Денят на независимостта

Четвърти юли.Денят на независимостта.На тази светла дата през 1776 г. във Филаделфия на конгрес с участието на тринайсет колонии е подписана американската Декларация за независимост, подготвена от Томас Джеферсън. Оттогава денят се отбелязва като Ден на независимостта на САЩ.
В наши дни из многострадалните български земи изключително успешно се разпространява теорията за съветско-американската конспирация.Според нея руснаците и янките от край време управляват заедно света.А споровете и съперничеството между тях представлявали постановка,предназначена за широката публика.Само за пример ще ви запозная със следната конспиративна теория: "Смъртта на Тодор Живков е причинена от ЦРУ чрез наноробот известен още като модел NNS212LM-8, имплантиран в системaта му при хранене. Той е ликвидиран,защото е искал да издаде на бившeто КГБ и настоящо ФСБ: Федерална служба за сигурност на Руската Федерация, че е работил за ЦРУ през по-голямата част от времето,през което е бил Първи секретар на ЦК на БКП.NNS212LM-8 е бил настроен така,че когато Тодор Живков е започнал да предава определена информация на ФСБ с гриф строго секретно,наноробота се активира моментално и ликвидира издайника на конспирация."/край на цитата/
Обаче най-интересното е,че немалко хора лесно се връзват на всякакви измишльотини.Но не ги виня.Напротив - признавам си,че и аз щях да повярвам ако не бях чел повечко историята.А там пише следното:
"Карибската Криза е най-острата международна криза по време на Студената война, възникнала в отношенията между СССР и САЩ във връзка с настаняването на съветски установки за балистични ракети в Куба. Кризата започва на 14 октомври, 1962 г., когато американското разузнаване изнася данни пред американския президент Джон Кенеди, разкриващи стартови площадки на съветски атомни ракети на острова и завършва тринадесет дни по-късно на 28 октомври 1962 г.,когато съветският лидер Никита Хрушчов обявява,че инсталациите ще бъдат демонтирани. Карибската криза се смята за момента, когато Студената война е била най-близо до прерастването ѝ в ядрена война. Руснаците я наричат "Карибска криза", американците - "Кубинска ракетна криза", а кубинците - "Октомврийска криза".
Различни изчисления показват, че Америка има решително превъзходство над Съветския съюз през периода, водещ до Кубинската криза. Към края на 1962 г. Америка има огромно превъзходство по отношение на ядрените оръжия с повече от 300 шахтно базирани междуконтинентални балистични ракети и флот от ядрени подводници, въоръжени с ракети Поларис. От своя страна СССР разполага със само 4 до 6 шахтни установки, по изчисления на Белия дом през 1962 г. Разработването на съветските Р-16 междуконтинентални балистични ракети значително се забавя след октомври 1960, когато в Катастрофата в Байконур загива целия технически екип и проектът изостава с година.

През 1961 г. Щатите започват разполагането на 15 ракети "Юпитер" със среден радиус на действие край Измир, Турция, които директно заплашват градовете в западните части на СССР. Президентът Джон Кенеди смята, че тези ракети имат спорна стратегическа стойност; една ядрена подводница е способна да осигури същото, едновременно с незасечимост и по-голяма огнева мощ.

Съветският лидер Никита Хрушчов публично изразява своя гняв заради разполагането в Турция и приема тези ракети като персонална обида. Разгръщането на ракети в Куба (за първи път съветски ракети са разположени извън СССР) е най-вече смятано за директен отговор на Хрушчов за турските ракети.
Съветските ракети със среден радиус на действие на кубинска почва, със своя радиус на действие от 2000 км, могат да заплашат Вашингтон и половината от американските бази с базирани атомни бомбардировачи. Времето на полета на тези ракети е около 20 минути.Освен това, американските радарни системи, ориентирани към СССР, не биха могли да засекат изстрелване от Куба.
Хрушчов изработва план за разполагане през май 1962 г. и към края на юли над 60 съветски кораба са на път за Куба, а някои вече пренасят военни товари. Джон Мъккон, директор на ЦРУ, предупреждава президента Кенеди, че някои от корабите може да пренасят ракети. Въпреки това Джон и Робърт Кенеди, Дийн Ръск и Робърт Макнамара заключват, че Съветите няма да опитат такова нещо. Администрацията на Кенеди е получила неколкократно твърдения от руски дипломати, че няма ракети или планове за разполагане и че не е в интерес на СССР да даде начало на междуконтинентална драма, която може да засегне американските избори през ноември.
През късния август,американски самолет U-2 фотографира серия установки за ракети земя-въздух, но на 4 септември,1962 г. това е опровергано от президента Кенеди пред Конгреса на САЩ. През нощта на 8 септември първата пратка от ракети SS-4 е разтоварена в Хавана, а втора партида пристига на 16 септември. Съветите строят 9 площадки – 6 за SS-4 и 3 за SS-5 с радиус на действие 4 000 км. Планираният арсенал е 40 стартови площадки, които ще увеличат капацитета на СССР за първи удар със 70%. Това веднага е забелязано от кубинците и около 1 000 съобщения достигат Маями. Те са сметнати за фалшиви от Американското разузнаване.
Серия от несвързани проблеми отлага разкритието за 14 октомври, когато самолет U-2 открива строителната площадка за ракета SS-4 край Сан Кристобал. Снимките са показани на Кенеди на 16 октомври. До 19 октомври полетите на самолетите U-2 показват, че 4 площадки са в бойна готовност. Първоначално американският парламент запазва секретността на информацията, информирайки само 14-те лица от изпълнителния комитет. Великобритания не е информирана до вечерта на 21 октомври. На 22 октомври в телевизионна реч, Кенеди известява за откритието на инсталациите и огласява, че всяка ракетна атака от Куба ще се счита за атака на СССР и ще ѝ бъде отговорено по съответен начин. Също така е организирана морска блокада на Куба, за да се предотвратят следващи доставки на оръжие.
Разполагайки с доказателства за разполагането на ракетни бази в Куба, Кенеди свиква специална група от старши съветници на секретна среща в Белия дом. Тази група по-късно става известна като изпълнителен комитет на съвета за национална сигурност. От сутринта на 16 октомври групата се среща често, за да разработи отговор на заплахата. Незабавното бомбардиране е отхвърлено в началото. Остава само възможността за дипломация, стеснявайки избора до морска блокада и ултимитализъм или пълномащабна инвазия. Избрана е блокада и е планирана инвазия, за която се мобилизират войници във Флорида. Но американското разузнаване греши в броя на съветските и кубински войници в Куба, вярвайки, че те са 10 000 и 100 000, а всъщност те са съответно 43 000 и 270 000. Също те не са наясно с факта, че 12 ядрени бойни глави са вече доставени и монтирани на артилерийски установки Фрог 3 Луна и могат да бъдат изстреляни при заповед на съветския командир на острова – генерал Плиев, в случай на нападение. Въпреки че не са пряка заплаха за континентална Америка, нападението вероятно ще е предшествано от ядрен удар по настъпващите сили с катастрофален резултат.

Това са няколко от проблемите относно морската блокада. Според Фидел Кастро няма нищо нелегално в ракетните инсталации; те със сигурност са заплаха за САЩ, но подобни ракети, насочени към СССР са разположени в Европа (60 междуконтинентални балистични ракети Тор в 4 ешелона близо до Нотингам във Великобритания; 30 ракети Юпитер в Италия и един ешелон в Турция). Има известни притеснения за съветската реакция към блокадата,която може да се превърне в ескалиращ ответен удар.

Кенеди прави телевизионно обръщение към американския народ и към съветското правителство на 22 октомври. Той потвърждава присъствието на ракети в Куба и анонсира морска блокада като карантинна зона от 926 км около кубинския бряг. Той предупреждава, че военните са подготвени за всяка възможност и осъжда СССР за секретност и лъжа. САЩ са изненадани от голямата подкрепа на своите европейски съюзници, по-специално от подкрепата на президента на Франция Шарл дьо Гол. Въпреки всичко, английският министър-председател Харолд Макмилан, както и по-голяма част от международната общност,не разбират защо не се търси дипломатическо решение.

На извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН американският посланик Адлай Стивънсън опитва да принуди съветския посланик Велариан Зорин да отговори на въпроса за съществуването на ядрени оръжия със знаменитата си реплика „Не чакайте превода!”. След отказа на Зоркин, Стивънсън показва снимки направени от американски разузнавателен самолет, които показват ракетни инсталации в Куба.

Хрушчов изпраща писма към Кенеди на 23 и 24 октомври твърдейки за възпиращата роля на ракетите в Куба и мирните намерения на Съветския съюз. Въпреки това, СССР предлага две различни спогодби на американското правителство. На 26 октомври, те предлагат изтегляне на ракетите в замяна на гаранция за ненападение или инвазия на Куба. Втората спогодба е излъчена публично по радио на 27 октомври и изисква премахването на ракетите в Турция в допълнение на условията от предишното споразумение. Кризата стига своя пик на 27 октомври когато самолет U-2 (пилотиран от Рудолф Андерсън) е свален над Куба и друг полет на U-2 в Русия е почти прихванат, когато се изгубва в Сибир. По същото време съветски търговски кораби приближават карантинната зона. Кенеди отговаря публично приемайки първата спогодба и изпращайки Робърт Кенеди в съветското посолство да приеме тайно втората. Ракетите Юпитер ще бъдат премахнати от Турция след 6 месеца. Съветските кораби се връщат и на 28 октомври Хрушчов оповестява, че е наредил премахването на съветските ракети от Куба. Думите на държавният секретар на САЩ Дийн Ръск "Бяхме се втренчили очи в очи и другия току-що мигна." са резултат от това решение.
Доволен от оттеглянето на ракетите Кенеди нарежда край на карантината на Куба на 20 ноември.

- . - . - . - . - . - . - . - . - . - . - . - . - . - . - . - . - . - . - . - . - . -

През септември 1983 година съветската система за ранно предупреждение докладва за изстрелването на американска ядрена ракета. Началото на апокалипсиса или фалшива тревога? Полковник Станислав Петров има минути, за да вземе най-важното решение на XX век.

„Небето – казва пред Der Spiegel Станислав Петров, 70-годишен, син на съветски военен пилот, полковник от военновъздушните сили, спасител на света в пенсия, – небето е пълно с изненади“.

Като тогава, когато небето се опитало да го измами, но Петров се измъкнал, не се оставил да бъде заслепен.

През 1983 година Студената война е в кулминацията си. Съветският съюз от средата на 70-те разполага с 400 ракети от типа СС-20. Две трети от тях са насочени към Западна Европа – срещу цели като Лондон, Париж, Бон.

Всяка ракета има експлозивна мощ от един мегатон – петдесет пъти повече от тази на "Fat Man", атомната бомба, пусната над Нагазаки през 1945 година.

Западът реагира на съветските СС-20 с въоръжаване и поставя в Европа ракети "Пършинг".

Във Вашингтон скиптъра държи Роналд Рейгън, 40-ият президент на САЩ иска да сложи СССР – „Империята на злото“, на колене в надпреварата във въоръжаването.

Настроението е нагорещено, Москва е в постоянно очакване на изненадващо нападение от САЩ. Съветският ръководител Юрий Андропов е убеден, че Америка планира да удари първа.

Още като шеф на съветските тайни служби е започнал специална операция за това – сътрудници на КГБ надничат от 1981 година по 24 часа в административните сгради в големите градове на Запада.

Работа на високопоставени чиновници в извънработно време, светещи прозорци в учреждения през нощта, увеличаване на писмата, пристигащи по пощата или масово купуване на хранителни стоки се приемали като знак за тревога. Всичко това можело да са признаци на подготовка за нападение.
Къде работи полковник Петров – за това семейството му нямало и представа. Съпругата Раиса и двете деца не задавали въпроси.

На 25 септември 1983 година Петров тръгва на работа. В 20,00 часа започва смяната му в „Серпухов-15“. Мястото, на около 90 километра южно от Москва, не е отбелязано на географските карти. Затворен град, изграден около база на военновъздушните сили. Тук се намира централата на сателитната система за предупреждение „Око“. Тук работи полковник Петров.


Макар да има ранг офицер, Петров е цивилен, дипломиран инженер. „Светът може да се радва, че в онази нощ аз бях оперативен дежурен, а не някой тъп военен“, казва Петров днес.

Може би някой военен щеше да вземе друго решение, точно по устав и сигурно грешно. Петров обаче се доверил на чувството си.

Възможностите на системата за ранно предупреждение „Око“ по онова време са ограничени. Нейните сателити можели да засекат удар с ядрено оръжие около десет минути преди класическите радари, но „Око“ не можела да предотврати удара, да прихване ракетите.

Но пък ответният удар можел да бъде нанесен по-рано, отколкото, ако се разчита на радарите. Десетки милиони хора от страната на врага биха загинали няколко минути по-рано. В логиката на Студената война това имало значение.

След като американците първи въвели система за ранно предупреждение, СССР работел трескаво да ги изравни. От 1972 година в „Серпухов-15“ израстват антените на „Око“, Петров е там от самото начало. Той прави компютърните програми и пише упътването за използването на новата система. За Петров това била работата, за която винаги е мечтал. „Бях толкова щастлив, като разбрах, че ще се занимавам с Космоса“.

Но в онази септемврийска нощ осъщественият сън се превръща в кошмар. Малко преди полунощ сирените започват да вият, на 30-метровия екран пред Петров започват да светят червените букви на СТАРТ. Системата е регистрирала изстрелването на ядрена ракета от американска база. Сателитът "Космос 1382", който от една година е над Земята, съобщава за началото на Апокалипсиса. Остават 25 минути до взрива някъде в Русия.

В контролната зала на „Серпухов-15“ очите на 200 служители се насочват към полковник Петров.
Нападение с ядрено оръжие по онова време не само изглежда възможно, а даже много вероятно. Наскоро съветските шпиони са научили за планирано мащабно учение на НАТО, което трябвало да започне в края на ноември и щяло да симулира ядрена война. За нервните съветски ръководители това било доказателство за подготовка на Запада за нападение.

Колко нервни са били пръстите на копчето, показва свалянето на южнокорейски пътнически самолет няколко дни по-рано. Погрешка самолетът на корейските авиолинии навлиза в руското въздушно пространство. Москва не се двоуми дълго и вдига военните самолети. Загиват 269 души.

Петров обаче остава спокоен. Става от пулта си. Всичките му подчинени трябва да го виждат, сега не е време за паника и той вика: „Седнете! Продължавайте да работите“.

В този момент Петров не мисли нито за милионите възможни жертви, нито за семейството си. Мисли за чаена лъжичка: никой не изгребва кофа с чаена лъжичка, казва си той тихо – никой в САЩ няма да атакува СССР с единични ракети. Атака с атомно оръжие ще бъде започната с унищожителната сила на стотици ракети едновременно. Така са го учили.
"Ние сме по-умни от компютрите"

„Само че в този момент, естествено, не бях сигурен“, спомня си Петров.

Тогава Петров се обажда на началниците си и рапортува: „Това е фалшива тревога“. Когато оставя слушалката, сирените започват да вият отново: "Космос 1382" съобщава за втора изстреляна ракета, а малко по-късно идват сигнали за още три.

Системите в „Серпухов-15“ не съобщават за грешка. Въпреки това Петров се съмнява в гигантските компютри, които тихо бръмчат в 16 шкафа. „Ние сме по-умни от компютрите. Ние сме ги измислили“.

Никога светът не е бил толкова близо до атомно унищожение, колкото в онази нощ, разказва Брус Блиър, американски експерт по разоръжаването и директор на World Security Institute:

„Ако е било информирано за удар, висшето съветско ръководство, понеже е трябвало да вземе решение за минути, щеше да вземе решение за ответен удар“.

Андропов, който по това време вече управлявал от болничното легло, е щял да натисне „червеното копче“ и да нанесе истински ядрен удар върху САЩ.

През 1983 година Spiegel публикува изчисления какво би означавала ядрена война за света: около 5000 ядрени бойни глави ще се изсипят над най-населените области в Северна Америка, Европа и Азия. 1124 града, практически всички населени места с повече от 100 хиляди жители, ще бъдат изтрити от земята. Учени от Кембридж изчисляват броя на потенциалните жертви: 750 милиона загинали, 340 милиона ранени.

Но благодарение на Станислав Петров не се стига дотам. Няколко минути по-късно радарната система потвърждава неговата преценка. Било е фалшива тревога. Предполага се, че рядко срещаща се рефлексия на слънчева светлина от облаците е заблудила съветската система за ранно предупреждение, сателитът "Космос 1382" е регистрирал лъча като изстрелване на ракета.
Полковник Петров никога не разказал на жена си Раиса за онази нощ. Случаят трябвало да се пази в тайна. Едва през 1989 година генерал-полковник Юрий Вотинцев, по онова време началник на Петров, разкрива случката в интервю. Раиса обаче била починала година по-рано от рак.

Днес Петров живее във Фрязино, до Москва. Живее самотно. Старият полковник е закачил парче от карта на звездното небе на стената в кухнята,точно до икона на Богородица. „Все още нещо спира дъха ми, когато погледна Космоса“.
За геройската си постъпка тогава Петров не получава орден, а порицание – забравил да запише в служебната книга наблюденията си, докато сирените виели.

Почестите идват по-късно – от класовия враг. След като случката става известна, благодарни американци и западноевропейци започват да затрупват с писма къщата във Фрязино. Една англичанка изпраща пакет кафе, американец – учебници по английски, а холивудската звезда Кевин Костнър – 500 долара.

В Ню Йорк Петров е удостоен с „Награда на гражданите на света“. „Мъжът, който спаси света“ го наричат вестниците зад океана.

„Вярвайте ми – казва Петров, – не съм герой. Просто си вършех работата“. Така го вижда той. Останалата част от света знае: той предпази човечеството от ядрен ад."/край на цитата/

Ето това са суровите факти.По всичко изглежда,че те трябва да бъдат напомняни от време на време.

Източник: www.dnes.bg

Добави в Svejo