни на тези по димитровградските булеварди "3-ти март","България" и "Димитър Благоев".Но най-ясно това си личи в парк "Вапцаров".С неговите люлки,летен театър,астрономическа обсерватория,ресторант с кула,статуи и зоокът,той е построен по френски образец едно към едно.Не по-малко красивият парк "Пеньо Пенев" също със сигурност не е строен по съветски.
Изобщо всичко това прилича на историята на руската салата,която в действителност е създадена от французин.И затова би трябвало да се нарича "френска салата".
А иначе Димитровград е затънал в безвремието като всяко друго българско градче.И в резултат на това се топи като снежна топка на слънце.Старите си отиват на село,а младите заминават за големите градове или за чужбина.
Макар че напоследък,покрай цялата тая архитектурно-политическа олелия,се забелязва известно раздвижване.Кой знае дали ще е за добро?
Апропо,в статията ми от 15-ти декември,2009 г. "Когато се наливаха основите" вече писах,че е необходимо провеждането на референдум за името на Димитровград - да бъде сменено или да си остане същото.Според мен подходящото наименование е Тракия,тъй като градът е разположен точно в центърa на тази географска област.
P.S. На снимката към статията виждате изглед от булевард "Димитър Благоев" в Димитровград.Благодарение на модерното европейско мислене на своите първи архитекти Петър Ташев и Любо Тонев всяка една от „старите” сгради на димитровградските булеварди "Димитър Благоев","България" и "3-ти март" кореспондира със стилистиката на неокласицизма чрез характерните си детайли: колонади, балюстради, фронтони, корнизи, арки и други декоративни елементи. Характерното триделно членение на сградите прави отпратка към епохата на италианския Ренесанс. Ефектното фасадно покритие, както и каменната облицовка и фигурирането на колонадите допринасят за крайната ансамблова хармония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар