Бъдещето на Гърция е извън еврозоната

От Нуриел Рубини

Гръцката трагедия с еврото наближава финалната сцена: очевидно е, че тази или следващата година е много вероятно страната да спре да плаща дълга си и да напусне еврозоната.

Икономическият растеж и конкурентоспособността няма да се завърнат с отлагането на това напускане за след изборите през юни, когато ще се появи правителство, ангажирано със същия вариант на провалила се политика - предизвикващи рецесия съкращения на разходите в комбинация със структурни реформи. Гърция е в капана на порочен кръг от неплатежоспособност, изгубена конкурентоспособност, дефицити по текущата сметка и задълбочаваща се депресия. Единственият начин това да се прекрати е да започне организиран фалит и излизане от еврозоната, координирани и финансирани от Европейската централна банка, Eвропейския съюз и Международния валутен фонд (т.нар. Тройка), с което да се намалят щетите за Гърция и останалите страни с евро.

Последният пакет за финансова помощ за Гърция, надзираван от Тройката, донесе далеч по-малко намаляване на дълговото бреме, в сравнение с това, от което тя се нуждае. Но дори при още по-голямо облекчаване на публичните задължения, Гърция не може да се върне към растеж без бързо възстановяване на конкурентоспособността. А без завръщане към растеж, обслужването на задълженията й ще остане неустойчиво. Всички варианти за възстановяване на конкурентоспособността изискват реално обезценяване на гръцката валута.

Първият, рязко отслабване на еврото, е невероятно, тъй като Германия е силна и ЕЦБ не води агресивна монетарна политика в тази посока. Бързото намаляване на разходите за труд - чрез структурни реформи за повишаване на производителността, която да догони крайностите в заплащането - просто няма как да се случи. На Германия й трябваха 10 години да възстанови по този начин конкурентоспособността си. Гърция не може да остане в депресия в продължение на десетилетие. По същия начин ибърза дефлация в цените и заплатите, известна като "вътрешна девалвация", ще доведе до 5 години на все по-дълбока рецесия.

Ако никой от тези три варианта не е приложим, единственият възможен остава напускането на еврозоната. Завръщането към национална валута и рязкото й обезценяване бързо ще възстанови конкурентоспособността и растежа.

Разбира се, този процес ще е болезнен и то не само за Гърция. Най-важният проблем ще бъде загубата на капитал за финансовите институции в ядрото на еврозоната. За една нощ ще се изстреля до висините рискът държавата и компаниите да не обслужват дълговете си в евро. Въпреки това тези проблеми могат да се превъзмогнат. Аржентина го направи през 2001г., когато обърна в песо доларовите си дългове. САЩ са направили нещо подобно през 1933г., когато напускат златния стандарт и обезценяват долара си с 69%. Подобна "драхматизация" на еврозадълженията ще е необходима и неизбежна.

Загубите от това на банките в еврозоната подлежат на управление, ако те бъдат правилно и агресивно рекапитализирани. Избягването на имплозия на гръцката банкова система след излизането от еврозоната обаче може да изисква временни мерки като обявяване на банкови ваканции и контрол над капиталите с цел предотвратяване на безконтролно теглене на депозитите. Европейският фонд за финансова стабилност и Европейският механизъм за стабилност (EFSF/ESM) трябва да извършат необходимата рекапитализация на гръцките банки чрез директни капиталови инжекции. Европейските данъкоплатци на практика ще поемат контрола над гръцката банкова система, но това ще е частична компенсация за загубите, понесени от кредиторите при драхматизацията.

Гърция ще трябва отново да преструктурира и намали публичния си дълг. Няма нужда да се намаляват самите задължения към Тройката, но срокът за погасяването им може да бъде удължен с още 10 години, а лихвите по тях да се намалят. Ще се наложи и още съкращаване на дълговете към частните кредитори като се започне с мораториум върху плащането на лихви.

Някои твърдят, че при излизане от еврозоната реалният БВП на Гърция ще бъде значително по-нисък, отколкото в сценария с болезнена дефлация. Логиката зад това твърдение обаче е съмнителна - дори при дефлация реалната покупателна способност ще намалее и реалната стойност на задълженията ще се увеличи (т.нар. дългова дефлация), тъй като ще има обезценяване на активите. Нещо по-важно - излизането от еврозоната незабавно ще възстанови растежа чрез номинално и реално обезценяване на активите и избягване на депресия, която иначе ще продължи десетилетие. Търговските загуби, наложени на еврозоната от обезценяването на драхмата, ще бъдат умерени, имайки предвид, че Гърция съставлява едва 2% от БВП на еврозоната.

Завръщането към драхмата рискува срив на обменната й стойност повече от необходимото за възстановяване на конкурентоспособността. Това би увеличило инфлацията и би донесло още по-големи загуби при драхматизирането на външния дълг. За да се намали този риск, резервите, които Тройката използва сега за спасяването на Гърция, трябва да се използват за ограничаване на преиграването с новия обменен курс. Контролът върху капиталите също ще помогне.

Онези, които твърдят, че ефектът от гръцкото напускане на еврозоната ще повлече и останалите в кризата, си затварят очите. Другите периферни държави вече имат проблеми като на Гърция - топяща се конкурентоспособност и проблеми с обслужването на дълговете. Португалия, например, също може евентуално да бъде принудена да преструктурира задълженията си и да напусне еврото. Неликвидни, но потенциално платежоспособни икономики като Италия и Испания, ще се нуждаят от помощ от Европа, независимо от това дали Гърция ще е член на еврозоната. Без подкрепа за ликвидността е вероятно да започне атака срещу италианските и испанските публични дългове.

Нови значителни ресурси от МВФ и Европейския механизъм за стабилност - плюс ликвидност от ЕЦБ - могат да се използват за изолиране на пожара в тези страни, както и на банките в проблемната периферия на еврозоната. Независимо какво ще предприеме Гърция, банките в зоната на еврото трябва бързо да бъдат рекапитализирани, а това изисква нова програма на целия Европейски съюз за директни капиталови инжекции.

Опитът на Исландия и на много възникващи пазари през последните 20 години показва, че номиналното обезценяване на активите и организираното преструктуриране и намаляване на външните дългове може да възстанови устойчивото обслужване на дълга, конкурентоспособността и растежа. Подобно на тези случаи, съпровождащите щети от излизането на Гърция от еврозоната ще бъдат значителни, но могат да се контролират.

Както става при обречен брак, по-добре е да има правила за неизбежния развод, които да направят загубите от раздялата по-малки и за двете страни. Не се залъгвайте - организирано напускане на еврозоната от Гърция ще предизвика сериозни икономически проблеми. Но много по-лошо е да се гледа бавната хаотична имплозия на гръцката икономика и общество.

Нуриел Рубини е президент на Roubini Global Economics, преподавател в Stern School of Business към New York University и съавтор на книгата Crisis Economics.

Текстът е с оригинално заглавие Greece Must Exit и е предоставен от Project Syndicate.

                                                                        

Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/05/22/1831784_budeshteto_na_gurciia_e_izvun_evrozonata/

Добави в Svejo