понеделник, януари 30, 2012
Горяни - документален филм ( I-ва част)
Честоти на Радио „Горянин” към 1 октомври 1953 г. според изданието „Broadcasting stations of the world”. Информационна служба за чуждестранното радиоразпръскване към ЦРУ на САЩ, Библиотека на Университета на Илинойс (384.5 Un298b/1953)
Радио „Горянин” започва предаванията си през април 1951 г. (според някои източници от лятото на 1950 г.) Радиото излъчва от околностите на Атина, с два предавателя на различни честоти. Заглушавано е от военни радиопредаватели, по локализирането му - дълго време неуспешно - работят МВР, разузнаването и техническите отдели на Държавна сигурност. Някои от работещите в радиото са: Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Емануил Кожухаров, Иван Митев. Емисиите са от 6:30 до 12:00 часа и от 17:30 до 22:30 часа, започват с марша „Един завет” и завършват с химна „Шуми Марица”. В създаването на Радио „Горянин” участват българските емигрантски организации Временно българско представителство (ВБП), Български национален фронт „Свобода” (БНФ) и Български национален комитет „Свободна и независима България” (БНК). ВБП и действа в Мадрид, издава вестник „Един завет” и излъчва програми на български език по Радио Мадрид. БНФ е основан в Мюнхен през 1947 г. и в следващите години преместен в САЩ и Канада. БНК под ръководството на д-р Г. М. Димитров - Гемето създава в САЩ радиостанцията „Свободна България”, след 1957 г.: „Свободна Европа”.
„Гласът на българската съпротива” изиграва много важна роля в координирането на нелегалната съпротива и информирането на българите в този период. Мисията на радиото е борба за свободна България, в защита на българщината и срещу съветизацията на страната. Радио „Горянин” информира за политическите събития по света, за насилията на властите, за действията на горянските чети. Радиото създава кореспондентска мрежа в България, ръководена чрез шифровани съобщения по време на радиопредаванията и предупреждава за конкретни внедрени агенти на Държавна сигурност.
В края на май 1951 Радио „Горянин” съобщава, че в сливенския Балкан се сформира въстаническа армия и хора от цялата страна тръгват натам. Комунистическата власт е уплашена не на шега. 13-хилядна армия от милиционери и войници обгражда Сливенския Балкан, за да попречи на въстаниците да се присъединят към четата на Георги Търпанов. Стотици са арестувани, а някои са разстреляни на място без съд и присъда.
Ръководството на компартията създава специален отдел ХII към Държавна сигурност за борба и ликвидиране на горянското движение с поделения към окръжните управления на МВР като залага на създаването на агентурна мрежа. Важна част от дейността на този отдел е да записва предавания на вражеската радиостанция. Цитат от един от техните доклади:
В емисията си от 19.VI. т. г. вражеската радиостанция „Горянин” предава следното за академик Кристанов: „Братя българи, изключването на професор д-р Кристанов от Партията е доказателство, че има партийци, които въпреки всичко не са забравили, че са българи и хора. Професор д-р Кристанов, който като директор на института за обща и химична медицина при Академията на науките открито се вдигна в защита на нашето селячество ... да иска разтуряне на ТКЗС е пример на честен българин, който открито стана изразител на всенародните мисли и мислите на партийците и вдигна мощен глас на протест в защита на селячеството и против насилствената колективизация. Ние, поробения наш народ се гордеем с верният народен син професор Кристанов, който като младеж идеалист за нашето величие седя дълги години в Съветския съюз. Върна се в поробената ни родина издигнат като главен директор на института за обща и химическа медицина. Радио „Горянин” – гласът на враговете на комунизма поздравява професор Кристанов за геройското му държание в защита на родното село против попълзновенията на комунизма.”
Източници:
— Публикация на д-р Николай Илиев, политически секретар на БНРП;
— в. „Земеделско знаме”, март 2008 г.;
— „Доклад за по-характерни изказвания, настроения и прояви сред освободените от затвора съдени по процеса Трайчо Костов, членове на Партията и други среди“. София, 14.VII.1956 год., ЦДА, ф. 378 б, оп. 1, а.е. 1031, л. 43-48. Копие. Машинопис.;
— Проект „Декомунизация“
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар